Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./26.04.2021
г., гр. Варна
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети април две хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ФИЛИП РАДИНОВ
при участието на секретаря Станислава Стоянова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №
6044 по описа за
2020 година, за
да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.
Образувано е по предявени от З. „Б.И.“ АД срещу В.И.Г., искове за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1205,96 лева,
представляваща заплатено от застрахователя З. „Б.И.“ АД по щета № 150100025020
застрахователно обезщетение в размер от 1190,96 лева и направени ликвидационни
разходи в размер от 15 лева, на трето лице за причинени на лек автомобил марка *** имуществени вреди – рамка радиатор, греда под радиатор, греда между
рогове, вертикална греда пред радиатор, основа калник преден десен, капак
преден, калник преден ляв, радиатор ляв, радиатор воден, дифузор
радиатор, кондензатор климатик, броня предна
облицовка, фар ляв, мигач преден ляв, всичките в резултат на реализирано на 20.08.2015
г. застрахователно събитие, изразяващо се в осъществено в гр. Варна, ул. „***, по вина на ответника ПТП, който е управлявал лек автомобил марка *** в нарушение на правилата за движение по пътищата, с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закон, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.06.2018 г., до
окончателното погасяване на вземането, както сумата от общо 261,87 лева, представляваща
обезщетение за забава върху главницата за периода от 02.04.2016 г. до
31.05.2018 г., на основание чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ и чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се, че на 20.08.2015 г. в гр. Варна, ул. „*** е реализирано ПТП по вина на ответника, който е управлявал
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца със
застрахователна полица № BG/02/115001510193, валидна към момента на събитието,
лек автомобил марка ****, в нарушение на правилата за движение по пътищата, с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон и в това състояние е
причинил имуществени вреди на управлявания от В.В.
лек автомобил марка ****, за което е съставен Протокол за ПТП от органите на
КАТ. Твърди се, че в дружеството е заведена щета № 150100025020 и след
направена оценка е заплатено застрахователно обезщетение за увредения автомобил
марка „***“. Твърди се, на ответника е
изпратена регресна покана да заплати претендираната сума, но същият не я е заплатил.
Направено е искане за
уважаване на предявените искове.
Претендира се
присъждането на съдебно - деловодни разноски, за което е представен списък по
чл. 80 от ГПК.
В законоустановения срок по чл.
131 ал. 1 от ГПК ответникът е подала отговор на исковата молба, в който се оспорва
искът за главница по размер, като се поддържа, че същият е завишен. Оспорва се
и получаването на твърдяната в исковата молба регресна
покана.
В съдебното заседание, дружеството ищец не изпраща
процесуален представител. Депозирана е молба от 12.01.2021 г., в която е
заявено, че предявените искове се поддържат и е направено искане за тяхното
уважаване.
В съдебното заседание, чрез процесуалния си представител,
ответникът подържа отговора на исковата молба.
След съвкупна преценка на доказателствата
по делото и съобразявайки становището на страните, съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, а
и от представената по делото застрахователна полица № BG/02/115001510193/05.06.2015 г. и извлечение от справка за
сключени застрахователни договори се установява, че ответникът е имал при ищеца
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ по повод лек автомобил **** с
рег. № --- НС със срок на
застрахователно покритие от 05.06.2015 г. до 04.06.2016 г.
По делото не е спорно, а
и от представения протокол за ПТП № 1456667/20.08.2015 г., съставен и подписан
от полицейски орган, както и от ответника, се установява, че на 20.08.2015 г. в
гр. Варна, ул. „--- ПТП, по вина на
ответника, който е управлявал лек автомобил марка **** с рег. № --- с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 до 1,2 промила е блъснал лекия автомобил на трето
лице.
Не е спорно, че
вследствие от осъщественото на 20.08.2015 г. ПТП върху автомобила на блъснатото
от ответника трето лице са причинени увреждания на рамка радиатор, греда под
радиатор, греда между рогове, вертикална греда пред радиатор, основа калник
преден десен, капак преден, калник преден ляв, радиатор ляв, радиатор воден, дифузор радиатор, кондензатор климатик,
броня предна облицовка, фар ляв, мигач преден ляв.
На 12.10.2015 г. във
връзка с процесното ПТП, в полза на третото лице,
собственик на увредения автомобил е изплатено застрахователно обезщетение в
размер от 1190,96 лева от ищеца, видно от представеното по делото платежно
нареждане (л. 15).
На 02.03.2016 г. ищецът
е изпратил регресна покана до ответника, за заплащане
на сумата от 1215,96 лева, представляваща изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение по повод процесното ПТП и сторени
ликвидационни разходи. Представена е обратна разписка към регресната
покана, в която е отбелязано, че „пратката е непотърсена“.
От депозираното и
неоспорено от страните заключение по възложена съдебно - автотехническа
експертиза, на което съдът дава вяра като пълно, обосновано и кореспондиращо с
останалите събрани по делото доказателствени
материали се установява, че общата стойност на процесните
щети поотделно и като обща сума по средни пазарни цени към датата на събитието,
като при определянето и е използвана цената на оригинални и алтернативни
резервни части предлагана в сервизи отговарящи на съвременните изисквания за
качество, а именно притежаващи сертификат за качество, както и сервизи, които
не притежават такъв сертификат е в размер от 5046,46 лева.
Въз
основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявените искове са с правно основание чл. 500 ал.
1 т. 1 от КЗ и чл.
86 ал. 1 от ЗЗД.
По иска по чл. 500 ал. 1
т. 1 от КЗ.
Според чл. 500 ал. 1 т.
1 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач при настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил
нарушение по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), като е управлявал
моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на
алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
За уважаване на
предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – 1.) наличие
на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” по повод лек автомобил **** с рег. № В 1240 НС; 2.) настъпване в
срока на застрахователно покритие на застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск – твърдяното ПТП, вследствие което са причинени
имуществени вреди на автомобил марка ****; 3.) изплащане от ищеца на застрахователно
обезщетение за причинените вреди; 4.) ответникът е причинил имуществените вреди
в нарушение на правилата за движение по пътищата, управлявайки МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон; 5.) размера на регресната си претенция; 6.) поставянето в забава на
ответника и 7.) размера на претендираното обезщетение
за забава. Според чл. 45 ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. В тежест на
ответника е да докаже направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.
По делото се установи,
че при реализиране на процесното ПТП от 20.08.2015 г.
между страните е имало валидно застрахователно правоотношение по сключен между
тях договор за застраховка „Гражданска отговорност“, материализиран в застрахователна
полица № BG/02/115001510193/05.06.2015 по повод лек автомобил **** с рег. № В
1240 НС със срок на застрахователно покритие от 05.06.2015 г. до 04.06.2016 г.
Установи се, че в срока
на застрахователното покритие на процесната
застраховка е настъпило застрахователно събитие - 20.08.2015 г., представляващо
покрит застрахователен риск, а именно рискът от увеличаване на пасива от
имуществото на ответника, в резултат от ангажиране на неговата „Гражданската
отговорност“, поради причинените вреди на лека автомобил, собственост на трето
лице, вследствие на осъществено ПТП от 20.08.2015 г. Ответникът не е оспорил
участието си и твърдените от ищеца механизъм и вреди при осъществяването на
ПТП, а и тези обстоятелства се установяват от приложения по делото протокол за
ПТП, подписан от ответника, както и от заключението по възложената експертиза.
От представения,
неоспорен и подписан от ответника протокол за ПТП се установи, че към момента
на настъпване на застрахователното събитие, ответникът е управлявал МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 до 1,2 промила. Посоченото обуславя
извода, че ответникът при настъпване на ПТП е извършил нарушение на Закона за
движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство с
концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, като
допустимата по закон норма, съгласно чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП е до 0,5 промила
включително.
По делото се установи,
че ищецът е изплатил в полза на третото лице, чиито автомобил е увреден
вследствие на процесното ПТП, застрахователно
обезщетение в размер от 1215,96 лева. В тази връзка неоснователно е
възражението на ответника, според което определеното и заплатено от ищеца
застрахователно обезщетение е в завишен размер. Съобразно заключението на САТЕ
същото е в размер в пъти по - малък от действителните вреди по автомобила, определени
по средни пазарни цени към момента на процесното ПТП.
С оглед на горните
мотиви, при наличие на всички положителни предпоставки, предявеният иск по чл.
500 ал. 1 т. 1 от КЗ е основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 1190,96 лева. Претендират се ликвидационни
разноски, които определени в обичайния размер от 15 лева също следва да бъдат
присъдени.
По иска по чл. 86 ал. 1
от ЗЗД.
При осъществяване на
фактическия състав по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, в полза на изплатилия
обезщетение застраховател се поражда регресно право,
което обаче разгледано като задължение на виновния водач – в случая ответника,
възниква като безсрочно. Следователно, за да се счита изпаднал в забава по регресния дълг е следвало ответникът да бъде поканен от
ищеца – чл. 84 ал. 2 от ЗЗД. По делото ищецът е представил регресна
покана и обратна разписка с отбелязване, че „пратката не е потърсена“. От
последната е видно, че регресната покана не е връчена
на ответника, нито лично, нито чрез някой от другите нормативно предвидени
способи за връчване. От представената обратна разписка не може да се направи
извод за надлежно връчване на ответника на регресна
покана, респ. за поставянето му в забава за регресното
задължение, поради което не може да се направи извод и че акцесорното
задлъжение за обезщетение за забава върху главницата
е възникнало, респ. че ответникът дължи заплащане на претендираното
от ищеца обезщетение по чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
По изложените
съображения, съдът приема, че искът за обезщетение за забава е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
С
оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените
доказателства в полза на ищеца се полагат съдебно – деловодни разноски
съобразно уважената част от исковете. С подаването на исковата молба, ищецът е заплатил
държавна такса в размер от 100 лева, а впоследствие депозит за вещо лице в
размер от 180 лева и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер от 420 лева /с вкл. ДДС/.
Следователно, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в общ размер от 548 лева, от които сумата от 78,29 лева за
държавна такса, сумата от 140,91 лева за депозит за вещо лице и сумата от 328,80
лева за адвокатско възнаграждение.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3
от ГПК, в полза на ответника се полагат съдебно – деловодни разноски съобразно
отхвърлената част от исковете. Доколкото обаче не е направено искане в тази
насока, съдът не следва да присъжда разноски в полза на ответника.
Воден от горното,
съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН ********** с адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, сумата от 1205,96 лева /хиляда двеста
и пет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща заплатено от
застрахователя З. „Б.И.“ АД по щета № 150100025020 застрахователно обезщетение
в размер от 1190,96 лева и направени ликвидационни разходи в размер от 15 лева,
на трето лице за причинени на лек автомобил марка **** имуществени вреди –
рамка радиатор, греда под радиатор, греда между рогове, вертикална греда пред
радиатор, основа калник преден десен, капак преден, калник преден ляв, радиатор
ляв, радиатор воден, дифузор радиатор, кондензатор климатик, броня предна облицовка, фар ляв, мигач преден
ляв, в резултат на реализирано на 20.08.2015 г. застрахователно събитие,
изразяващо се в осъществено в гр. Варна, ул. „*** ПТП, по вина на ответника ПТП, който е управлявал лек автомобил марка ****
с рег. № В 1240 НС в нарушение на правилата за движение по пътищата, с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 07.06.2018
г., до окончателното погасяване на вземането, на основание чл. 500 ал. 1 т. 1
от КЗ.
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „Б.И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** срещу В.И.Г., ЕГН ********** с
адрес ***, акцесорнен иск за сумата от 261,87 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата по чл. 500 ал. 1 т. 1 от КЗ, за периода от 02.04.2016 г. до 31.05.2018 г., на основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В.И.Г., ЕГН ********** с
адрес *** да заплати на З. „Б.И.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, сумата от 548 лева /петстотин
четиридесет и осем лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ
В РАЙОНЕН СЪД :