Решение по дело №1344/2023 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 752
Дата: 13 октомври 2023 г.
Съдия: Ива Илиева Стойчева Коджабашева
Дело: 20232230101344
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 752
гр. Сливен, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20232230101344 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба от Й. С. С. от гр. Сливен
срещу „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с която е предявен иск за обявяване
на нищожността на сключен Договор за предоставяне на потребителски
кредит, евентуално за нищожност на клауза от договора, въз основа на която е
сключен договор за поръчителство. Предявен е и насрещен осъдителен иск за
дължими суми по договора.
Ищцата по първоначалния иск твърди, че на 19.10.2022 г. сключила с
ответника Договор потребителски кредит № 1205859, по силата на който
усвоила главница в размер на 4000,00 лв. Срокът на договора бил 12 месеца
при лихвен процент от 23,00 % и ГПР от 49,11 %, като общата сума, която
следвало да върне ищцата, била в размер на 4920,00 лв. В чл. 5 от договора
било уговорено кредитополучателката да сключи договор за поръчителство с
Multitude Bank p.l.c., по който ищцата дължала възнаграждение в размер на
3800,00 лв. Ищцата твърди, че договорът за кредит е нищожен, поради
противоречие с императивни норми на закона, тъй като не е спазена
предвидената от закона форма и са нарушени нормите на чл. 10, ал. 1 ЗПК,
чл. 11, ал. 1, т. т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и на чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК. На първо
място, ищцата твърди, че договорът е недействителен на специалните
основания по чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК
1
договор за потребителски кредит е нищожен ако не са посочени приложимият
лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в процесния договор
за предоставяне на потребителски кредит бил посочен годишен лихвен
процент, но липсвали каквито и да е било условия за прилагането му. На
следващо място, ищцата твърди, че в договора има погасителен план, но той
не отговаря на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като в него липсва задължителната
информация по ЗПК. Доколкото в договора била предвидена дължимостта на
главница, договорна лихва и такса гарант, същите следвало да бъдат
индивидуализирани и подробно посочени с оглед тяхната периодичност.
Процесният договор не отговарял и на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, тъй като не съдържал годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит. Наред с това ищцата твърди, че Договорът за кредит е
нищожен и поради неспазване на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а от там и
на действителния размер на ГПР - чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. с чл. 22 ЗПК, тъй
като сумата, която се претендирала чрез Договор за поръчителство в размер
на 3800,00 лева не е включена в ГПР и ГЛП. В договора за кредит е посочен
ГПР в размер на 49,11 %, но поради невключване на уговорките за заплащане
на разходи по Договора за поръчителство в размера на ГПР, последният не
съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното
правоотношение. Посочването в договора на размер на ГПР, който не е
реално прилагания в отношенията между страните представлява
заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от
Закона за защита на потребителите. Ищцата изтъква, че в случая следва да
бъде взета предвид и разпоредбата на чл. 22 ЗПК, съгласно която когато не са
спазени изискванията на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за определяне на ГПР. В
условията на евентуалност ищцата счита, че клаузата на чл. 5 от Договора за
предоставяне на потребителски кредит, въз основа на която е сключен
Договор за поръчителство, е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Ищцата излага, че сключването на договор за
поръчителство е въздигнато в условие за отпускането на кредита. Посочената
клауза води до нееквивалентност на насрещните престации и накърняване на
добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Наред с това, клаузата на
2
чл. 5 от Договора за кредит е нищожна като неравноправна по смисъла на чл.
143 ЗЗП. Същата е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за
добросъвестност и води до неравновесие в правата на страните. Ищцата
твърди и че посочената клауза е неравноправна, тъй като не се явява
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Видно от самия
Договор за кредит по безспорен начин се установява, че клаузата на чл. 5 е
част от стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия. На изложените
основания ищцата моли да бъде признато за установено, че Договорът №
1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. В
условията на евентуалност, моли да се приеме за установено, че клаузата на
чл. 5 от Договора № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски
кредит, въз основа на която е сключен Договор за поръчителство е нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ЗЗП. Ищцата
моли и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Не оспорва наличието на сключен между
страните Договор № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски
кредит, по силата на който е предоставил на ищцата сума в размер на 4000,00
лв. Оспорва обаче твърденията на ищцата за нищожност на договора на
всички изложени от нея основания, като изтъква, че е спазена изискуемата от
закона форма, а изчисленият ГПР по кредита отговаря на изискванията на
ЗПК. Твърди, че е налице погасителен план към договора при спазване на
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Описва, че съгласно чл. 5 от договора
ищцата доброволно е поела задължение да предостави обезпечение чрез
сключване на поръчителство с лице, одобрено от ответника. Излага подробни
съображения по отношение действителността на клаузата за предоставяне на
обезпечение, като изтъква, че същата не е заблуждаваща, а е индивидуално
уговорена и е резултат от свободата на договаряне.
Ответникът по първоначалния иск предявява насрещен осъдителен иск
в размер на 4418,07 лв., на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, представляваща
неплатена главница и договорна лихва в общ размер по договора за кредит,
ведно със законната лихва от датата на подаване на иска - 15.05.2023 г. до
окончателното й изплащане. Излага твърдения, че по процесния договор за
кредит ищцата е усвоила сумата от 4000,00 лева, при възнаградителна лихва
3
от 23,00 %, ГПР 49,11 %, и обща сума за връщане в размер на 4920,00 лв.,
платима на 12 месечни вноски. Описва, че ищцата е заплатила единствено
сума в размер на 384,73 лв. Прави изявление за предсрочна изискуемост на
задълженията на кредитополучателката по договора на основание чл. 13, ал. 1
от Общите условия към договора. На изложените основания моли за
отхвърляне на предявения първоначален иск като неоснователен, уважаване
на предявения насрещен иск и претендира присъждане на направените по
делото разноски.
Ответницата по насрещния иск е подала отговор в срок, с който излага
становище за неоснователност на иска с твърдения за липса на предпоставки
за предсрочна изискуемост на вземанията на кредитора по договора. С оглед
недействителността на договора твърди, че дължи връщане единствено на
чистата стойност на кредита, поради което прави възражение за прихващане
на заплатената от нея сума по договора от претендираната от ищеца по
насрещния иск главница. Моли за отхвърляне на насрещния иск и претендира
разноски.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява лично и не
изпраща представител. Депозирала е чрез своя пълномощник - адвокат,
писмено становище, с което поддържа предявения първоначален иск, моли
съда да го уважи и да присъди направените по делото разноски. Претендира
отхвърляне на насрещния иск като неоснователен, евентуално моли за
прихващане на платеното от ищцата от дължимата главница.
Ответното дружество, редовно призовано, се представлява от своя
пълномощник - юрисконсулт. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени
като неоснователни, съответно да бъде уважен предявеният насрещен иск и
претендира направените по делото разноски. В указания от съда срок е
представена и подробна писмена защита.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Страните не спорят, а се установява и от писмените доказателства по
делото, че между ответника „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ищцата Й. С.
С. е сключен Договор № 1205859 от 19.10.2022 г. за предоставяне на
потребителски кредит, по силата на който ответникът е предоставил на
ищцата сумата от 4000,00 лв.
4
Уговорено е, че срокът на договора е 12 месеца, при лихвен процент по
заема 23,00 %. ГПР е посочен като 49,11 %, а общата дължима сума по
договора възлиза на 4920,00 лв.
В чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от Multitude bank p.l.c.
На 19.10.2022 г. е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между
Multitude bank p.l.c. със седалище в Малта и ищцата Й. С. С., съгласно който е
уговорено, че ищцата дължи възнаграждение на поръчителя в размер на
3800,00 лв., платимо на 12 месечни вноски.
От представените от ищцата и приети като писмени доказателства по
делото разписки от „Изипей“ АД се установява, че ищцата е заплатила на
ответника общо сума в размер на 1340,00 лв. по договора за кредит.
Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е първоначален иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за обявяване за нищожен
на Договор № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски
кредит, сключен между ищцата Й. С. С., ЕГН: ********** и ответното
дружество „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, евентуално за обявяване за
нищожна на клаузата на чл. 5 от Договора № 1205859/19.10.2022 г. за
предоставяне на потебителски кредит, въз основа на която е сключен Договор
за поръчителство.
Предявен е и насрещен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата Й. С. С., ЕГН: ********** да
заплати на ищеца „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД сумата от общо 4418,07
лв. по Договора № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски
кредит, от които 3755,88 лв., представляваща неизплатена главница и 662,19
лв., представляваща договорна лихва, ведно със законната лихва върху
сумите, считано от датата на подаване на насрещната искова молба до
окончателното им изплащане.
Предявените искове са процесуално допустими.
По първоначалния иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК:
5
Разгледан по същество, съдът намира предявения иск за основателен и
доказан.
Няма спор по делото, че между страните е възникнало правоотношение
по договор за паричен кредит, по който ищцата е усвоила сумата от 4000,00
лв.
Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3
ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.
Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание
представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата
валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези
императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й
са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за
недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за
кредит не са спазени императивни законови разпоредби на Закона за
потребителския кредит.
Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа годишния процент
на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени
към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В случая в процесния
договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР от 49,11 %,
без ясно разписана методика на формирането му, съдържаща кои компоненти
точно са включени в него и как се формира. Не е ясно също как точно се
6
съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР посочената лихва от
23,00 %. С договора за предоставяне на поръчителство е уговорено
възнаграждение на поръчителя в размер на 3800,00 лв., платимо на 12
месечни вноски. Не е посочено обаче дали тази сума е отчетена при
изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото
представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на
ЗПК. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере
какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в
договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.
§ 1 от ДР на ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително
лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички
други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на
прилагането на търговски клаузи и условия.
В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите
по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство,
кредиторът е предвидил възнаграждение за поръчителство, което по своята
същност представлява разход, пряко свързан с договора за потребителски
кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в
хода на преговорите по сключване на договора.
Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита
представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при
включването на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР
по сключения договор за кредит, който в стандартния европейски формуляр,
предоставен на кредитополучателя, е определен на 49.11 %, значително ще
7
надхвърли законово определения максимален размер на ГПР, поради което и
договорът на това основание следва да се счита нищожен.
Следва да се отбележи още, че Договорът за гаранция
(поръчителство) от 19.10.2022 г., сключен между Multitude Bank p.l.c. и
ищцата е нищожен поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.
26, ал. 1 ЗЗД, а освен това е нищожен и защото посредством него се заобикаля
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, установяваща максимален размер
на ГПР.
Видно е, че с поставянето на практически неизпълними условия за
предоставяне на обезпечение по кредита, длъжникът съзнателно е доведен до
необходимостта да сключи възмезден договор за предоставяне на
поръчителство. Защитата на потребителя като икономически по-слаб субект е
принцип, проведен в редица правни норми на националното законодателство,
както и в специалния Закон за защита на потребителите. В случая
кредитополучателят е икономически по-слабият субект на правоотношението,
за когото практически липсва каквато и да било свобода да договаря
условията, при които Multitude Bank p.l.c. да му предостави поръчителство. В
същото време поръчителят по договора, който е и икономически по-силният
субект, разполага и със защитата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД която му дава
възможност да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е
платил, както и законна лихва върху платените суми от датата на плащането,
тоест поетият от поръчителя риск при предоставянето на поръчителство е
напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът на уговореното
възнаграждение за предоставянето на поръчителство, е абсолютно
необоснован и несъответен на този риск.
Предвид обстоятелството, че процесният договор за кредит е сключен в
нарушение на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, по аргумент на чл. 22
ЗПК е налице пълна недействителност - нищожност на договора. Ето защо
предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК за обявяване на договора за нищожен следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
С оглед уважаването на предявения главен иск, съдът не дължи
произнасяне по предявения евентуален иск за обявяване за нищожна на
клаузата на чл. 5 от Договора № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на
8
потебителски кредит, въз основа на която е сключен Договор за
поръчителство.
По насрещния иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал.
1 ЗЗД:
Съдът намира предявения иск за частично основателен и доказан.
Съгласно правилото на чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ето защо ищцата следва да върне само чистата стойност на заема от
4000,00 лв., без лихви или други разходи. Като се отчете направеното от нея
плащане по договора в общ размер на 1340,00 лв., съгласно приетите по
делото писмени доказателства, ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника сумата от 2660,00 лв., представляваща дължима главница по
Договор № 1205859 от 19.10.2022 г. за предоставяне на потребителски кредит,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
насрещната искова молба - 15.05.2023 г. до окончателното й изплащане, като
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан за
разликата над уважения размер от 2660,00 лв. до пълния предявен размер от
4418,07 лв.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора по първоначалния иск, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените
от нея разноски по делото в размер на 196,80 лв. - заплатена държавна такса.
Видно от договора за правна защита и съдействие, пълномощникът на
ищцата е оказал безплатно адвокатска помощ. Ето защо на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на пълномощника на
ищцата сумата от 950,40 лв. - адвокатско възнаграждение по делото в
минимален размер с начислен ДДС, с оглед представеното от адвоката
удостоверение от НАП за регистрация по ЗДДС.
Ответникът твърди, че в случая предпоставките за предоставяне на
безплатна адвокатска помощ не са налице. Следва да се отбележи обаче, че
9
наличието на основанието по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв не може да бъде
обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Взаимно
формираната между доверителя и довереника воля за процесуално
представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв е достатъчна за доказване
на материалната затрудненост, като решението дали да окаже безплатна
помощ е въпрос единствено на преценката на самия адвокат. Аргумент в тази
насока е разпоредбата на ал. 2 на същата разпоредба, според която адвокатът
има право на адвокатско възнаграждение, ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски, т. е. адвокатът не би получил
възнаграждение във всички случаи на приключване на делото, а само при
благоприятен за неговия доверител изход на спора, поради което и
преценката дали да окаже безплатната правна помощ - при съществуващ
потенциален риск да не получи възнаграждение, следва да е само на адвоката
(в този смисъл е Определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч. т. д. № 2370/2022
г., ТК, I т. о. на ВКС на РБ).
С оглед изхода на спора по насрещния иск, правото на разноски
възниква в полза и на двете страни, съразмерно с уважената, съответно с
отхвърлената част от иска. Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответницата по насрещния иск следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
направените от него разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска,
в размер на 226,81 лв., от общо направени разноски в размер на 376,72 лв., от
които 176,72 лв. заплатена държавна такса и 200,00 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът по насрещния иск следва да
бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски по
делото, съразмерно с отхвърлената част от иска. Тъй като пълномощникът на
ответницата е оказал безплатно адвокатска помощ, на основание чл. 78, ал. 3
ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
ищецът по насрещния иск следва да бъде осъден да заплати на пълномощника
на ответницата сумата от 354,22 лв. - адвокатско възнаграждение по делото в
минимален размер с начислен ДДС, съразмерно с отхвърлената част от иска
от общо дължимо възнаграждение в размер на 890,17 лв. с ДДС, изчислено
върху цената на насрещния иск от 4418,07 лв.
10
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, предл.
първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК сключения между „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, като
кредитор и Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес *********, като
кредитополучател Договор № 1205859/19.10.2022 г. за предоставяне на
потребителски кредит, поради противоречие със закона и заобикаляне на
закона.
ОСЪЖДА Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51,
бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20 на основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД
сумата от 2660,00 лв. /две хиляди шестстотин и шестдесет лева/ ,
представляваща дължима главница по Договор № 1205859/19.10.2022 г. за
предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
нея, считано от датата на подаване на насрещната искова молба - 15.05.2023 г.
до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважената сума от
2660,00 лв. /две хиляди шестстотин и шестдесет лева/ до пълния предявен
размер от 4418,07 лв. /четири хиляди четиристотин и осемнадесет лева и
седем стотинки/ като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Й. С. С., ЕГН: **********, с адрес ********* ДА
ЗАПЛАТИ на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51,
бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 226,81 лв.
/двеста двадесет и шест лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща
направени разноски по делото в общ размер, съразмерно с уважената част от
насрещния иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51,
11
бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на Й. С. С., ЕГН: **********, с
адрес ********* на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 196,80 лв. /сто
деветдесет и шест лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени
разноски - заплатена държавна такса по първоначалния иск по чл. 26, ал. 1,
предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД , ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Александър Малинов“ № 51,
бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Д. В. М. от АК -
Пловдив, с персонален номер *********, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3
ГПК, вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, сумата от 1304,62 лв. /хиляда триста и
четири лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща адвокатско
възнаграждение по делото в минимален размер с ДДС, от които 950,40 лв. по
първоначалния иск по чл. 26, ал. 1, предл. първо и предл. второ ЗЗД, вр. чл.
22 ЗПК и 354,22 лв. по насрещния иск по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
12