Р Е Ш Е Н И Е
№....586...
гр. Варна, 11.02.2014г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, 9-ти състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 10017 по описа на ВРС за 2013-та
година, 9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по обективно кумулативно съединени
искове на Д.Х.П., ЕГН**********, с правно основание чл.422 ГПК, за признаване за установено в отношенията
между страните, че „*, дължи на
ищеца сумата 2969.69лв. – сбор от
неплатени трудови възнаграждения по договор №313/21.02.2011г., за положен
зависим труд в периода 01.03.2012г. –
30.11.2012г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК - 25.04.2013 до окончателното й изплащане, както и за сумата 235.10лв. – лихва за забава върху
главницата за периода 01.03.2012г. –
25.04.2013г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5928 по описа на ВРС за 2013г.
Ищецът твърди, че
е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен
лист за процесната сума, за която
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. В законоустановения
срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се е породил правният интерес
да предяви настоящия иск.
Твърди още, че страните по
делото са били страни и по посочения трудов договор от 21.02.2011г., по който
ищецът е полагал труд в процесния период, но
ответникът не му е заплатил възнаграждение в сочените размери, като самия
договор е прекратен на 09.11.2012г.
Твърди, че е полагал
зависим труд в рамките на процесния времеви период,
както следва: за месец март 2012г. - 8 дневни смени, от
които работа на З-ти март - офиц.празник и 16 нощни
смени ; за месец април 2012г. - 7 дневни смени от които работа на 13-ти април -
официален празник и 11 нощни смени, от които работа на 14 и 15 април -
официални празници ; за месец май 2012г. - 11 дневни смени, от които работа на
24 май -национален празник и 11 нощни смени; за месец юни 2012г. - 6 дневни
смени и 6 нощни смени ; за м. юли 2012г. - 16 дневни смени и 16 нощни смени; за
месец август 2012г. - 22 дневни смени и 22 нощни смени; за месец септември
2012г. - 3 дневни смени от които работа на 6 септември- национален празник и 3
нощни смени, а през месеците октомври и ноември 2012г. е ползвал платения си
годишен отпуск.
Полагаемото му възнаграждение, с
добавките за нощен труд и труд на национални празници, твърди, че не е
изплатено и до сега.
С оглед уговорения с договор
падеж на изплащане на възнагражденията заявява още, че работодателят е изпаднал
и в забава за посочените главници, общия размер на която възлиза на 242.00лв.
По същество моли за уважаване на исковете и
присъждане на разноски. В о.с.з. страната поддържа съображенията си.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не депозира писмен отговор.
В о.с.з. страната не се явява, не се представлява, не депозира писмено
становище по делото.
За да се
произнесе по спора съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:
Фактическият
състав на предявените искове се свързва с доказване от ищеца на наличието на твърдяното трудово
правоотношение, полагането на зависим труд в релевирания
период, полагането на труд на посочените официални празници и размера на
исковете.
Ответникът по делото по
никакъв начин не оспори фактическите твърдения и правните съображения на ищеца,
нито релевира взъражения
срещу наличието на облигационната връзка, изправността на служителя по нея и
размера на претендираните суми, нито в срока по
чл.131 ГПК, нито в о.с.з., което по арг. от чл.175 ГПК индикира извод за основателност на исковете.
Нещо повече – горните
обстоятелства де установяват по безспорен начин и от материалите по делото –
представени са двустранно подписани присъствени ведомости, които съдържат и
неизгодното за ответника и обвързващо съда отбелязване за положен от служителя
зависим труд на претендираните дати, а заключението
на съдебния счетоводител подкрепя основателността на вземанията за труд в
предявените размери.
При това положение и при
липса на данни за плащане на възнагражденията, предявеният главен иск следва да
бъде уважен изцяло.
Предвид дължимостта
на възнаграждението за труд, разпоредбата на чл.270, ал.2 КТ, представените
покани за плащане и изчисления от съдебния експерт размер на мораторната лихва, предявеният акцесорен
иск също следва да се уважи изцяло.
Предвид изхода по спора и
представените доказателства, в полза на ищеца следва да се присъдят и разноски
от 350.00лв. Ответникът следва да заплати по сметка на ВРС и дължимата държавна
такса за производството в размер на 168.78лв., както и 150.00лв. – платено от
бюджета възнаграждение по ССчЕ, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, „*, дължи на Д.Х.П., ЕГН**********, сумата 2969.69лв. – сбор от неплатени трудови възнаграждения по договор
№313/21.02.2011г., за положен зависим труд в периода 01.03.2012г. – 30.11.2012г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК - 25.04.2013г. до
окончателното й изплащане, както и
за сумата 235.10лв. – лихва за
забава върху главницата за периода 01.03.2012г.
– 25.04.2013г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №5928 по описа на ВРС за 2013г., на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА „*, да заплати на Д.Х.П., ЕГН**********, сумата 350.00лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „*, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС,
сумата 318.78лв. – разноски в
производството пред ВРС, на осн. чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
След влизане в сила на решението, препис от него да се
изпрати за сведение по ч.гр.д. №5928 по
описа на ВРС за 2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: