Решение по дело №51/2023 на Административен съд - Търговище

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 49                               13.07.2023 г.             град Търговище

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд-Търговище

на тринадесети юни                   две хиляди двадесет и трета година

в публично съдебно заседание, в следния касационен състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Анета Петрова

ЧЛЕНОВЕ:  Албена Стефанова

                      Стоян Колев   

Секретар - Ивалина Станкова

Прокурор - М.А.

 

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД № 51 по описа за 2023 г. на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Ш. Р., ЕГН-********** *** против Решение № 10/25.03.2023 г. на Районен съд - Исперих, постановено по НАХД № 218 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърдено НП № 21-1075-001355 от 22.12.2021 година на Началник с-р „ПП“ към ОДМВР Разград. С посоченото НП на касатора М. Ш. Р. за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв., и за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 50 лв. С обжалваното решение касаторът е осъден и да заплати в полза на Районен съд - Исперих сумата от 209.22 лв. – разноски по делото за възнаграждение на вещо лице и за пътни разходи на свидетел.

В жалбата се излагат доводи за неправилно ценене на събраните по делото доказателства от страна на Районния съд, водещо до неправилно установяване на действителната по случая фактическа обстановка. Излагат се съмнения за предубеденост на съдебния състав. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно,  като се постанови ново, с което НП също да се отмени.

В съдебно заседание касатора  се явява лично, като излага изрично волеизявление, че няма възражения по даване ход на делото. Поддържа жалбата. Излага становище, че процесното НП е издадено от некомпетентен орган, както и същите доводи, изложени в касационната жалба относно неправилното ценене на доказателствата от страна на Районния съд. Представя писмени бележки, в които излага същите доводи, изложени в касационната жалба.

Ответната страна - Началник с-р „ПП“ към ОДМВР Разград, редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не ангажира писмено становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище  счита жалбата за основателна. Същевременно противоречиво приема, че нарушенията са доказани по несъмнен начин. Дава заключение, че оспореното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 17.11.2021 г., около 13:20 ч., свидетелите Й.Й.и Х.Х.- полицейски служители в РУ Исперих, при упражняване на контролна дейност по ЗДвП в град Исперих, установили, че по ул. „Шести септември“, в посока центъра на гр.Исперих, се движил л.а. „Ауди 80” с рег.№ ******* без включени къси светлини или светлини за движение през деня. Автомобилът бил спрян за проверка. При проверката се установило, че същият се управлява от М. Ш. Р.,  ЕГН-**********. При проверката служителите видели, че водачът след като забелязва полицейския патрул включва късите светлини. При спирането  на автомобила за проверка, служителите установили, че водачът не си е поставил и обезопасителния колан, с който е оборудван автомобила. За констатираните нарушения на водача М. Ш. Р.,  ЕГН-********** бил съставен АУАН бл.№ 390795/17.11.2021г., за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП –водач който се движи с МПС през деня без включени светлини за движение през деня или къси светлини, и за нарушение  на чл.137А, ал.1 от ЗДвП-водач на МПС от категории М1,М2,М3 и N1,N2, N3, когато е в движение не използва обезопасителен колан, с който МПС-то е оборудвано. Актът е предявен надлежно на М. Ш. Р. и подписан от същият с възражение. Въз основа на така съставения АУАН  бл.№ 390795/17.11.2021г. приемайки възраженията на М. Ш. Р. за неоснователни Началникът с-р „ПП“ към ОДМВР Разград е издал НП № 21-1075-001355 от 22.12.2021г., с което е наложил на М. Ш. Р., ЕГН-********** ***, с т.1 от НП за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП, на  основание чл.185 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв;  с т.2 от НП за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел че АУАН и НП са съставени от компетентни органи, при липса на допуснати нарушения на процесуалните правила и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

 Районният съд е извел извод, че описаната в НП фактическа обстановка се доказва както от събраните писмени доказателства, така и от гласните такива - показанията на свидетелите Й.и Х..  Съдът е обсъдил заключението на в.л. по назначената съдебно-компютърна експертиза, както и че съгласно същото видеозаписите от камерите в патрулния автомобил, които се намират на двата диска са с много лошо качество и без звук и по тях не могат да се установят определени марки и модели на автомобилите, както и техните регистрационни номера. Съдът обаче след като е отчел, че в показанията си свидетелите Й.и Х. са категорични относно обстоятелствата, че водачът Р. е бил с изключени светлини преди да бъде подаден сигнала за спиране, както и че към момента на спирането същият не е имал поставен обезопасителен колан е извел извод за доказаност на описаните в НП административни нарушения.

По отношение на нарушението по чл.70, ал.3 от ЗДвП съдебният състав е  констатирал, че за това нарушение не е предвидена конкретна санкционна разпоредба, поради което наказващият орган правилно е приложил общата санкция по чл.185 от ЗДвП. По отношение на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП за правилна е възприета от съда и определената от наказващият орган санкционна норма на чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП.

На основание така направените фактически констатации и правни изводи Районният съд е потвърдил обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Изложения в касационната жалба подробни доводи, а именно неправилно ценене на събраните по делото доказателства и конкретно превратност при цененето и кредитирането на свидетелските показания, водещо до неправилно установена фактическа обстановка от страна на Районния съд, касае единствено обосноваността на въззивното решение. Необосноваността обаче на въззивното решение не е касационно основание, съгласно чл.348 от НПК, приложим на основание на чл.63в от ЗАНН. Съгласно чл.220 от АПК касационният съд не може да прави нови фактически установявания въз основа на нова преценка на събраните пред първоинстанционния съд доказателства.

Независимо от гореизложеното съдът намира, че Районния съд е изградил правните си изводи при съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, като са изпълнени указанията дадени с Решение №100/12.10.2022г. на Административен съд-Разград. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е допусната съдебно-компютърна експертиза, като е извършен преглед на видеофайловете на служебния автомобил, оборудван с АИСВПК за изясняване дали провереното МПС и неговия водач са били в обсега на камерата и съответно дали са заснети нарушенията, за които е бил съставен АУАН. От заключението по допуснатата СКЕ  Районният съд е приел, че видеозаписите са с много лошо качество и от тях не може да се установи марката, модела и регистрационния номер на проверявания автомобил. Съдът е приел за установено обаче, че видно от кадрите от видеозаписите на предната камера, находящи се в полицейския автомобил, в процесния времеви интервал и двамата полицейски служители са били пред служебния автомобил и са могли да изградят възприятия дали водача Р. е със включени светлини. При така събраният доказателствен материал Районният съд е стигнал до единствения възможен правен извод, че касаторът действително е извършил нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП. От  свидетелските показания и на двамата свидетели Й.и Х. по непротиворечив и категоричен начин по делото се установява, че Р. се е движил без включени светлини, непосредствено преди да бъде спрян за проверка. Твърдяното от касатора, че е управлявал с включени светлини през цялото време в случая се явява защитна теза, която обаче не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

Правилно въззивната инстанция е стигнала и до извода, че касаторът Р. е извършил и нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, съгласно който е предвидено задължение за водачите и пътниците в МПС, когато са в движение, да използват обезопасителни колани. Безспорно в случая е, че касаторът към момента на спиране за проверка е имал качеството водач, тъй като той е управлявал процесния автомобил, както и че последният е бил оборудван с обезопасителни колани. И двамата свидетели Й.и Х. са категорични в показанията си, че в момента на спирането за проверка водачът Р. не е имал поставен обезопасителен колан.

Деянията на М. Ш. Р., така както са описани от фактическа страна правилно са квалифицирани като нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП и нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и подведени под административно-наказателните разпоредби на чл.185 от ЗДвП и чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДвП. На касатора са наложени размери на наказанието „глоба“ във фиксираните в посочените административно-наказателни разпоредби размери, под който не може да се слезе, съгласно чл.27 ал.5 от ЗАНН.  Нарушенията са по ЗДвП и на основание чл.189з от ЗДвП по отношение на тях не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

От приложената по делото Заповед №81213-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, видно от т.1.3 от същата безспорно по делото се доказва компетентността на служителя Й.С.Й.-младши автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОДМВР-Разград да съставя актове за административни нарушения по ЗДвП.  От т.2.9 на същата Заповед безспорно се доказва компетентността на Т. Й.Т.- Началник сектор „ПП“ при ОДМВР-Разград да издава наказателни постановления.  С оглед изложеното наведените в жалбата доводи на касатора Р. за некомпетентност на органа съставил АУАН и на органа издал НП са изцяло неоснователни.

На основание всичко гореизложено, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното  решение е подробно и обстойно мотивирано. Установената от Районния съд фактическа обстановка и достигнатите от последния правни изводи,  напълно кореспондират на събрания  доказателствен материал по делото. От страна на Районният съд са обсъдени всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Ето защо така изложените от касатора в жалбата оплаквания за предубеденост на съдебния състав и умишлено постановяване на незаконосъобразно решение в негова вреда, се явяват изцяло неоснователни.

В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения касационният съд счита, че не са налице касационни основания по чл.348, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на оспореното решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

При този правен резултат, жалбоподателя М. Ш. Р. дължи разноски в производството пред първоинстанционния съд, съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН и законосъобразно на осн.чл.189,ал.3 от НПК, във връзка с чл.84 от ЗАНН същият е осъден за такива, като оспореното решение и в тази му част се явява постановено в съответствие на закона.

Предвид на това, че пред касационната инстанция не се претендират разноски от страна  на отвеника по касационната жалба, съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, предл.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 10/25.03.2023 г. на Районен съд - Исперих, постановено по НАХД № 218/2022 г. по описа на същия съд.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание  чл.223 от АПК.

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:      1.        

 

 

 

             2.