РЕШЕНИЕ
№ 60
гр. Перник , 01.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20201700500668 по описа за 2020 година
С решение № 41/21.09.2020г., постановено по гр.д. № 62/2020г. по описа на Трънския
районен съд е признато за установено по отношение на „Държавно горско стопанство-Т.",
гр. Т., че в отношенията между „И.-ММ 2012" ООД и Териториално поделение ,ДГС-Т.",
гр.Т., възникнали по Договор за продажба на стояща дървесина на корен № *** г. за Обект
№***, ищеца „И.-ММ 2012" ООД не дължи на ТП „ДГС-Т." - гр.Т. сума в размер на 4 293,60
лв., представляваща неустойка за виновно неизпълнение на т.18.14. от Договора и е осъдено
„ДГС-Т." – гр. Т. да заплати на „И.-ММ 2012" ООД сумата от 4 293,60 лв., представляваща
авансово внесена сума по договор за продажба на стояща дървесина на корен № *** година
за Обект №*** като получена без основание, както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД да заплати
законната лихва за забава върху сумата от 4 293,60 лв., считано от ***г. до датата на
предявяване на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното плащане, както и да му заплати сумата от 894,50 лв.,
представляваща внесена гаранция за изпълнение по горния договор, ведно със законната
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
В срок е постъпила въззивна жалба срещу решението от „Държавно горско стопанство-
Т.", гр. Т., в която се поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като не са налице
предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по иска. Жалбоподателят
поддържа, че от събраните доказателства не може да се направи извод за това, че е
проведено пълно и главно доказване на фактите, обуславящи основателност на исковите
претенции. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно, тъй като липсва преценка
на всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се твърди, че въззивната жалба
е неоснователна.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Ищецът твърди, че между страните е сключен договор за продажба на стояща
дървесина на корен № *** г. за обект №***, по който ищецът е изправна страна и иска да се
признае за установено, че не дължи на ТП „ДГС-Т." - гр.Т. сума в размер на 4 293,60 лв.,
представляваща неустойка за виновно неизпълнение на т.18.14. от Договора и да бъде
осъдено „ДГС-Т." – гр. Т. да му заплати сумата от 4 293,60 лв., представляваща авансово
внесена сума по договор за продажба на стояща дървесина на корен № *** година за обект
№*** като получена без основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска до окончателното изплащане, както и да му заплати сумата от 894,50
лв., представляваща внесена гаранция за изпълнение по горния договор, ведно със законната
върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е неизправна страна по
договора, поради което и не са били налице предпоставките за заплащане на неустойка за
виновно неизпълнение на задълженията на купувача – ищец по договора.
Ответникът е оспорил иска. Поддържа, че след сключване на договора не продавачът, а
купувачът е бездействал, като не е осигурил надлежен представител на купувача
(регистриран лесовъд по чл. 235 от Закона за горите) и не е отправил искания за предаване
на насажденията и издаване на позволителни за сеч, докато продавачът въпреки
неосигуряване на надлежен представител е пристъпил към изпълнение на своите
задължения, като е издал позволителни за сеч на насажденията и е одобрил технологични
планове за добив на дървесина с очакване да бъдат подписани впоследствие, независимо, че
на основание чл. 90 ЗЗД е имал право да не го извърши до осигуряването на лице по чл. 235
от Закона за горите. След издаването им позволителните за сеч и технологичните планове за
добив на дървесина са останали неподписани от представител на насрещната страна.
Посочил е, че след сключване на анекс за продължаване на договора купувачът отново е
бездействал по отношение на осигуряване на лице, регистрирано по чл. 235 от Закона за
горите или подаване на искания за издаване на позволителни за сеч, поради което и
правомерно не са издавани такива. Твърди, че с виновното си поведение (неотсичане на
цялото количество маркирана дървесина) купувача е дал основание за усвояване на
внесената гаранция за изпълнение В отговора на исковата молба ответното предприятие
твърди, че начисляването на неустойка за недобити количества дървесина съгласно
графиците за изпълнение по договор и анекс, не нарушава добрите нрави и не води до
нищожност на клаузата за неустойка, тъй като след продължаване на срока на договора е
налице продължаване на неизпълнението и лишаване на продавача от приходи от
реализация на дървесина за допълнителен период.
Установено по делото е че след проведен търг с явно наддаване по реда на чл. 49, ал. 1,
т. 5 във връзка с чл. 74 от НУРВИДГТ, за продажба на прогнозни количества стояща
дървесина на корен в Обект № ***, отдели ***, ***, намиращи се на територията на ТП
"ДГС Т.", гр. Т., проведен на *** година, ищецът е класиран на първо място. Със заповед №
*** г. на Директора на ТП "ДГС-Т." гр. Т. дружеството е определено за купувач на стояща
дървесина на корен в обект № *** отдел (подотдел *** и ***) в землището на ***.
Не се спори, че на ***г.ищецът е превел по банковата сметка на ответника авансова
вноска в размер на 20 % от достигнатата цена или абсолютна сума в размер на 4 293 лв.,
както и гаранция за изпълнение на договора в размер на 5 % от достигнатата цена или сума
в размер на 894, 50 лв., което е станало преди сключване на договор между страните.
На ***г. между страните е сключен договор за продажба на стояща дървесина на корен
№ *** г. за обект №***
Съгласно клаузата на раздел I на договора - т. 1. продавачът /ответник по иска/, се е
задължил да прехвърли на купувача собствеността върху дървесината от обект ***,
подотдели *** и *** в землището на ***. Купувача е поел задължението да заплати
предложената от него цена и да отсече и транспортира дървесината.
В договора е посочено, ме общата цена на дървесината е 17 890 лв. без ДДС, като
същата е определена по прогнозни количества, сортименти и цени, указани в чл.4 от
договора. Крайният срок на договора е *** г. Уговорена е гаранцията за изпълнение в
размер на 894,50 лв., както и авансовата вноска от 4293,60 лв.
2
Продавачът е поел задължение да предаде на купувача насажденията включени в
обекта, с издаване на двустранно подписан от продавача и купувача предавателно-
приемателен протокол и да му предаде позволително за сеч, като сечта започва 14 дни след
предаване на насажденията.
На *** г., страните са подписали Анекс № ***, съгласно който срокът на изпълнение
на договора се продължава до *** г
С писмо изх. № *** г., Директора на ТП "ДГС-Т." е уведомил ищеца, че на основание
чл. 104, ал. 1 от ЗЗД извършва прихващане на неусвоени, заплатени авансови вноски за
закупуване на стояща дървесина на корен по процесния договор срещу начислени
неустойки по същият договор, отразени в разписка №*** г., акт за начисляване на неустойка
по същият договор от *** г. и кредитно известие № *** г. Със същото писмо ищецът е
уведомен, че на основание т. 22 от Договора ответникът усвоява в цялост внесената
гаранция за изпълнение, поради неотсичане на цялото количество маркирана дървесина.
Като доказателство по делото е представено позволително за сеч № ***г., издадено от
Регионална дирекция по горите – К., което няма данни да и връчено на представител на
ищеца, технологичен план за добив на дървесина, протокол за освидетелстване на сечище от
***г., подписан от Регионална дирекция по горите К. .
В първоинстанционното производство е разпитан като свидетел А. А. Х., работещ в
ищцовото дружество, който сочи, че практиката е била след подписване на договорите в
рамките на 3-4 дни да се обади представител на ответника и свидетелят да подпише
позволителното за сеч и другите документи. В случая никой не се е обаждал на свидетеля, а
и управителят на ищцовото дружество не му е казвал , че са се обаждали на него. Разказва за
случай, при който служител на ответника е отказал да дойде на място и след обаждане до
неговия ръководител той е отишъл на обекта.
Свидетелят П. Б. А. – служител на ответника сочи че негово задължение е да
контролира сечта, като той няма правомощие да издава позволително за сеч. Твърди, че
климатичните условия са позволявали извършване на сеч с високопроходима техника. Сочи,
че ищцовото дружество е имало позволително за сеч, но добив на дървесина не е извършван.
Управителят на ищцовото дружество е изслушан по реда на чл.176 ГПК, като в
обясненията си сочи, че за процесния обект не е получавал позволително за сеч.
Въз основа на установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното:
При предявен отрицателен установителен иск в тежест на ищеца е да докаже фактите,
от които произтича правния му интерес от завеждане на делото, а ответникът-фактите, от
които произтича правото му. В случая, за да обоснове правния си интерес от предявяване на
установителния иск ищецът е установил, че между страните е сключен договор за продажба
на стояща дървесина на корен, както и факта, че е изпълнил задълженията си за заплащане
на авансова вноска и на гаранция за изпълнение на договора.
Претенцията на ищеца е да се установи, че не дължи на ответника сумата от 4 293,60
лв., представляваща неустойка за виновно неизпълнение на т.18.14 от договора.
Както се посочи по- горе с писмото от ***г. ответната страна е уведомила ищеца, че
извършва прихващане с дължими се от ищеца на ответника суми съгласно акт за
начисляване на неустойки.
Като доказателство по делото е представен този акт и видно от същия ответната страна
е начислила неустойка в размер на 3 578,44 лв. без ДДС за неизпълнение от страна на ищеца
на задълженията му по чл. 8.14 от договора. Тази клауза урежда количествата дървесина,
които следва да бъдат добити по тримесечия.
Няма спор, че дървесината не е добита по количества и в срокове, както е посочено в
договора.
3
Спорният по делото въпрос е дали в случая е налице виновно неизпълнение на
договора от срана на ищцовото дружество и съответно дали последното дължи заплащане на
неустойка.
По силата на чл. 108, ал.1 от Закона за горите, сечите се провеждат въз основа на
писмено позволително. Съгласно чл. 16 от договора ответникът има задължение да предаде
на купувача позволителните за сеч и утвърдени технологични планове за всички
насаждения, включени в обекта, едновременно с подписване на предавателно-
приемателните протоколи по чл.16.1 от договора, които протоколи се изготвят в
присъствието на представители на двете страни. Тези протоколи се съставят при предаване
на маркираната за сеч дървесина. Задължение на купувача е да осигури присъствието на
регистриран лесовъд по чл. 235 от ЗГ.
Т.е., за да започне сечта всяка от страните има задължение, което следва да изпълни- от
една страна ищецът да осигури регистриран лесовъд, а от друга страна ответникът да му
предаде позволителното за сеч.
По делото липсват доказателства, че в периода на действие на договора и анекса към
него е издавано позволително за сеч за обект *** подотдел *** в землището на ***.
По делото е представено позволително за сеч за обект ***, подотдел *** в землището
на *** от ***г. Както се посочи задължение на продавача е да предаде това позволително на
ищеца, от което и следва че фактът на издаването му не е достатъчен, за да се приеме, че
продавачът е изпълнил поетите с договора задължения. Задължението за предаване включва
активно поведение от страна на продавача, който следва да предприеме необходимите за
това действия и след като самото предаване трябва да се извърши едновременно с
действията по чл. 16.1 от договора, то продавачът е бил длъжен да сведе до знанието на
купувача , че е издадено позволително за сеч и да предприеме действия по маркирането,
което няма данни да е сторено.
Ответникът поддържа, че договорът не е изпълнен поради неосигуряване от страна на
ищеца на регистриран лесовъд. За да същият да се позове на забава от страна на кредитора ,
то по силата на разпоредбата на чл. 95 от ЗЗД е следвало да установи, че е предложил
изпълнение на вменените му с договора задължения, като не е могъл да изпълни поради
неоказано съдействие от страна на купувача, каквито доказателства липсват. След като
ответникът по иска е неизправна страна по договора, то и същият не може да претендира
неустойка, тъй като това право принадлежи само на изправната страна по договора срещу
неизправната такава. В случая липсват доказателства длъжникът – продавач да е предложил
изпълнение, което да не е било прието от кредитора – купувач или пък последният да е
отказал да окаже дължимото се от него съдействие.
От горното следва, че за ответника – продавач не е възникнало вземане за неустойка по
чл. 28.3 от договора, тъй като такава би се дължала от ищеца при виновно неизпълнение на
задължението му за добив на дървесина в уговорените в чл.18.4 от договора количества и
срокове, поради което и предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и
доказан.
По отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД: За да бъде уважен иск с
правно основание чл. 55 ЗЗД, следва да бъде констатирано лишено от правно основание
разместване на имуществени блага от патримониума на един правен субект в патримониума
на друг. Неизправна страна по договора е ответникът – продавач и предвид неговото
неизпълнение купувачът е бил лишен от фактическа възможност да добие дървесината и да
я извози, след което е настъпило прекратяване на договора с изтичане на срока му.
Купувачът е престирал авансово 20 % от продажната цена с оглед на очаквано в бъдеще
основание, което е отпаднало (ППВС 1/79, т. 1). Следователно на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3-
то от ЗЗД ответникът му дължи полученото по договора с оглед на отпадналото основание.
При платена авансова цена в размер на 4 293,60 лв. ответникът дължи на ищеца връщане на
сумата, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на вземането.
По същите съображения ответникът дължи на основание чл. 87д, ал. 10 от ППЗГ на
4
ищеца сумата 894,50 лв., внесена като гаранция за изпълнението на договора. Тази гаранция
може да бъде задържана само ако купувачът виновно не отсече цялото количество
маркирана дървесина / т.22 от договора/ , а както вече се посочи сечта не е осъществена
поради неизпълнение на договора от страна на продавача.
Във връзка с горното, съдът намира, че решението в частта му, с която са уважени
горните искове е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Въззивният съд намира, че решението в частта му, с която ответникът е осъден на
основание чл.86 ал.1 ЗЗД да заплати законната лихва за забава върху сумата от 4 293,60 лв.,
считано от ***г. до датата на предявяване на исковата молба следва да се обезсили на
основание чл.270, ал.3 ГПК, като постановено по непредявен иск. Видно от петитума на
исковата молба такава претенция не е предявена. Поискано е само присъждане на законна
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство остават
така, както са присъдени от районния съд.
На въззиваемото дружество следва да се присъдят направените пред настоящата
инстанция разноски в размер на 800 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
Обезсилва решение № 41/21.09.2020г., постановено по гр.д. № 62/2020г. по описа на
Трънския районен съд в частта му, с която на основание чл.86 ал.1 ЗЗД е осъдено „ДГС-Т."
– гр. Т. да заплати на „И.-ММ 2012" ООД с адрес на управление в *** законната лихва за
забава върху сумата от 4 293,60 лв., считано от ***г. до датата на предявяване на исковата
молба.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Териториално поделение "Държавно горско стопанство – Т.", с ЕИК:
2016275060245, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на "И. - ММ 2012"
ООД с адрес на управление в *** сумата от 800 лв. направени разноски във въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5