П Р О Т О К О Л
Година 2020 Град Свиленград
Свиленградският районен
съд наказателен състав
На тринадесети
февруари две хиляди и двадесета година
В публично съдебно
заседание в следния състав:
Председател: КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
Секретар: Ц.Д.
Прокурор: Милена Славова
сложи за разглеждане докладваното
от Съдия СТАМБОЛИЕВА
НОХ дело № 114 по описа на
Съда за 2020 годи на
На именното повикване в 13.00
часа, се явиха:
Производство по реда на глава ХХІХ от НПК.
Страна
Районна прокуратура - Свиленград, редовно призована, изпраща представител –
Прокурор Милена Славова.
Подсъдим Х.А.М., редовно призован, се явява.
За него се явяват адв.П.К. - упълномощен защитник от Досъдебно производство (ДП),
редовно призована.
В залата присъства преводач Т.А.Х., редовно призован.
Адв.К. – Заявявам, че подзащитният ми ще се ползва в настоящото производство от арабски език.
Съдът като взе предвид, че
подсъдимият Х.А.М. не владее български език и предвид изричното изявление на защитника му,
че желае да се ползва от арабски езика в настоящото
производство, намира, че на същия следва да бъде назначен преводач, като
поименно определя Т.А.Х., който да извърши устен превод от български език на арабски и обратно, водим от което и на основание
чл. 142, ал. 1 от НПК
О П Р ЕД Е Л И :
НАЗНАЧАВА на подсъдимия Х.А.М. преводач Т.А.Х., който да извърши устен превод от български на арабски език и обратно при възнаграждение в размер на 20
лв., платими от Бюджета на Съда.
Издаде се РКО.
Сне се самоличността на преводача.
Преводач
Т.А.Х., роден на *** ***, Йемен, арабин, български гражданин, живущ ***, с
висше образование, женен, неосъждан, без родство, спорове и дела с подсъдимия и
с другите участници в производството.
Преводачът
Т.А.Х. – Владея писмено и говоримо арабски език.
Преводачът предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК, който предвижда за даване на неверен
превод пред Съд наказание „Лишаване от свобода” до 5 години.
Преводачът
Т.А.Х. – Обещавам да направя верен превод.
На преводача се разясниха правата и
задълженията.
Преводачът Т.А.Х. – Ясни са ми правата и
задълженията.
По хода на делото:
Прокурорът
– Да се даде ход на делото.
Адв.К.
– Да се даде ход на делото.
Подсъдимият
Х.А.М. (чрез преводача) – Разбирам се добре с преводача. Да се даде ход на
делото. Заявявам, че владея
писмено и говоримо кюрдски и арабски език, но в настоящото производство желая
да ми се превежда на арабски език.
Съдът намира, че не са на лице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
Преводачът Т.А.Х. - Представям Сметка за изплатени пътни
с ЛМПС, ведно с Фискален бон, като моля да ми бъдат изплатени пътни разноски в
размер на 20 лв.
Съдът
намира Искането за основателно и подкрепено с доказателства, поради което
О П
Р Е Д Е Л И :
ПОСТАНОВЯВА
на преводача Х.А.М. да се изплатят пътни
разноски в размер на 20 лв. (двадесет лева).
Да се издаде РКО.
Сне се самоличността на подсъдимия чрез
преводача.
Подсъдим Х.А.М., роден на *** ***, Сирия, кюрд, сирийски гражданин,
живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан към
датата на деянието – 30.04.2016 година.
Данните се снеха от Карта
на чужденец с хуманитарен статут, след което същата се върна на подсъдимия.
На
основание чл. 274, ал. 1 от НПК, се разясниха на страните
правото им на отводи срещу състава на съда, прокурора, защитника, съдебния
секретар и преводача.
Прокурорът
– Нямам искания за отводи и възражения против състава на съда, защитника на
подсъдимия, секретаря и преводача.
Адв.К.
– Нямам искания за отвод и възражения срещу състава на съда, прокурора,
секретаря и преводача.
Подсъдимият
Х.А.М. (чрез преводача) - Не възразявам против състава на съда, прокурора,
секретаря, защитника и преводача.
На основание чл. 274, ал. 2
от НПК, се разясниха на страните правата им, предвидени в НПК, както и правата на подсъдимия по чл. 55 от НК, и в
частност тези по чл. 55, ал. 4, вр.чл. 395а и по чл. 395в от НПК, а именно да
получи писмен превод на съответния език на постановената Присъда, респ.
одобрено Споразумение за решаване на делото или да откаже получаването на
писмен превод на посочените документи.
Подсъдимият
Х.А.М. (чрез преводача) - Ясни са ми правата.
Съдът докладва внесеното Споразумение.
Прокурорът – Представили сме Споразумение, което сме подписали с адв.П.К. -
защитник на подсъдимия Х.А.М. което поддържам и с което уреждаме всички въпроси
по чл. 381, ал. 5 от НПК. Моля производството по делото да бъде прекратено с
одобряване на представеното Споразумение.
Адв.К. - Поддържам Споразумението,
което сме подписали с Прокурор при
Районна прокуратура - Свиленград. Моля производството по делото да бъде
прекратено с одобряване на представеното Споразумение.
Подсъдимият Х.А.М. (чрез преводача) –
Поддържам Споразумението, което сме подписали. Моля производството по делото да
бъде прекратено с одобряване на представеното Споразумение.
На
основание чл. 382, ал. 4 от НПК, Съдът запитва
подсъдимия Х.А.М. разбира ли
обвинението; признава ли се за виновен; разбира ли последиците от
Споразумението; съгласен ли е с тях и доброволно ли е подписал Споразумението.
Подсъдимият
Х.А.М. (чрез преводача) - Разбирам обвинението. Признавам се за виновен.
Разбирам последиците от Споразумението и съм съгласен с тях. Известно ми е, че
одобреното Споразумение има характера на влязла в сила Присъда. Подписал съм
Споразумението доброволно.
Съдът предлага на страните в т. 2 от Споразумението
да се добави абзац последен със следното съдържание: „На
основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1
от НК, от наложеното на обвиняемия Х.А.М. наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 4 (четири) месеца и 4 (четири) дни, ДА
БЪДЕ приспаднато времето, през което същият е бил задържан със Заповед по ЗМВР
за срок от 24 часа, считано на 30.04.2016 година и с Постановление за задържане
съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 30.04.2016 година до 03.05.2016
година, включително.” и в т. 5 от
Споразумението да се добави абзац последен със следното съдържание: „Направените
по делото разноски за транспортиране на лек автомобил марка „Опел” с държавен
регистрационен № СТ 23 86 ВС в размер на 72 лв. да останат за сметка на
съответния орган, който ги е направил.”.
Прокурорът – Съгласна
съм.
Адв.К. – Съгласна съм.
Подсъдимият
Х.А.М. (чрез преводача) – Съгласен съм.
Съдът,
след като взе предвид категоричното и безусловно съгласие относно съдържанието
на окончателното Споразумение
О П Р Е Д Е Л И :
ВПИСВА
съдържанието на окончателното Споразумение в съдебния протокол, както следва:
Днес
на 13.02.2020 година в град Свиленград между подписаните: от една страна Милена
Славова - Прокурор при Районна прокуратура - Свиленград и от друга страна П.К.
- Адвокат от Адвокатска колегия - грод Хасково, упълномощен защитник на Х.А.М.,
гражданин на Сирия, обвиняем по ДП № 115/2016
година по описа на ГПУ - Свиленград, като констатирахме, че са налице
условията, визирани в чл. 381 от НПК, постигнахме помежду си Споразумение за
решаване на делото, включващо съгласие по всички въпроси, посочени в чл. 381,
ал. 5 от НПК относно следното:
1. Обвиняемият Х.А.М., роден на *** ***, Сирия, кюрд по произход, гражданин
на Сирия, живущ ***, Република България,
неженен, неосъждан към датата на деянието, със средно образование, дюнерджия, с
Карта на чужденец с хуманитарен статут № *********, издадена на 22.11.2018 година,
ЕГН **********, СЕ ПРИЗНАВА ЗА ВИНОВЕН в това, че на 30.04.2016 година в
землището на село Капитан Андреево, област Хасково, с цел да набави за другиго
имотна облага, противозаконно подпомогнал чрез осигуряване на транспорт
чужденците: Занар Джалал Ахмед и Дилан Мохаммад Нури Сулейман, както и
ненавършилите 16-годишна възраст: Тиланаз Занар Ахмед - 10 годишна, Сериаз
Занар Ахмед - 7 годишен и Хейви Занар Ахмед - 3 годишна, всички граждани на
Сирия, да преминат в страната в нарушение на закона (чл. 8, ал. 1 от Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ) –
„чужденецът може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ
за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато
такава се изисква.” съгласно Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/2001г.
на Съвета и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ - „чужденец, който влиза в Република
България или преминава през нейната територия, в зависимост от целта на
пътуването, трябва да притежава редовен документ за задгранично
пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава
е необходима.” съгласно Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/2001г. на Съвета),
като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство (МПС) - лек
автомобил марка „Мерцедес”, модел МЛ 270 ЦДИ с държавен регистрационен № Х 04 67
КВ, по отношение на повече от едно лице (5 лица) - престъпление по чл. 281, ал.
2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1 от НК.
2. За така извършеното престъпление по чл. 281, ал. 2, т.
1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1 от НК на обвиняемия Х.А.М. със снета по - горе
самоличност, на основание чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл.
55, ал. 1 от НК се налагат наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4
(четири) месеца и 4 (четири) дни и наказание „Глоба” в размер на 2 500 лв. (две
хиляди и петстотин лева).
На
основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода” се отлага за срок от 3 (три) години.
На
основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1
от НК, от наложеното на обвиняемия Х.А.М. наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 4 (четири) месеца и 4 (четири) дни, ДА
БЪДЕ приспаднато времето, през което същият е бил задържан със Заповед по ЗМВР
за срок от 24 часа, считано на 30.04.2016 година и с Постановление за задържане
съгласно чл. 64, ал. 2 от НПК, считано от 30.04.2016 година до 03.05.2016
година, включително.
3.
От деянието на обвиняемия Х.А.М. не са били причинени имуществени вреди,
подлежащи на възстановяване или на обезпечаване.
4. Веществените доказателства:
- лек автомобил марка „Мерцедес”, модел МЛ 270 ЦДИ с държавен регистрационен
№ Х 04 67 КВ, ведно със Свидетелства за
регистрация на МПС I част и II част за „Мерцедес” с държавен регистрационен № Х
04 67 КВ, собственост на обвиняемия Х.А.М., използвани за извършване на
престъплението, на основание чл. 281, ал. 3 от НК СЕ ОТНЕМАТ В ПОЛЗА НА
ДЪРЖАВАТА и
- 1
брой мобилен телефон марка „Самсунг”, модел S 6 с IMEL № 352148076392217/02, 1 брой
батерия и 1 брой СИМ карта на мобилен оператор „Теленор” № 89359/05010/05064/96018
- на съхранение в ГПУ –Свиленград, както и мобилен телефон марка „Сони Х – ПЕРИЯ”,
модел Z 2, 1 брой батерия и 1 брой СИМ карта на мобилен оператор „Виваком” №
**********/********** - на съхранение в ГПУ – Свиленград, и двата предадени с
Протокол за доброволно предаване, да се върнат на предаващото лице – обвиняемия
Х.А.М..
5. Направените по делото разноски за преводач в размер на
960.01 лв. на основание чл. 189, ал. 2 от НПК следва да останат за сметка на
съответния орган, който ги е направил.
Направените
по делото разноски за транспортиране на лек автомобил марка „Опел” с държавен
регистрационен № СТ 23 86 ВС в размер на 72 лв. да останат за сметка на
съответния орган, който ги е направил.
За посоченото по-горе престъпление от общ характер чл.
381, ал. 2 от НПК допуска постигането на Споразумение за решаване на
делото.
С настоящото Споразумение страните уреждат всички въпроси
във връзка с чл. 381 от НПК.
На страните е известно и същите се съгласяват с правните
последици от Споразумението, а именно, че след одобряването му от
първоинстанционния Съд Определението на Съда по чл. 382 от НПК е окончателно,
има последиците на влязла в сила Присъда за обвиняемия Х.А.М. и не подлежи на
въззивно и касационни обжалване.
На обвиняемия Х.А.М., със снета по-горе самоличност, чрез
преводача от български на арабски език и
обратно Т.А.Х. с ЕГН **********, роден на *** ***, предупреден за наказателната
отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК за даване на неверен превод, беше прочетено
Споразумението и беше разяснен смисъла му, след което обвиняемият декларира, че
е съгласен с постигнатото Споразумение и се отказва от съдебно разглеждане на
делото по общия ред.
ДЕКЛАРАЦИЯ
Подписаният Х.А.М. ДЕКЛАРИРАМ, че съм
съгласен със сключеното Споразумение, досежно извършеното от мен престъпление и
се отказвам от съдебно разглеждане на делото по общия ред, за което се
подписвам.
ПРЕВОДАЧ:...............…………
ОБВИНЯЕМ: ............…………..
(Т.А.Х.) (Х.А.М.)
СПОРАЗУМЕЛИ СЕ :
Районна
прокуратура -
град
Свиленград
ПРОКУРОР:………………….. ЗАЩИТНИК:……..……………
(Милена Славова) (П.К.)
ОБВИНЯЕМ………...…………
(Х.А.М.)
Настоящото Споразумение и Декларация
се преведоха от български на арабски език и обратно от преводача Т.А.Х. с ЕГН **********,***,
предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 2 от НК.
ПРЕВОДАЧ:.................................…
(Т.А.Х.)
Съобразявайки се с текста на окончателното Споразумение,
Съдът намира, че то не противоречи на закона и морала и следва да бъде
одобрено.
Поради гореизложеното и на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, Съдът
О П Р Е Д Е Л И: №
ОДОБРЯВА
постигнатото между Прокурор Милена Славова при Районна прокуратура – Свиленград, от една страна
и от друга - Адвокат П.К. ***, защитник на подсъдимия Х.А.М. ***, СПОРАЗУМЕНИЕ,
както следва:
І. ПРИЗНАВА подсъдимия Х.А.М., роден на *** ***, Сирия, кюрд, сирийски гражданин,
живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********, неосъждан към
датата на деянието – 30.04.2016 година, ЗА
ВИНОВЕН в това, че на 30.04.2016 година в землището на село Капитан
Андреево, област Хасково, с цел да набави за другиго имотна облага,
противозаконно подпомогнал чрез осигуряване на транспорт чужденците: Занар
Джалал Ахмед и Дилан Мохаммад Нури Сулейман, както и ненавършилите 16-годишна
възраст: Тиланаз Занар Ахмед - 10 годишна, Сериаз Занар Ахмед - 7 годишен и
Хейви Занар Ахмед - 3 годишна, всички граждани на Сирия, да преминат в страната
в нарушение на закона (чл. 8, ал. 1 от ЗЧРБ
– „чужденецът може да влезе в Република България, ако притежава редовен
документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза,
когато такава се изисква.” съгласно Приложение I на Регламент (ЕО) №
539/2001г. на Съвета (, действащ към датата на деянието – 30.04.2016 година)и
чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗЧРБ - „чужденец, който влиза в Република България или
преминава през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва
да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг
заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима.” съгласно
Приложение I на Регламент (ЕО) № 539/2001г. на Съвета (, действащ към датата на
деянието – 30.04.2016 година)), като деянието е извършено чрез използване на
МПС - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел МЛ 270 ЦДИ с държавен регистрационен
№ Х 04 67 КВ, по отношение на повече от едно лице (5 лица) - престъпление по
чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 281, ал.
2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1, вр.чл. 55, ал. 1, т. 1 и чл. 55, ал. 2 от НК ГО
ОСЪЖДА на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 (четири) месеца и 4 (четири)
дни и наказание „Глоба” в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева).
На основание чл. 66, ал. 1 от НК, ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) години, считано
от влизане в сила на настоящото Определение.
На
основание чл. 59, ал. 2, вр.ал. 1, т. 1
от НК, от наложеното на подсъдимия Х.А.М. наказание „Лишаване от свобода” за
срок от 4 (четири) месеца и 4 (четири) дни, ПРИСПАДА
времето, през което същият е бил задържан със Заповед по ЗМВР за срок от 24
часа, считано на 30.04.2016 година и с Постановление за задържане съгласно чл.
64, ал. 2 от НПК, считано от 30.04.2016 година до 03.05.2016 година,
включително.
ІІ. На основание чл. 281, ал. 3 от НК, ОТНЕМА в полза на
Държавата лек автомобил марка „Мерцедес”, модел
МЛ 270 ЦДИ с държавен регистрационен № Х 04 67 КВ - собственост на подсъдимия Х.А.М.,
ведно със Свидетелства за регистрация на
МПС I част и II част.
ІІІ.
ПОСТАНОВЯВА мобилен телефон марка „Самсунг”, модел S 6 с IMEL №
352148076392217/02, батерия и СИМ карта на мобилен оператор „Теленор” № 89359/05010/05064/96018
и мобилен телефон марка „Сони Х – ПЕРИЯ”, модел Z 2, батерия и СИМ карта на
мобилен оператор „Виваком” № **********/**********, да се върнат на подсъдимия Х.А.М.
с ЕГН ********** ***.
ІV. На основание чл. 189, ал. 2 от НПК, ПОСТАНОВЯВА
направените по делото разноски в общ размер на 960.01 лв. (деветстотин и
шестдесет лева и една стотинка) за
извършен устен и писмен превод да останат за сметка на органа на ДП; а в размер
на 20 лв. (двадесет лева) по съдебното производство - за сметка на Съда.
ПОСТАНОВЯВА
направените по делото разноски за транспортиране на лек автомобил марка „Опел”
с държавен регистрационен № СТ 23 86 ВС в размер на 72 лв. останат за сметка на
органа на ДП.
V. На
основание чл. 189, ал. 3 от НПК, ОСЪЖДА подсъдимия Х.А.М., роден на *** ***, Сирия,
кюрд, сирийски гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********,
неосъждан към датата на деянието – 30.04.2016 година, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Районен съд - Свиленград, направените по делото разноски в размер на 20 лв. (двадесет
лева), представляващи пътни такива на преводач, и сумата от 5 лв. (пет лева) –
държавна такса в случай на служебно издаване на Изпълнителен лист, вносими по
сметка на Районен съд - Свиленград.
С
оглед горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА наказателното
производство по НОХД № 114/2020 година
по описа на Районен съд – Свиленград, водено срещу Х.А.М. *** за престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и
т. 5, вр.ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.
Прокурор – Правя искане по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за
определяне на общо наказание на осъденото лице Х.А.М..
Адв.К. – Не възразявам да се открие
производство.
Осъденото лице Х.А.М. (чрез преводача) – Не възразявам да се открие
производство.
Съдът намира искането за допустимо и своевременно отправено, поради което
следва да бъде открито производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК.
С оглед на изложеното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТКРИВА производство по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК за НПК за
определяне на общо наказание на осъденото лице Х.А.М..
Прокурор – Считам, че са налице предпоставките на чл. 25, вр.чл. 23 от НК
за определяне на общо наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4 месеца и 4
дни на осъденото лице Х.А.М. по настоящото дело и по НОХД № 146/2016 година по
описа на Районен съд – Тополовград, към което следва да се присъедини и
наказанието „Глоба” в размер на 2 500 лв.; а наказанието, наложено по НОХД
№ 87/2017 година по описа на Районен съд – Харманли, следва да се изтърпи
отделно, както и наказанието „Глоба”.
Адв.К. – Не възразявам, като считам че действително са налице
предпоставките на чл. 25, вр.чл. 23 от НК за определяне на общо наказание на
осъденото лице Х.А.М. по настоящото дело и по НОХД № 146/2016 година по описа
на Районен съд – Тополовград.
Осъденото лице Х.А.М. (чрез преводача) – Съгласен съм с казаното от
адвоката ми.
След
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, Съдът в настоящия си състав
установи следната фактическа обстановка
по отношение на съдебното минало на осъденото лице Х.А.М.:
Видно от приложеното по делото доказателство - Справка за съдимост, Х.А.М. е
осъждан, както следва:
С влязло в сила на 27.03.2017 година Определение № 31 от 27.03.2017
година по НОХД № 87/2017 година по описа на Районен съд – Харманли за
престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено на 10.03.2017 година, на Х.А.М.
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца, като
изпълнението му е отложено с изпитателен срок от 3 години и наказание „Глоба” в
размер на 250 лв.
С влязло в сила на 22.02.2018 година Определение № 7 от
22.02.2018 година по НОХД № 146/2017 година по описа на Районен съд –
Тополовград за престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК, извършено на 12.12.2017
година, на Х.А.М. е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4
месеца, което следва да изтърпи ефективно при първоначален „общ” режим и
наказание „Глоба” в размер на 500 лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е
приведено в изпълнение наказанието „Лишаване от свобода” по НОХД № 87/2017
година на Районен съд – Харманли, което следва да бъде изтърпяна при
първоначален „общ” режим.
Наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 3 месеца,
наложено по НОХД № 87/2017 година на Районен съд – Харманли и приведено в
изпълнение със Съдебен акт по НОХД № 146/2017 година на Районен съд –
Тополовград е изтърпяно на 12.05.2018 година.
Наказанието
„Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца, наложено по НОХД 146/2017 година на
Районен съд – Тополовград е изтърпяно на 27.07.2018 година.
При така
установената фактическа обстановка и при условията на чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
При постановяване на съдебен акт, Съдът следва да се съобрази с два основни
принципа на наказателноправната ни система, а именно: принципът на
законоустановеност и принципът за осигуряване на най-благоприятно положение на
осъденото лице.
За
постановяване на общо наказание разпоредбите на чл. 23-25 от НК, въвеждат
задължителното изискване лицето да е извършило деянията по отделно
постановените Съдебни актове, преди да е имало влязъл в сила Съдебен акт за
което й да е от тях. Налице са предпоставките за групиране по отношение на Х.А.М.
на настоящите му наказания с осъждането по Съдебния акт, постановен по НОХД №
146/2016 година по описа на Районен съд – Тополовград. Съгласно трайно
установената съдебна практика Съдът, постановил последната Присъда, следва да
извърши групиране на наказанията с Присъдата или по реда на чл. 306, ал. 1, т.
1 от НПК, като приложи принципът за най-благоприятното за осъдения съчетание,
установен с Постановление № 4/1965 година на Пленума на ВС и Решение № 11/1987
година на ОСНК на ВС. Съдът намира, че следва
да групира наказанията, наложени на Х.А.М. със следните съдебни актове: по НОХД
№ 114/2020 година на Районен съд – Свиленград и по НОХД № 146/2016 година по
описа на Районен съд – Тополовград, тъй като този вариант на групиране е най-благоприятният
за Х.А.М., за определяне на общо наказание, явяващо се най-тежкото, а именно:
„Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца и 4 дни, което да изтърпи ефективно
при първоначален „общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, тъй като не са налице предпоставките на т. 2 на
посочената разпоредба, а именно наложените наказания „Лишаване
от свобода” не са за повече от 5 години и лицето не е осъждано и тъй като не са налице предпоставките на т. 1 на
посочената разпоредба – наложеното наказание не е Доживотен затвор и
Доживотен затвор без замяна.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне
от така определеното общо наказание „Лишаване от свобода”, изтърпяната част от
същото в размер на 4 месеца, считано до 27.07.2018 година, по НОХД № 146/2017
година на Районен съд - Тополовград.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал.
2 от НК следва да се приспадне от така определеното общо наказание „Лишаване от
свобода” времето, през което Х.А.М.
е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, считано на 30.04.2016 година
и по реда на НПК с Постановление за задържане за срок до 72 часа на основание чл.
64, ал. 2 от НПК, считано от 30.04.2016 година до 03.05.2016 година, по НОХД №
114/2020 година на Районен съд - Свиленград.
Съдът
не обсъжда възможността за увеличаване на така определеното общо наказание по
реда на чл. 24 от НК, тъй като имайки предвид целите на наказанието и водейки
се от принципните правила за най-благоприятното за осъдения съчетание, счита че
така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца и 4
дни ще е достатъчно, с оглед постигане целите на наказанието в чл. 36 от НК,
поради което не следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 24 от НК. От друга
страна няма такова искане от страна на Районна прокуратура – Свиленград.
Отделно от това следва да се посочи, че константната съдебна практика приема,
че при кумулиране само
на две или три наказания „Лишаване от свобода” с невисоки размери, от порядъка
на месеци или на 1 – 2 години, не следва да се прилага нормата на чл. 24 от НК
и не следва да се увеличава определеното общо наказание, тъй като по този начин
се лишава от смисъл института на „определяне на общо наказание” и практически
се стига до резултат, равнозначен на поотделно изтърпяване на всяко от двете/трите
кумулирани наказания.
Затова следва да се приеме, че определеното общо най-тежко наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 4 месеца и 4 дни,
което следва да се търпи ефективно, ще постигне визираните в чл. 36 от НК цели
на наказанието, поради което не се налага увеличаването му по реда на чл. 24 НК
за постигане целите на специалната превенция. Следва да се отчете и младата
възраст на осъдения. Т.е. Съдът счита, че определеното общо наказание „Лишаване
от свобода” за срок от 4 месеца и 4 дни,
което да изтърпи ефективно, съобразно неговия вид, размер и начин на
изтърпяване ще бъде достатъчно ефикасно за резултатното поправяне и
превъзпитание на осъдения и не е необходимо да се проявява към същия по-голяма
строгост чрез увеличаване на посоченото общо наказание.
Ето защо Съдът намира, че в случая не са налице
предпоставките за увеличаване на така определеното общо наказание по реда на
чл. 24 от
НК.
Към така определеното общо наказание
„Лишаване от свобода” следва да се присъедини и наказанието „Глоба” в размер на
2 500 лв.
Също така, Х.А.М.
следва да изтърпи наложеното му наказание по
НОХД № 87/2017 година по описа на Районен съд – Харманли, а именно: Лишаване от свобода за срок от 3 месеца,
което да бъде изтърпяно изцяло, ефективно, отделно и преди общото наказание. По
посочените по-горе съображения това наказание следва да се изтърпи при първоначален
„общ” режим на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Следва да се изтърпи и наказанието
„Глоба” в размер на 250 лв. Наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 3
месеца е изтърпяно на 12.05.2018 година.
Водим от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 25, ал. 1, вр.чл. 23, ал. 1 от НК,
ОПРЕДЕЛЯ на осъденото лице Х.А.М., роден
на *** ***, Сирия, кюрд, сирийски гражданин, живущ ***, със средно образование,
неженен, ЕГН **********, осъждан, за изтърпяване ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, явяващо
се най-тежко измежду наложените му по НОХД №
114/2020 година по описа на Районен съд - Свиленград и по НОХД
№ 146/2017 година по описа на Районен съд – Тополовград, а именно: наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4
(четири) месеца и 4 (четири) дни, което да изтърпи ефективно.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА така определеното общо наказанието „Лишаване от свобода” да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
На основание чл. 25, ал. 2 от НК, ПРИСПАДА от така определеното общо
наказание „Лишаване от свобода”, изтърпяната част от същото в размер на 4
месеца, считано до 27.07.2018 година, по НОХД № 146/2017 година на Районен съд
- Тополовград.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от НК, ПРИСПАДА от
така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” времето, през което осъденият
Х.А.М., е бил задържан по реда на ЗМВР за срок от 24 часа, считано на
30.04.2016 година и по реда на НПК с Постановление на Прокурор от Районна прокуратура
– Свиленград за 72 часа, по НОХД № 114/2020 година по описа на Районен съд –
Свиленград, считано от 30.04.2016 година до 03.05.2016 година, включително.
Не прилага разпоредбата на чл. 24 от НК.
На основание чл. 23, ал. 3 от НК, ПРИСЪЕДИНЯВА към така
определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” в размер на 4 (четири) месеца и 4 (четири) дни и
наказанието „Глоба” в размер на 2 500 лв. (две хиляди и петстотин лева).
Така определеното общо наказание „Лишаване от свобода” за
срок 4 (четири) месеца и 4 (четири) дни
е изтърпяно на 27.07.2018 година и от 30.04.2016 година до 03.05.2016 година,
включително.
ПОСТАНОВЯВА наложеното на осъдения Х.А.М., роден на *** ***, Сирия, кюрд, сирийски гражданин, живущ ***,
със средно образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, наказание по НОХД №
87/2017 година по описа на Районен съд – Харманли, а именно: „Лишаване от свобода”
за срок от 3 (три) месеца ДА БЪДЕ изтърпяно изцяло, ефективно, отделно и след общото
наказание, определено по НОХД № 114/2020 година на Районен съд – Свиленград и
по НОХД № 146/2017 година на Районен съд - Тополовград, както и наказанието „Глоба”
в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), което също следва да се изтърпи отделно.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три)
месеца да се изтърпи при първоначален „общ” режим.
Наказание „Лишаване от свобода” за срок 3 (три) месеца е изтърпяно на 12.05.2018
година.
Определението
подлежи на обжалване и протест пред Хасковски окръжен съд в 15 - дневен
срок, считано от днес.
Председател:..................................
(Кремена
Стамболиева)
Съдът счита, че доколкото наказателното
производство е прекратено с влязъл в сила Съдебен акт,
то следва мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия на ДП да бъде
отменена, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ взетата на ДП мярка
за неотклонение „Гаранция” в размер на 1 000 лв.
(хиляда лева) спрямо Х.А.М., роден на *** ***, Сирия, кюрд, сирийски гражданин,
живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********, осъждан - внесена.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Адв.К. – Моля да бъде
върната внесената „Гаранция” в размер 1 000 лв.
Подсъдимият Х.А.М. (чрез преводача) – Присъединявам се към казаното от
адвоката ми.
Прокурорът – Предоставям
на Съда.
След запознаване с делото, Съдът приема за установено
следното:
НОХД № 114/2020 година
по описа на Районен съд - Свиленград, водено против подсъдимия Х.А.М. за
престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5, вр.ал. 1 от НК е решено с
Определение от 13.02.2020 година. Със същото Х.А.М. е признат за виновен и
осъден за посоченото престъпление, като му са наложени наказания „Лишаване от
свобода” с прилагане на чл. 66 от НК и Глоба.
Спрямо
подсъдимия Х.А.М. в хода на ДП с № 115/2016 година на ГПУ – Свиленград е била
взета мярка за неотклонение „Гаранция” в размер 1 000 лв. Гаранцията е внесена
с Вносна бележка на „Търговска банка Д” АД, видно от представения екземпляр от
горепосочената Вносна бележка, в която е отразено, че сумата от 1 000 лв. е
внесена в полза на Х.А.М., като изрично е посочено и основанието за това - представлява
„Гаранция” по ДП с № 115/2016 година на ГПУ – Свиленград и вносителят е Елена
Георгиева Милева. Посочената мярка за неотклонение, след одобряване на
Споразумението, е отменена с влязло в сила протоколно Определение от 13.02.2020
година по реда на чл. 309 от НПК предвид факта, че наказателното производство е
прекратено с влязъл в сила акт.
При така
изложените фактически данни, налице е едно от основанията, предвидени в ал. 8
на чл. 61 от НПК за освобождаване на внесената Гаранция, предвид факта, че Х.А.М.
е осъден на наказание „Лишаване от свобода”, което няма да изтърпи ефективно.
Следователно понастоящем е отпаднало основанието за внасянето на сумата по Гаранцията,
поради което внесената Гаранция подлежи на връщане и следва да се освободи след
представяне на Вносната бележка в оригинал.
Водим от
изложеното Съдът,
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСВОБОЖДАВА
ВНЕСЕНАТА
„ГАРАНЦИЯ” в размер 1 000 лв. в полза на Х.А.М. – обвиняем по ДП с № 115/2016
година на ГПУ – Свиленград, с Вносна бележка на „Търговска банка Д” АД, която
сума да се ВЪРНЕ на ВНОСИТЕЛЯ й Елена Георгиева Милева или на надлежно упълномощено от него лице, след представяне на
Вносната бележка в оригинал.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване или протест.
Председател:..................................
(Кремена Стамболиева)
По
отношение на подсъдимия Х.А.М. в ДП е наложена „Забрана за напускане пределите
на Република България”. Предвид явяването му в днешното съдебно заседание и
приключване на делото в първата инстанция със Съдебен акт, наложената мярка за
процесуална принуда вече не е необходима и следва да бъде отменена.
С
оглед на горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ мярката за
процесуална принуда „Забрана за напускане на пределите на Република България”,
наложена на Х.А.М., роден на *** ***, Сирия, кюрд, сирийски гражданин,
живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********, осъждан, с
Постановление от 03.05.2016 година по Бързо производство (БП) № 115/2016
година на ГПУ – Свиленград, преобразувано в ДП № 115/2016 година на ГПУ – Свиленград с Постановление от 10.05.2016 година на
Районна прокуратура - Свиленград, приключило с НОХ № 114/2010 година на
Районен съд - Свиленград.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ДА СЕ ПИШЕ Писмо до ОДМВР – Хасково, в което се посочи, че
„Забраната за напускане на пределите на Република България”, наложена с Постановление
от 03.05.2016 година по БП № 115/2016 година на ГПУ –
Свиленград, преобразувано в ДП № 115/2016 година на ГПУ – Свиленград с Постановление от 10.05.2016 година на
Районна прокуратура - Свиленград, спрямо Х.А.М., роден на *** ***, Сирия,
кюрд, сирийски гражданин, живущ ***, със средно образование, неженен, ЕГН **********,
осъждан, Е СНЕТА, като се изпрати и картата.
Заседанието завърши в 13.15 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
СЪДИЯ:
СЕКРЕТАР: