Р Е Ш Е Н И Е № 260
гр. Сливен, 07.12. 2020 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на шестнадесети ноември
през две хиляди и двадесета година в
състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при
секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 329 по описа за 2020 година, за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл. 268,
ал. 1 от ДОПК.
Образувано е по жалба от Г.Н.Б.
против Решение 121/15.06.2020 г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас,
с което на основание чл. 267, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК е
оставена без уважение жалба вх. № 6001/01.06.2020 г., подадена от Г.Н.Б. срещу
Разпореждане за изпълнение № С 200020-009-0003704/24.03.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП Бургас - ИРМ Сливен.
В жалбата се твърди, че
обжалваното решение е незаконосъобразно, постановено е при нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените
правила. Твърди се, че неправилно административният орган е приел, че сумите не
попадат в хипотезата на чл. 446 от ГПК, тъй като осъществявала дейност като самоосигуряващо се лице и не получавала трудово
възнаграждение. Тази сума представлявала вземане по сключен договор за м.д.между
НЗОК и д.Г.Б., в качеството й на и. на и. м. п.. Твърди, че публичният
изпълнител бил длъжен да извърши проверка, относно произхода на запорираните вземания, което в случая не било направено.
Моли съда да постанови решение, с което отмени обжалваното решение и реши спора
по същество, като отмени разпореждането за изпълнение на запорно
съобщение.
В съдебно заседание чрез пълномощника
адв. Ж.Д. от АК – Х., поддържа жалбата. Претендира за
направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването,
чрез процесуален представител - гл. юриск. Ж. Д.,
оспорва жалбата. Заявява, че жалбоподателят имал непогасени публични
задължения, за което имало образувано изпълнително дело. Претендира за юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните
по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
До РЗОК - Сливен е изпратено Запорно съобщение
№ С200020-119-0004250/24.03.2020 г. за посочената сума. На 24.03.2020г. е
издадено Разпореждане за изпълнение на № С 200020-009-0003704/24.03.2020г., с
което на основание чл.230, ал.4 от ДОПК, се задължава третото задължено лице - РЗОК - Сливен да прехвърли запорираната сума в размер на 1568,47лв. по сметка на ТД на
НАП-Бургас офис Сливен за погасяване на публични задължения.
Разпореждането за разпределение на суми е обжалвано от Б. с жалба Вх. № 6001/01.06.2020г.
по описа на ТД на НАП - Бургас. По жалбата е постановено Решение № 121 от 15.06.2020
г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас. С решението, на основание чл.
267, ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, жалбата е оставена без
уважение. Административният орган е приел, че: разпределената сума е постъпила
по сметката на принудителното изпълнение на НАП след извършени действия в друго
изпълнително производство срещу Г.Б. и не представляват вземане от трето
задължено лице РЗОК – Сливен, произтичащо от договор за медицински дейности; действията
на публичния изпълнител, обективирани в
разпореждането за разпределение, са в кръга на предоставената му от закона
компетентност и са законосъобразни.
Същото е съобщено на оспорващата на 10.07.2020 г.
Решението е обжалвано по съдебен ред с жалба вх.№ 94-Г-275/17.07.2020 г.,
подадена по пощата на 15.07.2020 г. т.е. в срока по чл.268, ал.1 от ДОПК.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата като подадена от лице, чиито права са засегнати от постановения
административен акт в преклузивния за това срок,
поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:
Обжалваното решение е издадено от компетентен орган, овластен
с нормата на чл. 266, ал. 1 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 3 и чл. 7,
ал. 1 от ДОПК, в кръга на неговите правомощия, в изискуемата писмена форма, но
е незаконосъобразно по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 213, ал. 1, т. 5 от ДОПК е предвидено, че
принудителното изпълнение се насочва върху цялото имущество на длъжника, с
изключение на трудовото възнаграждение, обезщетението по трудово
правоотношение, всяко друго възнаграждение за труд, пенсията или стипендията– в
общ размер до минималната работна заплата месечно.
С оглед цитираната разпоредба, съдът счита за основателно твърдението на
жалбоподателя, че с процесното разпореждане не са
съобразени разпоредбите на закона относно вида и размера на имуществото, което
не може да бъде предмет на принудително изпълнение. Не се спори, че в случая
става въпрос за обезпечаване и събиране на установени и изискуеми публични
държавни вземания по смисъла на чл. 162,
ал. 2 от ДОПК. Законосъобразното
провеждане на принудителното изпълнение е задължение на публичния изпълнител,
който като орган на принудителното изпълнение, осъществява всички действия по
обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на ДОПК,
съгласно разпоредбата на чл. 167,
ал. 1 от ДОПК. Една от гаранциите за
това е спазването на изискванията на чл. 213 от ДОПК, които очертават
имуществото, служещо за удовлетворяване на публичните вземания, като въвеждат
забрани за принудително изпълнение върху част от вещите и вземанията на
длъжника. С оглед на изложеното, публичният изпълнител е бил длъжен да извърши
самостоятелна преценка дали вземанията, спрямо които е насочил принудителното
изпълнение, са несеквестируеми, да изиска информация
за вида на средствата и при констатиране на условията по чл. 213 от ДОПК, да върне несеквестируемата част от преведените по неговата сметка
суми.
По делото не се спори, че сумата в размер на 1568,47 лева, предмет на процесното Разпореждане за разпределение на суми, е в.,
което жалбоподателят Б. следва да получи, въз основа на сключен договор за м.д.с
НЗОК, по осъществявана от нея дейност по оказване на медицинска помощ. Съгласно
чл. 28, ал. 1 от Национален рамков договор № РД-НС-01-4 от 23.12.2019 г. за
медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския
лекарски съюз за 2020– 2022 г. (НРД за МД за 2020 – 2022 г.), изпълнителите на медицинска помощ имат право
да получат в срок и в пълен размер договореното заплащане за извършените
дейности при условията и по реда на глава седемнадесета, раздели VІІ и VІІІ,
глава осемнадесета, раздел VІ и глава деветнадесета, раздели VІІІ и ІХ, което
представлява вид възнаграждение за труд. В чл. 208 от НРД за МД за 2020– 2022
г. е предвидено, че Националната здравноосигурителна каса заплаща договорената
и извършената медицинска дейност на изпълнителя на ИМП след представяне на
финансово-отчетни документи (фактури или дебитни/кредитни известия към тях) в
електронен вид, в утвърден от НЗОК формат през интернет портала на НЗОК или
чрез WEB услуга и документи по чл. 207 (ал. 1), като електронна фактура по ал. 1 се подава в срок до два
работни дни след изпращане на месечното известие, но не по-късно от 19-о число
на месеца, и включва само договорената и извършената медицинска дейност,
одобрена за заплащане в това месечно известие (ал. 2). Следователно
получаваното от жалбоподателя Б. заплащане за извършени м.д.попада под изрично
предвидените изключения в разпоредбата на чл. 213 от ДОПК. Същото е възнаграждение
за извършен труд и следва да се приложи чл. 213,
ал. 1, т. 5 от ДОПК, съгласно която
принудително изпълнение не може да се насочи върху трудовото възнаграждение – в
общ размер до минималната работна заплата месечно. С процесното
разпореждане е извършено разпределение на цялото постъпило плащане, като по
този начин принудителното изпълнение е насочено върху цялото възнаграждение, в
нарушение на чл. 213,
ал. 1, т. 5 от ДОПК. Нарушението на
материалния закон обуславя незаконосъобразност на обжалваното разпореждане.
Действията на публичния изпълнител са извършени в нарушение на принципите на
законност и добросъвестност в данъчно-осигурителното производство, въведени с
разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и чл. 6, ал.
1 от ДОПК.
Предвид изложеното, административният орган е формирал неправилен извод
за законосъобразност на действията на публичния изпълнител. Обжалваното решение
на Директора на ТД на НАП – Бургас и потвърденото с него разпореждане са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
С оглед изхода на спора, претенцията на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски е основателна. Поради изложеното, ТД на НАП –
Бургас, следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Б. направените от
нея по делото разноски в размер на 510 лева, от които: 10 лева - внесена
държавна такса, и 500 лева - договорено и платено адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на спора, претенцията на ответника по жалбата за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 268, ал. 2 от ДОПК,
Административен съд – Сливен
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 121/15.06.2020
г., издадено от Директора на ТД на НАП – Бургас, с което на основание чл. 267,
ал. 1 във връзка с чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК е оставена без уважение жалба
вх. № 6001/01.06.2020 г., подадена от Г.Н.Б. срещу Разпореждане за изпълнение №
С 200020-009-0003704/24.03.2020 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас
- ИРМ Сливен, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане за
изпълнение № С 200020-009-0003704/24.03.2020 г. на публичен изпълнител при ТД
на НАП Бургас - ИРМ Сливен.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите–Бургас, да заплати на Г.Н.Б. с ЕГН: **********,
с адрес: ***, ДКЦ *, каб. **, сумата от 510 (петстотин
и десет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.268 ал.2 от ДОПК.
Решението да се съобщи на страните на основание чл.138 ал.3 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: