Р Е
Ш Е Н
И Е
№65
гр.Добрич
05.03.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На пети март
2020
год.
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЖЕЧКА
МАРГЕНОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
Секретар:……………………….
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от председателя
въззивно гражданско дело №127 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на чл.435 и сл.
от ГПК.Подадена е жалба от „Обединена българска банка“ АД-гр.София в качеството
на взискател срещу постановление за определяне на такси от 10.01.2020 г. по
изп.д.№*** по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС,с което е определен
окончателен размер на такса по т.20 от ТТРЗЧСИ за извършен на 19.03.2019 г.
опис на активи на длъжник по изпълнението в размер на 50 218,69 лв,като
горната такса е възложена в тежест на банката-взискател.Настоява се за отмяна
на горното постановление като незаконосъобразно.Жалбоподателят се позовава на
разпоредбата на чл.79 ал.3 от ГПК,според която при извършване опис на
длъжниково имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се
събира.Развити са доводи,че горната норма не може да се тълкува разширително и
че същата е категорична,поради което неправилно ЧСИ възложил в тежест на
взискателя заплащането на такса за опис в срока за доброволно изпълнение.
Доколкото се касае за процесуално
правоотношение между ЧСИ и взискателя по изпълнението и доколкото заплащането
на такса за опис от взискателя в хипотезата на чл.79 ал.3 от ГПК не може да
кумулира дълг в тежест на длъжниците,то правилно преписи от жалбата не са
връчени на длъжниците по изпълнението „***“ ЕООД-гр.София и Д.А.П.от с.С.О.,общ.Долни
чифлик.Така последните не изразяват становище по жалбата.
В подробни мотиви ЧСИ чрез пом.ЧСИ П.П.застъпва
становище за допустимост,но неоснователност на жалбата.Според ЧСИ текстът на
чл.79 ал.3 от ГПК не следвало да се чете буквално,а в контекста на всички
разпоредби на чл.79 от ГПК.В хипотезата на ал.3 точният термин бил,че таксата
не се събира,а не че не се дължи.Законодателят имал предвид събиране на
разноски от длъжника,поради което разпоредбата на чл.79 ал.3 от ГПК следвало да
се разбира в смисъл,че такса не се събира от длъжника.От последното следвало,че
такса се дължи и следва да бъде внесена от взискателя,защото той бил поискал
действието и се ползвал от него.Нямало разпоредба,която да освобождава и двете
страни по изпълнението от заплащане на такси и разноски за сметка на органа по
принудително изпълнение,т.е. безплатни изпълнителни действия не били регламентирани.
Като постави на разглеждане подадената
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
С атакуваното постановление ЧСИ е указал
на взискателя,че може да обжалва същото в двуседмичен срок от получаването
му,т.е. е определен по-дълъг от законоустановения срок по чл.436 ал.1 от ГПК.Съобразно разпоредбата на чл.62 ал.3 от ГПК следва да се приеме,че
подаването на жалбата след законния,но преди изтичане на определения от ЧСИ
срок,не е просрочено.В случая жалбоподателят „ОББ“ АД-гр.София е получил препис
от обжалваното постановление на 13.01.2020 г.,а жалбата е подадена на
27.01.2020 г.,т.е. в рамките на определения двуседмичен срок,който изтича на
27.01.2020 г..По смисъла на чл.62 ал.3 от ГПК жалбата следва да се приеме за
депозирана в срок.
Въпреки че разпоредбите на чл.435 от ГПК
не предвиждат изрична възможност взискателят по изпълнението да обжалва
постановление за разноски,а такава е регламентирана само за длъжника /чл.435
ал.2 т.7 от ГПК/,съдебната практика е наложила,че взискателят е също
оправомощен да подаде жалба срещу постановление за разноски,когато същото
засяга неговия интерес.Приема се,че разпределението от съдебния изпълнител на
отговорността за разноски не е същинско изпълнително действие.Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство,поради което уредбата му е
в част първа „Общи правила“ на ГПК и важи както за исковото производство,така и
за изпълнителния процес.Задължението на взискателя за разноски е уредено в
чл.79 ал.1 т.1-3 от ГПК.Тъй като произнасянето на съдебния изпълнител за
разноските не е насочено към осъществяване на притезанието по изпълнителното
основание,а е реализация на общия принцип за отговорност за разноски,то жалбата
срещу това действие е допустима на общо основание /така определение
№478/11.09.2013 г. по в.ч.гр.д.№419/2013 г. на ВнАС;определение
№3807/29.12.2015 г. по в.ч.гр.д.№5117/2015 г. на САС;определение
№440/11.12.2018 г. по в.ч.гр.д.№392/2018 г. на БАС;решение №1025/13.02.2019 г.
по в.гр.д.№1728/2019 г. на СГС/.Следователно подадената от взискателя жалба
срещу постановлението за разноски е допустима.Разгледана по същество,същата е
основателна,като съображенията за този извод са следните:
Изп.д.№*** по описа на ЧСИ Л.Т.с район
на действие ДОС е образувано по повод изпълнителен лист,издаден въз основа на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 28.01.2019 г. по ч.гр.д.№79523/2018
г. на Софийски районен съд,удостоверяващ задължението на „***“ ЕООД-гр.София и Д.А.П.от
с.С.О.,общ.Долни чифлик солидарно да заплатят на кредитора „ОББ“ АД-гр.София
сума от 30 200 лв-главница по договор за банков кредит ведно със законната
лихва от 18.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането,договорна лихва
в размер на 8 856,10 лв,наказателна лихва в размер на 269,12 лв и
разноски.Според протокол,изготвен от ЧСИ и обективиран върху молбата за
образуване на изпълнително дело,взискателят „ОББ“ АД-гр.София е отправил искане
за насрочване на опис на ипотекиран от дружеството-длъжник в полза на банката
недвижим имот в най-кратък срок,вкл. преди изтичане на срока за доброволно
изпълнение,поради данни за предстоящо откриване на производство по
несъстоятелност на дружеството.Поканата за доброволно изпълнение е връчена на
дружеството-длъжник по реда на чл.50 ал.2 от ГПК най-рано на 18.03.2019
г.,откогато датира констатацията на призовкаря към ЧСИ Галин Костов с район на
действие СГС върху разписката на залепено от него уведомление,че на адреса на
управление не е открита такава фирма.Ако се приеме връчване по реда на чл.50
ал.4 от ГПК,поканата за доброволно изпълнение се счита връчена с изтичане на
двуседмичния срок от залепване на уведомлението по чл.47 ал.1 от ГПК,т.е. в
случая на 02.04.2019 г.Преди изтичане на двуседмичния срок по чл.428 ал.1 от ГПК за доброволно изпълнение още на 19.03.2019 г. ЧСИ извършва опис на недвижим
имот-собственост на „***“ ЕООД-гр.София,находящ се в
с.Дончево,общ.Добрич,включващ поземлен имот и сгради,както и на находящи се в
него съоръжения и движими вещи.Насрочена е публична продан на имота с
времетраене от 08.04.2019 г. до 08.05.2019 г.,обявена за нестанала.Втората
продан през периода 26.06.2019 г.-26.07.2019 г. не е довършена поради спиране
на изпълнението на основание чл.638 ал.1 от ТЗ-поради открито спрямо
дружеството-длъжник производство по несъстоятелност.С определение
№6082/13.11.2019 г. по т.д.№2175/2018 г. на СГС е разрешено на основание чл.638
ал.3 от ТЗ продължаване на действието-изнасяне на публична продан на имота по
изпълнителното дело на ЧСИ Л.Тасева.В момента е насрочена публична продан с
времетраене от 20.02.2020 г. до 20.03.2020 г.Преди насрочването й с
постановление от 10.01.2020 г. ЧСИ възлага в тежест на взискателя „ОББ“ АД
заплащането на такса по т.20 от ТТРЗЧСИ в размер на 50 218,69 лв за
извършения на 19.03.2019 г. опис.
Жалбата на взискателя,насочена срещу
постановлението от 10.01.2020 г.,е основателна.Таксата по т.20 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ е такава за опис на имущество.Правилото по чл.80
от ЗЧСИ е,че за всяко действие на ЧСИ дължимата такса,определена с тарифата,се
внася авансово от взискателя.Според разпоредбата на чл.79 ал.1 от ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,т.е. между взискателя и
длъжника възниква материалноправно отношение по възстановяването им.По силата
на това правоотношение взискателят има вземане срещу длъжника за
разноските,сторени авансово от взискателя,а длъжникът има задължение да ги
възстанови.Вземането на взискателя за разноски се реализира в рамките на същото
изпълнително производство чрез способите за принудително изпълнение спрямо
имущество на длъжника.Разноските не са за сметка на длъжника по изключение в
няколко хипотези,визирани в разпоредбите на чл.79 ал.1 т.1-3 от ГПК.Според
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за
извършване на изпълнителни действия /т.1/ и за извършване на други действия
/т.2/,като такси се събират за онези изпълнителни и други действия,за които
изрично е предвидено събиране на такива в нарочната Тарифа на МС по чл.78 ал.2
от ЗЧСИ-Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Не е вярно,че законодателят не е
предвидил изпълнително действие,което да е напълно безплатно за страните по
изпълнението /взискател и длъжник/,респ. същото да е изцяло за сметка на
съдебния изпълнител.Това е именно извършването на опис на длъжниково имущество
в срока за доброволно изпълнение.Действително в ГПК забраната за събиране на
такса за такъв опис е обективирана в разпоредбата на чл.79 ал.3 от ГПК,която,ако бъде тълкувана разширително и в контекста на предхождащите я
разпоредби на чл.79 от ГПК /ал.1 и ал.2/,може да се възприеме и в смисъл,че
таксата за опис не се събира от длъжника.Този извод би следвал от
регламентацията по чл.79 ал.1 и ал.2 от ГПК,според която разноските за
изпълнителните действия са за сметка на длъжника /по правило/,а по изключение
/в хипотезите по чл.79 ал.1 т.1-3 от ГПК/ за сметка на взискателя,като,ако
таксите по изпълнението не са внесени авансово от взискателя,се събират от
длъжника.Последните разпоредби действително създават впечатлението,че за всяко
изпълнително действие се заплаща такса от длъжника или взискателя.Това е
така,но само за действията /изпълнителни и други/,за които изрично е предвидено
в Тарифата към ЗЧСИ,че такси се дължат.Последната ал.3 на чл.79 от ГПК обаче не
следва да се тълкува разширително и като продължение на ал.1 и ал.2 на
чл.79,защото тя не продължава регламентацията на хипотезите,при които таксите
се поемат от длъжника или взискателя.Тази разпоредба въвежда категорично едно
изключение от предходните правила,а именно,че такса за опис на имущество преди
изтичане на срока за доброволно изпълнение не се внася в полза на съдебния
изпълнител нито от взискателя,нито от длъжника,т.е. това изпълнително действие
е за сметка на съдебния изпълнител.Разпоредбата на чл.79 ал.3 от ГПК е
възпроизведена с идентично съдържание в разпоредбата на чл.78 ал.4 от ЗЧСИ и в т.20,графа „забележки“-т.3 от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.В последните два нормативни акта тази
разпоредба изобщо не е в контекст,позволяващ тълкуването на ЧСИ в процесния
случай.В тях тази разпоредба звучи съвсем ясно и категорично като нарочно
въведено изключение от правилото за дължимост на такса за опис на длъжниково
имущество.
В мотивите си към жалбата ЧСИ се е
позовал и на дебатите,проведени в НС при обсъждане на предложената разпоредба
на чл.79 ал.3 от ГПК /стенограма от 15.06.2012 г. на 41 НС-363 заседание/.Действително
от изказванията на депутатите личи какви са съображенията и целите на
разпоредбата в последния й приет сегашен вариант.ЧСИ набляга,за да подкрепи
тезата си,че нормата има предвид несъбиране на такса за опис само от
длъжника,на изразеното становище,че длъжникът следва да бъде стимулиран да
погасява задълженията си в срока за доброволно изпълнение,при което да не бъде
товарен с такси за принудителни изпълнителни действия в срока за доброволно
изпълнение.ЧСИ обаче пропуска и другото съображение на законодателя да въведе
изключението по чл.79 ал.3 от ГПК,а именно,че с прибързаното извършване от
съдебните изпълнители на описи в срока за доброволно изпълнение са допускани
най-големите злоупотреби и нарушения и най-голямото натоварване на длъжниците с
допълнителни ненужни разходи /така изказванията на Мая Манолова и Ивайло
Тошев/.От изложеното следва,че целта и идеята на законодателя с приемане на
разпоредбата на чл.79 ал.3 от ГПК е да стимулира длъжниците да изпълняват
задълженията си още в срока за доброволно изпълнение,да намали тежестта върху
длъжниците от заплащане на прекомерни по размер разноски и такси,но и да се
възпират частните съдебни изпълнители от прибързани и недобросъвестни
принудителни изпълнителни действия в срока за доброволно изпълнение с цел
именно натоварване на страните с такси и кумулиране на такива такси в своя
икономическа полза.Целта на законодателя е да се преустанови практиката на ЧСИ
да извършват неоправдано прибързани описи на имущество още в срока за
доброволно изпълнение,за да събират повече такси,която идея обосновава и
забраната да се събира такса за опис в горния срок както от взискателя,така и
от длъжника.Именно невъзможността на ЧСИ да събере таксата за опис от някоя от
страните /взискател или длъжник/ му действа възпиращо да предприема
принудително изпълнение преди изтичане на срока за доброволно изпълнение.Разбира
се не всички съдебни изпълнители действат при извършване на опис в срока за
доброволно изпълнение без нужда и неоправдано,но заради създадената масова
практика в миналото е въведена разпоредбата на чл.79 ал.3 от ГПК,която се
прилага спрямо всички ЧСИ.
От изложеното следва,че атакуваното
постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановление за определяне на
такси от 10.01.2020 г. по изп.д.№*** по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие
ДОС,с което е определен окончателен размер на такса по т.20 от ТТРЗЧСИ за извършен
на 19.03.2019 г. опис на активи на длъжник по изпълнението в размер на
50 218,69 лв с ДДС и горната такса е възложена в тежест на взискателя
„Обединена българска банка“ АД-гр.София.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.