№ 374
гр. София, 01.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20241000500481 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 637 от 27.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 1085 по описа за 2022
г. на Благоевградски окръжен съд (БлОС) е признато за установено, че ищецът Р. Г. Ш. не
дължи на ответника П. Р. Б. следните суми: сумата в размер на 47 000 лева, ведно със
законната лихва върху същата сума, считано от 04.02.2009 г. до изплащане на вземането,
сумата от 940 лева разноски по ЧГРД № 86/2008 г. по описа на РС Г.Делчев, за които суми е
издаден ИЛ по ЧГРД № 86/2009 г. на РС Г.Делчев и е образувано ИД № 83/2022 г. на ДСИ
при РС Г.Делчев, поради погасено по давност право на принудително изпълнение.Съдът се е
разпоредил и с отговорността за разноски по чл. 78 ГПК.
Срещу постановеното от БлОС решение е подадена въззивна жалба от П.Б. (чрез адв. Б. от
БлАК). С жалбата се иска първоинстанционното решение да бъде отменено, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Твърди се, че
изводите на окръжния съд са неправилни и в противоречие със събраните по делото
доказателства. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – Р. Ш. по реда на чл.263 ГПК, чрез пълномощника си адв.Г., е подал
писмен отговор, в който изразява становище за неоснователността й. Излагат се
съображения, че решението на БлОС е законосъобразно и обосновано. Моли въззивния съд
да остави жалбата без уважение и да потвърди първоинстанционното решение. Претендират
се разноски.
1
Софийски апелативен съд, след като съобрази основателността на оплакванията
изложени в жалбата, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Делото е образувано въз основа на искова молба от Р. Ш. срещу П. Б.. Ищецът твърди, че по
силата на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК от
05.02.2009 г. издадена по ЧГРД № 86/2009 г. по описа на PC Г.Делчев и ИЛ издаден по
същото дело, е осъден да заплати на ответницата сума в размер на 47 000 лева,
представляваща задължение по абстрактна менителнична сделка, ведно със законната лихва
върху същата сума, считано от 04.02.2009 г., до изплащане на вземането. Сочи, че по издаден
ИЛ е образувано ИД № 88/2009 г. по описа на ЧСИ Ш. Д., с район на действие ОС-
Благоевград. Делото е прекратено на 09.08.2016 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Твърди, че за периода от 09.08.2016 г. до 28.09.2022 г. не са предприемани изпълнителни
действия от страна на кредитора П. Б.. На 28.09.2022 г. е образувано ИД № 83/22 г., по описа
на ДСИ при PC Г. Делчев. Твърди, че във връзка с образуваното ИД № 83/2022 г. е получил
съобщение, че следва да заплати на ответницата сума в размер на 47 000 лева, ведно със
законна лихва, която възлиза в размер на 62 775,69 лв. и разноски. Поддържа, че посоченото
и претендирано от ответника Б. вземане е погасено поради изтичане на общия 5-годишен
давностен срок. Твърди, че последното изпълнително действие по ИД № 88/2009 г. е
извършено преди 09.08.2014 г., с оглед на което и към датата на прекратяване на
изпълнителното дело са били налице основанията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Общата
погасителна давност била настъпила още през 2 019 г., към която дата е нямало предприети
изпълнителни действия. В тази връзка сочи и т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г.
Твърди, че с оглед горното за ищеца е налице правен интерес от завеждане на настоящото
дело. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 47 000 лева, ведно със законната лихва върху същата
сума, считано от 04.02.2009 г. до изплащане на вземането, сумата от 940 лева разноски по
ЧГРД № 86/2008 г. по описа на PC Г.Делчев, за които суми е' издаден ИЛ по ЧГРД № 86/2009
г. на PC Г.Делчев и е образувано ИД № 83/2022 г. на ДСИ при PC Г. Делчев, поради
погасяване по давност на сумите след издаване на изпълнителния лист. В срока по чл. 131 от
ГПК е постъпил отговор от ответника по делото. Сочи, че исковата молба е неоснователна.
Сочи, че вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което и
давностния срок е 5- годишен и че след влизане в сила на заповедта за изпълнение в сила е
започнал да тече нов давностен срок. Сочи, че давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие. Твърди, че към момента на образуване на ИД № 88/2009 г. по описа
на ЧСИ Д. е било в сила постановление на Пленума на Върховния съд № 3/18.11.1980 г., в
което изрично било посочено, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителния
процес,
относно принудителното осъществяване на вземането. Твърди, че докато е траел
изпълнителния процес, давността е спряла да тече и нов давностен срок е започнал да тече
2
след прекратяване на изпълнителното дело през 2017 г. В петгодишния срок са настъпили
нови факти и обстоятелства, които прекъсват давността, а именно на 14.08.2020 г. бил
сключен договор за встъпване в дълг между ответницата и лицето Виолета Ш.а. За
обезпечаване на задължението Ш.а е подписала и Запис на заповед от същата дата. Твърди,
че по силата на спогодба от 08.07.2022 г. сключена между ответницата П. Б., ищецът Р. Ш. и
солидарния длъжник В. Ш.а, ищецът и солидарният длъжник са признали пред кредитора
ответницата по делото, вземането от 47 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
04.02.2009 г. и разноски от . 940 лева. Двамата длъжници са се задължили да заплатят
посочената сума и разноските в срок до 31.07.2022 г. Ответницата сочи, че с признаването на
вземането от длъжника се прекъсва давността и започва да тече нова давност. Отделно от
това, в 5-годишния срок е образувано ново ИД № 83/2022 г. по описа на ДСИ при PC Г.
Делчев. С образуването на новото ИД давността е периодично прекъсвана с предприемане
на изпълнителни действия, включително наложена възбрана и запор. Сочи се, че
изпълняемото право и правото на принудително изпълнение не са погасени по давност.
БлОС е решил делото след събиране само на писмени доказателства, като доказателствените
искания на въззивницата Б. към САС са били отклонени поради тяхната неотносимост, респ.
поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал. 2 и/или ал. 3 от ГПК за допускането им.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана
страна, имаща интерес от обжалване, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение,
поради което е процесуално допустима.
От документите по делото безспорно се установява, че по процесния изпълнителен лист и е
образувано ИД № 88/2009г. по описа на ЧСИ Ш.Д., с район на действие ОС-Благоевград.
Делото е прекратено на 09.08.2016 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Не е спорно, че
на 28.09.2022 г. е образувано ИД № 83/22 г., по описа на ДСИ при РС Г.Делчев. На
14.08.2020г. е сключен договор за встъпване в дълг между ответницата и лицето В. Ш.а,
подписан и от кредитора. За обезпечаване на задължението В. Ш.а е подписала и Запис на
заповед от същата дата. Приложена е и спогодба от 08.07.2022 г. сключена между
ответницата П. Б., ищецът Р. Ш. и солидарният длъжник В. Ш.а. Двамата длъжници са се
задължили да заплатят посочената сума и разноските в срок до 31.07.2022 г.Безспорно се
установява още, че до образуването на делото при ДСИ през 2022 г., а именно - в периода
26.06.2015 г. до образуването на това дело през 2022 г., изпълнителни действия по
принудително събиране на вземанията не са били поисквани и извършвани.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:
В Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по т.дело 3 за 2020 г. на ОСГТК е прието, че
погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по
изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС. След тази дата обаче, давност тече поради
непредприемането и неизвършването на изпълнителни действия, която давност е
3
петгодишна и тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
Както се посочи и по-горе, петгодишната погасителна давност е започнала да тече на
26.06.2015г. /постановяване на ТР №2 от 26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ и
до 26.06.2020г. е изтекла, тъй като от приложените по делото доказателства, неоспорени от
страните, не се установяват действия, с които да е прекъсната давността. Първото такова е от
14.08.2020г. договор за встъпване в дълг, което е без значение, тъй като на 26.06.2020г.
погасителната давност за вземането е изтекла. Съгласно чл.119 ЗЗД „С погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла”- следователно погасени по давност са и лихвите за забава
върху погасената по давност главница.
Напълно неоснователни са доводите и оплакванията във въззивната жалба по всички техни
пунктове: а) че решението е постановено по нередовна искова молба, понеже трябвало да се
посочи периодът, за който се твърди, че е започнала да тече и е изтекла погасителната
давност за процесното вземане – очевидно е, че този период започва да тече с оглед
посоченото тълкувателно решение след 26.06.2015 г., а краят на периода е не по-късно от
датата на подаване на исковата молба в съда, а той е по-голям от пет години; б) че били
допуснати процесуални нарушения по чл. 145 и 146 ГПК от първостепенния съд – дори
обаче теоретично да се приеме, че са налице такива, то по никакъв начин това не се е
отразило на правните изводи на БлОС и крайният резултат по делото, т.е. те пак щяха да
такива и следователно няма нарушаване на процесуални права на въззивницата, които ако не
са били нарушавани, е щял резултатът в производството да бъде различен за нея; в)
необосновано се отдава в жалбата значение на това дали В. Ш.а била встъпила като
солидарен длъжник по делото, тъй като това е ирелевантен факт за течението на
погасителната давност.
Правните изводи на двете инстанции съвпадат изцяло, при което атакуваното решение на
БлОС ще следва да се потвърди. Разноски следва да се присъдят само на Р. Ш. (чл. 78, ал 3
ГПК), който претендира като такива заплатен адвокатски хонорар от 1000 (хиляда) лева.
Направеното от процесуалния представител на насрещната страна възражение за
прекомерност е неоснователно предвид цената на иска – 47 000 лева, при което тази
разноска следва да се възложи в цялост на П. Б..
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 637 от 27.11.2023 г., постановено по гражданско дело № 1085
по описа за 2022 г. на Благоевградски окръжен съд.
ОСЪЖДА П. Р. Б., ЕГН: **********, гр. ***, ул. „***“ * да заплати на основание чл. 78, ал.
4
3 ГПК на Р. Г. Ш., ЕГН: **********, гр. ***, ул. „***“ * сумата от 1000 (хиляда) лева
съдебно-деловодни разноски във втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването
му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5