Определение по дело №147/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………./      .02.2020 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Петров

в.ч.т.д. № 147 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 ГПК.

Производството е образувано по частна жалба вх. №93143/13.12.2019г., подадена от Н.К.М., чрез пълномощник адв. М.К.от ВАК, срещу определение № 15824/02.12.2019г. постановено по гр.д. №  16776/2018г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба с входящ №76149/18.10.2019г., подадена от адв. М.К.– ВАК, като пълномощник на ответника по делото Н.К.М., ЕГН **********, за изменението на Решение №4054/04.10.2019г., постановено по гр.д. № 16776 по описа на ВРС за 2018г., 9-ти с-в, частта за разноските, чрез присъждане всички сторени от ответника разноски, пред исковия съд и пред заповедния съд, според представените доказателства и списъка по чл.80 от ГПК, на основание чл.248 ГПК. Твърди се, че обжалваното определение е незаконосъобразно, т.к. ВРС неправилно е определил размера на присъдените на ищеца съдебно-деловодни разноски. Излага, че ВРС е нарушил правото на ЕС, както и задължителните разяснения дадени с ТР 6/2012г. на ВКС. Твърди, че ВРС не е разгледал доводите му, изложени в молбата по чл.248, ал.1 от ГПК. Сочи, че в списъка по чл.80 ГПК от 16.04.2019г. е претендирал сумата от 1030 лева за два иска, която дори е под минималния размер. ВРС не е преценил, че в заповедното производство ответникът е бил представляван от адвокат, както и че представената преписка от ч.гр.д. №8223/2018г. на ВРС е непълна. Оспорва изводите на първоинстанционния съд за прекомерност на разноските. Сочи, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено като му се присъдят направените в исковото производство разноски за разликата над присъдените 340.18 лева до 1030 лева, както и разноските в заповедното производство за разликата над присъдените 50 лева до претендираните 1038 лева. Моли за присъждане на разноските в настоящото производство в размер на 419 лева, съгласно приложен към частната жалба списък.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК *********, чрез юрисконсулт М.Н., в писмен отговор оспорва жалбата и от своя страна излага коментар на изложените в нея оплаквания. Счита, че жалбата е неоснователна. По същество счита определението на РС-Варна за правилно и законосъобразно, поради което отправя искане за потвърждаването му.

Жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред РС-Варна е образувано въз основа на искова молба подадена от "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ********* срещу Н.К.М., ЕГН********** за установяване съществуването на вземането, за което по ч.гр. дело №8322/2018г. на ВРС е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 1538.77 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, сумата 35.22 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, а в условията на евентуалност осъдителен иск за заплащане на главницата 1538.77 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. С решение 4054/04.10.2019 г. ВРС е отхвърлил предявените искове и е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 340.18 лева – разноски за исковото производство и сумата от 50 лева – разноски за възражение в заповедното производство.

С молба с входящ №76149/18.10.2019г. ответникът по делото Н.К.М., чрез адв. Марин Колев, е поискал изменение на постановеното решение в частта относно разноските.

С обжалваното определение № 15824/02.12.2019г. постановено по гр.д. №  16776/2018г. на ВРС, е оставена без уважение молба с входящ №76149/18.10.2019г., подадена от адв. М.К.– ВАК, като пълномощник на ответника по делото Н.К.М., ЕГН **********, за изменението на Решение №4054/04.10.2019г., постановено по гр.д. № 16776 по описа на ВРС за 2018г., 9-ти с-в, частта за разноските, чрез присъждане всички сторени от ответника разноски, пред исковия съд и пред заповедния съд, според представените доказателства и списъка по чл.80 от ГПК, на основание чл.248 ГПК.

Въззивният съд намира обжалваното определение на ВРС за частично неправилно, по следните съображения:

Видно от представения списък по чл.80 ГПК (л.123, дело ВРС) ответникът е претендирал разноски в исковото производство 1030 лева - заплатено адвокатско възнаграждение по фактура №28/15.12.2018г., както и разноски в заповедното производство 1038 лева, както следва: 80 лева заплатено адвокатско възнаграждение по фактура №9/29.06.2018г., 940 лева заплатено адвокатско възнаграждение по фактура №20/11.07.2018г., 15 лева заплатена държавна такса за частна жалба по ч.гр. дело №8322/2018г. на ВРС, ведно с 3 лева преводна такса.

Първият спорен въпрос е относно разноските в исковото производство. Във фактура №28/15.12.2018г. е описано адвокатско възнаграждение по чл.7, ал.1, т.2 от Наредба 1/2004г. – 340 лева, чл.7, ал.2, т.1 от Наредба 1/2004г. – 300 лева, чл.7, ал.1, т.4 от Наредба 1/2004г. – 300 лева, заверка на документи  – 72 лева и 18 лева. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 340.18 лева, което е присъдено от първоинстанционния съд. Въззивният съд намира, че неправилно ВРС е намалил размера на адвокатското възнаграждение до минималния размер. Дължимото възнаграждение следва да се определи на база на уговореното между адвоката и клиента му, като не следва да се присъжда възнаграждение по чл.7, ал.1, т.4 от Наредба 1/2004г., поради това, че такъв иск не е предявен, както и за заверка на документи, т.к. това възнаграждение в случая е включено във възнаграждението по чл.7, ал.2 от Наредба 1/2004г. При това положение, в полза на ответника се дължат разноски в исковия процес за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 640 лева. Това възнаграждение не е прекомерно и не следва да се намалява.

По втория спорен въпрос относно разноските в заповедното производство, въззивният съд съобрази, че 80 лева заплатено адвокатско възнаграждение по фактура №9/29.06.2018г., 15 лева заплатена държавна такса за частна жалба по ч.гр. дело №8322/2018г. на ВРС, ведно с 3 лева преводна такса, са разноски извършени в производството по обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, поради което следва да се присъдят от съда разглеждащ частната жалба.

Относно размера на дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство, за което ответникът претендира 940 лева по фактура №20/11.07.2018г., съдът съобразява  задължителните указания в т.12 от ТРОСГТК 4/2013 год., съгласно което сезираният с установителен иск по чл. 422 ГПК съд при определяне на отговорността за разноските следва да отчете както направените разходи за защита в исковото, така и в заповедното производство. Това задължение на съда включва както разноските, направени от заявителя и вече включени в подлежащата на стабилизиране с исков процес заповед, така и разходите, направени от длъжника.

Спорен пред настоящата инстанция е въпросът за размера на дължимото на длъжника възнаграждение. Заповедното производство е строго формално, като както за заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и за възражението срещу издадена заповед са налице утвърдени образци. За разлика обаче от заявлението за издаване на заповед за изпълнение, чието съдържание изисква посочване на фактически и правни основания за претендираното вземане, възражението не е необходимо да бъде обосновано.

Настоящият състав намира извършеното процесуално действие за техническо по своята същност и предвидимо по своя резултат, което води до извода за значителна несъразмерност на претендирания размер на адвокатско възнаграждение.

Не  може да се отрече правото на страната да ползва адвокатска защита при подаване на възражение по чл.414, ал.1 ГПК, с което се предприема оспорване на иска и се препятства възможността да се постанови неприсъствено решение. Относно размера на дължимото възнаграждение следва да се има предвид, че това процесуално действие не е сред изрично предвидените в Наредба № 1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание § 1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия. Възражението представлява единственото процесуално действие, което длъжникът има възможност да извърши в рамките на заповедното производство, и се състои в подаването на бланка с изписани в нея име, дата и подпис, за попълването на която не са необходими специални правни познания или умения. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено именно с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се нуждае от специализирана помощ и съдействие. Съдът намира, че по аналогия следва да намерят приложение предвидени в чл.6 от Наредба № 1 възнаграждения за съвет, справка и изготвяне на книжа, а именно т. 3 – за проучване на дело с даване на мнение по него и т.5 за изготвяне на други молби. Тези действия на адвоката са най-близко до действията му по подаване на възражение по чл.414 от ГПК  и дължимото за тях възнаграждение е общо в размер на 110 лева. Възражението за прекомерност е заявено от ищеца своевременно.  С оглед на горните съображения възражението се явява основателно и адвокатското възнаграждение за подаване на възражение по чл.414 от ГПК следва да бъде намалено до размер от 110 лева и възложено в тежест на ищеца в този размер.

В рамките на частната жалба, с която е сезиран, съдът намира, че следва да бъде отменено определението с правно основание чл.248 от ГПК в частта, с която е оставено без уважение искането за изменение на присъдените в полза на ответника разноски за адвокатско възнаграждение, като се измени първоинстанционното решение в частта, в която са присъдени разноски. Дължимите за исковото производство разноски следва да се увличат от 340.18 лева на 640 лева, а разноските за заповедното производство от 50 лева на 110 лева.

На жалбоподателя следва да се присъдят разноски за настоящото производство, съразмерно с уважената част от жалбата. Жалбоподателят претендира присъждането на разноски 419 лева – 400 лева заплатено адвокатско възнаграждение, 15 лева д.т. за частната жалба и 4 лева банкова такса. Възражението на "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за подаване на частна жалба е 200 лева, съгласно чл.11 от Наредба № 1/2004г. Ето защо, уговореното адвокатско възнаграждение 400 лева не е прекомерно. Съразмерно с уважената част от жалбата, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 89.86 лева.

Мотивиран от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 15824/02.12.2019г. постановено по гр.д. №  16776/2018г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба с входящ №76149/18.10.2019г., подадена от адв. М.К.– ВАК, като пълномощник на ответника по делото Н.К.М., ЕГН **********, за изменение на Решение №4054/04.10.2019г., постановено по гр.д. № 16776 по описа на ВРС за 2018г., 9-ти с-в, в частта за разноските за исковото производство пред ВРС за горницата над 340.18 лева до 640 лева, а разноските за заповедното производство за горницата над 50 лева до 110 лева, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №4054/04.10.2019г., постановено по гр.д. № 16776 по описа на ВРС за 2018г., 9-ти с-в, частта за разноските като увеличава дължимите "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ********* в полза на Н.К.М., ЕГН ********** разноски за исковото производство пред ВРС от 340.18 лева на 640 лева, а разноските за заповедното производство от 50 лева на 110 лева.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 15824/02.12.2019г. постановено по гр.д. №  16776/2018г. на ВРС, с което е оставена без уважение молба с входящ №76149/18.10.2019г., подадена от адв. М.К.– ВАК, като пълномощник на ответника по делото Н.К.М., ЕГН **********, за изменение на Решение №4054/04.10.2019г., постановено по гр.д. № 16776 по описа на ВРС за 2018г., 9-ти с-в, в частта за разноските за исковото производство пред ВРС за горницата над 640 лева до 1030 лева, а разноските за заповедното производство за горницата над 110 лева до 1038 лева.

ОСЪЖДА "ТИ БИ АЙ Банк" ЕАД, ЕИК ********* да заплати на Н.К.М., ЕГН ********** сумата от 89.86 лева, представляваща разноски по частната жалба.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: