№ 20175
гр. София, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря ПАОЛА ЦВ. РАЧОВСКА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20241110140235 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена от „Т“ ЕАД искова молба
срещу С. П. В. и В. М. В., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответниците дължат на ищцовото
дружество, сумите както следва:
С. П. В. – 7841,71 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 15.03.2024 г. до изплащане на вземането; 932,03 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 29.02.2024 г., 46,36 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
15.03.2024 г. до изплащане на вземането; 8,98 лева – мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г.,
В. М. В. – 2613,90 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 15.03.2024 г. до изплащане на вземането; 310,68 лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 29.02.2024 г., 15,45 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
15.03.2024 г. до изплащане на вземането; 2,99 лева – мораторна лихва върху главница
за дялово разпределение за периода 16.07.2021 г. до 29.02.2024 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
15263/2024 г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Ищецът „Т” ЕАД твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че съгласно общите условия /в сила от
10.07.2016 г./ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество. Сочи, че топлоснабденият имот се намирал в
сграда етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било
1
извършвано от „Т. С.“ Е., съобразно сключения между посоченото дружество и
сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за процесния период
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Формулирано е искане да се постанови решение, с което да се признае
за установено, че ответниците дължат на ищеца претендираните суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от
ответниците, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорват да
са собственици или ползватели на процесния имот. Оспорват ищецът да е доставил ТЕ
до имота в претендираните количества. Оспорват да са изпаднали в забава. Молят
съда да отхвърли предявените искове. Претендират разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на
ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че
клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата
императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота
– собственост или вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Предмет на настоящото производство са задължения за доставена топлинна
2
енергия до недвижим имот – ап. ..., находящ се в гр. С....
От приложеното на л. 78 по делото копие на Акт за граждански брак се
установява, че през 1986г. М.В.В. и С. П. В. са сключили граждански брак.
От приложеното на л. 12 по делото копие на Договор за продажба на държавен
недвижим имот се установява, че по време на брака, през 1990г., С. П. В. е придобила
правото на собственост върху процесния ап. ..., находящ се в гр. С....
От приложената на л. 14 по делото справка от НБД „Население“ се установява,
че М В е починал на 31.12.2018г., като е оставил за свои наследници ответниците С. В.
– съпруга и В. В. – дъщеря.
По аргумент от изложеното следва извода, че след смъртта на М В, на
основание чл. 9, ал.1 ЗН и чл. 44, вр. чл. 27, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 СК съпругата С. В.
притежава правото на собственост върху ¾ идеални части от апартамента, а дъщерята
В. В. ¼ идеални части, респективно през исковия период същите са имали качеството
потребители, като С. В. отговаря за ¾ от дължимите се суми, а В. В. за ¼ от
задълженията.
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, по делото е прието заключение на вещото лице
по съдебно-техническата експертиза. От заключението на вещото лице, което съдът
кредитира изцяло, като пълно, ясно и изготвено от лице притежаващо нужния опит и
професионална квалификация, се установява, че процесният имот във вх. „Д“ се
топлозахранва от две абонатни станции, с отделни топломери, показанията на които се
събират и общото количество ТЕ се разпределя между всички абонати. Топломерите в
абонатната станция са отчитани по електронен път в началото на месеца. В имота е
имало 4 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО с дистанционен отчет в
помещенията хол, кухня, стая и лира в банята. През процесния период ТЕ за
отопление отдадена от сградната инсталация е изчислена по формулата, приложена в
Наредба № Е-РД.04.1/12.03.2020г.
В заключението вещото лице е посочило, че ТЕ за БГВ е изчислена на база
3 бр. лица от домакинството, за което не е представен документ, поради което
експертът е представил вариант за 1 бр. лица. На стр. 4 от заключението
експертът е посочил, че ТЕ за БГВ при вариант 1 бр. лица е на стойност
6337.69лв., която стойност настоящият съдебен състав намира за релевантна,
доколкото от страна на ищеца не са представени доказателства, че през исковия
период в жилището са пребИ.вали 3 бр. лица.
С оглед изложеното исковите претенции за топлинна енергия се явяват частично
основателни, доколкото С. В. отговаря за ¾ от 6337.69лв., а В В. за 1/4, респективно
искът за доставена топлинна енергия срещу С. В. се явява основателен за 4753.26лв.,
като над тази сума до максимално предявения размер срещу този ответник от
7841.71лв. или за разликата от 3088.45лв. претенцията се явява неоснователна.
Искът срещу В. В. се явява основателен за сумата от 1584.42лв.., като над тази
сума до максимално предявения размер срещу този ответник – 2613.90лв. или за
разликата от 1029....лв. претенцията се явява неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2
ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от Закона топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Дължимите се годишни такси за извършваната услуга за дялово
разпределение съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
3
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между „Т” ЕАД и търговец за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна
собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение.
От приложеното на л. 21 по делото копие на Договор № 4120/24.09.2002г., се
установява, че между процесната ЕС и фирма „Т. С.“ Е., е сключен договор за дялово
разпределение въз основа на взето решение на ЕС /протокол л. 22/
От заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено от лице,
притежаващо нужния опит и професионална квалификация се установява, че
дължимите се суми за дялово разпределение за исковия период са в размер на 61.81лв.,
респективно исковете за дялово разпределение се явяват изцяло основателни за
46.36лв. срещу С. В. / ¾ / и за 15.45лв. срещу В. В. / 1/4/
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Претенцията за мораторна лихва върху главницата за доставена, но незаплатена
топлинна енергия се явява частично основателна, поради следните съображения:
По отношение режима на забавата за дължими се суми за топлинна енергия,
приложение намират Общите условия от 2016г. одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия по в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Както се посочи в заключението по СТЕ вещото лице е
посочило, че ТЕ за БГВ е изчислена на база 3 бр. лица от домакинството, за което не е
представен документ, поради което експертът е представил вариант за 1 бр. лица. На
стр. 4 от заключението, при експертът е посочил, че ТЕ за БГВ при вариант 1 бр. лица
е на стойност 6337.69лв., която стойност настоящият съдебен състав намира за
релевантна, доколкото от страна на ищеца не са представени доказателства, че през
исковия период са пребИ.вали 3 бр. лица.
От заключението на вещото лице по изготвената ССчЕ, което съдът кредитира
като пълно, мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужния опит и
професионална квалификация се установява, че дължимата се мораторна лихва за
исковия период върху стойността на доставената ТЕ за БГВ на база едно лице е в
размер на 727.88лв.
По изложената аргументация следва извода, че акцесорната претенция срещу С.
В. се явява частично основателна за сумата от 545.91лв., като над тази сума до
максимално предявения размер от 932.03лв. или за разликата от 386.12лв. искът е
неоснователен.
Акцесорната претенция срещу В. В. се явява основателна за сумата от
181.97лв., като над тази сума до максимално предявения размер от 310.68лв. или за
разликата от 128.71лв. искът е неоснователен.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорната претенция за лихва върху дяловото
разпределение следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
При този изход на спора с оглед уважената и отхвърлената част на исковите
4
претенции следва да бъдат разпределени разноските по делото. Предявена са искови
претенции в общ размер 11772.10лв., уважената част е в размер на 7127.37лв.,
респективно отхвърлената част е в размер на 4633.73лв.
На ищеца следва да се признаят разноски в общ размер на 1568.22лв., от които
235.44лв. – държавна такса в заповедното производство, 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение в заповедното производство, ...2.78лв. – държавна такса в исковото
производство, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
700.00лв. депозит вещи лица.
На основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, на ищеца се дължат разноски с оглед
уважената част в размер на 953.52лв., като 238.38лв. следва да бъдат заплатени от В.
В. и 715.14лв. платени от С. В..
На всеки един от ответниците следва да се признаят разноски за адвокат в
размер на 700.00лв., доколкото в приложените на л. 84 и л. 85 договори за правна
защита и съдействие е отразено, че сумите са платени в брой, респективно в тази част,
по аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение 6/2013г., договорите имат характер на
разписка, доказване плащане на уговореното възнаграждение.
Срещу С. В. са заявените претенции в общ размер на 8829.08лв., уважената част
е в размер на 5345.53лв., респективно отхвърлената част е в размер на 3...3.55лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на С. В. разноски с
оглед отхвърлената част на иска в размер на 276.19лв.
Срещу В. В. са заявени претенции в общ размер 2943.02лв., уважената част е в
размер на 1781.84лв., респективно отхвърлената част е в размер на 1161.18лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да заплати на В. В. разноски в
размер на 276.19лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че С. П. В.,
ЕГН **********, дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ, сумите
както следва: 4753.26лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за период
м.05.2021г. – м.04.2023г., до обект представляващ ап. ..., находящ се в гр. С..., ведно
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2024г.
до окончателно изплащане на сумата, 545.91лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 29.02.2024 г. и 46.36 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
15.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15263/2024г., по описа
на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в
частта, за сумата от 3088.45лв., иска за мораторна лихва върху тази сума за периода
15.09.2022 г. – 29.02.2024 г., в частта, за сумата от 386.12лв. и иска за сумата от 8.98
лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.07.2021
г. до 29.02.2024 г., като неоснователни.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 и сл. ГПК, че В. М. В. ,
ЕГН **********, дължи на „Т“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С..., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр чл. 150 ЗЕ, сумите
както следва: 1584.42лв. – доставена, но незаплатена топлинна енергия за период
м.05.2021г. – м.04.2023г., до обект представляващ ап. ..., находящ се в гр. С..., ведно
5
със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 15.03.2024г.
до окончателно изплащане на сумата, 181.97лв. – мораторна лихва за периода
15.09.2022 г. – 29.02.2024 г. и 15.45 лева – цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва от
15.03.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 15263/2024г., по описа
на СРС, 180-ти състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за доставена топлинна енергия, в
частта, за сумата от 1029....лв., иска за мораторна лихва върху тази сума за периода
15.09.2022 г. – 29.02.2024 г., в частта, за сумата от 128.71лв. и иска за сумата от 2.99
лева – мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 16.07.2021
г. до 29.02.2024 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. П. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 715.14лв. – разноски.
ОСЪЖДА В. М. В., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК,
да заплати на „Т“ ЕАД , ЕИК *********, сумата от 238.38лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на С. П. В., ЕГН **********, сумата от 276.19лв. – разноски.
ОСЪЖДА „Т“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на В. М. В., ЕГН **********, сумата от 276.19лв. – разноски.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната на
ищеца – „Т. С.“ Е..
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6