№ 3765
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514216 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на М. К. Т. и Т. Н. П. срещу Решение №
20150683/02.07.2021 г., постановено по гр. д. № 62246/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149-ти състав.
С въззивната си жалба ищецът по първоначалните искове М. К. Т. атакува решението
в частта, в която е определен режим на лични отношения на Т. Н. П. с детето Н. Т. П.а,
родена на **** г. Изложени са оплаквания неправилност, необоснованост на атакувания
съдебен акт в обжалваната част и постановяването му в противоречие с установената
съдебна практика. Въззивникът желае отмяна на решението на първостепенния съд и
постановяване на друго, с което да се внесе детайлизация в регламентирания от СРС режим
на лични отношения на бащата с детето, съгласно посоченото във въззивната жалба.
Поддържа, че отсъствието на детайлизация в определения от първоинстанционния съд
режим е предпоставка за конфликт между страните. Претендират се разноски.
Ответникът в първоинстанционното производство Т. Н. П. е депозирал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва изцяло изложеното в последната. Наведени са подробни
съображения, поради които жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.
П. е подал въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта на
разписания режим на лични отношения и в частта, в която е осъден да заплаща на
малолетната си дъщеря месечна издръжка в размер на 300 лева. Излага подробни
1
съображения за неправилност и необоснованост на съдебния акт и постановяването му в
противоречие с материалния закон. Желае отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на друго, с което нему да бъде определен по – разширен режим на лични
отношения с дъщеря му Н., съгласно описаното във въззивната му жалба, както и
определяне издръжка, която да е дължима от постановяване на съдебното решение в
определения с привременните мерки размер от 200 лева.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ищецът в първоинстанционното производство Т. е
депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба на П. като неоснователна и намира
доводите в нея за несъстоятелни. Изложени са съображения, поради които жалбата не следва
да бъде уважавана.
Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страни,
притежаващи правен интерес от обжалването, и са насочени срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
приема за установено следното:
С Решение № 20150683/02.07.2021 г., постановено по гр. д. № 62246/2019 г. на СРС,
ІІІ ГО, 149-ти състав, е предоставено, на основание чл.127, ал.2 СК, упражняването на
родителските права по отношение на Н. Т. П.а на майката М. К. Т., при която детето да
живее, определен е режим на лични отношения на бащата Т. Н. П. с детето Н. (всяка четна
седмица от годината с преспиване от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя като този
режим се осъществява в рамките на учебната година, но не касае официалните празници,
пролетните, летните и коледните ваканции; по време на пролетната ваканция, когато тя не
съвпада с Великденските празници (когато включва дните, определени за Великденските
празници през съответната година се прилага режим относно тези празници) за първата
половина от тази ваканция за през четни години и за втората половина през нечетните
години; 30 дни през лятната ваканция, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката,
разделени на два пъти по 15 дни с преспиване, като майката има задължение да посочи
дните на платения си годишен отпуск до 31.05.; всяка нечетна година за Коледните
празници, считано от 18:00 часа на 23.12 до 18:00 часа на 26.12, както и неработните дни по
случай 03 март, 06 май и 06 септември; всяка четна година за неработните дни по случай 22
септември, за Новогодишните празници, считано от 18:00 часа на 30 декември до 18:00 часа
на 01 януари на следващата нечетна година, както и за Великденските празници от 10:00
часа на разпети петък до 18:00 часа на Светлия понеделник; ежегодно за два часа на
рождения ден на детето, в случай, че този ден не попада в определения му режим за
контакти, както и за своя рожден ден от 17:00 часа на 22 март до 17:00 часа на 23 март;
майката също има право да прекарва с детето 30 дни през лятото, несъвпадащи с платения
годишен отпуск на бащата, който има задължение да посочи дните на платения си годишен
отпуск до 31.05 като през тези 30 дни общият режим не се прилага) и бащата е осъден да
заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300 лева, считано от 29.10.2019 г. (датата
на предявяване на исковата молба), ведно със законната лихва върху всяка просрочена
2
вноска до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в частта за
издръжката на детето и е осъдил Т. Н. П. да заплати на СРС държавна такса от 432 лева
върху присъдената издръжка на детето.
При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът и
въззиваема М. К. Т. заявява, че спазваният режим на лични контакти на бащата с детето от
петък до неделя е приемлив за Н., тя се е приспособила към него, изпълнението му
осигурява спокойствие и възможност за подготовка за училище при балансиране със
спортните ангажименти. Намира за удачно и съответно на искането на детето същото да
прекарва с баща си по четиринадесет дни през лятото, Коледните празници и почивните дни
за Нова година да бъдат редувани между родителите, рождения си ден подрастващата да
споделя и с двамата и да бъде на рождените дни на всеки от празнуващите родители.
Майката споделя, че работи на ненормирано работно време, при отглеждане на детето
намира подкрепа от сестрите си и своя партньор, с когото Н. добре се разбира. Посочва, че
детето не се разбира добре с партньорката на баща си и последният я поставя в конфликт да
взима решения по въпроси, чието решаване дължат родителите. Счита, че с оглед възрастта
на детето, учебните му и спортни занимания исканият от П. разширен режим на лични
отношения не е в интерес на девойката, тъй като възпрепятства възстановителния сън и
подготовка за учебния процес. Декларира, че е в интерес на детето да прекарва пълноценно
време с баща си. Твърди, че удареният от П. шамар е предизвикал обида у малолетната.
При изслушването й по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззиваемият и
въззивник П. посочва, че от петата до деветата годишН. на детето по споразумения с Т.
прекарвал с детето всяка сряда и всеки втори петък, събота и неделя от месеца като водел
детето на училище в понеделник. През този период Н. се чувствала най – добре и най –
спокойно. Режимът осигурявал двамата да прекарват достатъчно време заедно, обезпечавал
възможността бащата да участва в учебния процес. Малолетната имала добра връзка с
детето на партньорката му и харесвала жената до баща си. Посочва, че сам е поискал детето
да посещава тренировки по баскетбол към Баскетболен клуб при Национална спортна
академия и осигурява участие на детето, когато часовете на тренировките съвпадат с
определения му режим на контакти с детето. Споделя, че работи на ненормирано работно
време, посвещава се на учебната подготовка на детето, живее с партньорката си и нейното
дете, което е на възрастта на Н.. Желае ежемесечно да прекарва по десет дни с дъщеря си, а
през останалите двадесет дни от месеца тя да бъде със своята майка.
Изслушано пред въззивния съд по реда на чл.15, ал.1 ЗЗДет, детето Н. заявява, че
живее със своята майка, по – близо до дома на която се намира посещаваното от него
училище и мястото за извънкласни спортни занимания. Малолетната споделя, че желае да
остане да живее с майка си и вижда баща си от петък до неделя, през пролетната ваканция,
14 дни през лятната ваканция, на рождения ден на П., а на своя иска да се вижда с двамата
си родители. Детето посочва, че харесва партньора на майка си, с когото понастоящем живее
и двамата с него се разхождат и тренират заедно в свободното си време. Подрастващата е
3
откровена, че по – скоро се заяжда с партньорката на баща си, заради отправена в миналото
забележка за грешен отговор на математическа задача, а нейното дете се струва скучно и я
дразни като иска нейни вещи. Детето сочи, че в дома на майка си разполага със собствена
стая, а в дома на баща си дели една стая с дъщерята на партньорката на П.. Малолетната е
категорична, че не се налагат ограничения в храненето, в миналото се е случвало баща
да настоява да яде неща, които не харесва като броколи и домати.
В изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на въззивното
производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Оборище, отразени в социални
доклади от 18.03.2022 г. и от 30.09.2022 г., е установено, че детето е спокойно и жизнено в
присъствие на баща , с когото търси контакт и близост, свободно изразява мнението си. П.
се отнася към нея с топло чувство на съпричастност и загриженост и изразява възхищението
си от Н.. Между този родител и детето социалните работници са наблюдавали силно
изразена емоционална връзка и са констатирали, че бащата има усет към емоционалните
потребности на детето и е наясно с необходимостта то да се чувства ценено, зачитано и
значимо. В хода на проучването е констатирано, че този родител притежава способност да
отглежда детето правилно и ефективно. Установено е, че бащата живее със своята
партньорка и нейната дъщеря. Н. се чувства като у дома си в жилището на своя баща,
представляващо триетажна къща с голям двор, с разположени на първи етаж кухня с
трапезария и всекидневна и спално помещение със собствен санитарен възел, а на втори
етаж – детска стая, спалня и санитарен възел към всяка от стаите.Хигиенно – битовите
условия в къщата са много добри, а в детската стая са осигурени основни удобства,
съобразени с възрастта на двете деца. Установено е, че П. работи в семейно дружество,
офисът на което е разположен в двора на къщата, в която живее, не среща финансови
затруднения и има гъвкаво работно време, независимо от участието си и в друго дружество,
а основните грижи за детето се полагат от майката. Същият е споделил опасения за
наблюдавана промяна в поведението на Н., свързана с оплаквания за прекъсване на съня по
време на пребиваването в дома на П., макар детето поначало да има здрав сън и търси
причината за тази промяна в желанията на майката, свързани с компрометиране на престоя
на дъщеря им в неговата къща. В периода, когато детето пребивава в дома на баща си се
вижда с неговата сестра и нейните две дъщери (първи братовчедки на Н.), с които добре се
разбирали.
Във втория по време изготвен за нуждите на въззивното производство социален
доклад (този от 30.09.2022 г.) е отразено изявлението на бащата, че е започнал да посещава
психолог, за да бъде по – добър родител и опасенията му, че при всяко посещение в дома му
на детето е необходимо време, за да се отпусне и свободно да разговаря с него и дъщерята на
партньорката му. Същевременно детето е споделило, че добре се разбира с партньорите на
двамата си родители, но понякога между нея и детето на партньорката на П. възниквали
неразбирателства. Приятелски кръг детето има изграден в близост до дома на майка си, но
такъв липсва до жилището на бащата. Бащата изразява желание за активно участие в живота
на дъщеря си. Изведено е заключение, че поддържането на контакт с бащата е в интерес на
4
доброто психическо и емоционално развитие на детето.
На база на изготвените на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6 ЗЗДет за нуждите на
въззивното производство социални проучвания от АСП, Д „СП“ – Младост, отразени в
социални доклади от 13.05.2022 г. и от 25.11.2022 г., се установява, че основните грижи за
детето се полагат от неговата майка, която живее с партньор в съсобствен апартамент с
добри хигиенно – битови условия, разполагащ с обзаведена съобразно нуждите на Н. детска
стая. Т. работи всеки делничен ден от 09:00 часа до 17:30 часа и получава месечен доход в
размер на 1 500 лева. По данни на майката определеният с привременните мерки режим на
лични отношения на детето с бащата се спазва, но се случвало в този режим П. да огранича
телефонните разговори на малолетната с Т. и еднократно да удари шамар на детето, заради
желанието му да разговаря с майка си. Детето също споделя за ударен шамар, последван от
обяснения на бащата, че това е сторено като шега. Подрастващата е споделила пред
социален работник, че не се разбира много добре с приятелката на баща си и нейното дете.
Същото контактува с роднините си по майчина личния, предимно с баба си, лелите си и
братовчед ѝ.
Във втория по време изготвен социален доклад от АСП, Д „СП“ – Младост е отразено
съобщеното от детето, че преди да отиде в дома на баща си във връзка с определения режим
на лични отношения плаче, тъй като му е мъчно за майката и се случвало П. да не позволява
да гарови с нея или да и пише в мобилно приложение. При пребиваването си в дома на
бащата среща трудности при подготовка за училище, тъй като на бюрото в детската стая учи
детето на партньорката му.
Не е спорно в производството и от представената служебна бележка изх.
№14/25.11.2022 г. на Баскетболен клуб при Национална спортна академия - София се
установява, че детето Н. е състезател от отбора по баскетбол, картотекирана е в Българска
федерация по баскетбол, а тренировките на отбора се провеждат вторник, четвъртък и петък
от 17:00 часа, както и събота и неделя от 10:30 часа.
Въз основа на удостоверения изх.№8/13.05.2022 г. и изх.№8/13.05.2022 г., издадени
от ТПК „Сингра“ – гр.Хаджидимово се доказва, че въззивникът и въззиваема страна Т. в
периода месец 04.2021 г. – месец 03.2022 г. е получила средно месечно брутно
възнаграждение в размер на 1 578,02 лева.
От представеното пред въззивния съд удостоверение за доходи от 04.03.2022 г. се
установява, че в периода месец 02.2021 г. – месец 01.32022 г. на въззиваемият и въззивник
П. е заплатено средно месечно брутно възнаграждение в размер на 824,17 лева.
С оглед задължението на съда да следи служебно за интересите на ненавършилото
пълнолетие дете при произнасянето по въпросите по чл.127, ал. 2 вр. с чл.59, ал.2 СК,
въззивният съд е допуснал изготвянето на Комплексна съдебна психологична и
психиатрична експертиза (КСППЕ), от заключението на която се установява, че двамата
родители са с добър родителски капацитет като майката е тип приемащ родител, а бащата –
тип коопериращ. Двамата имат еднотипни характерови особености и висок коефициент на
емоционална интелигентност. Страните по делото заявяват и доказват възможност да се
5
грижат за детето. Вещите лица не са наблюдавали изразени смущения в поведението на
родителите, при които липсват данни за актуално психично боледуване или за рискови
поведения, застрашаващи благополучието на дъщеря им. Детето има добра връзка с двамата
родители. По време на изследването в проективна методика подрастващата отхвърля своя
баща и показва привързаност с партньора на майката, което е форма на лоялност към
отглеждащия родител, без индикации за отклонение от нормата. При общуване с бащата
малолетното показва свързаност. Експертите не са установили конфликт на лоялност или
родителско отчуждение, индикации и прояви в поведението на детето, характеризиращи се в
преживяно насилие над него, няма проявления на негативни преживявания и негативни
прояви на Н.. В историята на двойката родители е имало коментари по отношение на
здравословното хранене на детето, дължащо се на липса на диалог помежду им, респ.
невъзможност да постигнат съгласие по отношение на грижите и отглеждането на
момичето. Последното има добра свързаност с баща си и демонстрира поведение на дете,
което се чувства равнопоставено в семейната среда. Вещите лица са наблюдавали известна
опозиционност в комуникацията на детето с бащата, партньорката му и нейното дете с
тенденция за по – категорично отстояване на мнението си. Установили са, че детето се
идентифициара със своята майка. Експертите са препоръчали режим на лични контакти
между неотглеждащия родител и детето с оглед психо-емоционалното му състояние,
възрастта и заетостта му.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се
възприема от съда.
Въз основа на разпита на вещите лица се установява, че взаимоотношенията на
детето с партньорката на бащата и нейната дъщеря са сравнително повърхностни. С
навлизане в юношеската възраст детето ще се нуждае от повече срещи с бащата и добра
комуникация и с двамата си родители. Н. заема защитна позиция по отношение на майка си,
която изпитва емоционални трудности по повод конфликтните взаимоотношения с бащата,
детето проявява признаци на тревожност по отношение на майка си и това създава по –
близък емоционален контакт помежду им.
Изслушаната в първоинстанционното производство КСППЕ е приела, че близката
емоционална връзка между майката и детето е подходящо да бъде балансирана, а тази с
бащата – съхранена. Назначените от СРС вещи лица заключили добър родителски капацитет
на всяка от страните по делото, които е нужно да се справят с конфликтните си отношения,
за да избегнат въвличане на детето в тях и избягване на генериране на тревога, породена от
вътрешната потребност да цензурира думите си и преживяванията във взаимоотношенията с
всеки от тях.
Въз основа на показанията на разпитания от въззивния съд свидетел Н. К. Т. – П. се
установява, че Н. е прекарала Бъдни вечер през 2021 г. в гр.Петрич, в дома на своята баба по
бащина линия, където е била на гости със своя баща. Детето съобщило, че същия ден
вечерта П. ударил шамар, тъй като настоявала да разговаря по телефона с майка си, но
впоследствие се извинил. Малолетната споделила, че не спи добре в дома на баща си,
6
породено от самото преместване на друго място. Н. и детето на партньорката на бащата не
могли да учат заедно, поради което дъщерята на страните готвела домашните си в холно
помещение, където не била в уединение. От началото на пети клас девойката имала нов
режим на учене и се затруднявала в подготовката си. Н. съобщила, че П. участвал в
подготовката ѝ за училище.
Показанията на този свидетел съдът преценява с оглед изискванията на чл.172 ГПК,
отчитайки близката ѝ родствена връзка с въззивника и въззиваема страна Т..
В показанията си свидетелят С.В. П.а посочва, че при гостуването на Т. П. и дъщеря
му в дома за Бъдни вечер през 2021 г. не е имало инциденти, настроението на всички било
празнично, ограничения на детето не били налагани, включително и за провеждане на
телефонен разговор с майка . Бащата участвал в подготовката за учебните занятия на Н.,
която в дома му деляла една стая с детето на партньорката на П., но всичко в това
помещение било пригодено за ползване от две деца.
Показанията на този свидетел съдът преценява с оглед изискванията на чл.172 ГПК,
отчитайки близката ѝ родствена връзка с въззиваема страна и въззивник П..
С оглед установените по делото факти и съобразявайки критериите, залегнали в
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, съдът приема, че липсват преки или косвени фактори при
бащата, които да поставят в риск детето и да застрашават неговото благополучие. Такива не
са констатирани от вещите лица по приети на двете съдебни инстанции без възражения на
страните комплексни експертизи.
По делото не се доказаха твърденията, че бащата е упражнил насилие спрямо детето
на Бъдни вечер или на първия ден на Коледа през 2021 г. Вещите лица не са установили
индикации, че подрастващата е била жертва на насилие. Твърдяното от майката пред
социален работник по време на социалното проучване за ударен шамар се сочи да
пресъздава съобщено от детето. Твърдението на Т., че причина за шамара е желанието на
детето да разговаря с майка си не намират опора в приложеното становище от 12.05.2022 г.
на психолог К.В., в което не са отразени обстоятелствата, при които се твърди да е нанесен
този удар с ръка. Нещо повече – психологът е констатирал, че детето не е в състояние да
конкретизира обстоятелствата, при които това се е случило и не е съхранило спомен за
съдържанието на разговора, предизвикал твърдяната проява. По отношение на споделеното
за удара следва да се държи сметка, че становището е изготвено единствено въз основа на
онлайн разговор, с който мъчно би могло да се установи психоемоционалното състояние на
девойката. Същевременно същата е споделила, че П. е обяснил, че случилото се е било на
шега и е поднесъл извинения. Домакинът на честванията на коледните празници през 2021 г.
посочва, че при посещението на Н. и бащата не е имало инциденти, настроението и на
двамата е било добро и на детето не са налагани забрани за комуникация.
Твърденията в исковата молба, че бащата е налагал ограничения в храненето на
детето и му е създал психически травми не се подкрепят от изводите на вещите лица, които
са установили, че се касае до различно разбиране на родителите на посланията на педиатъра
на Н., а този въпрос не е актуален за детето. При изслушването си малолетната посочва, че
7
отдава не се е случвало баща да има изисквания към храненето , а в миналото такива са
били свързани с настояване от негова страна да консумира броколи и домати, които тя не
обича.
Установено бе в производството, че бащата има добър родителски капацитет,
преценен през призмата на добрите му възпитателски качества (установени със
заключението на приетите на двете съдебни инстанции експертизи), полаганите от него
грижи за детето (при неговото отглеждане по време съвместно съжителство на страните, а
след раздялата– при осъществяване на личните си отношения с малолетната, в който смисъл
са констатациите в социалните доклади, приетите в двете инстанции експертизи и
изслушаните свидетели показания), отношението и емоционалната привързаност към детето
и на детето към него (констатирани въз основа изслушването на страните, на детето и
заключението на приетата от въззивния съд без възражения на страните КСППЕ и
наблюденията при социалните проучвания). Доказва се в производството, че бащата
притежава висок коефициент на емоционална интелигентност и усет към емоционалните
потребности на детето. Бащата има добър морален облик и е авторитети детето. Несъмнено
е, че той изразява желание и готовност за разширен режим на лични отношения с дъщеря си,
което гъвкавото му работно време позволява. П. разполага с подходящи жилищни условия
за престой, вкл. с преспиване, на Н. при него и може да разчита на подкрепата на своята
партньорка при отглеждането на детето през времето, когато то ще пребивава в неговия дом.
При изслушването си от съда девойката споделя, че „се заяжда“ с жената до баща си, тъй
като същата в миналото се държала лошо с нея, изразяващо се в отправена забележка във
връзка със задача по математика. Действително, между отразените в социален доклад изх.
№ПР/Д-С-О/62-007/29.09.2022 г. на АСП, Д „СП“ – Оборище и социален доклад изх.
№ПР/Д-С-М/68-007/23.11.2022 г. на АСП, Д „СП“ - Младост изявления на детето за
отношенията с партньорката на бащата и нейното дете съществува отлика (л.187 и л.223), но
същото би могло да намери своето обяснения в установената от вещите лица идентификация
с майката и заеманата защитна позиция по отношение на нея, евентуално в различните
въпроси, задавани от социалните служители и техния анализ на съобщеното от
малолетната. Определените от въззивния съд вещи лица са констатирали, че връзката на Н.
с партньорката на бащата и нейното дете е добра и тя се чувства равноспоставено в
семейството, поради което присъствието им в дома на бащата не следва да се отчита като
основание за определяне на по – кратък престой на подрастващата там.
С оглед заключението на приетата от въззивния съд експертиза, разпита на вещите
лица, изявленията на страните следва да бъде определен по – разширен режим на лични
отношения на бащата с малолетната в сравнение с разписания от първоинстанционния съд.
Този режим следва да включва възможност на бащата да взема и вижда детето всяка четна
седмица от годината (видно от предложения от двете страни режим, включително в
представените по делото писмени бележки, се желае режимът да бъде определен за четни
седмици от годината) от 18:00 часа в петък, а ако детето е на училище – след края на
учебните занятия, до 09:00 часа в понеделник на непосредствено следващата нечетна
8
седмица, а ако детето е на училище – до началото на учебните занятия, с приспиване. Съдът
не следва да посочва от къде да бъде вземано и къде да бъде връщано детето, тъй като в
учебни дни това следва да е учебното заведение, а за неучебни дни на страните не следва да
се налагат ограничения като се посочи, че това трябва непременно да става от и до дома на
майката, тъй като подобно би създало сериозно неудобство, когато в съответния ден се
провежда тренировка или спортна среща на детето или другият родител има ангажимент,
изискващ отсъствие от дома и пр.
Спазване на посочения режим ще осигури възможност на бащата да участва
пълноценно в живота на дъщеря си, да се включва в подготовката на детето за учебния
процес, да участва в организиране на ангажиментите му, да получава актуална информация
за развитието на Н. от нейните преподаватели, възпитатели и треньори и така ефективно да
подпомага прогреса на малолетната. Същият ще минимизира непосредствените контакти
между страните и по този начин ще намали възможностите за възникване на конфликтни
ситуации, които да рефлектират негативно върху Н.. С оглед да се избегне въвличането на
детето в конфликт между родителите същите следва да положат максимални усилия, за да
изгладят и преодолеят разногласията помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна степен
би осигурило спокойствието и благополучието на собственото им дете. За това е
необходимо и двамата родители да спазват точно предписанията на съда за упражняване на
родителските права и за личните отношения, като при разногласия следва да търсят първо
пътя на диалога помежду си. Режимът е в съответствие с установените от вещите лица
потребности за контакт на детето с бащата (виж разпита на вещите лица), но държи и
сметка, че в дома на бащата Н. следва да дели една стая с детето на партньорката на П.,
което неминуемо рефлектира върху подготовката за учебния процес, дори и тя да се
извършва в друго помещение. Разписания времеви интервал ще осигури достатъчна
възможност детето да се подготви за училище през почивните дни.
В режимът не следва да включва исканото от П. приспиване на детето в дома му
нечетните седмици в годината в сряда вечер с оглед училищните ангажименти на Н.. В
интерес на подрастващата е определяне на такъв режим на лични отношения, който да бъде
съобразен в най-голяма степен с посещаване на училище и с учебните и извънкласни
занимания на непълнолетната, които ще имат най-голямо значение в нейното ежедневие по
време на учебната година. Режимът на лични отношения с бащата не трябва да пречи на
училищните и извънучилищни занимания на детето, а да го подпомага. Преместването на
детето от дома на единия родител в дома на другия през учебен ден през седмицата за една
нощувка не е в интерес на неговото спокойствие, на възможността за подготовка и
възстановяваща почивка през делничните дни. Същото би довело до нарушения в дневния
режим на Н. и е от естество да породи у нея тревожност и несигурност.
Съдът намира, че в интерес на детето, с оглед избягване на конфликти между
родителите му и въвличането му в него, е по детайлна регламентация на останалата част от
режима на лични отношения на бащата с детето, както следва в диспозитива на съдебния
акт.
9
При определяне на режима съдът не игнорира изказаното от детето желание, но взе
предвид, че същото е повлияно от установената от експертите идентификация с майката, по
отношение на която, като отглеждащ родител с емоционални трудности във връзка с
конфликтните отношения с другия родител (виж разпита на вещите лица), детето заема
защитна позиция, а и с оглед своята незрялост, породена от възрастта, не е в състояние
напълно, обективно и в дълбочина да извърши преценка за онова, което е най – подходящо
за него при отчитане на многобройните фактори за това.
Правилно районният съд е определил необходимата и възможна за заплащане от
бащата месечна издръжка на детето Н., както и началния момент, от които същата е
дължима.
Н. е на единадесет навършени години, ученик е в пети клас и посещава извънкласни
спортни занимания, провеждани пет дни седмично. Нуждите на детето са обичайни за
неговата възраст и са свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, учебни помагала за
извънкласни форми на обучение, медицински грижи, културни потребности, развлечения.
Възрастта и нуждите на детето и материалните възможности на неговите родители налагат
общата месечна издръжка на Н. да бъде в размер на 500 лева. Доколкото майката полага
непосредствените грижи за детето, то оправдано и законосъобразно е неотглеждащият
родител да покрие по – голяма част от издръжката на девойката, а именно 300 лева.
Разширяване на режима на лични отношение на бащата не повлиява този извод с оглед
инфлационните процес в страна. Началният момент на опредЕ.та в тежест на бащата
месечна издръжка трябва да бъде датата на депозиране на исковата молба, тъй като не се
въвежда промяна в местоживеенето на детето. Присъдената месечна издръжка на детето се
дължи ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й
изплащане (чл. 146, ал. 1, изр. 2 СК).
При този изход от спора и частичната основателност на всяка от жалбите, то
разноските на страните следва да останат, както са сторени.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20150683/02.07.2021 г., постановено по гр. д. № 62246/2019 г.
на СРС, ІІІ ГО, 149-ти състав, В ЧАСТТА на определения режим на лични отношения
между Т. Н. П., ЕГН **********, и детето Н. Т. П.а, ЕГН **********, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Т. Н. П., ЕГН **********, с
детето Н. Т. П.а, ЕГН **********, през който бащата има право да вижда и взема детето,
както следва:
- всяка четна седмица, според поредния номер в годината, от 18:00 часа в
петък, а ако детето е на училище – след края на учебните занятия, до 09:00 часа в
10
понеделник на непосредствено следващата нечетна седмица, а ако детето е на училище – до
началото на учебните занятия; този режим не важи (не се прилага) за времето от 10:00 часа
на двадесет и втори април до 10:00 часа на двадесет и трети април на всяка година, за
времето от 18.00 часа на петнадесети юни до 18.30 часа на петнадесети юли на всяка нечетна
година и за времето от 18.00 часа на петнадесети юли до 18.30 часа на петнадесети август на
всяка четна година.
- всяка четна година от 18.00 часа на петнадесети юни до 18.30 часа на
петнадесети юли;
- всяка нечетна година от 18.00 часа на петнадесети юли до 18.30 часа на
петнадесети август;
- всяка нечетна година през есенната ваканция на детето, опредЕ. от министъра
на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на
последния ден на тази ваканция;
- всяка нечетна година през междусрочната ваканция на детето, опредЕ. от
министъра на образованието и науката – от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до
18.00 часа на последния ден на тази ваканция;
- всяка четна година през пролетната ваканция на детето, опредЕ. от министъра
на образованието и науката, ако тази ваканция обхваща официалните Великденски празници
– от 10.00 часа на първия ден на тази ваканция до 18.00 часа на последния ден на тази
ваканция; ако пролетната ваканция не обхваща официалните Великденски празници – всяка
четна година от 10.00 часа на Разпети петък до 18.00 часа на Светлия понеделник;
- всяка нечетна година от 18.00 часа на двадесет и четвърти декември до 18.00
часа на двадесет и шести декември;
- от 19.00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 19.00 часа на
втори януари на следващата нечетна година;
- всяка четна година от 10.00 часа (а ако детето е на училище – след края на
учебните занятия) на шести декември до 10.00 часа (а ако детето е на училище – до началото
на учебните занятия) на седми декември;
- всяка нечетна година от 10.00 часа (а ако детето е на училище – след края на
учебните занятия) на тринадесети май до 10.00 часа (а ако детето е на училище – до
началото на учебните занятия) на четиринадесети май;
- всяка година от 10:00 часа (а ако детето е на училище – след края на учебните
занятия) на двадесет и втори март до 10:00 часа (а ако детето е на училище – до началото на
учебните занятия) на двадесет и трети март;
- всяка четна година от 09:00 часа до 19:00 часа – на трети март, на двадесет и
четвърти май и на двадесет и втори септември;
всяка нечетна година от 09:00 часа до 19:00 часа – на първи май, на шести
май и на шести септември.
11
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20150683/02.07.2021 г., постановено по гр. д. №
62246/2019 г. на СРС, ІІІ ГО, 149-ти състав в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните в частта на определения режим на лични контакти.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12