Решение по дело №14897/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. Варна,16.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 19 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА

 

при участието на секретаря Теодора Кирякова сложи за разглеждане гр. дело № 14897 по описа за 2019година, докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен от А.К.Д. ЕГН**********,с адрес *** срещу ТП на НОИ – Варна иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР за приемане за установено в отношенията между страните, че в периодите от 01.01.1969г. до м.31.03.1969г., от м.01.08.1970г. до м.31.10.1970г. и от 01.12.1970г. до 05.05.1972г. вкл. ищецът е полагал труд в АПК - с. Игнатево на длъжност „общ работник“ в земеделското стопанство.

В исковата молба се твърди, че ищецът е започнал работа за първи път в ДЗС “Г.Петлешков“- с.Аксаково, филиал Игантево от 01.01.1969г. Работил там до 05.05.1972г., когато започнал работа в ДАТ “Автостопанстов-товарни превози“.  Към 1969г. ДЗС е съществувало като форма на производствена организация на селското стопанство и впоследствие е преименувано на АПК. Ищецът полагал труд в земеделското стопанство, като общ работник. При снабдяване на документи за отпускане на пенсия по подадено заявление за издаване на удостоверение за осигурителен стаж до ТП на НОИ - гр.Търговище, ищецът бил уведомен с писмо, че за периода 01.1969г. до 12.1969г. липсва информация за лицето. Впоследствие пак по подадени от него заявления бил уведомен, че такава информация липсва и за периода от 01.01.1969г. до 31.03.1969г., както и за м.08,09,10 на 1970г. и за периода от 01.12.1970г. до 31.12.1972г. Това породило правен интерес за ищеца от предявяване на настоящия иск, като с оглед прекратената дейност на АПК - с.Игантиево и липсата на правоприемник на осн. чл.3 ал.2 от ЗУТОССР исковата претенция е насочена срещу настоящия ответник. Моли се за уважаване на предявения иск по тези съображения, както и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът Териториално поделение – Варна на НОИ, депозира отговор на исковата молба, в който искът се оспорва като недопустим и неоснователен. Изтъква, че на 24.07.1969г. ищецът е навършил 16-годишна възраст и не може да бъде установено дали не е участвал в младежка трудова бригада в АПК или е бил работник  при липсата на доказателства в тази насока, като сключен трудов договор, респ. разрешение за такъв съгласно КТ. От друга страна ако се приеме, че е работил като бригадир, то към процесния период е подлежал на осигуряване само за трудова злополука, поради което този стаж не следва да се взема предвид при определяне правото му на пенсия. Намира искането на ищеца за разпит на свидетели за недопустимо, тъй като не били представени писмени доказателства в съответствие с разпоредбарта на чл. 6ал.1 и ал.2 от ЗУТОССР. В представената трудова книжка, липсвало отбелязване за започване, изменение или прекратяване на правоотношението в АПК. В тази връзка предявеният иск се оспорва и като неоснователен. Моли се за отхвърляне на предявения иск.

В съдебно заседание ищецът поддържа предявения иск, моли за уважаването му, а ответникът - за отхвърляне на иска поради недоказаност.

Въз основа на събраните доказателства преценени в тяхната съвкупност и в съответствие с ГПК, съдът намира следното за установено от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР по реда на този закон може да се установява: времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

Ищецът претендира установяване на трудов стаж, положен в АПК - с. Игнатево на длъжност „общ работник“.

Тъй като работодателят АПК - с. Игнатево е прекратил дейността си и няма правоприемник, съгласно чл. 3 ал. 2 от ЗУТОССР, искът е предявен само срещу съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт.

Ищецът твърди, че полаганият от него труд в АПК - с. Игнатево е за периода от 01.01.1969г. до м.31.03.1969г. вкл.; от м.01.08.1970г. до м.31.10.1970г. вкл. и от 01.12.1970г. до 05.05.1972г, които факти подлежат на доказване от ищеца.

По делото са представени следните релевантни за спора документи:

Съгласно представеното Удостоверение №5510-25-8/03.07.2019г. от ТП на НОИ– Търговище, Обр. УП- 17, липсват данни за осигурителен стаж и доход за А.К.Д. за периодите: 01.01.1969г. до м.31.03.1969г.; от 01.08.1970г. до м.31.10.1970г. и от 01.12.1970г. до 31.12.1972г.

Видно от представената трудова книжка на А.К.Д., липсва отбелязване за постъпване на работа, респ. за прекратяване на трудово договор с работодател АПК - с. Игнатево.

Видно от Удостоверение с изх.№5507-25-748/04.07.2019г. от ТП на НОИ– Търговище, Обр. УП-13, ищецът А.К.Д. *** и има осигурителен стаж, положен от месец април 1969г. до месец декември 1969г., в размер на 191 дни.

Издадено е и Удостоверение с изх. №5507-25-573/23.05.2018г. от ТП на НОИ– Търговище, Обр. УП-13, видно от което ищецът А.К.Д. *** и има осигурителен стаж, положен от месец януари  1970г. до месец юли 1970г. в размер на 105дни и за месец ноември 1970г. в размер на седем дни.

С декларация по чл. 8 от ЗУТОССР, ищецът е потвърдил под страх от наказателна отговорност, твърденията си, за времето от 01.01.1969г. до 05.05.1972г. е работил в ДЗС “Г.Петлешков“- с.Аксаково /АПК - с.Игнатиево/, като общ работник.

По делото са събрани гласни доказателства. Съгласно чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР, за свидетели се допускат само лица, които притежават писмени доказателства за това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател през периода, през който се претендира, че е положен трудов стаж.

В тази връзка е представена, като доказателство по делото трудова книжка на св. С. В./л.8-11/, видно от която, свидетелката е престирла труд в същото ДСЗ за времето от 12.02.1966г. до 08.12.1976г. или в период, обхващащ исковата претенция на ищеца.

От показанията на свидетелката Василева безспорно се установява, че ищецът е започнал работа през 1969г. в АПК - с.Игнатиево, като „общ работник“. Свидетелката твърди, че е работила, като „звеновод“, т.е. определяла е надниците на работниците. Сочи, че работата е била целогодишна, на осем часов работен ден. Общите работници, какъвто е бил ищецът, са извършвали дейност свързана с носене на щайги, стока, товарене, разтоварване.

Въз основа на събраните доказателства съдът намира следното:

На основание чл. 9, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) осигурителният стаж се изчислява в часове, дни, месеци и години.

По делото са представени 2 бр. УП – 13, издадени от ТП на НОИ – Търговище, които са  официални удостоверителни документи и които се ползват с материална доказателствена сила. Това означава, че съдът следва да приеме, на основание чл. 179 от ГПК, че фактите, осъществени в действителността, са се осъществили така, както удостоверяват документите. Материалната доказателствена сила обвързва съда относно факта на действителното осъществяване на посочените в документа обстоятелства. Материалната доказателствена сила може да бъде оспорвана и оборвана. В конкретния случай тя не се оспорва нито от ищеца, нито от ответника.

От свидетелските показания на С. В., се установява, че ищецът е полагал труд в АПК - с.Игнатиево за времето от  1969г. до 1971г. Съдът счита, че показанията на тази свидетелка следва да бъдат кредитирани в цялост, като логични и последователни, в синхрон с цялата доказателствена съвкупност  с уточнението, че настоящият състав приема за край на периода на полагания от ищеца труд при процесния работодател - годината 1972г. Осен, че това е било твърдението на самият ищец,  съдът отдава, че неточното посочване на крайната година от свидетелката по – скоро се дължи на  изминалият дълъг период от време, а именно близо 50години от тогава. В тази връзка съдът съобрази и декларацията на ищеца, която се явява допустимо доказателствено средство по смисъла на чл. 8 от ЗУТОССР, че за времето от 01.01.1969г. до 05.05.1972г. същият е работил в ДЗС “Г.Петлешков“- с.Аксаково /АПК - с.Игнатиево/, като общ работник.

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ - Варна, че А.К.Д. ЕГН**********, с адрес *** в периодите от 01.01.1969г. до м.31.03.1969г., от м.01.08.1970г. до м.31.10.1970г. и от 01.12.1970г. до 05.05.1972г. вкл. е полагал труд в АПК - с. Игнатево на длъжност „общ работник“, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999г. съгласно действащите дотогава разпоредби, на основание чл. 1, ал.1 т.3 от ЗУТОССР.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненски окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: