№ 423
гр. Варна, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на четиринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
при участието на секретаря Елена Ян. П.
като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Търговско дело №
20213100900728 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 21206/21.10.2021
г., уточнена с молба вх. № 23282/15.11.2021 г. от О. В. В., ЕГН **********,
в качеството й на майка и законен представител на Р. В. В., ЕГН **********,
двамата с местожителство в ******, с която е предявен частичен иск за
осъждането на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер", № 87, да заплати сумата
150000.00 лв., (след изменение по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), част от общо
дължимата сума 180000.00 лв., представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, и
травматични увреждания в резултат от ПТП, настъпило на 28.12.2019 г.,
около 19:20 ч., на първокласен път I-4, при км. 186+560, в района на с.
Божурище, общ. Антоново като пътник на предна дясна седалка в л.а.
„Субару Трибека", с ДК № *****, собственост на „Сакмаркет" ЕООД,
управляван от виновния водач В. О. В., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 16.09.2021 г. до изплащането, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ.
Претендират се разноски, както и адвокатско възнаграждение.
Ищецът твърди, че описаното по-горе ПТП е настъпило при следния
механизъм: На посоченото място и време, след разклона на с. Божица,
водачът В. В. при движение в посока София - Варна, с несъобразена за
пътните условия скорост, възприемайки срещу себе си очертанията на залесен
остров - ограждение, разделящо пътните ленти, навлиза много вътрешно в
зоната на ляв завой. Смятайки, че е по-безопасно да продължи в насрещното
платно, виновният водач, извършва маневра завой наляво като губи контрол
върху автомобила, превърта се през таван надясно, излиза извън пътя, вляво
по посока на движението си и спира в дърво от крайпътната гора.
Образуваното срещу виновния водач ДП № 472/2019 г., на РУ - Омуртаг
при ОД на МВР - Търговище е прекратено по желание на ищеца, тъй като
1
виновния водач е негов баща.
Отговорността на ответника се обосновава с наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност",
за управлявания от В. автомобил, обективирана в полица № ***** като
произшествието попада в границите на периода на валидност.
Непосредствено след произшествието ищецът бил транспортиран в
болнично заведение, където били установени следните травматични
увреждания: фрактура на дясна ключица, контузия на десен бял дроб, излив
на кръв в коремната кухина, множество разкъсвания на десен бъбрек, което
наложило оперативното му отстраняване, кожни охлузвания по десен крак,
където предвид тежкото шоково състояние на ищеца били извършени
животоспасяващи интервенции. На 13.01.2020 г. ищецът отново бил приет в
болнично заведение предвид влошаване на здравословното му състояние като
бил отстранен апендиксът му. На 13.03.2020 г., последвало ново влошаване на
здравословното състояние на ищеца и се наложил нов прием в болнично
заведение, където се установили разширени чревни бримки, пълни с течност
и газове, както и наличие на свободна течност в коремната кухина и малкия
таз.
На 28.12.2019 г. с Експертно решение на ТЕЛК при УМБАЛ „Св.
Марина" работоспособността на ищеца била оценена на 50 % без чужда
помощ.
Твърди се още, че в резултат на нанесените му тежки телесни травми за
продължителен период от време ищецът изпитвал силни болки, наложил се
прием на обезболяващи и антибиотици. В резултат на извършените
оперативни интервенции останали белези. Излага се, че произшествието
освен на телесното здраве на ищеца се отразило неблагоприятно и на
емоционалното и психическото му състояние, както и се наложило за
продължителен период от време ищецът да ползва чужда помощ. Твърди се,
че възстановяването на ищеца не е напълно завършило и към момента на
предявяване на иска. Прави се извод, че ищецът и занапред ще бъде лишен от
възможността да изживее живота си пълноценно, предвид определения
процент инвалидност.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, ответникът ЗД „Бул Инс" АД,
депозира писмен отговор, в който оспорва предявените искове по основание и
размер. Не се оспорва наличието на валидно, към датата на произшествието,
застрахователно правоотношение, сключено със собственика на лекия
автомобил „Субару Трибека", ДК № *****. Твърди, че от представените от
ищеца доказателства не се установява виновно и противоправно поведение на
водача на автомобила. Сочи, че водачът се е движил със съобразена скорост
като възможните причини за произшествието стоят извън поведението на
водача. Оспорва всички претърпяни от ищеца травми да са в пряка причинна
връзка с произшествието. Твърди, че посочения пълен размер на иска е
завишен, тъй като предвид младата възраст на пострадалия, извън
оперативното отстраняване на десен бъбрек, всички останали травми са
преодолими в кратък срок и към момента на предявяване на иска са
преодолени в пълнота. Оспорва началния момент на претенцията за забава
като твърди, че не са били ангажирани релевантни доказателства, които са
били поискани.
