и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 102/07.12.2007 год., постановена по Н.ч.х.дело № 356/2006 год., Кърджалийския районен съд е признал Хюрю Тефик Сали от гр.Кърджали за виновна в това, че на 11.04.2006 год. в с. Снежинка, общ.Кърджали, в съучастие с Мюмюн Хашим Сали, като извършител, причинила на Ешреф Али Мустафа от с. Снежинка, общ.Кърджали лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване на кожата на гърба, което е причинило болка и страдание - престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК я е освободил от наказателна отговорност и й е наложил административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. Със същата присъда съдът е признал и Мюмюн Хашим Сали от гр.Кърджали за виновен в това, че на 11.04.2006 год. в с.Снежинка, общ.Кърджали, в съучастие с Хюрю Тефик Сали от с.Снежинка, като извършител, причинил на Ешреф Али Мустафа от с.Снежинка, общ.Кърджали лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване на кожата на гърба, което е причинило болка и страдание - престъпление по чл.130 ал.2, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание "глоба" в размер на 500 лв. Осъдил е двамата подсъдими солидарно да заплатят на Ешреф Али Мустафа от с.Снежинка, обл.Кърджали сумата от 200 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъплението неимуществени вреди, като е отхвърлил гражданският иск до пълния му предявен размер от 1 500 лв., като недоказан и неоснователен. Осъдил е двамата подсъдими да заплатят солидарно на тъжителя и сумата от 116.60лв., представляващи направени по делото разноски от последния; а по сметка на Кърджалийския районен съд – да заплатят сумата от 15 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. Недоволни от така от така постановената присъда са останали подсъдимите Хюрю Сали и Мюмюн Сали, които я обжалват като необоснована. Твърдят в жалбата си, че неправилно съдът бил кредитирал показанията на св.Дурсун Тасим и Тасим Тасим, тъй като същите били в близки родствени отношения с тъжителя, а и били посочени като свидетели няколко месеца след началото на делото. Молят да бъде отменена обжалваната присъда, вместо което бъде постановена друга, с която да бъдат оправдани, като бъдат признати за невиновни. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържат жалбата си така, както е предявена. Чрез защитника си развиват подробни съображения относно съществени противоречия в показанията на св.Дурсун Тасим и Тасим Тасим. Твърдят, че изложеното от тъжителя е лъжа, като молят да бъде отменена присъдата на първоинстанционния съд. Ответника по жалбата – тъжителят Ешреф Али Мустафа от с.Снежинка, общ.Кърджали, редовно призован, не се явява в съдебно заседание, не се представлява и не взема становище по жалбата. Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, наведени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото по частен ред обвинение. Събрани са необходимите и възможни, искани и посочени от страните доказателства, като не се налага извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства, по несъмнен и категоричен начин се установява, че тъжителят Мустафа и подсъдимите Хюрю Сали и Мюмюн Сали били във влошени отношения. На 11.04.2006 год., около 08.00 часа сутринта, тъжителят Ешреф Мустафа се видял пред дома си със св.Тасим Тасим и Дурсун Тасим /като първият е зет на тъжителя, а вторият е брат на първия свидетел/. След като се разделили, тъжителят тръгнал да извежда овцете си на паша извън селото, като пътят му минавал покрай къщата на подсъдимите. Когато стигнал до къщата им, тъжителят бил пресрещнат от двамата подсъдими, като подс. Хюрю Сали го ударила с тояга по гърба, от което тъжителят паднал на земята. Непосредствено след това подс.Мюмюн Сали ритнал пострадалият с крак. Тъжителят успял да стане и побягнал, но подс.Хюрю Сали хвърлила камък по него, с който го ударила по гърба. На случилото се станали очевидци св. Тасим Тасим и Дурсун Тасим, които били в дъното на улицата, и които се насочили към тъжителя и двамата подсъдими. Когато подсъдимите видели свидетелите, се прибрали в дома си, а св.Дурсун и Тасим Тасим помогнали на тъжителя, като го завели в дома му. Там той се почувствал зле, като се оплаквал, че го боли гърба, по който имал синини. Въпреки болките, тъжителят не желаел да ходи на преглед при лекар. На 17.04.2006 год. тъжителят Мустафа отишъл при съдебния лекар, където бил освидетелствуван, за което било съставено Съдебномедицинско удостоверение № 94/2006 год. за извършен на тъжителя преглед на 17.04.2006 год., те. шест дни след извършване на инкриминираното деяние, при който се установило кръвонасядане и охлузване на кожата на гърба, които били получени при действието на твърд тъп предмет и било възможно да са възникнали по време и начин така, както обяснявал тъжителя, като му е било причинено болка и страдание. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните по делото свидетели Тасим Тасим, Дурсун Тасим, Йър Стройър и Диана Стройър; както и от приетите от първоинстанционния съд писмени доказателства. При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че подсъдимите Хюрю Сали и Мюмюн Сали са осъществили в съучастие като извършители от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 130 ал.2 от НК – на инкриминираните дата и място в съучастие като извършители причинили на тъжителя Ешреф Али Мустафа лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядане и охлузване на кожата на гърба, което е причинило болка и страдание, до какъвто правилен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови присъдата си, съдът е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като е изложил подробни съображения кои от тях приема и кои отхвърля, и защо, като същите се споделят напълно от настоящата инстанция. Така, правилно първоинстанционният съд е дал вяра на показанията на св.Тасим Тасим и Дурсун Тасим, макар и първият да е близък родственик по сватовство на тъжителя, тъй като същите са логични, последователни, кореспондират помежду си и с представеното по делото съдебномедицинско удостоверение № 94/2006 год., изд. от съдебен лекар, в което са описани обективните находки на уврежданията на тъжителя, съответствуващи на твърденията на последния и показанията на посочените свидетели. Следва в тази връзка да се посочи, че факта на близкото родство по сватовство на единият от свидетелите с тъжителя сам по себе си не води до автоматичното отхвърляне на показанията му, каквото искане е изложил в жалбата си защитника на подсъдимите. Това е така, тъй като показанията си св.Тасим Тасим е дал под страх от реализиране на наказателна отговорност при лъжествидетелствуване, а и другият свидетел – Дурсун Тасим, не се намира в никакви близки отношения с тъжителя, като по делото не са събрани каквито и да било други доказателства, които да поставят под съмнение или да опровергаят показанията на тези свидетели. Неоснователни са и доводите на защитата на жалбодателите, развити в пледоарията по същество пред въззивния съд, относно съществени противоречия в показанията на посочените двама свидетели. Това е така, тъй като противоречията в показанията на свидетелите, доколкото има такива, не се отнасят до основните факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване, а именно: причиняването на телесната повреда на тъжителя от двамата подсъдими на инкриминираните дата, място и време, вкл. и начина на причиняването й. Правилно първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на св.Садула – че отишла в дома на подсъдимите около 07.00 часа на инкриминираната дата и останала там до обяд, като не се случило нищо и не била виждала същия ден Тасим Тасим и Дурсун Тасим, тъй като показанията на тази свидетелка са изолирани и неподкрепени от други доказателства по делото, нещо повече – такива факти и обстоятелства не сочат и самите подсъдими в обясненията си пред първоинстанционния съд /доколкото твърдят само, че св.Садула дошла у тях около 7.15 часа за мляко, но не и че е стояла до обяд в дома им/. От друга страна показанията на св.Йър и Дияна Стройър касаят период от време, предхождащ инцидента, поради което не могат да бъдат източник на данни в подкрепа на или опровергаващи предявеното на подсъдимите по частен ред обвинение. Не следва да бъдат кредитирани и обясненията на подсъдимите – че същият ден не били виждали тъжителя, не го били удряли и били, тъй като същите очевидно представляват защитна версия, а сами по себе си / в частта им, с която твърдят, че между 07.30 и 08.30 часа седели на пейката пред къщата/ не са в състояние да опровергаят обвинението, респ. да установят обективна невъзможност за извършване на инкриминираното деяние, или да изключат по несъмнен начин авторството на деянието на двамата, или на някой от подсъдимите. С оглед изложеното по-горе, настоящата инстанция намира, че по несъмнен начин са установени авторството на престъплението, вкл. и участието на всеки от подсъдимите в осъществяване на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 130 ал.2 от НК спрямо тъжителя от обективна страна, времето, мястото и начина на извършването му, както и формата на вината на всеки от подсъдимите, вкл. и наличието на общност на умисъла, както правилно е намерил и първоинстанционният съд. При така установената по несъмнен начин фактическа обстановка, с обжалваната присъда първоинстанционният съд е признал всеки от подсъдимите за виновен в извършването на престъплението, в което е обвинен, като при условията на чл. 78а от НК е освободил всеки от тях от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на по 500 лв. Правилно и в съответствие със закона, първоинстанционния съд е съобразил, че са налице предпоставките за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК по отношение на всеки от подсъдимите – за освобождаването им от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Това е така, тъй като за извършеното от подсъдимите престъпление законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до шест месеца, а алтернативно – по-леки наказания - “пробация” или глоба от 100 до 300 лв. Налице са и останалите предпоставки за приложението на разпоредбите на чл. 78а от НК - никой от подсъдимите не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел IV-ти на Глава VIII-ма от НК, като от престъплението няма причинени имуществени вреди, които да не са възстановени. А щом са налице предпоставките на чл. 78а от НК, то приложението на посочената законова разпоредба за извършено от пълнолетно лице престъпление е задължително и няма алтернатива. При определяне размера на административното наказание “глоба” съдът е взел предвид смекчаващите и отегчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства – чистото им съдебно минало, тежкото материално положение, обществената опасност на деянието и дейците, като правилно е приел, че на всеки от подсъдимите следва бъде наложено административно наказание при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в минималния предвиден в закона размер, а именно: наказание “глоба” в размер на по 500 лв. за всеки от тях. Обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна и в частта й, с която са осъдени подсъдимите да заплатят на тъжителя обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, в размер на 200 лв., като е отхвърлен педявения от тъжителя против двамата подсъдими граждански иск за претърпените от престъплението неимуществени вреди, за разликата над 200 лв. до пълния му размер от 1 500 лв., като неоснователен и недоказан. При определяне на дължимото обезщетение на тъжителя за претърпените от престъплението неимуществени вреди в размер на 200 лв., първоинстанционния съд е спазил установения в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД принцип за възмездяване на вредите по справедливост. Така, видно е от материалите по делото, че от виновното и противоправно поведение на подсъдимите, на тъжителя са били причинени болка и страдание от удар с тояга по гърба, удар с камък в гърба и ритник. Не без значение е обстоятелството, че макар и безспорно засягащо телесната неприкосновеност на тъжителя, виновното и противоправно поведение на подсъдимите е довело само до едно не особено дълготрайно кръвонасядане и охлузване в областта на гърба, т.е. до неприятно преживяване и неудобство, без необходимост от лечение или медицинска интервенция. С други думи, налице е засягане на посочената телесна неприкосновеност в най-лека степен и форма, като настоящата инстанция споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че така присъденото на тъжителя обезщетение е в пълна мяра необходимо и достатъчно да възмезди причинените му от престъплението неимуществени вреди, като не са налице условия за неговото намаляване. С оглед изложеното, съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена. Водим от изложеното, и на основание на основание чл. с чл.334 т.6, във вр. с чл. 338 от НПК , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 102/07.12.2006 год. по Н.ч.х.дело № 356/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |