Определение по дело №232/2019 на Окръжен съд - Ямбол

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№                                                        20.08.2019 г.                                        гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                                         гражданско отделение

На двадесети август                                             две хиляди и деветнадесета година

В закрито заседание в следния състав: 

                                                            

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ ПЕТКОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                                             2. ТОНКА МАРХОЛЕВА

 

като разгледа докладваното от мл. съдия Мархолева вчгд №232 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и сл. от ГПК. 

 Съдът е сезиран с частна жалба, подадена от Й.Р.Д. с ЕГН ********** *** с адрес за призоваване" гр. С. ул. "*****" №**, оф.* срещу Определение №1697 от 11.07.2019 г. на ЯРС по гр.д. №1148 от 2019 г., с което съдът е приел, че няма спор между ищеца и ответницата, тъй като последният е заявил, че желае всички отношения свързани с роденото им малолетно дете (родителски права, местоживеене и издръжка) да се предоставят на майката, като липсвало формулирано искане от негова страна, по което съдът да се произнесе и на практика ищецът предявявал чужди права, които не му принадлежат. С тези аргументи районният съд е прекратил производството по делото.

В жалбата от 18.07.2019 г. се сочат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че предявената претенция не била недопустима, като районният съд не можело да прави преценка за допустимостта й без да е дал квалификация на спорното материално право. Изтъква, че съгл. чл. 127, ал. 1 от СК, щом страните са постигнали съгласие по всички въпроси, свързани с упражняването на род. права, лични контакти, местоживеене на детето, размер на месечна издръжка, съдът следва да им предостави възможност за сключване на споразумение, каквато РС Ямбол не им е дал. Сочи, че в проведеното на 11.07.2019 г. открито съдебно заседание страните са изявили желание за склюване на спогодба, въпреки че изявлението на майката не било записано в протокола, но съдът не им предоставил възможност за това. Неправилно било прието от ЯРС, че следва да е на лице спор по въпросите в чл. 127, ал. 1 от СК между родителите на малолетното дете, като този погрешен извод произтичал от процесуалното нарушение на първоинстанционния съд, изразяващо се в неизготвяне на доклад по делото, неразпределяне на доказателствена тежест и неквалифициране на предявения иск.

Предвид тези и други подробно изложени в частната жалба съображения иска отмяна на атакувания съдебен акт, Определение №1697 от 11.07.2019 г. на ЯРС по гр.д. №1148 от 2019 г.  и връщане на делото на ЯРС за продължаване на съдопроизводствените действия по него.

Ямболският окръжен съд, след като съобрази оплакванията в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Частната жалба е с правно основание с чл. 274, ал.1, т.1 от ГПК, подадена е в законовия срок по чл. 275, ал.1 ГПК /при съобразяване на чл. 275, ал.2, вр. с чл.259, ал.2 и ал.3 ГПК/ и от легитимирано лице, поради което е допустима.  Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

С оглед формулировките, съдържащите се в първоначалната  искова молба с вх. №5164/22.03.2019 г. на ЯРС настоящият жалбоподател е предявил претенция срещу К.А.М. с посочено правно основание чл. 127 от СК, видно от петитума на която е поискал постановяване на съдебен акт, с който   - родителските права върху малолетното дете И.Д. да бъдат присъдени на майката - К.М.;

     - да бъде определено бащата-ищец Й.Д. да заплаща на маолетното дете И. Д. чрез неговия законен представител К.М. месечна издръжка в размер на 160 лв., платими до 20-то число на всеки месец, считано от влизане в сила на съдебния акт, до настъпване на причина за изменение на издръжката;

      - да бъде постановено местоживеенето на малолетното дете И. Д.да бъде при майката К.М. ***;

      - да бъде присъдено семейното жилище за малолетното дете да бъде при майката К.М. ***, собственост на родителите й;

       - уточнява, че той не претендира издръжка за себе си.

Видно от обстоятелствената част на исковата молба ищецът е заявил, че двамата с ответницата К.М. съжителстват на съпружески начала от 2013 г., детето им И. било родено 2014 г., за което представя и дубликат на акт за раждане от *** г. (л. 5 по гд № 1149 от 2019 г. на ЯРС); че отношенията им с ответницата се променили в негативен аспект, вследствие на което последната напуснала заедно с детето семейното им жилище; че връзката им била изчерпана от съдържание; че нямат общо имущество и банкови сметки, като заявява готовност за сключване на споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК. Отправени са и доказателствени искания : за допускане на свидетели, които да установят, че вината за непоправимото разтройство на връзката му с ответницата, принадлежи на последната, както и искане да бъде задължена М. да представи документ за собственост на жилището на нейните родители, в което пребивава към момента.

На основание чл. 129, ал. 2 от ГПК първоинстанционният съд е обездвижил исковата молба като нередовна и е дал указания за отстраняване на нередовностите й. В постъпило пред първоинстанционния съд уточнение към исковата молба, ищецът е заявил също, че между двамата родители е на лице съгласие относно местоживеенето на детето; упражняването на родителските права; режима на лични отношения и размера на издръжката му. По отношение "семейното жилище" и непретендирането на издръжка в негова (на ищеца) полза, Д. е изложил, че "независимо че в производството по чл. 127, ал. 2 от СК не била предвидена такава възможност (визирайки и двете хипотези), тези обстоятелства били посочени с оглед защита интересите на детето".

Районният съд е допуснал исканите от ищеца доказателства и освен това е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" с оглед необходимостта от изготвяне на социален доклад за закрила правата и интересите на малолетното дете И.Д.. Такъв е депозиран на 02.07.2019 г. (л. 19-21 вкл.).

В насроченото на 11.07.2019 г. ОСЗ, където ищецът се е представлявал от процесуалния му представител, а ответницата се явила лично, последният е заявил, че поддържа исковата молба и иска родителските права да бъдат присъдени на майката. Вследствие на това ЯРС е приел, че е сезиран с недопустима претенция, с която са предявени чужди права при липса на спор между страните и е прекратил делото.

Действително в случая е на лице основание за връщане на исковата молба и прекратяване на делото поради следните съображения:

Съгласно чл. 2 ГПК съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Това правомощие се осъществява само в случай, че е налице процесуален ред, за който съблюдава съдът и основание и искане, отправени до него от съответната страна, за чиято редовност отново съгл. чл. 7 от ГПК служебен ангажимент има съдът. Спорното право се индивидуализира в исковата молба чрез посочване на спорния предмет (основание на иска) и посочване в какво се състои искането (петитум). Настоящата молба, с която е сезиран съдът, няма харектеристиките на искане за защита или санкция, сочеща  съществуването на някакво накърнено и изпълняемото право. След проверка дали искането, макар и формално отправено до съда, ангажира правораздавателната му компетентност и при съблюдаване на залегналия в чл. 14, ГПК принцип е, че всички граждански дела са подведомствени на съдилищата, на първо място трябва да се уточни дали изобщо е налице иск, т.е. искане до съда да разреши гражданскоправен спор, като даде защита на конкретно субективно право.

В тази връзка и правилно изхождайки от твърденията на ищеца, формулирани от него в исковата молба, а и в последващото уточнение, районният съд е достигнал до извод, че в случая не е на лице спор относно : местоживеенето на детето; упражняване на родителските права; личните отношения с него и издръжката му.

При това положение е следвало да бъде разгледана възможността районният съд да е сезиран с молба по чл. 127, ал. 1 от СК, където спор отн. гореспоменатите обстоятелства липсва. По своята процесуално - правна същност производството е охранително, като съдът не замества липсващо съгласие между страните (тъй като такова е на лице), а им дава търсената съдебна санкция, легитимност и стабилност на търсеното решение. Предявената молба от ищеца Й.Д. обаче не носи характеристиките на молба за съдействие, с която да се постави началото на охранително производство. Най-малкото и съгл. чл. 127, ал. 1 от СК последната следва да изхожда от двамата родители. В цялото първоинстанционно развитие на делото не се открива индиция за съгласие от страна на майката-ответница К.М. за предложеното от ищеца по отн. на родителските права, местоживеенето, режима и датите на лични контакти и размера издръжката на детето. Твърди се, че последната е изразила подобно съгласие в ОСЗ, без това да е отразено в протокола. Последният се ползва с обвързваща доказателствена сила, до оборване на констатациите в него, същевременно производство за поправката му по чл. 151 от ГПК няма данни да е било инициирано. Освен това пред въззивния съд е представен проект на спогодба между двамата родители (л. 7), която също не носи подписа на майката. Следователно липсват съвпадащи волеизявления от двамата родители, упражняващи родителските права съвместно понастоящем, които да са от естество да провокират първоинстанционния съд да трансформира инициираното като исково производство в охранително такова.

На следващо място и с оглед защита на интереса на малолетното дете трябва да се изследва възможността за необходимостта от служебно произнасяне от страна на съда по отношение на местоживеенето на детето; упражняване на родителските права; личните отношения с него и издръжката му. Действително в подобни случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. В конкретния случай обаче и именно в защита на по висшия интерес, дори и първоинстанционният съд да бе положил допълнително усърдие и старание да сглоби дело, по белезите си най-близко до охранително производство по чл. 127, ал. 1 от ГПК, то интересът, който би бил в пълна степен защитен, би бил не на детето, а този на бащата-ищец. Съображенията за това са следните:

Към момента родителските права върху малолетното дете се осъществяват от двамата родители съвместно. Т.е. детето при фактическа раздяла на родителите не е останало без титул за осъществяване на родителските права, както би било при оспорване на произхода му напр. Напротив, към момента и съгл. чл.  123 вр. с чл. 122, ал. 2 от СК родителските права и задължения се упражняват от двамата родители, заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, на детето. В случая обаче спор липсва. От ищеца не са изложени твърдения, че майката е ограничила контакта с детето, че не му го дава да го вижда и да осъществява връзка с него, като баща към дъщеря, от което безспорно всяко дете се нуждае. Липсват данни бащата да не плаща издръжка на детето, напротив - видно от социалния доклад, по твърдения на майката Й.Д. заплаща месечно по 160 лв. Следователно единственото, от което ищецът би имал евентуален интерес да получи съдебна санкция би било споразумение с изрично скрепен размер на издръжката, за да не даде основание на майката да му търси такава за минало време, ведно с обезщетение за забава. Въпреки това, за хипотетичния интерес на ищеца от иска (или от искането за защита и съдействие в охранителното производство, където абсолютните процесуални предпоставки важат) съдът не е длъжен да предполага, при все че последният не е изразен изрично в исковата молба (или молбата за съдействие).

Последното не представлява пречка за страните, в съответния процесуален ред и в надлежната форма, да инициират производство пред съда, в което двамата родители да изразят становището си по отношение на местоживеенето на детето; упражняване на родителските права; личните отношения с него и издръжката му.

Предвид гореизложеното не е налице твърдяната от жалбоподателя неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение, поради което частна жалба с  вх. №11918 от 18.07.2019 г. следва да бъде оставена без уважение, а прекратителното определение - потвърдено. Поради това и предвид  гореизложеното настоящият състав

 

                                  О П Р Е Д Е Л И :

   

   ПОТВЪРЖДАВА Определение №1697 от 11.07.2019 г. на ЯРС по гр.д. №1148 от 2019 г.

Определението подлежи на обжалване на осн. чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПк при наличие на  предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                        2.