В границите на срока по чл. 367 ГПК, контролиращата страна
2
ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ, не депозира писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът и ответникът, чрез процесуални
представители, поддържат твърденията и възраженията си, изложени в
исковата молба и отговора. Контролиращата страна не изпраща
представител.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното
от фактическа страна:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признати и ненуждаещи се от
доказване са приети следните обстоятелства: - наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника за л.а. „Субару Трибека", ДК № *****, обективирано в полица
№ *****; - че на 28.12.2019 г. около 19:20 ч., на път ПП I-4, при км. 186+560,
в района на с. Божурище, общ. Антоново, е реализирано ПТП, при което е
пострадал ищецът Р. В. като пътник на предна дясна седалка в л.а. „Субару
Трибека", ДК № *****, управляван от В. В., негов баща.
Видно от представеното по делото удостоверение за раждане на Р. В. В.
е, че О. В. В. и В. О. В. са негови родители.
За настъпилото ПТП е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 87/28.12.2019 г., от който се установява, че на 28.12.2019
г., около 19:20 ч., на път ПП I-4, при км. 186+560, в района на с. Божурище,
общ. Антоново е настъпило ПТП с участието на л.а. „Субару Трибека", *****,
собственост на „Сакмаркет" ЕООД и управляван от В. О. В., при което
водачът на лекия автомобил не е съобразил скоростта на движение с
атмосферните условия и в зоната на ляв завой губи контрол над автомобила и
навлиза в насрещното пътно платно, завърта се и излиза извън пътя вляво по
посока на движението и с дясната част на автомобила се блъска в крайпътно
дърво. В Протокола е отразено, че при произшествието е пострадал Р. В. В..
За разследване на извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК е образувано ДП № 472/2019 г., на РУ – Омуртаг при ОД на
МВР – Търговище, което е било прекратено с Постановление от 24.01.2020 г.
на РП – Търговище, ТО - Омуртаг, поради направено изявление на майката и
законен представител на малолетния ищец, че няма претенции към виновния
за произшествието водач – нейн съпруг и баща на ищеца.
За установяване на проведените хоспитализации, оперативни
интервенции, прегледи и лечение на ищеца, по делото е представена
медицинска документация (л. 35 -. 40 и 42-48).
От представеното Експертно решение № 3702/27.10.2020 г. на ТЕЛК
към УМБАЛ „Св. Марина“ - Варна се установява, че ищецът Р. В. е
освидетелстван и е определена неработоспособност – 50 %, без чужда помощ,
считано от 28.12.2019 г., за срок от три години.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се
установява и, че ищецът е отправил писмена застрахователна претенция към
ответника, без данни за датата, на която е достигнала до ищеца. Видно е обаче
от представеното писмо от 17.06.2021 г. е, че по настъпилото застрахователно
събитие е заведена щета № **********, както и, че по отправената претенция
за изплащане на обезщетение е бил постановен отказ от застрахователя.
За установяване на твърдяните неимуществени вреди – болки и
3
страдания, по делото е допуснато събирането на гласни доказателства, чрез
разпит на един свидетел на страната на ищеца – Ирина Валентинова
Кривенко, негова баба. Показанията на свидетелката се ценят в частите, в
които са резултат на непосредствени, лични възприятия, не противоречат на
останалите приети за установени по делото, факти, както и при отчитане на
близката й родствена връзка с ищеца.
По делото е назначена съдебно-психиатрична експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните е приобщено към доказателствения
материал и се цени от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От
заключението се установява, че промените в психо-емоционалното състояние
на пострадалия са предизвикани предимно от наложилите се реални
ограничения вследствие на инцидента – първоначалния хранителен режим,
ограниченията във физическата активност и първоначалното физическо
неразположение. Посочените са довели до промяна в ежедневието на ищеца,
към които той е успял сравнително добре да се адаптира. Експертът е
установил, че при ищеца не се установява стресова, депресивна или друга
патологична психологична реакция като в случая крехката му възраст, както и
липсата на спомени за инцидента имат протективна роля и ефект. Вещото
лице сочи, че не са установени патологични последици от психично естество,
вкл. повишена тревожност или липса на мотивация, при ищеца. Установява се
още, че първоначалното ограничаване на социалните контакти и изоставането
в учебния процес са се дължали на обективното състояние на ищеца след
инцидента, но впоследствие той е наваксал с учебния процес и се е адаптирал
добре в ново училище и нова среда. Експертът сочи, че обстоятелството, че
към момента на настъпване на произшествието автомобилът е бил управляван
от бащата на пострадалия, не е имало специфично отражение върху психо-
емоционално състояние на ищеца.
По делото е назначена и съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение, неоспорено от страните, е приобщено към доказателствата и се
цени от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се
установява, че в резултат на ПТП Р. В. В. е получил контузия на корема,
разкъсване на десен бъбрек, довело до излив на кръв в задперитонеалното
пространство и наложило оперативното му отстраняване, контузия на
гръдния кош, подкожен емфизем и счупване на дясна ключица. Сочи, че
излива на кръв е предизвикал остра кръвоизливна анемия, която сама по себе
си е обусловила разстройство на здравето временно опасно за живота.
Счупването на дясна ключица е обусловило трайно затруднение в движенията
на десния горен крайник за период, надхвърлящ един месец, а подкожният
емфизем сочи на травма на белия дроб и навлизане на въздух в подкожното
пространство, което е обусловило разстройство на здравето временно опасно
за живота. Получените травматични увреждания в цялост са обусловили и
състоянието на травматичен шок, което е било установено при ищеца, при
приемането му в Спешно отделение, непосредствено след инцидента.
Установеното състояние на травматичен шок обуславя разстройство на
здравето временно опасно за живота. Експертът сочи, че приемането на
ищеца през м януари 2020 г. в Клиника по детска хирургия се е наложило
поради установена чревна непроходимост, представляваща усложнение, в
резултат на проведеното оперативно лечение по повод травмите. По време на
оперативното лечение е установено променено състояние на апендикса, във
връзка с чревната непроходимост и е наложило отстраняването му.
4
Експертът сочи още, че получените от ищеца травми са свързани с
изпитване на болка в корема и гръдния кош, мускулен дефанс на коремната
стена, отпадналост, поради което освен оперативно лечение, се е наложило и
продължително консервативно лечение с обезболяващи, антибиотици и
спазване на хранителен диетичен режим. Експертът определя травматичните
увреждания на ищеца като тежки, поради което възстановителния период е
продължителен, изхождайки от опасността за възникване на допълнителни
усложнения. В заключение и след извършен личен преглед на ищеца сочи, че
към момента на изготвяне на експертизата не са налице данни за
допълнително възникнали усложнения.
В съдебно заседание експертът уточнява, че загубата на единия
бъбрек води до хиперфункция на здравия бъбрек, чиято работа се увеличава
двойно. Последното не води до по-бързо износване на здравия бъбрек, но
налага спазване на сериозен хигиенно-диетичен режим и системно
периодично проследяване на здравословното състояние на ищеца от
специалист „нефролог“.
За установяване на механизма на настъпване на ПТП, по делото е са
събрани специални знания, посредством заключението на назначена
автотехническа експертиза. Заключението е приобщено към
доказателствения материал и е кредитирано от съда като компетентно и
безпристрастно дадено. От него се установява, че процесното ПТП е
настъпило след разклона на с. Божурище, на прав пътен участък, с посока на
движение на автомобила от гр. София към гр. Варна. При движение водачът
на автомобила напуска дясната пътна лента, в която се движи и възприема
срещу автомобила очертания на залесен разделителен остров между
насрещните пътни платна. След предприети аварийни действия, посредством
рязка маневра в ляво, автомобила губи сцепление, завърта се около оста си и
напуска пътното платно, в ляво от лява насрещна пътна лента и се удря с
дясна централна странична част в крайпътно дърво. Експертът сочи, че
основна причина за произшествието е поведението на водача на лекия
автомобил. В случай, че водачът е избрал заобикаляне на острова от дясно с
навлизане в лентата си за движение, съпроводено с намаляване на скоростта,
автомобила е следвало да не загуби устойчивост, тъй като силите, действащи
от преминатия ляв завой не биха се засилили. Експертът сочи, че допустимата
скорост на движение при сухо пътно платно е 90 км/ч, но в случая при влано
пътно платно, тъмна част на денонощието и преминаване през кръстовище, тя
е следвало да бъде намалена, изчислява, че преди настъпване на опасната
ситуация скоростта е била не по-ниска от 72 км/ч. Не се установява в
траекторията на движение на автомобила да е имало пясък или чакъл. Като
причина за настъпване на ПТП отчита движение на автомобила със скорост
по-висока от конкретните възможности на водача при конкретното пътно
платно, довела до късно забелязване на напускането на пътната лента за
движение в посока гр. Варна.
Разпитано в с.з. вещото лице уточнява, че от материалите по делото
не се установява наличие на техническа неизправност по автомобила, която
да е възможна причина за настъпване на произшествието. Уточнява, че
неправилната маневра в ляво е засилила дестабилизирането на автомобила
като правилната маневра е била в дясно.
При тази фактическа установеност, настоящият състав на Варненски
окръжен съд, достигна до следните правни изводи:
5
Съобразно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 КЗ със сключването на договор
за застраховка ”Гражданска отговорност”, застрахователят поема
задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за
причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно
разпоредбата на чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ предвижда, че обект на застраховане по
задължителната застраховка ”Гражданска отговорност” на автомобилистите е
гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица
за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди,
свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл.
432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото лице срещу
застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Основателността на прекия иск на увредения срещу застрахователя за
обезщетяване на причинените в резултат на застрахователно събитие вреди,
предполага установяването при условията на пълно и главно доказване от
страна на ищеца на валидно застрахователно правоотношение, настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по застраховка
гражданска отговорност, настъпилите вреди, резултат от поведението на
застрахования водач, включително обосноваване на техния вид и размер.
Както бе посочено във възприетата установеност по фактите,
обстоятелствата, че към датата на произшествието – 28.12.2019 г., е било
налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника, за л.а. „Субару Трибека“, ДК №
******; - че на 28.12.2019 г., около 19:20 ч., е настъпило ПТП, на път ПП I-4,
при км. 186+560, в района на с. Божица, общ. Антоново, при което е
пострадал ищецът Р. В., пътник на предна дясна седалка в управлявания от
неговия баща В. В., лек автомобил „Субару Трибека“, ДК № ******, не са
били предмет на спор между страните.
Не е спорно и, че настъпилото ПТП е застрахователно събитие, което се
явява покрит от застрахователното правоотношение риск. С оглед обхвата на
застрахователното покритие, регламентиран в разпоредбата на чл. 429, ал. 1
КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.
Доколкото за ангажиране на наказателната отговорност на виновния
водач не е налрице влязва в сила присъда, обвързваща гражданския съд в
хипотезата на чл. 300 ГПК, настоящият състав на съда дължи произнасяне по
механизма на ПТП и определяне на лицето, виновно причинило вредоносния
резултат, тези въпроси са и спорни между страните.
Въз основа на събраните в хода на производството специални знания,
съдът приема за установен следния механизъм на ПТП: На 28.12.2019 г.,
около 19:20 ч., в тъмната част на денонощието, при мокро пътно платно, на
първокласен път I-4, при км. 186+560, в района на с. Божурище, общ.
Антоново е настъпило ПТП с л.а. „Субару Трибека“, ДК № ******,
управляван от В. В., който при движение със скорост около 72 км./ч., в посока
от гр. София към гр. Варна, на прав пътен участък, напуска дясна пътна
лента, възприема срещу автомобила очертанията на залесен разделителен
остров между платната за движение, предприема рязка маневра в ляво, при
което автомобила губи сцепление, завърта се около оста си, напуска пътното
6
платно в ляво от лява насрещна пътна лента и се удря с дясна централна
странична част в крайпътно дърво.
Съдът намира, че с поведението си водачът на л.а. „Субару Трибека“,
ДК № ******, е станал причина за настъпване на ПТП и е нарушил свои
основни задължения като участник в движението по пътищата, разписани в
разпоредбите на ЗДвП, а именно да не създава опасности за движението, да не
поставя в опасност живота и здравето на хората (чл. 5, ал. 1, т. 1), да
контролира непрекъснато ППС, което управлява и при избиране скоростта на
движение да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с конкретните условия на
видимост, така щото в случай на необходимост да намали скоростта и да
спре, когато възникне опасност за движението (чл. 20, ал. 1 и 2).
В случая, водачът, пренебрегвайки тези свои задължения, не е
упражнявал контрол върху управлявания автомобил, движил се е с
несъобразена с пътните условия скорост, при което е напуснал лентата си за
движение, навлязъл е в лентата за насрещно движение, изгубил е управление
и се е ударил в крайпътно дърво.
От събраните доказателства се установява и, че това поведение е в
причинна връзка с причинените травматични увреждания на ищеца, който е
пътувал на предна дясна седалка в движещият се л.а. „Субару Трибека“, ДК
№ ******.
Макар и от страна на ответника да е било оспорено наличието на
фактическия състав на деликтната отговорност на застрахования водач, в
границите на преклузивните процесуални срокове конкретни твърдения за
наличие на изключващи вината обстоятелства или различен механизъм, при
който да са получени травмите на ищцата, не са наведени. Наведените
твърдения за възможно наличие на свлечени земни маси и чакъл от банкета, в
лентата за движение на водача, както и че изгубването на управление е
възможно да се дължи на първоначално поднасяне преди превъртане на
автомобила през таван, на първо място са формулирани като вероятности, а не
като конкретни твърдения и на второ място дори и като вероятности бяха
категорично отречени посредством събраните специални знания на експерта
по САТЕ.
Въз основа на изложените мотиви в предходния абзац, съставът на ВОС
намира, че отговорността на ответника, в качеството му на застраховател на
гражданската отговорност на виновния за произшествието, водач следва да
бъде ангажирана.
Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в
Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и последователната
съдебна практика на ВКС, при определяне на размера на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД,
съдът се ръководи от критерия за справедливост. Уточнено е, че понятието
”справедливост” не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на
конкретни обективно съществуващи в действителността обстоятелства. За да
се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата
7
конюнктура в страната и общественото възприемане на критерия за
„справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в Държавата
във връзка с нормативно определените лимити по застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите.
От събраните в хода на производството гласни доказателства и
специални знания се установява, че в резултат на произшествието, настъпило
на 28.12.2019 г., ищецът е получил следните травматични увреждания:
контузия на корема, разкъсване на десен бъбрек, довело до излив на кръв в
задперитонеалното пространство и наложило оперативното му отстраняване,
контузия на гръдния кош, подкожен емфизем и счупване на дясна ключица.
Ищецът е бил приет в състояние на травматичен шок, в резултат на
изпитваните силни болки. Изливът на кръв, от разкъсването на десния бъбрек,
е предизвикал остра кръвоизливна анемия, а установения подкожен емфизем е
резултат от травма на белия дроб и навлизане на въздух в подкожното
пространство. От събраните доказателства се налага извода, че травмите и
състоянието на ищеца са били тежки и опасността за живота му, макар и
временна, е била реална. Непосредствено след произшествието е бил
транспортиран по спешност в болнично заведение, където е извършена
оперативна интервенция по отстраняване на тежко увредения бъбрек.
След оперативната интервенция ищецът бил на легло, отслабнал, през
нощта бил връзван за болничното легло, за да не се самонарани, тъй като
имал кошмари, имал белези по корема. В резултат на усложнения след
първата операция, през м. януари 2020 г., ищецът отново бил приет по
спешност в болнично заведение със силни болки в корема и установена
чревна непроходимост, била извършена нова оперативна интервенция, при
която било отстранен и апендиксът на ищеца, поради изменения в него. В
резултат на повторното му хоспитализиране, ищецът отслабнал още повече,
изпитвал силни болки, бил на легло, не можел да спи нормално, сънувал
кошмари. През възстановителния период след втората операция, не можел да
върни нормално, ходел прегърбен, заради силни болки в счупената ключица и
всички белези. В ежедневното си обслужване бил подпомаган от своята
майка.
От събраните в хода на производството доказателства се установява още
и, че в резултат на произшествието, претърпяните оперативни интервенции и
стрес, при ищеца се възобновило „нощно напикаване“, какъвто проблем имал
до 6-7 годишна възраст, но бил преодолян.
През м. март 2020 г. ищецът отново бил хоспитализиран по спешност,
отново заради гадене и болки в корема, но състоянието му било овладяно без
извършване на нова оперативна интервенция.
От събраните доказателства, се установява и, че през периода на
възстановяването си ищецът е трябвало да приема множество медикаменти –
антибиотици, обезболяващи и да спазва хранителен диетичен режим.
Претърпяните травми наложили ищецът да бъде на строга диета, да
прекрати тренировките по футбол и джудо, да преустанови учебни занятия,
което довело до първоначално изоставане в учебния процес, което
впоследствие било наваксано от ищеца. Към настоящият момент не са налице
данни за усложения в състоянието на ищеца. Заради тежестта на травмите с
решение на ТЕЛК на ищецът е освидетелстван и му е определена намалена
работоспособност в размер на 50 %, без чужда помощ, за срок от три години.
8
При анализа на всички обективни обстоятелства в конкретния казус –
получените тежки травматични увреждания на здравето, в т.ч. и загуба на
основен орган - бъбрек; претърпяните три хоспитализации, две от тях
свързани с оперативни интервенции, изпитваните болки, страдания и стрес,
както по време на инцидента, така и през време на тежкият възстановителен
период, продължил повече от година и половина, причинените неудобства,
свързани с ежедневното обслужване; нарушен житейски ритъм,
невъзможност да бъде упражняван активен спорт и при съобразяване с
конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно
покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, които
следва да се отчитат като ориентир за определяне на размера на дължимото
застрахователно обезщетение, независимо от функционално обусловената
отговорност на застрахователя от отговорността на прекия причинител на
застрахователното събитие (в този смисъл е даденото разрешение в
практиката на ВКС, формирана в множество решения - Р № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на ВКС, ТК, II ТО, Р № 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на
ВКС, ТК, II ТО, Р № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
Р № 121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II ТО и други съдебни
актове, съдът намира за справедливо претърпяните болки и страдания да се
остойностят в размер на 130000.00 лв. За да определи този размер на
обезщетение съдът съобрази и, че цялата съвкупност от описани по-горе
фактори са осъществени по отношение на дете, че пълното му възстановяване
не би могло да се очаква, предвид загубата на орган, както и, че занапред
състоянието на ищеца ще следва да бъде проследявано от специалист
„нефролог“ и да спазва хигиенно-диетичен режим.
Липсата на релевирано от страна на ответника, в границите на
процесуалните срокове, възражение за поведение на ищеца, което би могло да
бъде квалифицирано като съпричиняващо във вредоносния резултат води до
извод, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
определено от съда по реда на чл. 52 ЗЗД не следва да бъде редуциран.
При това положение предявения частичен иск за сумата 150000.00 лв.,
част от дължимо обезщетение в размер на 180000.00 лв., ще следва да бъде
уважен също частично до размера на определеното обезщетение от 130000.00
лв. като за разликата до предявения частичен размер от 150000.00 лв. ще
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Върху уважената претенция ищецът претендира заплащане на законната
лихва. При произнасянето си съдът съобрази разпоредбата на чл. 429, ал. 2 и
ал. 3 КЗ, предвиждащи, че в застрахователното обезщетение се включват и
лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото
лице и се заплащат от застрахователя само в рамките на застрахователната
сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на
уведомяването от застрахования за настъпването на застрахователното
събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от Кодекса или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна.
В случая претенцията на ищеца е с начална дата 16.09.2021 г., като се
твърди, че датата съвпада с изтичането на срока за произнасяне на
застрахователя по заявената писмена застрахователна претенция достигнала
9
до него на 16.06.2021 г. От страна на ответника датата на достигане на
застрахователната претенция не е оспорена. Доколкото в конкретния случай,
претенцията е заявена за разглеждане с начална дата 16.09.2021 г., то така и
ще следва да бъде уважена.
От страна на застрахователя е оспорена началната дата на претенцията
за лихва с възражения, че такава не му се дължи, тъй като ищецът не е
ангажирал доказателства, които са му били поискани и били релевантни към
ангажиране на отговорността на застрахователя. Това възражение се
преценява като неоснователно. Изискването и представянето на доказателства
има отношение към определянето и изплащането на застрахователното
обезщетение, което съобразно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ,
застрахователят следва да стори в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в
случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. Тази разпоредба касае изпадането
на самия застраховател в забава на собствено основание – неопределяне и
неизплащане на застрахователното обезщетение в границите на предвидените
срокове, но не и към дължимостта на обезщетението за забава, поначало
дължимо от деликвента и чийто начален момент е ясно определени в
цитираните по-горе норми от КЗ.
По разноските.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и в съответствие с направеното искане,
на ищeца се следват направените по делото разноски, съразмерно уважената
част от иска. Съобразно представения Списък по чл. 80 ГПК, разноските
възлизат на сумата 7100.00 лв., от които на присъждане подлежи сумата
6153.33 лв.
Предвид оказаната правна помощ и процесуално представителство на
ищеца от страна на адв. Я. Д., при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв,
съобразно представения Договор за правна помощ от 12.10.2021 г., то на адв.
Д. се следва възнаграждение изчислено служебно от съда при съобразяване на
чл. 7, ал. 2 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Минималния размер на възнаграждението възлиза на сумата
4530.00 лв., при което съразмерно с уважената част от иска на присъждане
подлежи сумата 3926.00 лв.
На осн. Чл. 78, ал. 3 ГПК, съобразно направеното искане и представен
Списък по чл. 80 ГПК, разноски се следват и на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от иска. Направените са в размер на 300.00 лв.,
възнаграждение за вещо лице и 6240.00 лв., с ДДС, адвокатски хонорар. По
отношение на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение от
страна на ищеца е релевирано възражение за прекомерност, което подлежи на
разглеждане. Както бе вече посочено в предходния абзац, минималния размер
на адвокатското възнаграждение, съобразно Наредба № 1 за МРАВ е в размер
на 4530.00 лв., без ДДС или 5436.00 лв., с ДДС. Претендираното за
присъждане възнаграждение се преценява като прекомерно, поради което и
следва да бъде редуцирано до минималния размер с ДДС. Така, съразмерно с
отхвърлената част от иска подлежащите на присъждане разноски за ответника
възлизат на сумата 764.80 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
10
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер", № 87 ДА ЗАПЛАТИ на О. В.
В., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на Р. В.
В., ЕГН **********, двамата с местожителство в ******, сумата 130000.00
лв. (сто и тридесет хиляди лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания, и
травматични увреждания в резултат от ПТП, настъпило на 28.12.2019 г.,
около 19:20 ч., на път ПП I-4, при км. 186+560, в района на с. Божурище, общ.
Антоново като пътник на предна дясна седалка в л.а. „Субару Трибека", с ДК
№ *****, собственост на „Сакмаркет" ЕООД, управляван от виновния водач
В. О. В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.09.2021 г.
до изплащането, както и сумата 6153.33 лв. (шест хиляди сто петдесет и три
лева и 33 ст.), разноски по делото, на осн. чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429 КЗ и
чл 78, ал. 1 ГПК като ОТХВЪРЛЯ иска, за разликата над 130000.00 до
150000.00 лв., предявен като частичен от 180000.00 лв., обезщетение за
неимуществени вреди.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер", № 87 ДА ЗАПЛАТИ на адв.
Я. Д. Д., със служебен адрес гр. София, пл. „Позитано“, № 3, ет. 2, офис 10,
сумата 3926.00 лв. (три хиляди деветстотин двадесет и шест лева),
възнаграждение за процесуално представителство, при условията на чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА О. В. В., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен
представител на Р. В. В., ЕГН **********, двамата с местожителство в
****** ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Джеймс Баучер", № 87, сумата 764.80
лв. (седемстотин шестдесет и четири лева и 80 ст.), разноски по делото, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението е постановено при участието на контролираща страна –
ДИРЕКЦИЯ СОЦИАЛНО ПОДПОМАГАНЕ.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11