Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр.Р., 22.05.2019
г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Р.НСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VI -ти граждански състав в публичното заседание
на 23 април през
две хиляди и деветнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
БАЛДЖИЕВА
при
секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от съдията
гр. дело
№7731 по описа
за 2018
година, за да
се произнесе, съобрази
следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.42, б.”б”
от ЗН, вр.чл.25, ал.1 от ЗН.
Ищците М.И.Я. и Г.И.Д. твърдят, че са наследници по
закон на брат им В. И. Р., починал на 24.07.2018 г. в гр. Р.. През годините били
в много близки отношения. През 2015 г. брат им пожелал да отиде да живее в дом за
стари хора, тъй като с напредването на възрастта не желаел да живее сам. След постъпването
му през 2015 г. в Дом за стари хора „Възраждане" продължили да поддържат отношения,
да се срещат с него, както те, така и децата им. През 2017 г. брат им се разболял
и му бил открит тумор на белия дроб, като до смъртта си посещавал редовно УМБАЛ
в Плевен, както и специализираната белодробна болница в Р., за което го карали
и те или децата им. Месец преди да почине им обяснил къде се намират документите
за собственост на недвижимите имоти, за да могат да уредят нещата във връзка с наследството
след неговата смърт. След смъртта му предприели всички необходими действия по приемане
на наследството, изразяващи се в подаването на необходимите декларации пред съответните
компетентни институции. В началото на месец октомври намерили купувач на наследената
от брат им земеделска земя в местността „Дренето", в землището на с. Щ.,
обл.Р.. Когато отишли при нотариус за изповядване на сделката, били уведомени, че
по отношение на този имот има вписано завещание, с което е завещан имота на някакъв
мъж. Направили запитване в Службата по вписванията в гр. Р., където им предоставили
незаверено копие от тайно саморъчно завещание, протокол за обявяване на саморъчно
завещание и декларация относно недвижим имот, включен в наследствената маса. От
описаните документи установили, че приживе брат им е направил завещание в полза
на ответника И.Л.И., което завещание било съхранявано в него и обявено на
20.09.2018 г., т.е. два месеца след смъртта на брат им.
След запознаване с „тайното саморъчно завещание"
установили, че същото не е написано от брат им, нито е подписано от него.
Считат още, че ако това е била волята на брат им, той щял да опише притежаваните
от него недвижими имоти, тъй като документите за собственост се намирали при него
и им били предадени от служителите на дома, заедно с другите му лични вещи след
неговата смърт. Лицето, в чиято полза е направено завещанието живяло един месец
в една стая с брат им при постъпването му в дома за възрастни хора. След което двамата
се скарали и повече не са живели заедно. През годините двамата не си говорили и отбягвали контакти, тъй като непрекъснато
са се карали, обстоятелство което било потвърдено и от служителите в дома, както
и от други обитатели на дома. Консултирали се с адвокат и той ги упътил да направят
извънсъдебна почеркова експертиза. Ангажирали Н. М.- експерт графолог, който извършил
почеркова експертиза и резултатът от
същата бил, че подписа в завещанието не бил изпълнен от брат им.
Предвид изложеното оспорват истинността на „тайно саморъчно
завещание от 25.03.2018 г.", направено в полза на И.Л.И., ЕГН **********. Считат,
че същото е нищожно, поради причина, че не е написано и подписано собственоръчно
от завещателя, каквото е изискването на чл. 25 от ЗН. Вписването му в Службата по
вписванията обаче недвусмислено показвало,
че ответника желае да се ползва от него, а това създавало правна несигурност по
отношение на имуществените права, включени в наследствената маса, а именно:
-дворно място с построената в него къща и сайвант с
пространство от 710 кв.м., находящо се в с. Щ.. област Р. и съставляващо по плана
на селото парцел V- 978 в кв.84;
- нива с площ от 3.999 дка, шеста категория при неполивни
условия, находяща се в местността „Дренето", в землището на с. Щ., ЕКАТТЕ
84049, община Иваново, област Р., представляваща имот № 105073.
С оглед на гореизложеното за ищците бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск поради което, молят съда, след като се убеди
в основателността на твърденията им, да постанови решение с което да обяви за нищожно
„тайно"саморъчно завещание от 25.03.2018 г., направено от В. И. Р., починал
на 24.07.2018 г., обявено от нотариус Г. Г., с рег. № 221 на Нотариалната камара
на 20.09.2018 г., вписано в Службата по вписванията гр. Р. на 21.09.2018 г., вх.
рег. 12416,акт № 21, том 7, дело № 6159, номер на партида двр.12130 в полза на И.Л.И.,
ЕГН **********, на основание чл.42, буква "б", вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН,
поради това, че не е написано и подписано от завещателя В. И. Р..
По делото е депозиран отговор от И.Л.И., който
счита иска за допустим, но неоснователен и недоказан. Претендира да му се
присъдят и направените по делото разноски.
Съдът като взе предвид събрания по делото доказателствен материал намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от представено Удостоверение за наследници с Изх.№1-4095/25.07.2018г.
на Община Р., обл.Р., Васил И. *** е починал на 24.07.2018г., съгл. Акт за
смърт №1494/24.07.2018г. Същият е оставил за свои наследници по закон своите
две сестри -М.И.Я. и Г.И.Д..
По делото е представен и
препис от тайно саморъчно завещание, изготвено на 25.03.2018г., с което В. И.
Р. се е разпоредил с оглед на смъртта си с цялото свое движимо и недвижимо
имущество, пари и ценности, в полза на ответника И.Л.И.. Представен е протокол
за обявяване на саморъчно завещание рег.№11953/20.09.2018г.,
том 4, акт 180 на нотариус Г. Г., рег.№221 в НК. Саморъчното завещание е
съхранявано вън от нотариалната кантора на нотариуса. С декларация със заверка
на подпис рег.№11955/20.09.2018г. на нотариус Г. Г., рег.№221 в НК, район на
действие РС-Р., заветникът И.Л.И. е декларирал, че завещателят притежава
следния недвижим имот: НИВА, с площ от 3.999 дка, шеста категория при неполивни
условия, находяща се в местността „Дренето", в землището на с. Щ., ЕКАТТЕ
84049, община Иваново, област Р., представляваща имот № 105073. По делото е
представена Скица № 07339/26.09.2018г. на ОСЗ-Иваново за процесния имот, както
и Скица № 804/12.11.2018г. на ОСЗ- Иваново относно друг недвижим имот,
собственост на В. И. Р.- дворно място с построената
в него къща и сайвант с пространство от 710 кв.м., находящо се в с. Щ.. област Р.
и съставляващо по плана на селото парцел V- 978 в кв.84.
По делото е назначена и изготвена съдебно-почеркова
експертиза с дата 20.02.2019г., извършена във връзка с приобщените по делото
материали за установяване изпълнителя на подпис и ръкописен текст в саморъчното
завещание. В заключението си вещото лице сочи, че
ръкописния текст и подписът за „Завещал“, положени в саморъчното
завещание от 25.03.2018г. не са изпълнени от
В. И. Р..
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Относно допустимостта на предявения иск по чл.42,
б.”б” от ЗН, иска се явява процесуално допустим, доколкото изхожда от
лице-наследник по закон, чиято запазена част от наследство е накърнена,
посредсвом направени завещателни разпореждания от неговия наследодател.
Относно основателността на предявения иск, съдът
счита същия за основателен.
Съображенията си, за направените правни изводи,
настоящият съдебен състав, мотивира по следния начин:
За да произведе своя ефект, завещанието трябва да е
действително. Според чл. 42, б. "б" ЗН нищожно е саморъчно
завещание, когато при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл. 25, ал.
1 ЗН, а именно завещанието да е изцяло написано от самия завещател, да съдържа
означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът
трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.
Саморъчното завещание по същността си представлява частен
диспозитивен документ, което означава, че при евентуално оспорване на неговата
действителност, в това число автентичността му от лице, чиито подпис
не лежи върху документа, съгласно разпоредбата на чл. 193, ал.2 ГПК
създава за лицето, което се ползва от него задължение да установи, че същото
е действително и отговаря на изискванията на чл.25, ал.1 от ЗН.
В настоящия случай ищците оспорват действителността на завещанието
извършено от наследодателя В. И. Р. с дата 25.03.2018 г., в полза на ответника по
иска - И.Л.И., с твърдения, че същото не е изписано лично от него и не носи
подписа му. Със самия факт на оспорване на предявения иск с правно основание
чл.42 от ЗН ответникът заявява намерение да се ползва от оспорвания документ, с
което той индиректно заявява, че завещанието отговаря на разпоредбите на чл.25,
ал.1 от ЗН. По тази причина върху него тежи задължението да установи тези
обстоятелства, а ако не ги установи, това означава, че завещанието не е
съставено при спазване на законните разпоредби и не произвежда действие.
Доказването, което следва да проведе ответникът е пълно и главно и цели
установяване както автентичността на документа, така и че текстът на същото е
изписано изцяло от завещателя, и то по нетърпящ съмнение начин. От ангажираните
по делото специални знания на вещото лице се установи, че ръкописния текст и
подписът за „Завещал“, положени в саморъчното завещание от 25.03.2018г. не са
изпълнени от В. И. Р..
Доколкото по делото ответникът не доказа при условията на пълно и главно
доказване саморъчното завещание, по
нетърпящ съмнение начин, да е изписано от завещателя, съдът намира, че ответникът,
чиято е доказателствената тежест не е установил по безспорен и категоричен
начин, че завещанието е написано саморъчно от В. И. Р., което обуславя извод за
неговата нищожност, на основание чл.25, ал.1 от ЗН.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният главен иск с правно
основание чл. 42, б.”б”, вр. чл.25, ал.1 от ЗН се явява основателен и като
такъв следва да бъде уважен, като се прогласи нищожността на саморъчното
завещание на В. И. Р. с дата 25.03.2018 г.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал. 1 ГПК ответната страна
следва да заплати на ищците сумата от 868.00
лева за разноски по делото.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО саморъчно завещание от 25.03.2018 г., направено от В.
И. Р., починал на 24.07.2018 г., обявено от нотариус Г. Г., с рег. № 221 на Нотариалната
камара на 20.09.2018 г., вписано в Службата по вписванията гр. Р. на 21.09.2018
г., вх. рег. 12416, акт № 21, том 7, дело № 6159, номер на партида двр.12130 в полза
на И.Л.И., ЕГН **********, на основание
чл.42, б."б" от ЗН , вр.чл.25, ал.1 от ЗН.
ОСЪЖДА И.Л.И., ЕГН **********, с адрес: ***,
Дом за стари хора „Възраждане" да заплати на М.И.Я., ЕГН:********** и Г.И.Д.,
с ЕГН **********, и двете със съдебен адрес: ***, офис 14, чрез адв.Н.С. сумата
от 868.00лв., представляваща разноски за настоящото производство.
Решението може да се
обжалва пред Р.нски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: