Номер 146118.11.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София7-ми граждански
На 09.11.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско
дело № 20201000502750 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от съдия Първанова в.гр.д.№ 2750/2020г, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
С решение № 1093/10.02.2020г, постановено по гр.д.№ 6668/2018г по описа на СГС, е
осъдена „Палата Пирот” ЕООД, с ЕИК ***, да заплати на К. С. П. с ЕГН ********** и М. И.
Х. с ЕГН ********** на осн. чл.232, ал.2 ЗЗД сума в размер на 10 987.92евро по договор за
наем от 1.01.2010г за периода 16.11.2014г до 16.11.2017г, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, като е отхвърлена исковата претенция
за сумата над 10 987.92евро до 18 313.49евро и за периода 16.11.2012г до 15.11.2014г,
поради погасяване на правото на принудително изпълнение, а до претендирания размер от 1
8 360.00евро като неоснователна. Осъдена е „Палата Пирот” ЕООД, с ЕИК ***, да заплати
на К. С. П. с ЕГН ********** и М. И. Х. с ЕГН ********** на осн. чл.78, ал.1 ГПК сума в
размер на 851.25лв. за разноски по делото. Осъден е К. С. П. и М. И. Х. да заплатят на
„Палата Пирот” ЕООД на осн. чл.78, ал.3 ГПК сума в размер на 608.00лв. за разноски.
Решението е обжалвано от „Палат Пирот” ЕООД, представлявано от адв.Н.П. от
САК, в частта му, с която е уважена исковата претенция. Възразява, че по делото е
неизяснено от какво правоотношение произтичат претенциите на ищците, поради което
първоинстанционният съд неправилно е приел, че е налице договор за наем между страните,
което не се установява и от ангажираните по делото свидетелски показания. Сочи, че
неоснователно съдът не е приел извършени плащания от управителя на дружеството.
Ответниците по жалбата- К. С. П. и М. И. Х. , представлявани от адв.В.Б. от САК, са
оспорили въззивната жалба като неоснователна.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу
обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е
1
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Ищците по делото- К. С. П. и М. И. Х. са посочили в исковата молба, че са
собственици на идеални части от сграда, находяща се в гр. ***, общ.***, ул.”***” №9, от
които ищецът на 1/15ид.ч. от магазин № 11, находящ се в сграда с площ от 57.78кв.м., заедно
с избено помещение, находящо се под предната част на магазина под №128, с площ от
23.13кв.м., заедно с 50/100ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място,
съставляващо имот пл.№ 5, целият с площ от 891.80кв.м., нанесен в кадастрален лист №337,
който имот е идентичен с парцел V-5 от кв.194 по плана на гр. ***, местността „Центъра”,
както и 1/50 от гореописания магазин, на 1/50ид.ч. от сграда на ул. „***” №9, гр. ***, етаж-
мецанин със застроена площ от 891.80кв.м. , първия етаж от сградата с площ от 579.90кв.м.,
втори етаж от сградата с площ от 579.90 и трети етаж от сградата с пространство
579.90кв.м., заедно с 336/1000ид.ч. от общите части на сградата и от описаното дворно
място, в което е построена сградата и за ищцата на 1/10ид.ч. от един магазин, находящ се в
описаната сграда, обозначен с №11 със застроена площ от 57.89кв.м., заедно с едно избено
помещение, находящо се под предната част на магазина, означено в разпределителния план
от 1936г под №128 с площ от 23.13кв.м., заедно с 40/1000ид.ч. от всички общи части на
сградата, заедно със самостоятелно избено помещение, находящо се в същата сграда,
означено в разпределителния план от 1936г под № 133, в същата сграда, означено под №133,
заедно с прилежащите 12/1000ид.ч. от общите части на сградата и от описаното дворно
място, както и 3/150ид.ч от етаж-мецанин със застроена площ общо от 891.80кв.м., и от
първи, втори и трети етаж на сградата, като всеки от етажите е с площ 579.90кв.м. и заедно
с прилежащите 336/100ид.ч. от общите части на сградата и от дворното място, в което е
построена същата. Цялата описана сграда се стопанисва от „Палата Пирот” ЕООД с
управител М.С.. Със споразумение от 3.02.2010г, считано от 1.01.2010г. за ползване на
притежаваните от ищците части управителят се е задължил да им заплаща общо месечно
обезщетение в размер на 612евро, която сума е изплащал редовно до 1.04.2011г. След тази
дата ответникът е започнал да им превежда по банков път или да им изплаща на ръка по
278евро, с 306 евро по –малко от договорената сума. Претендирали са да бъде осъден
ответника да им заплати сумата от 35 908.48лв., левова равностойност на 18 360 евро за
наем на собствените им ид.ч от целия имот за 5 години, ведно със законната лихва от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Ответникът по делото-„Палат Пирот” ЕООД е оспорил исковата претенция. Направил
е възражение за изтекла давност за периода 1.04.2011г до 18.05.2013г. Заявил е, че
дружеството отдава под наем обектите в сградата, като извършва поддръжка, ремонти,
осигурява охрана, заплаща консумативи, а получената печалба разпределя между
притежателите на ид.части от сградата. Споразумение относно размера на обезщетението за
ползването на ид.части не е сключвано, а „нареждане” е било подписано само от М. Х. с цел
да се конкретизира номера на банковата сметка и е едностранен акт. Плащането е
извършвано съобразно реализираните доходи от стопанисването на сградата и освен
признатата от ищците сума от по 278евро месечно, им е била заплатена и сумата от
22 183лв.
С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция по чл.232,
ал.2 ЗЗД за периода 16.11.2014г до 16.11.2017г, ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на исковата молба. Приел е, че между страните са налице отношения по
безсрочен договор за наем въз основа на ангажираните по делото гласни доказателства, че е
изискано от ищците да посочат банкова сметка, по която да се превежда наемната цена, за
което е било представено нареждане от 3.02.2010г., като наемната цена е била 612 евро,
която не е била намалена. Приел е, че плащането на ишците от сметка с титуляр М.С. не
следва да бъде съобразено, тъй като основанието на същото е наемно правоотношение с
2
трети лица. Възражението за изтекла давност е уважено за преди датата 16.11.2014г.
Безспорно между страните по делото е, че ищците са съсобственици на идеални
части от недвижим имот, находящ се в гр. ***, ул.”***” №9, представляващ магазин №11,
на ид.части от общите части на сградата и от мястото, върху което е построена сградата,
което се установява и от представените по делото нот.акт №53/31,03,2000год., нот. акт №
183/22,07,2008год., нот.акт №182/22,07,2008год., НА №57/13,04,2006год., които се
стопанисват от ответното дружество като се отдават под наем.
Спори се между страните по делото дали е налице валидно договорно
правоотношение по сключен договор за наем, с договорена месечна наемна цена в размер на
612,00евро.
Видно от представено по делото „Нареждане” от 3.02.2010г е, че в същото е заявено
от М. И. Х. , че следва М. С. С., управител на „Палата Пирот” да изплаща дължимият наем
за собствеността й и тази на К. П., общо в размер на 612евро на месец, считано от
01,01,2010год. по посочена банкова сметка на К. П. или в брой на нея при изрично
предизвестие от нея. Тази сума представлява наем, който се дължи на нея и синът й от
„Палата Пирот” ЕООД, управляваща и стопанисваща съсобственият им имот на ул.”***”
№9 в гр. ***. Отразено е, че нареждането е прието от управителя на „Палата Пирот” ЕООД.
По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, от което се
установява, че в периода от м.12,2012год. до м.11,2017год. от „Палата Пирот” ЕООД са
превеждани по сметка на К. П. суми общо в размер на 33624,00лв. и е удържан данък от
2376,00лв. - общо 36000,00лв. или 18406,51евро.
От сметка на М. С. по сметка на К. П. е наредено плащане на суми общо в размер на
17932,23лв. и удържан данък 1663,85лв. или общо 10019,32евро/19596,08лв./. Общо по
сметка на П. за процесния период са постъпили 55596,08лв., или 28425,82евро, съответно
473,76евро –месечно.
Въз основа на представените по делото доказателства, съдът приема следното от
правна страна:
По делото е предявен иск с правно основание чл.232, ал.2 ЗЗД вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за
заплащане на наемна цена.
По делото се установява, че ответното дружество стопанисва процесните ид.части,
собственост на ищците, за които в писмен документ „Нареждане”, подписан и от двете
страни по делото, е посочена наемна цена от 612евро на месец. Възражението, че същият е
едностранен документ е неоснователно, тъй като управителят на дружеството е посочил, че
приема същото. Наличието на наемно правоотношение се установява и от ангажираните по
делото свидетелски показания на св.С. Т., който е заявил, че „Палата Пирот” ЕООД заплаща
на съсобствениците месечни суми по договори за наем като приходите са от отдаването на
имота под наем на трети лица. Спрямо ищците е изискано посочване на банкова сметка, по
която ответницата да посочи, че иска да се превежда наемната цена за нея и П..
Договорът за наем е неформален, като не е необходима писмена форма, макар и
представеният писмен документ да визира в достатъчна степен основните елементи на
наемно правоотношение-наемна цена, процесен имот, който се отдава под наем. Не е
посочен срок на наемното правоотношение, поради което договорът е безсрочен.
Въз основа на обсъдените доказателства, въззивният съд приема, че между страните
3
по делото е бил сключен договор за наем от 1.01.2010г. с уговорена наемна цена от 612евро
на месец. Доводите на въззивника за наличие на други отношения между страните-по
възлагане на стопанисване на сградата и отчисляване на част от печалбата, не са установени
от него.
Доказателствената тежест за плащането на наемната цена е на наемателя. Същият е
заявил, че заплащаната от него месечна сума в размер на по 278евро е дължимата сума,
която е следвало да се заплаща на наемодателите. Не е установено по делото да е налицее
съгласие между страните за промяна на наемната цена, независимо, че същите са били
уведомени с искане за такава промяна. При липса на изразено съгласие от наемодателите, не
може с едностранно изявление да се приеме, че размерът е променен. Възраженията във
въззивната жалба, че не е отчетено извършено плащане на ищците от страна на управителя
на дружеството са неоснователни, тъй като основанието му не е дължим наем на ищците, а
заплащане на наем на трети лица по делото-„Жиел” ЕООД и „Джей ел фреат” ЕООД.
Въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че
дължимият остатък от наемната цена за процесния период е в размер на 18 313.20евро, при
отчитане на частичното месечно заплащане. С оглед направеното възражение за изтекла
давност и погасяване на задължението за периода преди 16.11.2014г. следва че исковата
претенция е основателна за сумата от 10 987.02евро, и неоснователна до пълния предявен
размер.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил
законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на осн. чл.271 ГПК.
С оглед изхода на спора и на осн. чл.78, ал.3 ГПК въззивниците имат право на
разноски за през въззивната инстанция, но същите не са направили искане, по което съдът да
се произнасе.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1093/10.02.2020г, постановено по гр.д.№ 6668/2018г
по описа на СГС.
В необжалваната му част решението е вляло в сила.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5