Р Е
Ш Е Н
И Е № 460
гр.Стара Загора, 02.12.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, VІII
състав, в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
СЪДИЯ:
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Николина Николова
и с участието
на прокурора Румен Арабаджиков
като разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН
МАНОЛОВ административно дело №427 по описа за 2019г., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по реда на глава ХІ от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.1 от
Закона за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от Х.Н.К. ***, чрез адв.Ф.Г., поправена с молба
вх.№3392/25.06.2019г., срещу СДВР – гр.София, за присъждане на основание чл.1,
ал.1, вр. чл.8, ал.1 от ЗОДОВ на сумата от 400 лева, ведно със законната лихва
върху претендирания размер, считано от датата на влизане в сила на Решение по
НАХД №20537/2017г. на Районен съд София до окончателното й изплащане. В исковата
молба се сочи, че с Наказателно постановление №17-4332-016195/14.08.2017г.,
издадено от Зам.Началник на Отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция“, на ищеца е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от
право да управлява МПС за срок от 3 месеца“. Твърди се, че с Решение
№393644/25.04.2018г. по АНД №20537/2017г. Районен съд София е отменил наказателното
постановление като незаконосъобразно. Излагат се съображения, че в производство
пред районния съд ищецът ангажирал адвокат и е заплатил адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева по договор за правна помощ, като възнаграждението
е заплатено изцяло в брой. Сочи се, че са налице основания за ангажиране на
отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, тъй като е налице незаконосъoбразен административен акт, отменен по съответния ред,
причинена вреда, изразяваща се в заплащане на адвокатски хонорар, както и
причинна връзка между настъпилия в патримониума на ищеца вредоносен резултат и
отмененото наказателно постановление. Моли съда да постанови решение, с което
да осъди ответника СДВР – гр.София да му заплати сумата в размер на 400 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 13.11.2017г., до окончателното изпращане на сумата.
Претендират се направените по настоящото дело разноски.
В съдебно заседание, ищецът редовно и своевременно призован,
не се явява, представлява се от процесуалния му представител адв.Г..
Пълномощникът поддържа исковата молба и моли съда да осъди ответника да заплати
причинените имуществените вреди на доверителя му в пълен размер. Излага
съображения, че заплатеното адвокатско възнаграждение в производството пред СРС
е в допустимите минимални размери по Наредба №1 за минималните възнаграждения
на адвокатите, като сумата е изплатена изцяло и включва съгласно чл.18, ал.2 от
Наредбата 300 лева за процесуално представителство и 100 лева по чл.12 от нея –
за проведеното съдебно заседание следващ ден. Претендира разноски по делото,
съгласно приложен списък по чл.80 от ГПК в общ размер на 1 100 лева, от
които 400 лева адвокатско възнаграждение по НАХД №20537/2017г. на Районен съд
София, 300 лева правни консултации, проучване на дело, изготвяне и подаване на
искова молба пред АС Стара Загора, 390 лева адвокатско възнаграждение по
адм.дело №427/2019г., включващо правни консултации, изготвяне на писмено
становище и процесуално представителство, като посочените възнаграждения пред
настоящата инстанция основава на разпоредбите на чл.6, т.3 и чл.8, ал.1, т.2 от
Наредба №1, както и 10 лева държавна такса.
Ответникът – СДВР –
гр.София, редовно и своевременно призован за съдебно
заседание, не се явява не се представлява. В писмен отговор на исковата молба и
писмено становище, оспорва същата като неоснователна и недоказана. Излага
съображения, че претендираното обезщетение за причинени имуществени вреди не е
доказано с платежен документ, от който да е видно, че са реално платени от
ищеца. Сочи, че е налице съпричиняване в хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като
ищецът сам се е поставил в ситуация, в която е нарушил ЗДвП. Прави възражение
за прекомерност на така претендирания адвокатски хонорар пред СРС, тъй като същият
не съответства на фактическата и правна сложност на делото. Счита за
неоснователен предявения от ищеца акцесорен иск за законна лихва върху
главницата. По подробно изложени съображения моли съда да отхвърли исковата
молба като неоснователна и недоказана. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурорът дава становище за основателност и доказаност на
исковата претенция, поради което предлага същата да бъде уважена.
Съдът,
след като прецени доказателствата, събрани по делото, установи следното от
фактическа страна:
С Наказателно
постановление №17-4332-016195/14.08.2017г., издадено от Зам.Началник на Отдел
към СДВР, отдел „Пътна полиция“, на ищеца Х.Н.К. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС за
3 месеца“ за нарушения по Закона за движение по пътищата.
Наказателното постановление е оспорено пред РС – София, където е образувано
административно-наказателно дело №20537/2017г. по описа на Районен съд София. С
Решение №393644, постановено по посоченото дело санкционния акт е отменен като
незаконосъобразен. Решението е влязло в сила на 19.05.2018 година. В
образуваното административно-наказателно дело, жалбоподателят се е
представлявал от процесуален представител - адвокат Ф.Г. ***, за което, видно
от договор за правна защита и съдействие от 14.11.2017 година (л.8 от АНД
№20537/2017г. на Районен съд София), е уговорено възнаграждение в размер на 400
лв., като в договора е отразено също, че сумата е платена в брой.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът
е подаден от надлежна страна срещу пасивно легитимиран ответник по смисъла на чл.205 АПК,
поради което е процесуално допустим.
Разгледан
по същество е основателен.
По
делото няма спор, че с Наказателно постановление №17-4332-016195/14.08.2017г.,
издадено от Зам.Началник на Отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция“, на ищеца Х.Н.К.
са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване
от право да управлява МПС за 3 месеца“ за нарушение на разпоредбите на Закона
за движение по пътищата. Наказателното постановление е оспорено по съдебен ред
пред РС – София, посредством наетия адвокат Ф.Г. ***. С Решение №393644 по НАХД
№20537/2017г. на Районен съд София, съдът е отменил санкционния акт като
незаконосъобразен, като съдебното решение е влязло в сила на 19.05.2018г.
В
производството по обжалване на Наказателно постановление
№17-4332-016195/14.08.2017г., издадено от Зам.Началник на Отдел към СДВР, отдел
„Пътна полиция“, ищецът е бил представляван от процесуален представител, на
когото е заплатил уговореното в размер от 400 лв. възнаграждение, заплатено в
брой. Договора от 14.11.2017г. е представен по административно-наказателно дело
№20537/2017г. на Районен съд София.
Обикновено
отношенията между адвокат и клиент се уреждат от договор, който се съставя на
стандартна бланка, одобрена от адвокатските колегии в страната под формата на
кочани. Действително приложеният във въззивното производство пред Районния съд
договор не е такъв, а е обективиран върху стандартен лист формат А4. Но той има
характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното
плащане до приключване на съдебното производство (в този смисъл е и т.1 от Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. по тълк. дело № 6/2012г., ОСГТК на ВКС). С оглед на
това възраженията на ответника за липса на доказателства за заплащане на
възнаграждението се явяват неоснователни.
Съдът
приема, че отмененото наказателно постановление
представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл.203, ал.1 АПК и чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и вредите причинени от него могат да се компенсират по реда на
чл.1 от ЗОДОВ.
В този смисъл е и тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на Върховен
административен съд (ВАС) по т. д. № 2/2016 година. Съгласно диспозитива на
същото, при предявени пред административните съдилища искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този
закон.
Ето
защо, следва да се приеме, че е налице първата материалноправна предпоставка за
реализиране на тази отговорност. С Решение по НАХД №20537/2017г. на Районен съд
София, съдът е отменил Наказателно постановление №17-4332-016195/14.08.2017г.,
издадено от Зам.Началник на Отдел към СДВР, отдел „Пътна полиция“, което
решение е влязло в законна сила на 19.05.2018 година.
От
незаконосъобразният акт – отмененото по съответния ред, с влязъл в сила съдебен
акт, наказателно постановление, ищецът е
претърпял вреди, изразяващи се в заплатени средства за адвокатско
възнаграждение в производството по обжалване на наказателното
постановление. Според правилото на чл.4 от ЗОДОВ,
дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът не би заплатил
адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би
представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното
постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно. Независимо,
че липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по
ЗАНН, по своя преценка оспорващият, както е и сторил в конкретния случай, може
да ангажира адвокатска защита и да направи за нея разходи, за да обезпечи
успешния изход на спора по обжалване на издадено срещу него наказателно
постановление, поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена
последица от издадения незаконосъобразен акт – наказателното
постановление. От това следва, че е налице и втората материалноправна
предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ.
Налице и третото условие за реализиране на отговорността
по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – причинна връзка
между издаденото наказателно постановление, отменено като
незаконосъобразно по съответния ред и заплатеното във връзка с неговото
обжалване адвокатско възнаграждение.
Според
тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 година на ВАС по т. д. № 2/2016 година,
неразделната взаимовръзка между издаденото наказателно
постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка
и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и
следствие – гражданина не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е
издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Безспорно, потърсената
адвокатска помощ и средствата за платения адвокатски хонорар е пряка и
непосредствена последица от издаденото наказателно
постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че са установени и доказани предпоставките за
реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е доказана по основание.
Размерът на исковата претенция обаче съдът
намира прекомерен, поради което искът следва да бъде уважен до размера от 300
лева. Съгласно мотивите на тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017г., постановено
по т. д. № 2/2016г. на ВАС, институтът на обезщетението от непозволено
увреждане не е и не може да се превърне в средство за неоснователно
обогатяване, поради което и съдът, спазвайки принципа на справедливостта и
съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на
обезщетението, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2
от Закона за адвокатурата – да е „обоснован и справедлив“, т.е. да е
съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за
действително понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган
непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на
която и да е от страните в производството. Предвид това и с оглед липсата на
фактическата и правна сложност на делото, образувано по оспорване на
санкционния акт, справедливият размер на обезщетението за претърпени
имуществени вреди е 300,00 лева, какъвто е минималният размер за процесуално
представителство, защита и съдействие, съгласно чл.18, ал.2
от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът намира, че сочената норма на чл.12 от Наредба
№1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
която пълномощника на ответника обосновава договореното възнаграждение в размер
на 400 лева, в което включва и сумата от 100 лева явяването му в съдебно
заседание на „следващ ден“, е неотносима към разглеждания случай. Това е така,
защото посочения законов текст касае процесуални действия в досъдебното, а не в
съдебното производство и то по наказателни, а не по административнонаказателни
дела. Процесуалното представителство по административнонаказателни дела включва
и явяването в съдебни заседание, възнаграждение за които не се калкулира
отделно.
Съдът не споделя довода на ответника
за наличие на съпричиняване от ищеца по смисъла на чл.5 от ЗОДОВ.
В конкретния случай ангажирането на адвокатска защита от страна на К. за водене
на административнонаказателно производство по обжалване на наказателното
постановление съставлява упражняване на конституционно гарантирано право,
поради което не може да се разглежда като утежняващо интересите действие, а още
по-малко като причиняване или допринасяне на увреждането. След като е налице
отменено наказателно постановление, наличието на извършено нарушение, както и
основанието, поради което е отменен санкционния акт, не подлежат на преценка в
исковото производство по чл.203 и сл. от АПК.
По искането за присъждане на законната лихва върху
присъдената сума, считано от влизане в сила на решението на съда, с което е
отменен незаконосъобразния акт: Съгласно чл.86, ал.1
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), при неизпълнение на
парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата. Когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в
забава, след като бъде поканен от кредитора, както предвижда чл.84, ал.2
от ЗЗД. С подаването на исковата молба се счита, че ответникът е
поканен от ищеца и затова ще следва главницата от 300 лв. да бъде присъдена
ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на исковата молба на 17.06.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, а не от посочената в исковата молба дата
– 13.11.2017г. Макар и оставяна без движение, исковата молба се счита редовно
подадена, и то с обратна сила, когато нередовностите са отстранени, съгласно
правилото на чл.129, ал.5 от ГПК.
Съгласно чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. В случая по делото са представени договор за правна защита и
съдействие от 17.06.2019г. (л.17), видно от който е договорено и заплатено
възнаграждение в размер на 300 лева за оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в правни консултации, проучване на дело и изготвяне на искова
молба пред АС Стара Загара, както и договор за правна защита и съдействие от
17.09.2019г. (л.36-гръб), видно от който е договорено и заплатено
възнаграждение в размер на 390 лева за оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в правни консултации, проучване на дело, изготвяне на писмено
становище относно писмен отговор на СДВР и процесуално представителство по
адм.дело №427/2019г. по описа на АС Стара Загора, т.е. общо от ищеца са
направени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат в
размер на 690 лева. Насрещната страна не е направила изрично искане на
основание чл.78, ал.5 от ГПК за евентуалното намаляване, а съдът не може да
извърши такова служебно, следователно тази сума следва да се приеме като
направени разноски за адвокатско възнаграждение в пълния й размер.
Предвид на това и съобразно коригирания от съда размер
на обезщетението за причинени имуществени вреди и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, следва да бъде осъден ответника съразмерно на уважената част от иска да
заплати на ищеца разноските за възнаграждение за един адвокат в размер на 517,50
лв., а разноски на ответника не се дължат, по аргумент от същата разпоредба.
Също така ищецът е внесъл и предварително дължимата държавна такса в размер на
10 лева. Такава е дължима и с оглед изхода на правния спор, тя следва да бъде
възложена на ответника. Следователно на ответника следва да бъдат възложени
разноски в общ размер на 527,50 лева.
С оглед на изложеното, на основание чл.203, ал.2
от АПК, § 1 от ЗР на ЗОДОВ, съдът
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи – гр.София, ул.Антим I, да заплати на Х.Н.К., с ЕГН **********,***, обезщетение за
причинени имуществени вреди в размер на 300
(триста) лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата
на подаване на исковата молба на 17.06.2019г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата до пълния му предявен размер от 400 лв.
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи
– гр.София, ул.Антим I, да заплати на Х.Н.К., с ЕГН **********,***,
сумата от 527,50
(петстотин
двадесет и седем лева и 50 ст.) лева
– разноски по делото.
Решението може да се обжалва или протестира чрез Административен
съд Стара Загора, пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: