Решение по дело №1713/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261594
Дата: 11 май 2022 г.
Съдия: Мариана Василева Георгиева
Дело: 20211100501713
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. София, 11.05.2022 г.

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:                                                                     

                                                      

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА Г.
                                                                ЧЛЕНОВЕ: В.ЙОВЧЕВА

                                                                                      ДИМИТЪР КОВАЧЕВ

 

при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Г. въззивно гражданско дело № 1713 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.

С решение от 04.10.2019г., постановено по гр.д. № 30715/2018г. по описа на СРС, ГО, 170 състав, съдът е допуснал извършването на съдебна делба между М.С.Х., А.С. Х.– В., С.Т.А., М.Т.А., Г.В.М., Ц.В.Б., Н.К.К., Л.К.К., Ц.Й.Н., Б.С.Н. и М.С.Н. на следните недвижими имоти:

         1. Поземлен имот с идентификатор 44063.6214.401, съставляващ НИВА, с площ 1 000 кв.м, находящ се в София, местност Чаушица, с номер по предходен план 143018 ;

         2. Поземлен имот с идентификатор 44063.6215.688, съставляващ НИВА, с площ 1 000 кв.м, находящ се в София, м. Кория, с номер по предходен план 0150017;

         3. Поземлен имот с идентификатор 44063.6202.214, съставляващ НИВА, с площ 6 203 кв.м, находящ се в София, местност Айдарица, с номер по предходен план 029001;

         4. Поземлен имот с идентификатор 44063.6208.173, съставляващ НИВА, с площ 7 972 кв.м, находящ се в София, местнот Прогон, с номер по предходен план 084013;

         5. Поземлен имот с идентификатор 44063.6238.59, съставляващ ЛИВАДА, с площ 129 кв.м, находящ се в София, местност С. Валог, с номер по предходен план 403020;

         6. Поземлен имот с идентификатор 44063.6238.67, съставляващ ЛИВАДА, с площ 1 788 кв.м, находящ се в София, местност С. Валог, с номер по предходен план 403028;

         7. Поземлен имот с идентификатор 44063.6237.438, съставляващ ЛИВАДА, с площ 2 821 кв.м, находящ се в София, местност Тошков дол, с номер по предходен план 422003.

- при следните квоти:

         1/24 идеални части за М.С.Х., 

         1/24 идеални части за А.С. Х.– В.,

         1/24 идеални части  за С.Т.А.,

         1/24 идеални части за  М.Т.А.,

         1/8 идеални части за Г.В.М.,

         1/8 идеални части  за Ц.В.Б.,

         1/16 идеални части за Н.К.К.,

         1/16 идеални части  за Л.К.К.,

         1/24 идеални части за Ц.Й.Н.,

         1/24 идеални части за Б.С.Н., 

          1/24 идеални части за М.С.Н..

В срока по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от ответниците Н.К.К. и Л.К.К., в която са релевирани оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния закон при определяне на квотите на съсобствениците. Конкретно се поддържа, че синът на общия наследодател Б.К., а именно М.К.и съпругата му Ц. Д.К., са починали без да оставят наследници по права линия. Ето защо считат, че техният дял се наследява по равно от всички други наследници по закон. Ето защо е направено искане за отмяна на обжалваното решение в частта относно определените квоти в съсобствеността върху процесните имоти при съобразяване на припадащия се дял от наследството на М.К.и съпругата му Ц. К..

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.С.Х., А.С. Х.– В. и С.Т.А., с който е заявено становище, че първоинстанционният съд е достигнал до неправилни изводи относно конкретния размер на наследните права на всеки един от съделителите, тъй като не е отчетен припадащият се на М.К.и преживялата му съпруга дял от наследствените права.

Въззиваемите Ц.В.Б., Т.М.М., В.Г.М. и С.Г.М. считат въззивната жалба за основателна.

Въззиваемият Б.С.Н. изразява становище за основателност на въззивната жалба.

Останалите съделители не изразяват становище.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявен е конститутивен иск за делба с правно основание чл. 344, ал. 1 ГПК.

За да се уважи искът за делба, като се допусне прекратяването на възникналата съсобственост, следва да са налице следните материални и процесуални предпоставки: 1/. ищецът да е носител на съответна идеална част от правото на собственост върху включения в делбената маса имот; 2/. предметът на делбата да бъде годен обект на правото на собственост и 3/. в производството по делба да участват като страни всички съсобственици, тъй като допускането и извършването на делбата без участието в процеса на всички съсобственици ще бъде нищожно – арг. чл. 75, ал. 2 ЗН, във вр. с чл. 34, ал. 2 ЗС.

Ищците М.С.Х., А.С. Х.– В. и С.Т.А. твърдят, че те, от една страна, както и ответниците М.Т.А., Г.В.М. и Ц.В.Б., са наследници по закон на общия им наследодател Б.В.К., починал на 16.04.1973г. Сочат, че  останалите ответници Н.К.К., Л.К.К., Ц.Й.Н., Б.С.Н. и М.С.Н. са наследници на С.С.К., преживяла съпруга на общия наследодател Б.К., починала на 22.01.1992г. Излагат допълнително съображения, че С.К. е последваща съпруга по смисъла на чл. 9а от ЗН, починала преди възстановяване на собствеността върху имотите по реда на ЗСПЗЗ, като от брака й с Б.К. няма родени или осиновени деца. В исковата молба се твърди още, че в полза на наследниците на Б.К. била възстановена по реда на ЗСПЗЗ собствеността върху подробно индивидуализирани земеделски земи, притежавани от техния общ наследодател, по отношение на които е направено искане за допускане на съдебна делба.

Видно от представеното удостоверение за наследници от 08.08.2018г. ответницата Ц.Й.Н. е починала на 24.07.2018г. /в хода на висящото исково производство/ е и оставили за свои наследници по закон Б.С.Н. /син/ и М.С.Н. /син/, които участват в производството по делото в лично качество като правоприемници на С.Н..

С определение от 11.11.2020г. първоинстанционният съд е конституирал на основание чл. 227 от ГПК в правата на починалата на 24.12.2019г. ответница Л.К.К. нейните наследници по закон – П.Н.К. /съпруг/, К.П.К. /син/ и П.Н.П. /внук/ - по право на заместване на Н.П.К. /син, починал на 01.01.2017г./.

С определение от 15.07.2021г. въззивният съд е конституирал на основание чл. 227 от ГПК в правата на починалия на 14.04.2021г. ответник Г.В.М. неговите наследници по закон – Т.М.М. /съпруга/, В.Г.М. /син/ и С.Г.М. /дъщеря/.   

Настоящият съдебен състав счита обжалваното първоинстанционно решение за недопустимо, поради което намира, че същото следва да бъде обезсилено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Недопустимостта на съдебния акт е порок, свързан с пречки за надлежно развитие и разрешаване на правния спор, поради което е невъзможно, при наличието му, произнасяне по съществото на спора. За да стигне до този извод съдът съобрази следното:

По делото е установено въз основа на представените в първоинстанционното производство удостоверения за наследници, че общият наследодател Б.В.К. е починал на 16.04.1973г. и е оставил за свои наследници по закон – преживяла съпруга С.С.К., починала на 22.01.1992г. и низходящи по права линия от първа степен, както следва: Д.Б.А. – дъщеря, починала на 27.10.2016г., С.Б.М. - дъщеря, починала на 04.06.2004г., М.Б.К.- син, починал на 16.12.1984г. След смъртта си Д.А. е наследена от М.Т.А. и С.Т.А. /дъщери/ и М.С.Х. и А.С. Х.– В. /наследници по право на заместване на В.Т. Х.– дъщеря на Д.А., починала на 05.09.1995г./. Законни наследници на С.Б.М. са В.Б.М. – съпруг, починал на 18.01.2009г. и низходящите по права линия от първа степен – Г.В.М. и Ц.В.Б..

Към датата на смъртта си М.Б.К.е бил в брак с Ц. Д.К., починала на 12.06.1987г.

Преживялата съпруга на Б.К. – С.К. е починала на 22.01.1992г. като вдовица и е оставила свои наследници по закон – Т.Д.К.– дъщеря, починала на 30.08.2015г. и С.Д.Н. – син, починал на 05.04.1999г. Законни наследници – низходящи по права линия от първа степен на Т.К.са нейните деца – Н.К.К. и Л.К.К., а на С.Д.Н. – Ц.Й.Н., съпруга, Б.С.Н. и М.С.Н..

Във въззивното производство е представено удостоверение за наследници на М.Б.К., от което се установяват неговите правоприемници по наследяване. Към датата на смъртта на лицето на 16.12.1984г. имуществото, формиращо неговата наследствена маса като съвкупност от права и задължения, е преминало към наследниците му по съребрена линия от втора степен – Д.Б.А. /сестра/ и С.Б.М. /сестра/, както и към преживялата му съпруга – Ц. Д.К., починала на 12.06.1987г., без деца. В производството по допускане на делба са конституирани като страни законните наследници на М.К., но не участват наследниците по закон на съпругата му Ц. К.. Призованите към наследяване лица при откриване на наследството на Ц. К. са наследници по съребрена линия от трети ред – В.Д.Б.– сестра, починала на 25.01.1990г. /чиито законни наследници са посочени в удостоверението за наследници от 08.10.2021г., а именно – Е.Л.С.– съпруга на С.Б.С.– син на В.Б., починал на 09.05.2018г. и В.С.С.– дъщеря на С.Б.С.; И.Т.П.и Е.Т.Й.– низходящи по права линия от първа степен на С.Б.П., починала на 11.01.2018г. – дъщеря на В.Д. Б./ и по право на заместване -  С.С.А.– син на починалия преди Ц. К. неин брат С.Д.А., като кръга на наследниците на С.А.е посочен в представеното по делото удостоверение за наследници от 08.10.2021г., както и по право на заместване – деца и внуци на починалия преди Ц. К. неин брат – М. Д.Б., с посочени в удостоверението за наследници правоприемници.

При това положение се налага извод, че от материално-правна гледна точка наследниците на Ц. К. – преки и по право на заместване, са участници в неделимо правоотношение, легитимиращо същите като съсобственици на процесните имоти, което от процесуално-правна гледна точка ги определя като необходими задължителни другари в производството по делба. Задължителната съдебна практика последователно провежда разбирането, че като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост – т. 12 от ППВС № 4/1964г. и т. 1 от тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГТК на ВКС. Последното обосновава приложението на разясненията по т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, съобразно която ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на всички необходими задължителни другари. Порокът на обжалваното решение не може да се санира чрез конституиране на неучаствалите съсобственици едва във въззивното производство. Първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на СРС за упражняване на правомощията му по чл. 129 и следв. от ГПК във връзка с конституирането на наследниците на Ц. К. като страни /ответници/ в производството, доколкото при неучастието на задължителен необходим другар се касае до нередовност на исковата молба и съдът следва да даде указания на предявилото иска лице да отстрани тази нередовност.

Следва да бъде изрично посочено, че Ц. К. не се явява „последващ съпруг“ по смисъла на чл. 9а от ЗН, тъй като под „последващ съпруг“ в цитираната разпоредба се има предвид само съпруг на лицето, което е притежавал имота преди образуването на ТКЗС /в случая това е Б.К./, а не съпруг на негов низходящ /така Тълкувателно решение № 1 от 04.11.1998г. по тълкувателно дело № 1/1998г. на ОСГК на ВКС/. Кръгът от лица, призовани към наследяване, се определя с оглед действащите към момента на откриване на наследството материалноправни норми, които определят поредността, при която се извършва наследяването по редове и установяват правила за определяне на призованите към наследяване лица за всеки ред. Към момента на откриване на наследството на Б.К. - 16.04.1973г., в кръга на призованите към наследяване лица се включва и неговият син – М.К., който след смъртта си на 16.12.1984г. е наследен от роднините си по съребрена линия и от своята преживяла съпруга Ц. К.. Ето защо правоприемниците по наследяване на Ц. К. са придобили всички права от имуществото на последната, включително и частта от наследственото имущество, припадащо се на Ц. К. като преживяла съпруга на законния наследник на Б.К..

Наред с горното следва да се посочи, че първоинстанционният съд е допуснал и още едно нарушение, като е постановил решение, с което е разпределил дял между съсобствениците с участието на лице, починало преди приключването на съдебното дирене и даване ход на устните състезания. С постановеното решение е допусната делба с участието на Ц.Й.Н., починала на 24.07.2018г. в хода на висящото исково производство. По делото са участвали на собствено основание нейните наследници по закон – Б.С.Н. /син/ и М.С.Н. /син/ в качеството им на правоприемници на С.Н. – син на С.К., което обстоятелство следва да бъде съобразено при новото разглеждане на делото и при определянето на размера на квотите в съсобствеността с оглед настъпилото законово наследствено правоприемство от Цена Николова.

Отговорността за разноските, направени от страните в производството по делото, включително пред настоящата въззивна инстанция, следва да бъде разпределена от съда при новото разглеждане на делото съобразно неговия изход.

 

Така мотивиран Софийският градски съд,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 234575 от 04.10.2019г., постановено по гр.д. № 30715/2018г., по описа на СРС, ГО, 170 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд и за изпълнение на правомощията му по чл. 129 от ГПК съобразно дадените указания.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок от връчването на препис на страните.

 

                                                            

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     

 

 

                                                                  

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                              

 

 

 

                                                                                           2.