РЕШЕНИЕ
№ 42
гр. Ямбол, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Васил М. Петков
Членове:Николай Енч. Иванов
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Иванка П. Златева
като разгледа докладваното от Васил М. Петков Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20212300600140 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК. Образувано е по
въззивна жалба на П. Д. К. срещу Присъда № 260023/11.02.2021 г.
постановена по НЧХД № 1499/2018 г. по описа Районен съд – Сливен, с която
въззивникът е признат за виновен в това, че на **.**.**** г. в гр. ******,
нанесъл лека телесна повреда на С. Р. С., изразяваща се в счупване на носните
костици без дислокация на костните фрагменти и деформитети в областта,
довело „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е.
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78А от
НК е освободен от наказателна отговорност на като му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева.
Във въззивната жалба и допълнението към нея се твърди, че атакуваната
присъда е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния,
1
процесуалния закон и необоснована. Сочи се, че в производството не е
установено по безспорен начин къде, кога и по какъв начин е причинена лека
телесна повреда на С.С., изразяваща се в счупване на носните костици без
дислокация на костните фрагменти и деформитети в областта, довело
„временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК. Твърди се, че тази
липса на несъмненост и категоричност сочи на съществено нарушение на
процесуалните правила от категорията на абсолютните, което е довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимия. Сочи се, че съдебния състав
е нарушил нормата на чл. 13 и чл. 14 НПК, тъй като не е взел всички мерки за
разкриване на обективната истина и не е налице обективно всестранно и
пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Твърди се, че не са
изяснени противоречия в показанията на свидетелите П. и Д. М. по
отношение нанесъл ли е удари подсъдимия на частния тъжител в салона на
фризьорското ателие, както и противоречия в показанията на свид. М., от
една страна, и свид. Р. А. и свид. А. С., от друга страна, по отношение имало
ли е кръв по лицето на С.С. след разправията между него и подсъдимия в
салона на ателието. Твърди се, че съдът е нарушил както нормата на нормата
на чл. 303 НПК, тъй като не може да се предполага, че след като има кръв по
лицето на частния тъжител, обстоятелство твърдяно единствено от св. М., е
налице счупване на носните костици, така и нормата на чл. 308 НПК, тъй като
мотивите на присъдата били изготвени след срока по ал. 2 на текста. В
открито съдебно заседание жалбата се поддържа по изложените съображения,
като защитникът твърди, че е прието, че причиненото счупване на носните
костици на пострадалия е извършено във фризьорския салон без да бъдат
защитени с доказателства тези мотиви на съда. Пледира се присъдата на
Районен съд – Сливен да бъде отменена, подсъдимият да бъде признат за
невиновен и да му бъдат присъдени направените по делото разноски,
алтернативно, ако съдът приеме, че са допуснати посочените във въззивната
жалба нарушения, да бъде отменена присъдата и делото да бъде върнато за
разглеждане от друг състав на съда.
Въззиваемият С.С. и повереникът му не се явяват в откритото съдебно
заседание.
Ямболският окръжен съд констатира следното:
2
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от лице
имащо право и интерес да обжалва в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а
разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
ЯОС приема за установена фактическа обстановка, правилно възприета и
от първоинстанционния съд, основното в която е следното:
Тъжителят С. Р. С. е работил във фризьорски салон, стопанисван от баща
му, находящ се в гр. ******, на ул. „***** *********“ № *. В съседство, на
същата улица, се намирал цех за производство и продажба на тестени закуски
търговския, стопанисван от подсъдимия П. Д. К.. Между двамата съществувал
спор за местата за паркиране на автомобилите на улицата, на която се
намирали търговските им обекти.
На **.**.**** г., частният тъжител съобщил на баща си – свид. Р. А., по
телефона, че колата му е надраскана. Последния опитал да се свърже с подс.
К., за да се разберат, тъй като мислел, че той е надраскал колата на сина му.
Подс. К. се свързал със свои познати – свид. А. и свид. С. като им казал, че
има проблеми и го заплашват от фризьорския салон. Същия ден, преди обяд,
докато тъжителят подстригвал свой клиент – свид. Д. М., който бил заедно
със съпругата си – свид. П. М., му споделил за проблемите с подсъдимия. В
това време във фризьорския салон влязъл подсъдимия и говорел на висок тон
за надрасканата кола, след което излязъл. Малко по-късно подс. К. се върнал
видимо ядосан, отправил обидни думи към тъжителя С. ударил го с юмрук в
лицето и той паднал на земята. Подс. К. продължавал да го удря от което по
лицето на тъжител се появила кръв. Свид. М. се обадил на 112 и съобщил за
инцидента в салона. След това тъжителят С. излязъл извън салона с ножица в
ръка и в присъствието на свид. А. и свид. С. се държал агресивно спрямо
подсъдимия. След малко се върнал в салона и свид. М. видял рана на десния
му крак, от която течело кръв. Частния тъжител се обадил на баща си, който
бил с брата на С.С. – А. С. и ги извикал на място. След известно време свид.
Р. А. и свид. А. С. пристигнали и заедно с тъжителя С.С. се насочили към
подсъдимия, който бил до търговския си обект, нахвърлили се да го бият.
Свид. А. и свид. С. се опитвали да ги разтърват и видели как тъжителят пада
на земята, а баща му и брат му го отвели до фризьорския салон, придържайки
3
го от двете страни тъй като той не можел да ходи.
Подс. К. подал сигнал до тел. 112, на място пристигнал полицейски екип и
екип на Бърза помощ. След това подс. К. и ч.т. С.С. били прегледани в
спешното отделение на ЦСМП Сливен. Частният тъжител бил приет за
лечение в болницата от **.**.**** г. до **.**.**** г., а подсъдимият бил
задържан в РУ – Сливен€ Там той бил прегледан от съдебни лекари на
**.**.**** г. и **.**.**** г., които заключили в издадените от тях съдебно
медицински удостоверения, че на подс. К. са причинени травматични
увреждания, които са довели до временно разстройство на здравето, неопасно
за живота, тоест разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК. От прегледа на свид. А. и свид. С. на **.**.**** г., съдебният медик
заключил в издадените от него съдебномедицински удостоверения, че са им
причинени травматични увреждания, които са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, тоест разстройство на
здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
На **.**.**** г. бил прегледан и частният тъжител С., като в издаденото
от съдебния медик съдебномедицинско удостоверение **/**** г. били
описани подробно установени телесни увреждания. Видно от изготвената по
делото КСМЕ №***/**** г. на частния тъжител са причинени травматичните
увреждания, изразяващи се в счупване на носните костици без дислокация на
костните фрагменти и деформитети в областта, довело „временно
разстройство на здравето, неопасно за живота“, т.е. разстройство на здравето
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
За причинените на С.С. телесните увреждания било образувано ДП №
***/**** г. по описа на РУ – Сливен с оглед извършено престъпление по чл.
129, ал. 1, вр. ал. 2 от НК. ДП било прекратено от прокурора, който намерил,
че не извършена престъпление от общ характер. Така също образуваната
прокурорска преписка с вх. № ****/**** г. по описа на РП – Сливен по
жалбата на подсъдимия срещу действията на частния тъжител, баща му и брат
му приключила с отказ да се образува ДП.
По делото е изготвена и съдебно техническа фоноскопна експертиза,
която пренася на хартиен носител разговорът на подсъдимия с оператор на
тел. 112 в деня на инцидента – **.**.**** година.
4
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Правилно първоинстанционният съд е приел фактическата обстановка
въз основа на: показанията на разпитаните по делото свидетели П. М., Д. М.,
Д. Д.,, Х. Ч., Р. А., А. С., Л. Н., Ц. А., Р. С., М. М.; въз основа на заключенията
на вещите лица по изготвената КСМЕ и заключението на изготвената в хода
на производството съдебно-техническа фоноскопна експертиза, а така също
и въз основа на приложените писмени доказателства: четири писма от
Дирекция „Национална система 112, Районен център 112 – Бургас“ при МВР
и приложените към три от тях аудио записи на компактдиск; Справка от
**.**.**** г. от Началника на РУ Сливен; Фиш за спешна медицинска помощ
и извадка от журнал на повикванията, издадени на подсъдимия; СМУ от
**.**.**** г.; СМУ от **.**.**** г.; СМУ от **.**.**** г.; амбулаторен лист
от **.**.**** г.; изискана справка от Център за спешна медицинска помощ –
Сливен с изх. номер **.**.**** г; приложени материали по ДП ***/**** г. по
описа на РУ Сливен, постановление за прекратяване на ДП, Определение на
съдебен състав при ОС Сливен от **.**.**** г.; материали по прокурорска
преписка с вх. № ****/**** г. по описа на РП Сливен; свидетелство за
съдимост на подсъдимия към момента на процесното деяние на **.**.**** г.
На тези доказателства първоинстанционният съд (които е коментирал
при излагане на съображенията си за съставомерност на деянието от правна
страна), в частите, които е кредитирал, резонно се е доверил. Въззивният съд
ще отбележи, че правилно Районен съд – Сливен е акцентирал (чрез
изричното им посочване) на показанията на свидетелите П. М. и Д. М., за
които е преценил правилно, че са логични, последователни и
безпротиворечиви, както и подкрепени изцяло от представената по делото
медицинска документация. Изтъкнал е и, че в такава насока са и показанията
на останалите разпитани по делото свидетели. Относно медико-биологичната
характеристика на телесните увреждания правилно Районен съд – Сливен е
възприел изготвената по делото колективна СМЕ и приобщените Съдебно-
медицинско удостоверение; епикриза на частния тъжител; изискана справка
от Център за спешна медицинска помощ – Сливен с изх. номер **.**.**** г.;
фиш за спешна медицинска помощ и извадка от журнал на повикванията,
както и медицинските документи, касаещи частния тъжител и приложени по
5
образуваното ДП ***/**** г. по описа на РУ Сливен, видно, от които на С. са
били причинени подробно описаните в тях травматични увреждания, които са
довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тоест
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
ЯОС счита, че при така събраната доказателствена съвкупност решаващият
съд правилно е приел за установена описаната по отношение на главния факт
фактическа обстановка. Теоретично доказването представлява дейност с
която се възстановява картината на миналото събитие. Чрез този процес, при
който се оценяват фактите които се отнасят до предмета на доказването (т.н.
основен или главен факт), обективната истина трябва да стане логически
очевидна. В процесуалния закон е дадена легална дефиниция на предмета на
доказване и е направено едно абстрактно формулиране на онези
обстоятелства, които следва да бъдат установени по всяко едно наказателно
дело и които са най-типични за извършване на едно престъпление. В чл. 102
от НПК за посочени три групи обстоятелства: ал. 1 – извършеното
престъпление и участието на обвиняемия в него; ал. 2 – характерът и
размерът на вредите, причинени с деянието; ал. 3 – другите обстоятелства,
които имат значение за отговорността на обвиняемия. Тук настоящият състав
ще посочи принципно, че при наличие доказателства които не могат
самостоятелно да опишат в пълнота процесните събития, съдът следва да
установи основните фактически обстоятелства, като изгради своето
умозаключение основно върху неутрални доказателствени източници –
писмени документи, заключения на вещи лица, показания на
незаинтересовани от изхода свидетели, които да надгради с онези свидетелски
възприятия, които са в унисон с тези доказателствена база. В случая
решаващият съд е процедирал точно така – стъпвайки на медицинската
документация относно медико-биологичния характер на телесната увреда,
надграждайки със свидетелски показания на очевидци и използвайки метода
на дедуктивен анализ и житейска логика, правилно е установил главния факт
в процеса.
Всички доказателствата в тази насока, кредитирани от Районен съд –
Сливен и настоящия състав по същество са безпротиворечиви, взаимно
допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват
6
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване
на престъплението – причиняване на конкретните телесни увреждания на
постр. С. от страна на подс. П.К., чрез нанасяне на удари с юмруци.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, районният
съд е направил обосновани правни изводи, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 130, ал. 1
НК, като на **.**.**** г. в гр. ******, във фризьорския салон находящ се на
ул. „***** *********“ № *, подсъдимият П. Д. К. срещу Присъда №
260023/11.02.2021 г. постановена по НЧХД № 1499/2018 г. по описа Районен
съд – Сливен, с която въззивникът е признат за виновен в това, че на
**.**.**** г. в гр. ******, причинил лека телесна повреда на частния тъжител
С. Р. С., довела до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“,
т.е. разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК –
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
От съвкупната преценка на кредитираните доказателства по делото
(посочени напред в изложението) се установява по безспорен начин
авторството на престъплението, като в тази насока Районен съд – Сливен е
изложил достатъчни аргументи, които въззивният състав споделя и счита за
ненужно да ги преповтаря детайлно. Безспорно в такава насока се
показанията на свидетелите П. М. и Д. М., които са подкрепени от
медицинската документация по делото, както и от показанията на останалите
разпитани по делото свидетели. ЯОС се солидаризира c тези мотиви на
първостепенния съд, като намира, че свидетелските показания са логични,
пресъздават непосредствените им впечатления от това, което са видели,
незаинтересовани са и показанията им са житейски обясними.
Изпълнителното деяние на типичното резултатно престъплението
„телесна повреда” (вкл. и лека такава) се характеризира с въздействие върху
организма на другиго, което предизвиква изменение в отделни органи, тъкани
или системи на организма на пострадалия или води до промени в тяхното
функциониране. Безспорно от обективна страна подс. П.К. е осъществил
всички признаци от състава на престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, като
вследствие на нанесените от него удари с юмрук, на постр. С. са били
7
причинени травматични увреждания, които са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК. ЯОС намира, че в конкретния случай е налице каузалитет между
действията на подсъдимия и причиненото на пострадалия.
Проверяващата инстанция счита за правилен и извода на районния съд,
че от субективна страна деянието е осъществено от подс. П.К. с пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал, че с действията
си ще причини на пострадалия телесна увреда, предвид силата и насочеността
на ударите, посредством които е осъществил престъпното деяние. Той, като
човек с достатъчен житейски опит, логично е целял настъпването именно на
такъв вредоносен резултат и действията му при осъществяване на деянието,
показват едно целеустремено поведение, насочено към нараняване на
пострадалия. В правната доктрина и съдебна практиката, безпротиворечиво е
изяснено, че за умисъла може да се съди от средствата, с които е извършено
деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от
разстоянието, от което се посяга на жертвата и други обстоятелства. В
настоящия случай е безспорно установено, че подс. П.К., предвид начина и
обстановката при която е действувал, нанасяйки отблизо удари с юмруци в
лицето на пострадалия, е искал да му причини телесна повреда, ерго –
действувал е с пряк умисъл.
Ето защо ЯОС счита, че правилно решаващият съд е приел, че подс.
П.К. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК, поради което го е признал за виновен
по така предявеното му обвинение.
ПО ВЪЗРАЖЕНИЯТА
Въззивният съд намира за неоснователно твърдението на защитата, че не
са изяснени по несъмнен и категоричен начин обстоятелствата кога, къде и по
какъв начин е причинена телесната повреда на С.С., което представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване
правото на защита на подсъдимия.
ЯОС, счита, че всички доказателствата, кредитирани от Районен съд –
Сливен и настоящия състав, по същество са безпротиворечиви, взаимно
8
допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, а
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, по безспорен начин установяват
фактите относно авторството, времето, мястото и механизма на извършване
на престъплението – причиняване на конкретните телесни увреждания на
постр. С. от страна на подс. П.К., чрез нанасяне на удари с юмруци.
Следователно съдът е изпълнил задължението си по чл. 13 НПК да вземе
всички мерки за разкриване на обективната истина и не е нарушил нормата на
чл. 14 НПК, тъй като е провел обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото, което е довело до изясняване на
обстановката от фактическа и правна страна. Ето защо ЯОС счита, че не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което е довело до
ограничаване правото на защита на подсъдимия.
Неоснователно е и твърдението на защитата, че не са изяснени
противоречия в показанията на свидетелите П. М. и Д. М., по отношение на
това, нанесъл ли е подсъдимия удари на частния тъжител в салона на
фризьорското ателие. Правилно Районен съд – Сливен е обсъдил и преценил
изложените твърдения от двамата свидетели като е дал вяра на тези части от
тях, които кореспондират както помежду си, така и с останалите събрани по
делото доказателства. Показанията на двамата свидетели по отношение на
обстоятелствата относно влизането на подс. К. в салона, възникналия
конфликт между него и тъжителя, както и за това, че по лицето на
пострадалия С. е имало кръв, са еднопосочни, по отношение на ударите в
лицето на пострадалия С. се подкрепени и от изготвената КСМЕ и СМУ от
прегледа на тъжителя.
Твърдението на защитата, че не са изяснени сериозните противоречия
между показанията на свид. М. (от една страна) и свид. Р. А. и свид. А. С. (от
друга страна), досежно това, имало ли е кръв по лицето на частния тъжител
след конфликта във фризьорския салон, също са несъстоятелни. Решаващият
съд е обсъдил показанията на свидетелите, направил е анализ и преценка на
същите като правилно, предвид тяхната незаинтересованост от изхода на
делото и безпротиворечивост, е дал вяра на показания на свид. П. М. (и на Д.
М.), в които се твърди, че още след инцидента във фризьорския салон на С.,
частният тъжител е имал кръв по лицето.
9
Предвид изложеното ЯОС намира, че по делата не е нарушена нормата на
чл. 107, ал. 5 НПК, тъй като районният съд е внимателно е проверил всички
събрани доказателства по делото и е направил съответните логически изводи.
Не е нарушена и нормата на чл. 303 НПК, тъй като всеки един извод е
следствие от направен анализ на доказателствения материал събран по делото
и кореспондира с последния, а не на направено предположение от съда, на
базата на което е постановил присъдата.
ПО НАКАЗАНИЕТО
Материалната норма предвижда за осъщественото престъпно деяние по чл.
130, ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода” до ДВЕ години с
алтернативно предвидено наказание „Пробация”".
Обосновано и правилно, при индивидуализацията на наказанието, РС –
Сливен е съобразил, че от умишленото престъпление няма настъпили
съставомерни имуществени вреди, а подсъдимият П.К. е с чисто съдебно
минало, поради което са налице формалните предпоставки за
освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по смисъла на чл. 78а, ал. 1 от НК – кумулативно
изискуемите от закона предпоставки, несъмнено са налице. При определяне
на конкретният размер на административното наказание, решаващият съд
правилно е преценил ниската степен на обществена опасност на дееца. В този
смисъл правилно и обосновано е отмерено наказание „Глоба” в минималния
законов размер от 1000 лева – наказание с което биха се изпълнили
генералната и специална превенция, визирани в нормата на чл. 36 от НК.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 от НПК,
Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260023/11.02.2021 г. постановена
НЧХД № 1499/2018 г. по описа Районен съд – Сливен.
Решението е окончателно.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11