Р Е Ш
Е Н И Е № 637
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, в закрито заседание на шестнадесети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Велина Дублекова след като разгледа докладваното от председателя гр. дело № 935 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, намира следното:
Производство по чл. 437 вр. чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК. Постъпила е чрез ЧСИ Петко Илиев, с вх.№ 14106/27.02.2019г. ЖАЛБА до Окръжен съд Пловдив с вх. № 13607/30 април 2019г. от К.В.Н., с ЕГН **********,***, длъжник по изп.дело № 1620/2013г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, с рег. № 821, срещу действие на ЧСИ, представляващо извършване на 20.02.2019г. опис на недвижим имот – ап. № 46 от 89.22 кв.м., с адрес: гр. П., бул.“***, ведно с избено помещение № 62, ведно с 1.74% ид. части от общите части на сградата и пристъпване към принудително изпълнение – насочване на изпълнение върху несеквестируемо имущество.
Жалбоподателят заявява, че протокол за опис не му е връчен, но в ППИ изх. № 5153/25.01.2019г. ясно е записано, че ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение по отношение на гореописания имот.
Жалбоподателят счита, че насочването на изпълнение е незаконосъобразно, тъй като този имот е негово единствено жилище и като такъв е несеквестируем по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК.
Декларира, че в гореописания имот живее той, приятелката му Н. К. К., с ЕГН **********, с която имат пълнолетна дъщеря, и дъщеря им; никой от тях не притежава друго жилище.
При справка в имотния регистър по негова партида можело да се види, че през годините са били налагани възбрани върху недвижим имот: сграда, предназначение – ЖИЛИЩНА СГРАДА, еднофамилна, площ по док.-134 кв.м., гр. П., ул.“**, обл. Пловдив. Така – възбрана наложена на 21.01.2015г. от „Уникредит лизинг“. В регистъра е отбелязано, че той притежавал 1/ 4 ид.ч. от тази сграда. Жалбоподателят заявява, че не притежава собственост върху такава сграда с площ от 134 кв.м. Признава, че с нотариален акт № 165/07.04.1979г. родителите му са му дарили 1/ 2 ид.ч. от вътрешната, западна, самостоятелна жилищна сграда, построена в дворното място в гр. П., ул.“***. Сградата е едноетажна. Другата 1/ 2 ид.ч. родителите му по същото време дарили на сестра му. Това е самостоятелна сграда и е с квадратура от около 60 кв.м. В същото дворно място, непосредствено до тази сграда, има построена друга жилищна сграда, /строена поне 20 години по-рано/, с по-голяма площ, но тя е собственост на вуйчо му- брат на майка му и родителите му никога не са имали права върху нея. Може би някой е преценил, че двете сгради са един обект и щом жалбоподателят притежавал 1/ 2 ид.част от малката сграда, значи има 1/ 4 ид.ч. отдвете сгради; което се заявява, че не е вярно и не знае как е било допуснато такова вписване. Счита, че ако някой твърди жалбоподателят да е собственик на такава сграда следва да го докаже по деото. Заявява, че в тази сграда /вътрешната/ в момента живеят майка му и сестра му и той никога не я е обитавал и нямал достъп до нея.
Според жалбоподателя, притежанието на ид. части от имот не представлява „друго жилище“ по смисъла на чл. 444 т. 7 от ГПК, като в тази насока се сочи практика на окръжни съдилища, в т.ч. и на ОС Пловдив. В случая, съсобствен с други лица имот, може да бъде винаги изнесен на публична продан за задължения на другите съсобственици и така жалбоподателят ще бъде лишен от жилище изобщо. Счита се, че атакуваното действие на ЧСИ е в разрез с института на несеквестируемостта, и може да доведе до лишаването на жалбоподателя от каквато и да е жилище, както и противоречало и на принципа, установен в ГПК, за добросъвестно упражняване на процесуални права.
Поради което моли да бъде отменено обжалваното действие на ЧСИ, като незаконосъобразно, както и претендира разноски по обжалването, ДТ по сметка на ПдОС – 25 лв; такси към ЧСИ за връчване на преписи. Прилага: нотариален акт № 165/07.04.1979г., справка от кадастрална карта.
Постъпили са писмени възражения на основание чл. 436 ал. 3 изр. първо от ГПК от страна на взискателя „Уникредит лизинг“ ЕАД, с ЕИК *********, чрез адв. С.А., САК. Счита се, че жалбоподателят, длъжник е собственик на два жилищни имота, поради което процесният имот е секвестируем. Сочи се, че длъжникът К.В.Н. е собственик, както на процесния апартамент № 46, така и се явява собственик на 1/ 4 ид. части от още една жилищна сграда, посочена като: сграда с идентификатор 56784.505** съгласно КККР на гр. Пловдив, със застроена площ от 134 кв.м., с брой етажи 1, с предназначение – жилищна сграда – еднофамилна, с адм.адрес: гр. П., ул.“***. Посочени са и сгради, за които се сочи, че са, съответно, складова база, склад, на адрес: П., ул.“***, както и – хангар, депо, гараж, отново в същия поземлен имот и адрес: П., ул.“**“ №*. Посочена е и производствена прлощадка-свинеферма, в землището на с. Ж., общ.Калояново, обл. Пловдив, ведно с построени в имота метални обори, масивна адм.сграда, масивна котелна централа, масивен трафопост, метален кантар, метална работилница и склад, метална рампа, метален навес, метален портал, метална помпена станция, масивна пречиствателна станция; както и 1/3 ид.ч. от поземлен имот № 049130, с начин на трайно ползване – нива, в.“***“, землище на гр. Р., общ. Раковски, обл. Пловдив.
Счита се, че не са налице предпоставки по чл. 444 т. 7 от ГПК, както и че тежестта за доказване на твърдението, че длъжникът Н. не притежава 1/ 4 ид.ч. от сграда, жилищна, с площ подокумент – 134 кв.м. в гр. П., ул.“***, била негова-на длъжника. Счита се, че ид. части от имот представляват друго жилище, в случай, че имотът отговаря на условията за жилище и съответното жилище или ид. ч. от него отговаряли на жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство.ЧСИ в случая бил установил, че двата имота, собственост на жалбоподателя отговарят на тези условия. Предвид изложеното се моли да бъде оставена като неоснователна жалбата на длъжника. Прилага удостоверение с изх. № 12520/06.03.2019г. издадено по изп.дело № 1620/2013г. от ЧСИ Петко Илиев, по молба на „Уникредит лизинг“ ЕАД.
Постъпили са и мотиви на основание чл. 436 ал. 3 от ГПК от страна на ЧСИ Петко Илиев, с които се изразява становище за допустимост, както и за неоснователност на жалбата, подадена от длъжника.
Въззивният състав на Пловдивския окръжен съд след като констатира, че жалбата е допустима – подадена от надлежна страна-длъжник по изп.дело № 1620/2013г. по описа на ЧСИ П.Илиев, в законния срок по чл. 436 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване действие на СИ-опис на недвижим имот, извършен на 20.02.2019г., поради несеквестируемост на описания имот, съгласно чл. 435 ал. 2 т. 2 от ГПК, разгледа жалбата по същество.
Разгледана по същество жалбата на длъжника
се явява основателна, поради следните съображения:
От приложено копие на изп. дело № 20138210401620 се установяват от въззивният съд, следните обстоятелства, имащи отношение към предмета на жалбата:
С Протокол за опис на недвижимо имущество от 20.02.2019г. е извършен от ЧСИ опис на недвижим имот, собственост на длъжника К.В.Н., а именно: апартамент № 46 със застроена площ от 89.22 кв.м., построен в ж.к.“**“, с административен адрес: гр. П., бул.“***, ведно с прилежащо избено помещение № 62, както и 1.74% ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, който имот съгласно КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изпълнителния директор на АГКК, представлява СОС с идентификатор 56784.507.328**, с адм.адрес:гр. Пловдив, бул. „**,вх. **, който самостоятелен обект е с брой нива 1/едно, с предназначение-жилище, апартамент. Посочено е, още, в протокола за извършения опис, че гореописаният имот, по време на налагане на възбраната върху него: възбрана-том 1, акт 105/2015г., възбрана- том 1, акт № 259/2004г.,е бил във владение на К.В.Н.; както и че описаният имот се оставя за управление на К.В.Н., който поема задължението по чл. 486 от ГПК.
Описаният недвижим имот – жилище, е собственост, изцяло, на длъжника К.В.Н., което обстоятелство се установява от приложен нотариален акт за собственост – нотариален акт за продажба на недвижим имот № 48, том 46, дело № 13480/94г.; по който въпрос и длъжникът, жалбоподател, както и от страна на взискателя, и от писмените мотиви на ЧСИ е налице идентично становище.
С оглед приложен нотариален акт № 165 от 07.04.1989г. за дарение на недвижим имот, /както по искане на ЧСИ-на лист 292 от изп.дело,т.1; така и към настоящата жалба от страна на длъжника – лист 609 от изп.дело,т.2/, въззивният съд приема за безспорно установено обстоятелството, че длъжникът К.В.Н. се явява собственик и на 1/ 2 ид. част от вътрешната, западна, самостоятелна жилищна сграда, построена в дворно място в гр. Пловдив на ул.“Розова долина“ № 3, както и че тази жилищна сграда-еднофамилна, е със застроена площ от 67 кв.м., брой етажи: 1, като сградата е с идентификатор 56784.505.** по КККР, одобрени със заповед РД-18-48/03.06.2009г. на Изп.директор на АГКК, и последно изменение със заповед :18-5000-18.06.2018г. на Началник на СГКК-Пловдив, съгласно издадена от последно посочената служба Справка по кадастралната карта, от 27.02.2019г.,/приложена към жалбата-лист 610 от изп.дело/.
От извършена служебно проверка от въззивния съд по делото, в т.ч. и от приложено копие на изпълнителното дело, не се констатира от съда да са налице събрани от страна на ЧСИ доказателства за наличие на необходимата минимална жилищна площ, която следва да е налице за К.В.Н. в последно описания жилищен имот на ул.“***, в гр. Пловдив, която да задоволява жилищните му нужди, съгласно изискванията на НАРЕДБА за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, /п
риета с ПМС № 31 от
15.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 20 от 26.02.2008 г., в сила от 1.03.2008г./.
Въззивният състав на ПдОС намира, че не е достатъчно да се посочи, че
длъжникът притежавал извън описания жилищен имот, и още един, също, жилищен
имот, в размер от 1/ 2 ид. част от 67 кв.м. застр. площ, или в размер от 33.5
кв. м-застроена площ, за да се приеме, че същият има „друго жилище“, дори, в
хипотеза на изр. първо от т. 7 на разпоредбата на чл. 444 от ГПК. В рамките на
налична застроена жилищна площ, притежавана от длъжника в размер от 33.5 кв.м.,
следва да се установи от събрани от страна на ЧСИ доказателства, че е налице и
спазена императивната норма за жилищна нужда от съответните кв.м. жилищна площ
за длъжника и за членовете на семейството му, с които живее заедно; като при
отчитане на тази жилищна площ следва да се спазят и изискванията на ДР на
параграф 1 от наредбата, за начина на измерване на площите на помещенията,
както и за изключване от жилищната площ на определени по вид, както и по
предназначение помещения.
След като това не е направено по изпълнителното дело, въззивният състав
на ПдОС намира за незаконосъобразен
извършеният опис на недвижим имот на дата 20.02.2019г., тъй като към
настоящия момент следва да се приеме от съда, че с извършения опис на жилищния
имот, е насочено изпълнението върху имущество, което се приема за
несеквестируемо, по см. на чл. 444 т. 7 от ГПК.
Предвид което и обжалваното действие – извършен опис на недвижим имот от
20.02.2019г. като незаконосъобразен, следва да бъде отменен от въззивния съд.
Поради основателност на жалбата длъжникът има право, само, на претендирани разноски за внесена сума от 25 лв- държавна такса по жалбата, които са разноски по настоящето съдебно производство; и които съдебни разноски следва да се понесат по арг. от чл. 78ал. 3 от ГПК от ответната на жалбата страна, взискателя - Уникредит лизинг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез пълномощник адв. П. С..
Решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ опис на недвижим имот, извършен на 20.02.2019г. по изпълнително дело № 20138210401620, за който е съставен Протокол за опис на недвижимо имущество, представляващо: недвижим имот – ап. № 46 от 89.22 кв.м., с адрес: гр. П., бул.“**, ведно с избено помещение № *, ведно с 1.74% ид. части от общите части на сградата, с което действие на ЧСИ е пристъпено към принудително изпълнение – насочване на изпълнение върху несеквестируемо имущество.
ОСЪЖДА Уникредит лизинг“ ЕАД, с ЕИК *********, гр. София, със съдебен адрес:***, офис 9, чрез пълномощник адв. П. С., да заплати на К.В.Н., с ЕГН **********,***, сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща направени съдебни разноски по настоящето дело за внесена държавна такса по жалбата.
РЕШЕНИЕТО на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 437 ал. 4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/