Р Е Ш Е Н И Е № …..
19.10.2018 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-А
въззивен състав, в закрито заседание на деветнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
МАРИЯ БОГДАНОВА
като разгледа
докладваното от младши съдия Мария Богданова ч. гр. д. № 5574 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 437 ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от Ц.И.Ц. – длъжник по изпълнително дело № 20138510401237
по описа на частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ М.П., с рег. № 851 в Камарата на
ЧСИ /КЧСИ/. Обжалва се постановен на 06.02.2018 г. отказ на съдебния изпълнител
да прекрати производството по делото, поради изтекла двегодишна погасителна
давност от извършването на последното изпълнително действие по същото. В
жалбата са изложени подробни доводи относно обстоятелствата кои действия,
предприети в хода на изпълнителното производство, са от естество да прекъснат погасителната
давност. Според жалбоподателя, последното такова действие е наложеният на
03.07.2013 г. запор върху трудовото ѝ възнаграждение. Посочва се, че
повторното изпращане от страна на ЧСИ на запорни съобщения до банките в
страната, след наложените първоначални запори върху банковите сметки на
длъжницата, не предсталява действие, прекъснало погасителната давност по
делото. Твърди се още, че взискателят не е внесъл дължимите авансови такси по
производството. Отправено е искане за отмяна на обжалвания отказ и за
прогласяване на настъпилото по силата на закона прекратяване на образуваното
срещу жалбоподателя изпълнително производство.
В законоустановения срок по чл. 436,
ал. 3 ГПК е постъпило становище срещу жалбата от страна на взискателя по
изпълнителното дело И.Г.П.. Взискателят сочи, че твърденията на жалбоподателя
за наличие на основания за прекратяване на образуваното срещу същата
изпълнително производство са неоснователни и моли жалбата да бъде оставена без
уважение.
Към жалбата са приложени и изготвени от ЧСИ мотиви по реда на чл. 436, ал.
3 ГПК, в които се сочи, че подадената жалба е допустима, но по същество е
неоснователна. Съдебният изпълнител е изложил подробни фактически и правни
доводи в подкрепа на твърдението, че изпълнителни действия в хода на
производството са предприемани регулярно и в интервал, по-кратък от
предвидената в закона двугодишна погасителна давност.
Софийски градски съд, след като съобрази фактите по делото и релевираните от страните доводи,
намира следното:
Жалбата на Ц.Ц. е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна,
в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол валиден акт,
доколкото на основание чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК длъжникът по изпълнителното
производство може да обжалва отказ на съдебния изпълнител да прекрати
принудителното изпълнение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следните съображения:
По силата на изпълнителен лист, издаден на 18.04.2013 г. по гр. д. № 4754/2012
г. по описа на Софийски апелативен съд, 8-ми състав, Ц.И.Ц. е осъдена да
заплати на И.Г.П. на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД сумата от 11500,00 евро,
представляваща заплатена продажна цена по предварителен договор за продажба от
25.03.2010 г., развален в хода на производството по делото на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба – 18.04.2011 г. – до окончателното изплащане на задължението,
както и сумата от 7000,00 евро, на основание чл. 93, ал. 2 ЗЗД, представляваща двойния
размер на платения задатък по предварителен договор за продажба от 25.03.2010
г., развален в хода на производството по делото, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 18.04.2011 г. – до
окончателното изплащане на задължението. Въз основа на посочения акт и по
искане на взискателя е образувано изпълнително дело № 20138510401237 по описа на
ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд. Молбата
за образуване на производството е подадена на 24.04.2013 г. от адвокат В.Д.в
качеството ѝ на процесуален представител на взискателя И.П.. Същата
съдържа искане за образуване на изпълнително дело въз основа на представения
изпълнителен лист, като е посочено, че на съдебния изпълнител на основание чл.
18 ЗЧСИ е възложено да извърши всички допустими от закона действия за събиране
на вземанията. В хода на производството са извършени множество изпълнителни
действия, както следва: изпращане на запорни съобщения от 24.04.2013 г. до
банките в страната, в резултат на които са наложени запори върху банкови сметки
на длъжника в „О.Б.“ АД, „А.Б.“ АД – клон България, „Банка ДСК“ ЕАД и в „П.И.Б.“
АД; наложена възбрана върху недвижим имот от 29.04.2013 г.; изпращане на
запорни съобщения от 21.06.2013 г. до банките в страната, в резултат на които,
обаче, не са наложени запори върху банкови сметки, различни от тези, запорирани
в резултат на първите запорни съобщения по делото; налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника със запорно съобщение от 02.07.2013 г.;
налагане на запор върху възнаграждение на длъжника като член на съвета на
директорите на „Г.В.“ ЕАД със запорно съобщение от 02.07.2013 г.; изпращане на
запорни съобщения от 29.12.2014 г. до банките в страната, в резултат на които е
наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Б.П.Б.“ АД; налагане на
запор върху дружествените дялове на длъжника в „А.“ ЕООД със запорно съобщение
от 03.02.2016 г.; налагане на запор върху моторни превозни средства на длъжника
със запорно съобщение от 03.02.2016 г.
На 19.01.2018 г. взискателят в производството И.Г.П. е отправила искане до
съдебния изпълнител за насрочване на опис и извършване на публична продан на
собствен на длъжника недвижим имот. С разпореждане от същата дата ЧСИ е отказал
да насочи изпълнението върху имота, описан от взискателя, като срещу така
постановения отказ е подадена жалба.
На 06.02.2018 г. длъжникът Ц.Ц. е отправила молба за прекратяване на
изпълнителното производство поради липсата на извършени в рамките на две години
изпълнителни действия. ЧСИ е отказал да прекрати производството, като срещу
постановеното от него в този смисъл разпореждане от 06.02.2018 г. е подадена
жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.
За да е налице хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, взискателят трябва да не е поискал извършване на
изпълнителни действия в продължение на
две години. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско
изпълнително действие по изпълнителното дело. В т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
прието, че нова погасителна
давност по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Съгласно чл.
116, б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането, т.
е. при извършването на кое да е изпълнително действие в рамките на определения
изпълнителен способ, като е без значение дали прилагането на същия е поискано
от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител. Прекъсващи
давността действия са насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т. н., до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Не представляват,
обаче, изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на
изпълнителното дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. При изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие от
същия. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи. Когато взискателят не е поискал извършването
на изпълнителни
действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява поради т. нар. "перемпция" по силата на
закона, а ЧСИ може само да прогласи с постановление вече настъпилото
прекратяване. Без правно значение е дали съдебният
изпълнител ще постанови изричен акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога.
Предвид
така изложената правна уредба и с оглед фактическите обстоятелства по делото,
настоящият съдебен състав намира, че жалбата на длъжника в производството е
неоснователна, а изложените в същата доводи за липса на извършени изпълнителни
действия в периода от 03.07.2013 г. до 30.07.2015 г. – неоснователни.
Действително, както сочи жалбоподателят, на 02.07.2013 г. съдебният изпълнител
е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху трудовото възнаграждение
на Ц.Ц.. В последвалите това изпълнително действие две години, обаче, противно
на заявеното от длъжника, е извършено ново такова, с което е прекъсната
течащата давност по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Това изпълнително действие е
наложеният по силата на запорно съобщение от 29.12.2014 г. запор върху
банковите сметки на Ц. в „Б.П.Б.“ АД. Фактът, че същият е резултат от третите
по ред запорни съобщения, изпращани до банките в страната, не рефлектира върху
характера му на същински способ на принудителното изпълнение, безусловно приет
в теорията и практиката като действие, прекъсващо давността. От съществено
значение е в случая, че преди изпращането на запорното съобщение от 29.12.2014
г. банковите сметки на длъжника в „Б.П.Б.“ АД не са били запорирани, доколкото по
силата на запорните съобщения от 24.04.2013 г. запори са наложени в „О.Б.“ АД,
„А.Б.“ АД – клон България, „Банка ДСК“ ЕАД и в „П.И.Б.“ АД, а изпращането на
такива от 21.06.2013 г. не е довело до запориране на сметки в различни от
посочените банки. Предвид изложеното, нова двугодишна давност е започнала да
тече от налагането на запора в „Б.П.Б.“ АД, а следващите същински изпълнителни
действия – запорите върху дружествени дялове на длъжницата и на притежавани от
нея МПС – са извършени на 03.02.2016 г., т. е. преди изтичането на две години
от запорирането на банковите сметки по силата на запорното съобщение от
29.12.2014 г. От 03.02.2016 г. е започнала да тече нова давност, която е
прекъсната с изричното искане на взискателя в производство от 19.01.2018 г. за
извършването на опис и публична продан на недвижим имот на длъжника. Както бе
посочено, всяко конкретно искане на взискател за предприемане на изпълнителен
способ за събиране на вземанията прекъсва давността, като в случая е
ирелевантно обстоятелството, че съдебният изпълнител е постановил отказ, който
взискателят е обжалвал.
Въз основа на тези аргументи, настоящият съдебен състав намира, че не са
налице основания за прогласяване прекратяването по силата на закона на
образуваното срещу Ц.Ц. изпълнително производство. Горното налага подадената от
нея жалба срещу отказа на съдебния изпълнител да прекрати производството да
бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран, Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 21148/13.02.2018 г., подадена от Ц.И.Ц. срещу постановен на
06.02.2018 г. отказ на ЧСИ М.П., рег. № 851 в КЧСИ, да прекрати на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК образуваното срещу Ц.И.Ц. изпълнително дело № 20138510401237.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.