№ 3473
гр. С. 19.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. И.А ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20221110206692 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „И.Т.“ ООД, ХХХХХХ срещу Наказателно
постановление (НП) № 528/2021 от 06.04.2022 г., издадено от директор на
Териториална дирекция (ТД) Митница - С. с което на дружеството-
жалбоподател на основание чл. 238, ал. 1 от Закон за митниците /ЗМ/, вр. чл.
23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на
Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), вр. чл. 156 от
Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за
определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на
Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от
09.10.2013 г.за създаване на Митнически кодекс на Съюза (РИ 2015/2447), вр.
чл. 235, ал. 1 ЗМ, във вр. с чл. 231 ЗМ за нарушение по чл. 238, ал. 1 от Закон
за митниците /ЗМ/ вр. чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. чл.
156 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията, е наложено
административно наказание „имуществена санкция” в размер на 500
(петстотин) лева.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление, като се сочи, че са допуснати
1
нарушения на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, доколкото наказващият
орган е определил за дата на извършване на нарушението, датата на подаване
на декларация от дружеството, но без да изложи обосновани мотиви в тази
насока. Изтъква се още наличието на неяснота досежно обстоятелствата, при
които е установено нарушението и в частност към кой момент и по какъв
начин е установено превишение на референтния размер на обезпечението.
Излагат се аргументи в посока на това, че с приключване на проверката,
осъществена спрямо дружеството и обективирана в съответен доклад, и в
частност при анализа на представените от дружеството-жалбоподател
справки с данни за размера на публичните държавни вземания, обезпечени
към момента на поставяне на стоките в съоръжения за временно складиране, е
започнал да тече тримесечният срок за съставяне на акта за установяване на
административно нарушение /АУАН/, доколкото към този момент е открит
нарушителят. Релевира се последващ довод за отмяна на оспореното НП,
касаещ начина на установяване на превишения референтен размер, с оглед
неустановяването на който няма как да е осъществено и процесното
нарушение, изразяващо се в неуведомяване за превишаването. Изтъкват се
аргументи за квалифициране на случая като „маловажен“ по смисъла на чл. 28
ЗАНН, като в допълнение се излага, че още през месец октомври 2020 г.,
дружеството е подало искане за увеличаване размера на обезпечението му,
което се отбелязва като признак на неговата добросъвестност и усилия да
извършва дейността си в синхрон с действащата нормативна уредба.
По изложените съображения се моли атакуваното наказателно
постановление да бъде отменено.
В проведените по делото съдебни заседания, жалбоподателят, редовно
призован, се представлява от адв.С. И., с доказателства по делото за надлежно
учредена представителна власт. В дадения ход по същество и в ангажирани по
делото подробни писмени бележки процесуалният представител поддържа
жалбата по изложените в нея съображения. Поддържа се, че АУАН е съставен
извън установения в чл. 34 от ЗАНН срок с оглед момента, в който
съответният орган е разполагал с цялата необходима информация за
нарушителя. В случай че бъде отхвърлен този аргумент моли да се вземе
предвид, че съгласно показанията на свидетеля по делото и установеното от
доклада за извършване на проверката, последната е приключила на 06.08.2021
г., от която дата най-късно, според представителя на жалбоподателя, следва
2
да започне отброяването на срока по чл. 34 ЗАНН. Сочи се още, че е
нарушена европейската правна норма на чл. 157, § 2и § 3 от Регламент
2015/2447, доколкото параграф 2 изисква създаване на електронна система в
Агенция Митници /АМ/, която да следи референтния размер на
обезпечението, а от доказателствата се установява, че българският
митнически орган не разполага с такава система. Според процесуалния
представител с оглед липсата на такава система и изложените в хода на
съдебното следствие свидетелски показания, се извършвали проверки по
резолюция на висшестоящия орган, които проверки обаче не отговаряли на
изискванията на чл. 157, § 3 от Регламент 2015/2447. В тази връзка се
изтъква, че в конкретния случай е извършена инцидентна проверка,
обхващаща период от една година, начина на извършване на проверката - чрез
изискване на данни от дружеството, които впоследствие се обективират в
екселска таблица въз основа на критерии и метод, които не са одобрени от
Агенция Митници. Поддържа се, че в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото дори и да се установи твърдяното
превишение, същото е продължило един календарен ден и не са настъпили
вредни последици. Претендират се разноски, за което се представя списък.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител юрк.Великов,
поддържа становище за законосъобразност на атакуваното наказателно
постановление и моли същото да бъде потвърдено. Претендират се разноски в
производството за юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
страните и извърши служебна проверка на развитието на
административнонаказателното производство, намира за установено от
фактическа страна следното:
Дружеството-жалбоподател „И.Т.“ ООД, ХХХХХХ, със седалище и
адрес на управление гр. С. ПК ХХХХХХХХХХ, представлявано и
управлявано от управителите Ж.Б., Р.Б. и А.Б., действащи заедно и
поотделно, било „икономически оператор“ и притежавало разрешение за
управление на съоръжения за временно складиране на стоки, както и
притежавало Разрешение BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 за предоставяне
на общо обезпечение в размер 30% от референтния размер, възлизащ на
стойност от 100 000 лева за операции в съоръжения за временно складиране.
3
На 25.06.2021 г. до директора на ТД „Югозападна“ към Агенция
Митници постъпила докладна записка, рег. № 32-201683/25.06.2021 г., от
Началник отдел „Митническа дейност“ в Агенция „Митници“, с която се
обобщавало, че съгласно утвърдените планове за мониторинг и контрол на
икономически оператори, сред които и „И.Т.“ООД, е предвиден едногодишен
срок за извършване на мониторинг на референтния размер на обезпеченията,
обхванати от разрешения за общо обезпечение, включително с намален
размер. В тази връзка се отправяло предложение за обобщаване на
представяните от отделните дружества справки, въвеждане на данните от тях
в обща таблица, въз основа на която да се изчисли за всеки ден референтният
размер на обезпеченията, съответно да се извърши инвентаризация на
съоръженията за временно и митническо складиране, която дейност да
приключи с доклади. С резолюция от 29.06.2021 г. на директора на ТД
Митница С. положена върху докладната, било възложено извършването на
мониторинг на референтния размер на обезпеченията на посочените в
докладната записка дружества, на основание чл. 157, § 3 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/247, вр. чл. 89, § 6 от Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаването на
Митнически кодекс на Съюза.
За участие в планираните мероприятия били определени служители на
митническата администрация, сред които Н. А. А. и колегата й свидетелят Р.
Д. М. - на длъжност „инспектор”, с месторабота сектор “Митнически
разрешения и процедури“, Отдел „Митническа дейност” към Териториално
управление на ТД Митница София.
В хода на проверката на 12.07.2021 г., представител на
дружеството„И.Т.“ООД, изпратил до контролния орган, електронно писмо с
вх. № 32-221423/12.07.2021 г., съдържащо справки за размера на публичните
държавни вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в
съоръжения за временно складиране.
На 28.07.2021 г., дружеството – въззивник „И.Т.“ООД изпратило
допълнително електронно писмо, заведено в ТД Митница - София с вх.№ 32-
242839/28.07.2021 г., съдържащо същите справки, но с нанесена корекция в
тях, поради допусната техническа грешка.
След проверка на получените данни и въвеждането им в справка,
4
изчисляваща референтния размер на обезпечението, контролните органи
установили, че на 22.06.2020 г., дружеството е подало декларация за временно
складиране № 20BG005100230841U1, по която публичните държавни
вземания, възлизали в размер на 31 691,83 лева ( мито 2313,27 лева и
29378,56 лева ДДС). С подаването на декларацията бил превишен
разрешеният референтен размер на обезпечение с 14031,33 лева.
Превишаването продължило до 23.06.2020 г., като за посочения период,
размерът на необезпечените публични държавни вземания варирал от 7751,72
лева до 99090,17 лева. За превишаването, дружеството не било уведомило
Агенция Митници.
Резултатът от осъществената проверка бил обективиран в Доклад с рег.
№ 32-286394/08.09.2021 г., като периодът, който обхващала проверката бил от
01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
Предвид констатациите от проверката Н. А. А. – на длъжност „главен
инспектор“ в Териториална дирекция на Агенция „Митници“, съставила
АУАН № 619/01.12.2021 г., в който описала фактическите си констатации и
квалифицирала извършеното от дружеството - жалбоподател като нарушение
на чл. 23, § 1 и § 2 от МКС, вр. чл. 156 от РИ 2015/2447, вр. чл. 238, ал. 1 ЗМ.
АУАН бил връчен на 01.12.2021 г. лично и срещу подпис на
представител на дружеството - жалбоподател, като в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН от последния постъпили писмени възражения срещу констатациите в
акта.
Въз основа на така съставения АУАН № 619/01.12.2021 г. било издадено
и атакуваното наказателно постановление № № 528/2021 от 06.04.2022 г.,
издадено от директор на Териториална дирекция (ТД) Митница – С. с което
на дружеството-жалбоподател на основание чл. 238, ал. 1 от Закон за
митниците /ЗМ/, вр. чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на
Съюза (МКС), вр. чл. 156 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на
Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането
на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 г. на Европейския
парламент и на Съвета от 09.10.2013 г.за създаване на Митнически кодекс на
Съюза (РИ 2015/2447), вр. чл. 235, ал. 1 ЗМ, във вр. с чл. 231 ЗМ за
нарушение по чл. 238, ал. 1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл. 23, § 1 и § 2 от
5
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. чл. 156 от Регламент за изпълнение /ЕС/
2015/2447 на Комисията, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН;
гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Р. Д. М., както
и заключението на назначената по делото повторна съдебно – икономическа
експертиза.
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Р. Д. М. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са обективни, логични и поначало
непротиворечиви, от тях се установяват констатираните обстоятелства при
проверката и твърдяното нарушение с неговите фактически характеристики.
Показанията на свидетеля Р. М. представляват пряк източник на
доказателствена информация, доколкото същата е възприела непосредствено
възпроизведените в административнонаказателното производство фактически
обстоятелства, като съдът се довери на показанията й и ги кредитира изцяло.
Свидетелят хронологично излага информация досежно начина на
обработване на данните, представени от дружеството, чрез използването на
електронна таблица и формула, която на дневна база изчислява референтните
размери. Показанията на свидетелката намират подкрепа и в събраните по
делото писмени доказателства.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Не оборва възприетите от този съд фактически положения и
заключението по възложената и изслушана в хода на съдебното следствие
6
пред въззивната инстанция повторна съдебно - икономическа експертиза.
Видно от изразеното в нея становище, действително се наблюдава
превишение на референтния размер на обезпечението, с начална дата и такава
на извършване на нарушението - 22.06.2020 г. Проверена и споделена е и
тезата на наказващия орган, че превишените стойности на референтния
размер са били даденост за период от един ден - до 23.06.2020 г. Подкрепя се
и становището за размера на констатираното превишение. В своето
заключение вещото лице е изложило подробна обосновка на ползваните
източници на информация, ведно с методите за достигане до изведените
резултати. Доколкото е позовано в цялост върху изследваните
доказателствени материали по делото и е убедително защитено, респ. не
провокира съмнения за некомпетентност, заключението следва да бъде
възприето като част от доказателствената маса, върху която съдът изгражда
своите изводи по съществото на настоящия казус.
Извън доказателствени изводи на съда остава изготвената по делото
съдебно – счетоводна експертиза, доколкото вещото лице, изготвило
експертното заключение не е изследвало в пълнота релевантните за
процесния казус писмени доказателства, респективно и експертното
заключение се явява необосновано и възникват съмнения относно неговата
правилност. Именно в тази връзка е допусната и изготвена по делото
повторна съдебно - икономическа експертиза, чието заключение, както вече
беше посочено, съдът кредитира изцяло.
Настоящата съдебна инстанция счита, че следва да възприеме като
относими приложените по делото справки с данни за движение на стоки в
съоръжения за временно складиране и разрешение BGCGUBG005800-2019-
EGQ45186, издадено на „И.Т.“ООД за временно складиране. Така изброените
материали се ценят с оглед съдържащите се в тях доказателствени данни
относно дейността на дружеството - въззивник и повода за проверката от
митническите органи. Те допълват и служат за проверка на показанията на
свидетеля М., а доколкото проверени в рамките на допуснатата повторна
съдебно- икономическа експертиза, се достига до извод за техния синхрон с
гласните и писмените доказателствени източници, кредитирани с доверие,
съдът ги приема като значима част от доказателствената съвкупност, върху
която обосновава своето решение.
7
Значими за подлежащите на обсъждане въпроси от контролната съдебна
инстанция се явяват и приложените по делото докладни записки, доклад от
проверка с рег.№ 32-286394 от 08.09.2021 г. и извлечения от електронна
кореспонденция между проверяваното дружество и митническите органи,
онагледяващи хронологията на предприетите действия в хода на
мониторинговата дейност. От тях се потвърждава, че мониторингът е
продължил и след датата 28.07.2021 г., когато пред митническите власти е
представена коригирана от въззивника, относима към предмета на проверката
информация, което напълно опровергава възраженията на жалбоподателя за
неспазване течението на давностните срокове, установени в нормата на чл. 34
от ЗАНН.
Съдът не открива относимост на съдържанието на доклад с рег.№ 32-
187330/14.06.2021 г. към предмета на делото, но обстоятелството, че той
касае дейността на друг икономически оператор („...........“ЕООД) следва да се
ползва като пореден довод в подкрепа на тезата на митническите органи, че
цитирането на неговия регистрационен номер в АУАН е единствено
технически пропуск, а не се касае за втори доклад, който да променя
фактологията или да създава объркване.
Що се отнася до приобщените по искане на жалбоподателя копия на
решения за изменение на разрешение за общо обезпечение, те отразяват
дейност, инициирана по искане на дружеството, но с оглед отдалечеността си
от интригуващата процесния казус начална дата на превишението, посочена и
като момент, в който е констатирано като даденост бездействието на
нарушителя, те не разкриват значение за изясняване на обстоятелства от
предмета на доказване, в частност не могат да послужат като достатъчна
обосновка на тезата на жалбоподателя за отмяна на издадения санкционен акт
поради отсъствие на допуснато нарушение или като обуславящи
приложението на привилегията, установена в чл. 28 от ЗАНН - случаят да
бъде третиран като маловажен.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
8
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи
(съгласно представените по делото Заповед № ЗАМ-1091/32-246841 от
02.08.2021 г., заповед за изменение на служебно правоотношение №
3130/30.07.2021 г., длъжностна характеристика), в предвидените в ЗАНН
давностни срокове, при спазване на процесуалните правила и материалния
закон. АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и
свидетели, като са връчени лично на представител на въззивника за
запознаване със съдържанието им. Ясно е описано извършеното от
нарушителя административно нарушение от фактическа страна, като
правилно е посочена и съответната му правна квалификация.
Съдът констатира, че са спазени императивните процесуални правила
при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57
и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените
фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в
атакуваното НП. В него се съдържат описанието на нарушението,
обстоятелствата по неговото извършване и правната му квалификация - по чл.
156 от РИ (ЕС) 2015/2447 и чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) №952/2013 на
Европейския парламент и на Съвета за създаване на митнически кодекс на
Съюза (МКС). Ясно е формулирана формата на изпълнителното деяние, като
цифровото отражение е напълно достатъчно, за да се възприеме същността на
нарушението. Спазен е регламентираният от нормите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН минимален обем от информация, като се разкрива пълно и
безпротиворечиво единство между установените факти и подвеждането им
под съответната правна норма на материалния закон, действала към момента
на извършване на деянието. Очертан е кръгът от доказателственорелевантни
факти, позволяващи недвусмислено да се възприеме волята на
9
актосъставителя и на наказващия орган.
Съдът не споделя като основателно възражението на жалбоподателя за
неясно изведено време на нарушението като съществен признак на състава на
нарушението. Изрично органите са ангажирали датата на превишението,
съвпадаща с тази на подаване на декларацията за временно складиране на
22.06.2020 г., с № 20BG005100230841U1, която се свързва с изискуемостта и
ликвидността на възникналото вземане в полза на държавата и с първия ден
на констатирано превишение. Към този момент именно е възникнало
задължението на икономическия оператор да уведоми митническото
учреждение по обезпечението, което той не е сторил. Във връзка с тази дата е
констатиран и размерът на превишението от 14 031,33 лева. Обстоятелството,
че в констативно - съобразителната част на АУАН и НП е добавено
установеното във връзка с продължителността на проявеното бездействие и
вариациите в стойностите на превишението в този период, не променя
смисъла, нито навежда на твърдения за други релевантни за отговорността
дати. Това описание единствено има отношение при преценката доколко с
оглед своята продължителност и съответно установени размери по дни
бездействието би могло или не би могло да се обсъжда като инцидентно,
респективно маловажно, каквито характеристики в случая очевидно не се
разкриват.
Не следва да се разглеждат като съществено ограничаващи правото на
защита на въззивника и допуснатите в АУАН неточности, отстранени от
наказващия орган по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН със санкционния акт.
Неправилно въведеният период, за който е била възложена проверката, както
и неправилно посоченият номер на доклада, в който са били обобщени
констатациите на проверяващите, не касаят съществени признаци от състава
на предявеното нарушение, а са свързани с доказателствата за неговото
установяване. Дори и да се приеме, че в АУАН актосъставителят с тези свои
пропуски не е изпълнил задължението си да посочи материалите, върху които
е обосновал своята теза, последното не се явява съществено процесуално
нарушение, тъй като не е възпрепятствало възможността на нарушителя да
узнае действителната воля на митническите органи, изразена в техните
процесуални актове, за вида и характера на предявеното нарушение, а така
също и да се запознае във всеки един момент с доказателствата, върху които
тя е обоснована. Последното е видно дори от доводите, развити в жалбата
10
срещу наказателното постановление, в които изчерпателно е взето отношение
в насока оспорване на фактите, приети от наказващия орган. По изложените
съображения не е имало и пречка да се избере подходът за преодоляване на
тези неточности в АУАН чрез позоваване на правомощието на наказващия
орган по чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, както и той е сторил. По същите мотиви съдът
приема, че не е налице и допуснато съществено процесуално нарушение в
АУАН, касаещо датата на извършване на нарушението, доколкото в същия
изрично е посочено че е установено превишаване на определения в
Разрешение с общо обезпечение на митнически задължения, който биха могли
да възникнат в съоръжения за временно складиране № BGCGUBG005800-
2019-EGQ45186 на 22.06.2020 г. с декларация за временно складиране №
20BG005100230841U1. Посочената в последствие дата 15.06.2020 г. съдът
намира за техническа грешка, отстранена в НП по реда на чл. 53, ал. 2 от
ЗАНН.
С оглед наведените в жалбата възражения е необходимо да бъде
посочено също така, че актът за установяване на административно нарушение
и атакуваното наказателно постановление са съставени в законоустановените
срокове съгласно чл. 34 от ЗАНН, поради което и доводите в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени. Сроковете по чл. 34,
ал. 1 ЗАНН уреждат две самостоятелни хипотези, едната обвързваща
контролните органи да съставят Акт за установяване на административно
нарушение в 3 - месечен срок от датата на откриване на нарушителя, а другата
в срок от 2 - години от извършване на нарушението, доколкото се касае за
митническо нарушение. В тази връзка съдът приема, че датата, на която
контролните органи са разполагали с необходимата информация, от която да
се изведе, че е налице административно нарушение, както и кой персонално е
неговият автор, е датата на приключване на проверката, осъществена спрямо
дружеството. Именно с приключване на проверката и обективиране на
резултатите от нея в Доклад от 08.09.2021 г., контролният орган е разполагал
с достатъчна по обем информация, въз основа на която да конкретизира дали
е налице административно нарушение и кой е неговият извършител. Поради
посоченото и тримесечният срок за съставяне на АУАН е започнал да тече на
08.09.2021 г., а доколкото в настоящия случай същият е съставен на
01.12.2021 г., то следва изводът, че срокът е спазен. Съдът намира за
необходимо да посочи, че действително последната информация, която е
11
събрана от контролния орган е от дата 28.07.2021 г. /датата на предоставяне
на окончателните справки относно размера на публичните държавни
вземания, обезпечени към момента на поставяне на стоките в съоръжения за
временно складиране/, но обемът й, както и необходимостта от технологично
време за нейното обработване, водят до извод, че към същата дата,
контролните органи не са разполагали с конкретни параметри за осъществено
административно нарушение и неговия автор. Актът за установяване на
административно нарушение е съставен в предвидения двугодишен срок от
дата на извършване на нарушението. В тази последователност Наказателното
постановление е издадено в рамките на 4 месеца след съставянето на Акта,
респективно в законоустановения срок.
Съдът намира, че нарушението е описано в достатъчна степен ясно,
точно и са изведени всички елементи от обективния му състав, като и в
АУАН и в НП са налице минимално предвидените от законодателя реквизити
- чл. 42, ал. 1, съответно чл. 57, ал. 1 ЗАНН. С оглед възражението, направено
от страна на дружеството-жалбоподател, следва да бъде конкретизирано, че
наказващият орган с достатъчна точност е определил датата на извършване на
нарушението, а именно - 22.06.2020 г., доколкото същият изрично е обвързал
същата с декларацията за временно складиране, с която реално е превишен
разрешеният референтен размер, съответно и доводите на въззивника в
противоположния аспект не могат да бъдат споделени.
Предвид изложеното, обсъжданите по – горе актове са съставени без
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят
отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин
се установява, че на 22.06.2020 г. в гр. С. в съоръжения за временно
складиране № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186, находящи се гр. С. п.к.
ХХХХХХХХ „И.Т.“ ООД, ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление гр.
С. ПК ХХХХХХХХХХ, представлявано и управлявано от управителите Ж.Б.,
Р.Б. и А.Б., действащи заедно и поотделно, в качеството си на титуляр на
разрешението, не е уведомило митническото учреждение по обезпечението –
BG005800 – Митница - София и митническото учреждение на поставяне на
стоките под режим BG005100 – МБ Летище С. че с подаването на декларация
за временно складиране № 20BG005100230841U1, референтният размер на
12
обезпечението по Разрешение № BGCGUBG005800-2019-EGQ45186 вече не е
на ниво, което да е достатъчно за покриване на държавните вземания за
стоките под временно складиране - представляващо нарушение по чл. 238, ал.
1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013г. вр. чл. 156 Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „И.Т.”ООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 23, §1 и §2 от
Регламент (ЕС) №952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета, вр.
чл.156 от РИ (ЕС) 2015/2447, като на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1
от ЗМ му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500,00 /петстотин/
лева. Цитираната норма на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
предвижда, че титулярът на разрешението е длъжен да изпълнява
задълженията, произтичащи от него и да уведомява незабавно митническите
органи за всяка промяна, настъпила след издаването на разрешенето, която
може да повлияе върху продължаването на действието му или върху
съдържанието му. Съгласно текста на чл. 156 от РИ (ЕС) 2015/2447 относно
определения референтен размер: „Лицето, от което се изисква да предостави
обезпечение (титулярът на разрешението), гарантира, че размерът на вносните
или износните мита и другите вземания във връзка с вноса или износа на
стоки, когато те трябва да бъдат покрити от обезпечението, който е дължим
или може да стане дължим, не надвишава референтния размер. Лицето
уведомява митническото учреждение по обезпечението, когато референтният
размер вече не е на равнище, достатъчно за покриване на неговите операции.“
Съответно нормата на чл. 157 от РИ (ЕС) 2015/2447 регламентира реда за
осъществяване на мониторинг на референтния размер от митническите
органи, като установява конкретни задължения за тях след момента на
поставяне на стоките под митническия режим, включително реализирането
му посредством електронната система, посочена в чл. 273, § 1 от регламента
(електронна система за транзита), а за допълнителни вземания и чрез
„редовен и подходящ одит“.
Сравнителното тълкуване на цитираните по - горе текстове обаче, според
този съд, не позволява да бъдат споделени възраженията по приложението на
материалния закон, релевирани от жалбоподателя. Нормата на чл. 156 от РИ
(ЕС) 2015/2447 за изпълнение въвежда задължение за жалбоподателя,
изпълнението на което не е поставено в зависимост, нито се явява
13
реципрочно, на установения с нормата на чл. 157 от РИ (ЕС) 2015/2447
ангажимент за митническите органи във връзка с мониторинга на дейността
на икономическите оператори. Съдът застъпва становище, че отсъствието на
инициатива от страна на митническата администрация своевременно да
проследява промените в референтните стойности на размерите на
обезпеченията, не освобождава съответните задължени лица като титуляри на
разрешения да актуализират информацията за тези стойности при всяко тяхно
превишение, подавана към митницата, поради което и не може да ескулпира
отговорността на дружеството. Противното разбиране не кореспондира с духа
на закона и би затруднило отчетността на дейността на лицензираните
складодържатели.
Като е посочено в АУАН и в НП, „И.Т.“ ООД не е уведомило
митническото учреждение по обезпечението, че с подаването на процесната
декларация за временно складиране, референтният размер на обезпечението
вече не е на ниво, което да е достатъчно за покриване на държавните вземания
за стоките, поставени под временно складиране, респективно и щом
жалбоподателят незабавно не е уведомил контролния орган за настъпилата
промяна, то със своето бездействие, е консумирал състава на така вмененото
му нарушение.
Въз основа събраните доказателства се установява по категоричен начин,
че на посочените в АУАН и НП време и място, дружеството-жалбоподател не
се е съобразило със задължението си за незабавно уведомяване на
митническото учреждение, с което е реализирал от обективна страна състава
на посоченото в двата процесуални документа административно нарушение.
Съдът възприема като неоснователни възраженията на жалбоподателя и
за неясните методи, по които митническата администрация е достигнала до
извод за допуснато превишение на референтня размер. Действително, а това
не се спори и от въззиваемата страна, ползваната екселска таблица не е част
от изградена електронна система за мониторинг, но това не означава, че такъв
не е бил проведен или че резултатите му са компрометирани. Следва да се
посочи, че органите са проверявали и изчислявали по достъпни формули
данни, които самото дружество - въззивник им е предоставяло, а
установеното е съвпадало и с декларацията за временно складиране от
22.06.2020 г., указващо, че фактът на превишението е бил известен и за „И.Т.“
14
ООД. Последното се доказа безспорно и посредством заключението на
приетата по делото експертиза, напълно кореспондираща със свидетелските
показания и приобщените писмени доказателства. В цитираните източници на
вторично съюзно право, се уреждат редица процедурни правила и процеси,
обхващащи митническия сектор, в които резонно е да бъдат уредени
положителни и отрицателни задължения, касаещи както икономическите
оператори, така и митническите учреждения. В тази връзка, дали Митница -
София е изпълнила своите задължения и дали същите са осъществени в
подходящи срокове, се явява ирелевантно при разглеждане на настоящото
производство, доколкото не са установени конкретните действия/бездействия,
осъществени от страна на административнонаказващия орган, които да са
затруднили или възпрепятствали дейността на дружеството, да са го
поставили в неравностойно положение, спрямо останалите икономически
оператори или да са нарушили или най-малкото засегнали правото му на
защита в настоящия процес. От друга страна заключението на изготвената
повторна съдебно – икономическа експертиза, безспорно установи, че макар
нарушението да не е установено чрез „електронна система“, процесът по
калкулиране и обработка на данните, представени от дружеството-
жалбоподател, е осъществен коректно, без да са допуснати неточности или
съществени пропуски, поради което съдът не намира причина да се усъмни в
достоверността им. Доколкото не е установено да има все още единна
електронна система, то не може и да се претендира за използването на такава.
На следващо място, административнонаказващият орган правилно и
законосъобразно е приложил санкционната разпоредба на чл. 238, ал.1, вр. чл.
235, ал. 1 от ЗМ, която препраща имплицитно към нарушените правни
задължения на чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) №952/2016 г. на
Европейския парламент и на Съвета, вр. чл. 156 от Регламент за изпълнение
(ЕС) 2015/2447. Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Правилно
наказанието е било наложено на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 235, ал. 1 от
ЗМ, който гласи, че всяко нарушение на нормативни актове, приложими за
стоки под митнически надзор, установено от митническите органи, ако не е
предвидено друго, се наказва с глоба - за физическите лица от 300 до 1500
15
лева или имуществена санкция за юридически лица и еднолични търговци от
500 до 2000 лева. Наложената имуществена санкция е в минималния
установен в закона размер от 500 лева, поради което съдът не може да я
намалява повече.
В процесния случай въпросът за вината се явява ирелевантен предвид
обстоятелството, че отговорността на жалбоподателя е обективна и касае
неизпълнени задължения към държавата /арг. от чл. 83 ЗАНН/.
По отношение изтъкнатите от дружеството-жалбоподател доводи за
приложимост на хипотезата на маловажен случай съдът намира, че
нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, ал. 1
ЗАНН - такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи отговорността обстоятелства, да се отличава с по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно
нарушение от съответния вид. Коментираното нарушение всъщност е
типично формално нарушение, което се явява довършено със самия факт на
неизпълнение на предвидените в Закон за митниците /ЗМ/ задължения,
вменени на физическите и юридическите лица, без законът да поставя
изискване за настъпване на определени общественоопасни последици. По
този начин законодателят е въздигнал в нарушение самото застрашаване или
поставяне в опасност на обществените отношения, предмет на закрила, без да
изисква от това да са настъпили някакви вреди (били те имуществени или
неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28, ал. 1 ЗАНН не е
изключено и при формалните административни нарушения, но при тях
преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или липсата на
вредни последици, а с оглед степента, с която формалното нарушение е
поставило в опасност съответните обществени отношения.
В настоящия случай неизпълненото задължение от страна на
дружеството-жалбоподател е застрашило обществените отношения, свързани
със събираемостта на ДДС, който реално формира съществена част от
републиканския бюджет. Отделно от това следва да се отчете, че
нарушението не е едно, а са констатирани 24 на брой отделни нарушения за
проверявания период, което неминуемо обуславя по-големия интензитет на
обществена опасност в този случай. Въз основа на горното не може да се
16
приеме, че нарушението следва да бъде третирано като маловажен случай по
чл. 28 ЗАНН. Напротив, същото следва да бъде санкционирано по
административен ред с налагането на съответно адекватно на нарушението
административно наказание. Следва да се отбележи, че макар нарушението да
е продължило само 1 ден, то размерът на необезпечените публични държавни
вземания е варирал в границите от 7751,72 лева до 99090,17 лева, тоест
превишаването на размера на обезпечението не е незначително. Имайки
предвид обема на осъществяваната от дружеството-жалбоподател дейност, то
същото е било длъжно така да организира дейността си, обезпечаваща
спазването на конкретни законодателни разпоредби в областта на
митническото законодателство, че да не допуска да бъде обект на
административнонаказателно преследване.
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи,
така протеклата фаза на административнонаказателното производство по
установяване на административно нарушение и по налагане на
административно наказание не е опорочена поради допуснати съществени
процесуални нарушения, а отговорността на въззивника е ангажирана
правилно.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно следва да бъде
потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и съобразявайки нормата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът дължи произнасяне и по въпроса за възлагане на разноските,
сторени от страните в производството. Разпоредбата препраща към реда,
установен в чл.143 от Административнопроцесуалния кодекс АПК). В
конкретния случай на тази съдебна инстанция спорът е разрешен
благоприятно за въззиваемата страна, доколкото се потвърждава издаденото
наказателно постановление, като се отхвърля претенцията на жалбоподателя.
Въззиваемата страна е представлявана от юрисконсулт в производството,
поради което и с оглед определяне дължимия размер на разноските следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН. Съгласно същата
съдът определя размера на дължимото възнаграждение, при ограничението
той да не надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата, към която е
извършено препращането, в ал. 1 предвижда: „Заплащането на правната
17
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП”. Такъв
подзаконов нормативен акт се явява Наредба за заплащане на правната
помощ, в чл. 27е от която е определен относително размер на
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН от 80,00 до 120,00 лева.
Съобразявайки вида и количеството на извършената дейност по процесуално
представителство пред настоящата съдебна инстанция, както и предвид това,
че производството не се отличава със значителна фактическа и правна
сложност, съдът намира за справедлив размер на разноски за юрисконсултско
възнаграждение този, възлизащ на сумата от 80,00 лева. Тази сума следва да
бъде заплатена от жалбоподателя „И.Т.”ООД по сметка на Агенция Митници.
Предвид изхода на производството и с оглед приложението по силата на
препращащата разпоредба на чл. 84 от ЗАНН на нормата на чл. 189, ал. 3 от
НПК, съдът намира, че следва да възложи в тежест на въззивника и
разноските за извършените в хода на производството експертизи, възлизащи
в общ размер на 2270,00 лева. Същите следва да бъдат внесени по сметка на
СРС.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 528/2021 от 06.04.2022
г., издадено от директор на Териториална дирекция (ТД) Митница - С. с което
на дружеството-жалбоподател „И.Т.“ ООД, ХХХХХХ на основание чл. 238,
ал. 1 от Закон за митниците /ЗМ/, вр. чл. 23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) №
952/2013 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (МКС), вр. чл. 156 от Регламент за изпълнение
/ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни
правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (РИ 2015/2447), вр. чл. 235, ал. 1 ЗМ, във вр. с
чл. 231 ЗМ за нарушение по чл. 238, ал. 1 от Закон за митниците /ЗМ/ вр. чл.
23, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. вр. чл. 156 от Регламент за
изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията, е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева, като
18
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА „И.Т.“ ООД, ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление
гр. С. ПК ХХХХХХХХХХ, представлявано и управлявано от управителите
Ж.Б., Р.Б. и А.Б. да заплати по сметка на Териториална дирекция Митница -
София сумата от 80,00 (осемдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение за
процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция.
ОСЪЖДА „И.Т.”ООД, ХХХХХХ, със седалище и адрес на управление
гр. С. ПК ХХХХХХХХХХ, представлявано и управлявано от управителите
Ж.Б., Р.Б. и А.Б., да заплати по сметка на СРС сумата от 2270,00 (две хиляди
двеста и седемдесет) лева, представляваща сторени в съдебната фаза на
делото разноски за възнаграждение на вещи лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
19