Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 13.05.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 7-ми
състав
На
втори април година 2019
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
Секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 16049 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл. 557,
ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.558, ал.5 от КЗ, както и
иск чл.86 от ЗЗД;
Производството е
образувано по искова молба на Г.З.Г., с ЕГН:**********, чрез пълномощника адв. К. Д. -САК, с която са предявени обективно съединени
искове за осъждане на Г.Ф., БУЛСТАТ №*******с адрес: ***, представлявано от Б.И.М.,
да заплати на ищцата сума в размер на 100 000 (сто хиляди) лева – главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания в следствие на травми от реализиран на 05.04.2016г. ПТП,
причинено от неустановен водач на МПС, който самоволно напуснал произшествието,
ведно със законната лихва от 28.07.2016г. - датата на отказа на Г.Ф. да определи обезщетение, до
окончателното изплащане на задължението. Претендират се още сторените по делото
разноски, в това число и адвокатски хонорар.
Твърди се в
исковата молба, че на 05.04.2016г. около 21:20 часа в гр.София на ул.”Народни
будители”в района на спирка МГТ №0485 – Стоков пазар „Илиянци” ищцата, като пешеходец е била ударена от неустановено МПС
при маневра „движение назад”, като след удара водачът напуснал от
местопроизшествието. Местопроизшествието било документирано с Констативен
протокол за ПТП № К280/05.04.2016г., образувано било ДП №11306/2016г. по описа
на СДВР, пр.пр.№23514/2016г. по описа на СРП. Твърди се, че след ПТП ищцата
била приета в МБАЛ „ВМА”, където й е
поставена диагноза: Мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, остър животозастрашаващ субдурален
хематом, оток на дясната мозъчна хемисфера, счупване на дясна слепоочна кост.
Сочи се, че ищцата е завела претенцията си за обезщетение пред Г.Ф. на 28.04.2016г. под №210140/28.04.2016г., но претендираното обезщетение за неимуществени вреди било
отказано.
В срока по
чл.367 ГПК е депозиран отговор от ответника ГФ. Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Ответникът оспорва
своята процесуална легитимация, като твърди, че административната процедура
пред него не е изпълнена, както и дадените на ищцата указания. Поддържа, че
поради липсата на представени документи не могло да се определи вината на
неустановения водач. Оспорва се
механизма на ПТП. Поддържа, че при сезирането му не са представени документи
установяващи фактическия състав на риска „Гражданска отговорност”. Релевира възражение
за прекомерност на претенцията, като твърди, че размерът е завишен и
несъобразен с икономическите условия, стандарта на живот и съдебната
практика. Оспорена е претенцията за
лихва и началния момент на лихвата за
забава, като се твърди, че фондът е бил поставен от ищцата в невъзможност да се
произнесе по претенцията, поради липсата на представени документи и бланкетното изпълнение на процедурата.
С допълнителната искова молба, подадена в срок по чл.372 ГПК, ищцата Г.З.Г. поддържа
предявения иск.Твърди, че ответникът неоснователно е отказал да присъди на ищцата пълен размер на
присъденото обезщетение. Оспорва възраженията в отговора за прекомерност на
претенцията, като неоснователни. Ангажира писмени доказателства от ДП №11306/2016г. по
описа на СДВР, пр.пр.№23514/2016г. по описа на СРП.
С допълнителния отговор на
исковата молба ответникът поддържа, че от страна на ищеца процедурата пред
фонда е изпълнена само бланкетно.
В открито заседание ищцата чрез адв.Д. поддържа предявените искове.
В открито
заседание ответникът Г.Ф. чрез пълномощника си юрк.Ш.оспорва
исковете.
Софийски градски съд, І
– 7 състав , след като обсъди
направените от страните доводи и прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 235, ал.2 и ал.3 от ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
От приетия неоспорен констативен
протокол за ПТП № К -280 от 05.04.2016г. на СДВР отдел „ПП” и материалите от ДП
№11306/2016г. по описа на СДВР, пр.пр.№23514/2016г. по описа на СРП /в т.ч.
схема на ПТП, СМЕ, АТЕ/, се установява , че на 05.04. 2016г., около 21, 20 часа
в гр. София, на платното на ул.”Народни будители” в района на спирка МГТ №0485 – „Стоков пазар
Илиянци”, автомобил с неустановена марка и №, управляван от неустановен водач, извършва маневра движение на заден ход в посока от ул.”Св. Никола Чудотворец” към
ул.”Петко Д. П.” със скорост от около 15 км/ч и удря пресичащата зад него от дясно
на ляво пешеходка Г.З.Г., след което напуска местопроизшествието. При
настъпилото ПТП пострадала пешеходката Г. с работна диагноза –сътресение на мозъка и
хематом на главата./л. 71 л.35-л.44 от делото/
В хода на разследването по ДП №11306/2016г.
по описа на СДВР, пр.пр.№23514/2016г. по описа на СРП, било установено,
наличието на данни, че водача на неустановения лек автомобил е нарушил
правилата по ЗДвП, като на 05.04. 2016г., около 21, 20 часа в гр. София, при управление на моторно превозно средство с
посока от ул.”Св. Никола Чудотворец” към
ул.”Петко Д. П.” , в района на спирка на градски транспорт №0485 – „Стоков
пазар Илиянци” нарушил правилата за движение по пътищата предвидени в ЗДвП
станал причина за ПТП и по непредпазливост причинил разстройство на здравето,
временно опасно за живота – средна телесна повреда на Г.З.Г. – престъпление по чл.343, ал.3, б.”а”, пр.2 НК вр. чл.342,
ал.1, пр.3 от НК. Било установено, че най –вероятната причина за настъпване на
ПТП са действията на неустановения водач на лекия автомобил, който не е
предприел спиране при наличие на пешеходка по пешеходната пътека на платното.
Поради това, че в хода на разследването оперативно издирвателните
мероприятия не довели до разкриване на
извършителя с влязло в сила Постановление от 12.06.2017 год., Софийска районна
прокуратура е спряла досъдебно производство №11306 /2016г. на СРТП –ОР –СДВР, пр.пр. №23514 /2016
г. на СРП водено срещу “неизвестен извършител” за престъпление по чл.343, ал.3,
б.”а”, пр.2 НК вр.
чл.342, ал.1, пр.3 от НК, като е разпоредила на СДВР продължаване издирването
на извършителя./л.50 от делото/
За установяване на механизма на процесното
ПТП по делото е допусната АТЕ с вещо лице доц.инж.А.П.А.. От приетото от съда ,
неоспорено от страните заключение на АТЕ, се установява, че според наличните
данни, на 05.04. 2016г., около 21, 20
часа в гр. София, в района на спирка на
градски транспорт №0485 – „Стоков пазар Илиянци”, автомобил с неустановена
марка и модел, извършил движение на заден ход
с посока от ул.”Св. Никола
Чудотворец” към ул.”Петко Д. П.”, със скорост около 10 км/ч удря пресичаща зад
него пешеходка. Сочи се, че на място не е имало хоризонтална маркировка, На
десния тротоар е поставен знак Д24- „Автобусна спирка“ и табела на спирката с
разписанието на автобусите. Вещото лице
инж. А. сочи, че независимо кога е
влязъл в автомобила си водачът след стартиране на двигателя е включил заден ход
и
е потеглел назад със скорост около 10 км/ч, която не е безопасна. Сочи се, че автомобилът е ударил пешеходка и я
е отблъснал и я е повалил на платното за движение. След настъпилия удар е
спрял, без да я прегази. Вещото лице пояснява, че при движение на заден ход, не
се изчислява опасна зона и не се изследва предотвратимост
на удара чрез спиране, защото законът
задължава водачът сам да си осигурява безопасността на движението си на заден
ход. Обоснован е извод, че причината
за настъпване на произшествието е в неосигурено и необезопасено от водача на
неизвестния автомобил „движение на заден
ход“, особено при навлизане на автомобила в територията на автобусна спирка.
Вещото лице сочи, че пресичането на пешеходката на необозначено място за пресичане
на пешеходци е в причинна връзка с настъпване на ПТП. От заключението на АТЕ се установява, че от техническа гледна
точка, независимо кой е тръгнал пръв, водачът е имал възможност да се движи с
бавна скорост 2-3 км/час, която е безопасна и да наблюдава чрез огледалата за
обратно виждане ситуацията зад автомобила си.
При обясненията си в о.с.з. вещо лице
доц.инж.А.П.А., пояснява, че безопасността при движение на заден ход се
осигурява единствено от водача, като ако водачът не вижда в огледалата е длъжен
да наеме помощник, който ръководи. Вещото лице потвърждава в обясненията си, че
действията на водачът са в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие.
Приетото заключение на АТЕ с вещо лице
доц.инж.А.П.А., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено.
От приетата Епикриза към ИЗ с № 11739 /2016г. на ВМА-
МБАЛ София, се установява, че Г.З.Г. е постъпила на лечение в Клиниката по
неврохирургия на болницата на 05.04.2016г., след като по била блъсната от автомобил
движещ се на заден ход,при което паднала и си ударила главата в дясната слепоочнотеменна област, няма ясен спомен за случилото се. Оплаквала
се от силно главоболие.Постъпила за диагностично уточняване и лечение.
Проведено ни били изследвания и медикаментозно лечение, като е поставена
диагноза - Мозъчно сътресение със загуба на съзнанието, остър животозастрашаващ субдурален
хематом, оток на дясната мозъчна хемисфера, счупване на дясна слепоочна кост. Ищцата е изписана
на 12.04.2016г. /л.8
от делото/
За доказване на вида и
тежестта на причинените на ищеца
увреждания са приети медицински документи и е допусната и изслушана
съдебно-медицинска експертиза с в. л. д-р В.Т.. В заключението на СМЕ се сочи, че
според медицинската документация приложена по делото на ищцата Г.З.Г. са били налице следните телесни
увреждания: Черепномозъчна травма изразяваща се в травматичен
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка локализиран в дясната слепоочнотеменна област и усложнен с развитието на оток на
дясната голямомозъчна хемисфера,мозъчно сътресение, разкъсноконтузна рана в дясната слепоочнотеменна
област на главата и контузия в областта на дясната раменна става,дясната китка
и ръка. Вещото лице
сочи, че констатираните травматични увреждания са причинени от
удари върху твърд тъп предмет с широка контактна повърхност, като десностранното им разположение/локализация/ и анатомична
такава сочат,че са получени в резултат на падане от собствен ръст и контакт с
терена.Възможно е пострадвалата да е изведена от равновесия в резултат на удар
от автомобил движещ се на заден ход с малка скорост. Обоснован е извод, че подобен вид травми отзвучават в рамките на около
месец - месец и половина,като ако не са налице усложненията каквито по делото
няма приложена медицинска документация в последващия
период и до момента,се наблюдава пълно възстановяване. По отношение на характера
и интензитета на болките се сочи, че в
близките дни след травмата е била налице болезненост в контузените меки тъкани
за срок от около 20 дни, а черепномозъчната травма се
е проявявала с главоболие за по-продължителен период от около 40-50 дни, което може да се засили при работа с
компютър, излагане на пряка слънчева светлина/греене/, гледане на телевизия, като тези оплаквания могат да се наблюдават и
по-продължително време.
За изясняване на спорния въпрос налице
ли е фрактура на слепоочната кост е допусната Допълнителна СМЕ.
В приетото неоспорено заключение
на Допълнителната СМЕ, изготвено след представяне на документ за проведено КТ изследване на глава издаден от Катедра
по Образна диагностика с № 8467 от 11.04.2016г. и документацията по ИЗ с №
11739 /2016г. на ВМА- МБАЛ София в цялост /на л.105-л.112
от делото/, вещото
лице д-р Т. обосновава, че при ищцата Г. са налице КТ данни за фрактурни
изменения на дясната слепоочна кост без да има импресия на фрагментите. Предвид изложеното и данните от КТ изследването на
ищцата, е обоснован извод, че е налице счупване на дясната слепоочна кост на ищцата Г.Г.. Вещото лице сочи, че наличието на разкъсноконтузна рана
над фрактурата е осъществило пряка комуникация между черепната кухина и
околната среда, което нараняването по своя медико-биологичен характер представлява НАРАНЯВАНЕ ПРОНИКВАЩО
В ЧЕРЕПНАТА КУХИНА.
|
-
|
Заключението на приетото от съда и неоспорено от страните
СМЕ и Допълнителна СМЕ с в.л. д-р Т., съдът възприема,
като обективно и компетентно.
По делото е
разпитан като свидетел Б.Б.Г./ 51 г., съпруг
на ищцата/, който сочи в показанията си, че на 5 април 2016 г. към 9 ч. изпратил гостуващия си брат
Ж.да посрещне съпругата Г.. Забавили се доста
време. Свидетелят сочи, че брат му Ж.му позвънил, че автомобил е ударил Г. . Свид. Г..сочи,
че отишъл на спирката и заварил
съпругата си в неадекватно положение,
цялата в кръв. Обадил се на 112, че има инцидент. Пристигнала линейка и я завели във Военна болница. Сочи, че през цялото време
жена му се оплаквала от страхотно главоболие. В спешния кабинет й направили
изследване със скенер. Оттам се установи, че има хематом. Настанили съпругата
му я в болнично отделение и там престояла 6-7 дни. Свидетелят сочи, че денонощно бил до съпругата
си, защото, тя била на легло, не можела да става и имала нужда от грижи. Не
можела да приема твърди храни, била на пюрета. за Аз съм се грижил нея. Болките продължиха. Случвало се е в
денонощието по 2-3 пъти да й слагат болкоуспокояващи инжекции. След изписването
се прибрали вкъщи. Възстановяването минало за около 5-6 месеца. Първия месец, месец и половина ищцата била на легло, станала затворена и
раздразнителна. Получила страх от хора, и страх от пресичане. Свид. Б.Г..сочи,
че след пътния инцидент съпругата му започнала много да забравя.
Показанията
на свидетеля Б.Б. Г., съдът цени по
реда на чл.172 ГПК, но им дава вяра, тъй като почиват на преки лични
впечатления.
Свидетелят
Ж.Г../50г., девер на ищцата/ разпитан в о.з.
на 04.12.2018г., сочи в показанията си, че ищцата Г. е съпруга на брат му Б.. Свид. Ж.Г..сочи, че на 5 април 2016 г. бил поканен на гости
в дома на брат му. Сочи, че около 20.45
ч. брат му го помолил да отиде да я посрещна на автобусната спирка. Свидетелят
сочи, че излизайки от входа видял автобуса №86 спрял на спирката и снаха
му слязла от автобуса. Автобусът тръгнал
в посока Северния парк - последната спирка, като в този момент тъмна лека кола
запали, направила маневра на заден ход. Свид. Ж.Г..сочи,
че видял, че колата я удря, тя пада и в този момент чул буксуване на гуми.
В противоположна посока на автобуса колата тръгнала с мръсна газ. Пояснява, че
автомобила ударил снаха му, правейки маневра назад със задната си част. Свидетелят сочи, че ускорил крачка, виждайки, че тя пада на земята. Тялото на снаха му било
паднало успоредно срещу бордюра, а главата й беше в посока последната спирка на
Северния парк. Свидетелят сочи, че се навел се над нея и се притеснил, да не е
умряла, защото била цялата в кръв, в безсъзнание. Преместил я на безопасно
място на големия тротоар, звъннал на брат си, който след 2-3 мин. Дошъл и се обадил на тел. 112.
Показанията на
свидетеля Ж.Б. Г., съдът цени по реда на чл.172 ГПК, но ги кредитира, доколкото
са житейски логични, почиват на преки впечатления и кореспондират на Протокола
за ПТП.
По делото е
безспорно, че по повод претъпяното ПТП и
последвалите вреди ищцата Г., чрез адв. К. Д. е
сезирала отвения Г.Ф. с молба –претенция вх.№ 24-01-259 / 28.04.2016г.
на основание чл.519, т.1 от КЗ, за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 50 000лв., по която е
образувана щета №210140/ 28.04.2016г. /л.9 от делото/
С писмо с изх. №24-01-259 / 28.07. 2017 г., ответния
ГФ е отказал на ищцата изплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди./л.25 от делото/ В писмото е цитирано
Решение № 28-3 /28.04.2017г. на управителния съвет на ГФ за отказ за плащане на
обезщетение.
Не се
спори по делото, че от страна на ответника не е изплащано обезщетение на ищеца.
Така
установеното от фактическа страна , сочи на следните правни
изводи:
По допустимостта:
Предявените искове е допустими, предвид
подържаните твърдения, като правото на иск е надлежно упражнено.
По същество:
Предявения
главен иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл. 557, ал.1, т.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г.
С оглед установената по-горе фактическа обстановка,
Съдът намира, че са установени елементите от фактическия състав на чл. 557,
ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането, а именно: наличие на увреждане -
неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане, причинено на територията
на Република България от МПС, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано моторно превозно средство);
, както и причинно-следствената връзка между деянието
на напусналия водач и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и
страдания, вследствие получените травматични увреждания.
По същество: С оглед установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че са доказани елементите
от фактическия състав на на чл. 557, ал.1, т.1 от
Кодекса за застраховането /аналогичен на чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ/отм./ , а именно: наличие на увреждане
настъпило на територията на
Република България,
причинено от неидентифицирано моторно
превозно средство, противоправното
поведение и вината на водача
на неидентифицираното моторно
превозно средство, както и
причинно-следствената връзка
между между деянието на
напусналия водач и причинените на ищеца неимуществени вреди от болки и
страдания, вследствие получените травматични увреждания.
Противоправното
поведение и вина на неизвестния водач
се установяват от приетите неоспорени документи по ДП № 11306 / 2016г. по описа на СДВР. Вещото лице сочи, че причина за произшествието са субективните действия на водача
на неустановения автомобил,
предприел маневра движение на заден
ход, без да се убеди, че няма да създаде
опасност, за пресичаща зад превозното средство пешеходка.
Настъпването на пътнотранспортното
произшествие съдът приема за установено
от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства, и материалите
по приложеното досъдебно производство №11306 /2016г. по описа на СДВР . Противоправното
поведение и вина на неизвестния водач
се установяват от писмените
доказателства, като
механизма се установява
от заключението на АТЕ и кредитираните
показания на свидетеля Ж.Г.. Установено е, че причина за произшествието
са субективните действия на
водача на неустановения автомобил, който е предприел маневра назад без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма
да създаде опасност.
Събраните доказателства и в съвкупност
сочат на извода, че травмите получени от ищцата Г. са настъпили именно в резултат на удар от МПС,
при който тялото е повалено напред, на шосето.
Поведението на водача на
неустановеното МПС е противоправно, тъй като
разпоредбата чл.40, ал.1 от ЗДвП го задължава преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство
е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението. Съгласно императивната норма на чл.40 (2) от ЗДвП, по време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
След
като по делото се установява, че в резултата на пътнотранспортно произшествие
предизвикано от противоправното поведение на
неустановения водач на неустановеното МПС ищецът е получила травматични
увреждания, които му причиняват болки, страдания и неудобства в ежедневието,
ответникът дължи изплащане на застрахователно обезщетение. Предвид изложеното
исковете са доказани по основание.
По делото се установи, че са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на ищцата за
претърпените от ищцата неимуществени вреди.
След като по делото се
установява, че в резултата на пътнотранспортно произшествие предизвикано от противоправното поведение на неустановения водач на
неустановеното МПС ищцата е получила травматични увреждания, които и причиняват
болки, страдания и неудобства в ежедневието, ответникът дължи изплащане на обезщетение.
Предвид изложеното исковете са доказани по основание.
По
делото се установи, че са налице предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника относно изплащане на обезщетение на
ищцата за претърпените от ищцата неимуществени вреди.
С оглед изложеното осъдителния иск е
доказан по основание.
По размера: Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД, при съобразяване
указанията, дадени с Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление
№ 17/63 г. на Пленума на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността
на болките и страданията. В случая следва да се вземе предвид, че
е причинена средна телесна повреда, т.е.
и че същата е довела до разстройство на здравето временно опасно за
живота, като ищцата е търпяла болки и страдания.
При определяне на размера настоящият състав съобрази следните
обстоятелства, установени по делото от заключението на съдебномедицинската
експертиза на вещото лице д-р Т. и показанията на свидетеля Б.Г.:
а/ брой, вид и тежест на причинените на ищеца телесни увреждания –
същата е получила - черепномозъчна травма изразяваща
се в травматичен кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка локализиран в дясната слепоочнотеменна област и усложнен с развитието на оток на
дясната голямомозъчна хемисфера, мозъчно сътресение,
счупване на дясната слепоочна кост;
б / продължителността на лечебния и възстановителния период – около 50
дни;
в/
обстоятелството, че болничното лечението
е съпроводено с употреба на силни антиепилептични препарати, като конвулекс
и аналгетици /л.8-гръб/;
г/. интензитета
на търпените болки и страдания –от заключението на СМЕ се установи, че при ищцата е била налице
болезненост в контузените меки тъкани за срок от около 20 дни, а черепномозъчната
травма се е проявявала с главоболие за по-продължителен период от около 40-50
дни, което се е засилвало при работа с
компютър, излагане на пряка слънчева
светлина/греене/, гледане на телевизия, като тези оплаквания могат да се
наблюдават и по-продължително време.
д/ търпените неудобства и ограничения след инцидента – заради
обездвижването и обстоятелството, че ищцата е била на легло от настъпване на процесното ПТП около месец и половина; /кредитираните
показания на св.Б.Г./
е/ активната възраст на ищцата към настъпване на инцидента /същата е била
на 43 години;
ж/ обществено-икономическите условия в страната към
настъпване на застрахователното събитие - 2016г., намерили отражение и в нивата на застрахователните лимити.
Безспорно в следствие на
травматичните увреждания се е затруднило не само придвижването на ищеца, но и
нейното ежедневие - причинени значителни болки, неудобства от битово и хигиенно
естество, зависимост от околните /показанията на свид.
Б. Г./.
Отчитайки всички тези
обстоятелства и разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав
намира, че сумата 20
000 лв. би
обезщетила ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди.
За разликата
от присъдения до целия предявен
размер от 100 000 лв., прекия иск за обезщетение на неимуществените вреди,
следва да се отхвърли, като неоснователен.
Относно искът с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Относно началната дата на дължимото обезщетение за забава.
Лихвата върху обезщетението се дължи, съгласно императивната норма в чл. 558, ал.1, изр.
2, във връзка с чл. 497 КЗ,
съобразно която лихвите за забава на Гаранционния
Фонд се изчисляват и изплащат
при спазване на чл. 497 КЗ.
По силата на чл.
497, ал.1 КЗ, застрахователят дължи
законната лихва за забава върху
размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил
в срок считано от по-ранната от двете
дати:
1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3;
2. изтичането на срока по чл.
496, ал. 1 освен в случаите,
когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани
от застрахователя по реда
на чл. 106, ал. 3.
Ето защо съдът намира,
че с изтичането на тримесечния
срок по чл. 496, ал.1 от КЗ ответникът е изпаднал в забава и от този
момент дължи лихви. Ищецът е сезирал ответника на 28.04.2016 г., следователно
тримесечният срок е изтекъл
на 28.07.2016 г. и от 29.07.2016 г. ответникът е изпаднал в забава.
Следователно лихва следва да бъде присъдена, считано от 29.07.2016г. до окончателното
изплащане на главницата.
По разноските:
При този
изход на процеса разноски
се дължат и на двете страни.
От тази сума и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът ще следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените разноски, но
ищецът е освабоден
от държ. такса и разноски и не е сторил
такива.
Видно от договор за правна защита и съдействие от
01.03.2018г. адвокат К.Д. осъществява безплатно процесуално представителство на ищеца на основание чл. 38, ал.1, т.1 от
Закона за адвокатурата, поради
което и на основание чл. 38, ал.2 от същия закон, ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати
на адвокат К.Д. адвокатско възнаграждение,
съответно на уважената част
от иска.
При материален интерес
от 100 000 лв.,
дължимото минимално адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните
адвокатски възнаграждения, възлиза
на 3530 лв. От тази сума ответникът ще следва
да бъде осъден за сумата от 706 лв., която е съответна на уважената част от иска .
Ответникът е направил
разноски в размер на 500 лв.-депозити
за вещи лица и юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150 лв., определено по реда на чл. 78, ал.8 от (Изм. – ДВ, бр.
8 от 24.01.2017 г.) във връзка
с чл. 37 от Закона за правната помощ
и чл. 25, ал.2 от Наредба за заплащането
на правната помощ, или общо
разноски в размер на 650 лв.
От общата сума и на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът ще
следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 520 лв., съответни
на отхвърлената част от иска /80 000 лв./
На основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК, поради освобождаване на ищцата от задължението за внасяне
на държавна такса и разноски по делото съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК,
ответникът Г.Ф., следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС държавна
такса по делото в размер на 800 лв.,
пропорционално на уважената част от иска, както и 100лв. разноски за АТЕ и СМЕ,
платени от бюджета, също пропорционално на уважената част.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Г.З.Г., с ЕГН:**********, на основание чл. 557, ал.1, т.1
от КЗ, сумата от 20 000 лв. / двадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания от травматични
увреждания, от ПТП
настъпило на 05.04.2016г., причинено от
неустановен водач на МПС, който самоволно напуснал произшествието, ведно със законната лихва от 29.07.2016г.
до
окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от присъдения до целия
предявен размер от 100 000 лв.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на
управление ***,
да заплати на адв. К.Д. - САК , на основание чл.38, ал.2 от ЗА вр. с чл.7,
ал.2, от Наредба № 1 за минималните размера на адвокатските възнаграждения сумата 706 лв. – адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.З.Г. ЕГН:**********, да заплати на Г.Ф., със седалище и адрес на
управление ***, сумата 520 лв. - съдебно - деловодни разноски,
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Г.Ф., със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка на СГС,
сумата 800 лв., представляваща държавна
такса,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 100лв. разноски платени от бюджета, пропорционално на уважената
част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
СЪДИЯ: