Р Е Ш Е Н И Е
№2174
гр. Пловдив, 15 ноември 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на втори
ноември, две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2705 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.268 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
“ИНФОЖОКЕР.БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, представлявано от адвокат Х.Д.- пълномощник, обжалва Решение №161 от 18.06.2021г. на изпълняващ длъжността (и.д.) директор на Териториална дирекция (ТД), гр. Пловдив, на Националната агенция за приходите (НАП), с което е оставена без уважение жалба на “ИНФОЖОКЕР.БГ“ ЕООД против Разпореждане с Изх.№С210016-137-0004074 от 01.06.2021г. на Б.М.- главен публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, с което е оставено без уважение възражение за изтекла погасителна давност спрямо публични вземания в общ размер от 44 337,69 лв., от които общо 23 570,59 лв. главници и общо 20 767,08 лв. законни лихви към 01.06.2021г., по изпълнително дело №16090012777 по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2009г.
Претендира се отмяна на оспореното решение поради незаконосъобразност; отмяна на отказа за погасяване по давност на процесните публични задължения; както и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- директор на ТД- Пловдив на НАП, представляван от юрисконсулт Е.Ф.- пълномощник (лист 58), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Освен това, по делото е налично становище (листи 6-7) от юрисконсулт Д.А.- пълномощник (лист 8), за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 500,00 лева, определен по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба №1/09.07.2004г.), за което е представен списък на разноските (лист 9).
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
Оспореното решение (листи 14-16) е получено на 27.09.2021г. по електронна поща от жалбоподателя, за което по делото е прието заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 13). От своя страна, жалбата (лист 5) е подадена по електронен път чрез Система за сигурно електронно връчване (ССЕВ) на Държавна агенция “Електронно управление“ (ДА“ЕУ“) на 04.10.2021г., според приетата по делото нарочна разпечатка (лист 4), или в рамките на законоустановения срок. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място, настоящият състав на съда намира оспореното решение за издадено от компетентен орган, а именно директорът на компетентната ТД на НАП, каквато в случая се явява ТД- Пловдив на НАП, съгласно чл.8, ал.1, т.3 от ДОПК, и по отношение на което обстоятелство между страните няма формиран спор.
В подкрепа на посоченото до тук, следва да се посочи, че като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №ЗЦУ-ОПР-21 от 14.06.2021г. (лист 10) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед, на основание чл.84 от Закона за държавния служител (ЗДСл) и чл.10, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), М.М.П.-С.- заместник-директор на ТД- Пловдив на НАП, е оправомощена да изпълнява правомощията на директор на ТД- Пловдив на НАП, при отсъствие (законоустановен отпуск, командировка и др.) на В.Н.Н.- директор на ТД- Пловдив на НАП. Освен това, с посочената заповед И.В.В.- заместник-директор на ТД –Пловдив на НАП, е оправомощен да изпълнява правомощията на директор на ТД- Пловдив на НАП, при едновременно отсъствие на В.Н.Н. и М.М.П.-С..
Прието е заверено копие на Заповед №2-4213 от 14.06.2021г. (лист 11) на изпълнителния директор на НАП, с която заповед на В.Н.Н. е разрешено ползването на 3 работни дни отпуск за периода от 16.06.2021г. до 18.06.2021г. включително.
Прието е заверено копие на Болничен лист №Е20203440018, издаден на 14.06.2021г. от ЕТ “Д-р Р.Н.“, удостоверяващ обстоятелството, че в периода от 14.06.2021г. до 18.06.2021г. М.М.П.-С. има правото да ползва отпуск поради временна неработоспособност.
Спрямо жалбоподателя е образувано изпълнително дело №16090012777 по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2009г. за събиране на множество публични задължения, формирани от задължения по Декларация образец №6, представляваща Приложение №4 към чл.2, ал.2 от Наредба №Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-8/29.12.2005г., отм.), съответно вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО) по Кодекса за социално осигуряване (КСО); вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО), универсален пенсионен фонд (УПФ) по КСО; вноски за здравно осигуряване (ЗО) по Закона за здравното осигуряване (ЗЗО); вноски по справки-декларации по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС); вноски за данъци по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Съобщение за насрочване на опис (СНО) с Изх.№12777/2009/000020 от 22.06.2015г. (листи 35-39) на Б.М.- публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, с което жалбоподателят се уведомява, че на 14.07.2015г. от 10:00ч. ще бъде извършен опис на притежавани от него движими вещи. Доказателствата по делото не позволяват формирането на категоричен извод относно обстоятелството, дали посоченото СНО е получено от жалбоподателя и на коя дата евентуално това е станало. Според посоченото СНО, към 04.06.2015г. задълженията на жалбоподателя са в общ размер от 38 610,33 лв., от които общо 17 884,12 лв. главници, общо 20 626,21 лв. лихви и общо 100,00 лв. нелихвоносна част.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с Изх.№160371601612221 от 29.06.2016г. (листи 32-33), издадено на основание чл.191, ал.4 от ДОПК, адресирано до държавен съдебен изпълнител (ДСИ) при Районен съд- Пловдив за нуждите по изпълнително дело №10087/2016г.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с Изх.№160371601612206 от 29.06.2016г. (листи 30-31), издадено на основание чл.191, ал.4 от ДОПК, адресирано до ДСИ при Районен съд- Пловдив за нуждите по изпълнително дело №10067/2016г.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Удостоверение за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки с Изх.№160371802295546 от 09.11.2018г. (лист 29), издадено на основание чл.191, ал.4 от ДОПК, адресирано до частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.Г. за нуждите по изпълнително дело №20188250400674 по описа на ЧСИ С.Г. за 2018г.
Респективно, държавата (НАП) е присъединен кредитор по посочените три броя изпълнителни дела, съгласно чл.458 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Разпореждане за присъединяване с Изх.№С160016-105-0074765 от 05.10.2016г. (листи 26-27) на Б.М.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, с което е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на публични вземания в общ размер от 2 233,90 лв., от които общо 1 890,04 лв. главници и общо 343,86 лв. законни лихви към 05.10.2016г.
Като доказателство по делото е прието и заверено копие на Разпореждане за присъединяване с Изх.№С200016-105-0042988 от 17.02.2020г. (лист 25) на Б.М.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, с което е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на публични вземания в общ размер от 100,41 лв., от които 74,98 лв. главници и 25,43 лв. законни лихви към 17.02.2020г.
В ТД- Пловдив на НАП постъпва молба /с Вх.№С210016-000-0164489 от 08.04.2021г./ от жалбоподателя (лист 50), чрез адвокат Х.Д.- пълномощник (лист 50а), с която е заявено искане за погасяване по давност на задълженията му.
С процесното Разпореждане с Изх.№С210016-137-0004074 от 01.06.2021г. (листи 41-49) на Б.М.- публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП е отказано прекратяването поради изтекла погасителна давност на изпълнителното производство по отношение на публични задължения в общ размер от 44 337,69 лв., от които общо 23 570,59 лв. главници и общо 20 767,08 лв. законни лихви към 01.06.2021г.
Процесното разпореждане е получено на 02.06.2021г. по електронна поща от жалбоподателя, за което по делото е прието заверено копие на Удостоверение за извършено връчване по електронен път (лист 40)
Според оспореното по делото решение, на 09.06.2021г. по електронна поща в ТД- Пловдив на НАП постъпва жалба (лист 23) от “ИНФОЖОКЕР.БГ“ ЕООД, чрез адвокат Х.Д.- пълномощник (лист 24а), против Разпореждане с Изх.№С210016-137-0004074 от 01.06.2021г., след което е издадено оспореното в настоящето производство решение.
При така описаната фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Процесното разпореждане е издадено от компетентен орган- публичен изпълнител при ТД- Пловдив на НАП, което обстоятелство не е спорно между страните.
Процесното разпореждане е издадено в съответствие с изискванията за форма на административния акт, предвид посочването в същото на фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за обжалването му.
Според чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок.
Според чл.171, ал.2 от кодекса, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато: 1) задължението е отсрочено или разсрочено; 2) вземането е предявено в производство по несъстоятелност; 3) е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение; 4) изпълнението е спряно по искане на длъжника; 5) е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Според чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира: 1) когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2) когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3) когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4) когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5) с налагането на обезпечителни мерки; 6) когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение.
Според чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение; ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната.
Според чл.172, ал.3 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
В случая, задълженията на жалбоподателя са формирани от множество задължения по справки-декларации по ЗДДС и задължения за осигурителни вноски по Декларация образец №6 за периодите 2010г., 2011г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г., за които най-ранните срокове за доброволно плащане са 06.01.2011г. (Декларация образец №6 №160021020594206 от 06.01.2011г.) и справка-декларация по ЗДДС с Вх.№16001642431 от 12.01.2011г.
Съответно, 5-годишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК спрямо най-рано декларираните задължения на жалбоподателя, които следва да бъдат внесени на 06.01.2011г. и 14.01.2011г., започва да тече от 01.01.2012г. и изтича на 31.12.2016г.
Аналогично, 10-годишната давност по чл.171, ал.2 от ДОПК, спрямо най-рано декларираните задължения на жалбоподателя, които следва да бъдат внесени на 06.01.2011г. и 14.01.2011г., започва да тече от 01.01.2012г. и изтича на 31.12.2021г.
На следващо място, според точка 10. от мотивите на Тълкувателно решение (ТР) №2 от 26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на Върховния касационен съд (ВКС), ОСГТК, “Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.”
Посочи се по-горе, че на 22.06.2015г. е издадено СНО с Изх.№12777/2009/000020 от Б.М.- публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, с което жалбоподателят се уведомява, че на 14.07.2015г. от 10:00ч. ще бъде извършен опис на притежавани от него движими вещи.
Посочи се също така, че с Разпореждане за присъединяване с Изх.№С160016-105-0074765 от 05.10.2016г. е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на публични вземания в общ размер от 2 233,90 лв., от които общо 1 890,04 лв. главници и общо 343,86 лв. законни лихви към 05.10.2016г., а с Разпореждане за присъединяване с Изх.№С200016-105-0042988 от 17.02.2020г. е допуснато присъединяване в изпълнителното производство на публични вземания в общ размер от 100,41 лв., от които 74,98 лв. главници и 25,43 лв. законни лихви към 17.02.2020г.
При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че на датите 22.06.2015г., 05.10.2016г. и 17.02.2020г. от страна на публичния изпълнител са извършени валидни изпълнителни действия по изпълнително дело №16090012777 по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2009г., с които действия е прекъсната давността спрямо задълженията на жалбоподателя, съгласно чл.172, ал.2, пр.2 от ДОПК, като най-ранното от посочените три прекъсвания (22.06.2015г.) е направено преди датата 31.12.2016г. Следователно, 5-годишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК не е изтекла, противно на твърдението на жалбоподателя.
Също така, настоящият състав на съда намира, че не е изтекла и 10-годишната давност по смисъла на чл.171, ал.2 от ДОПК, доколкото същата изтича на 31.12.2021г. спрямо най-старите публични задължения на жалбоподателя, платими през 2011г.
Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира Разпореждане с Изх.№С210016-137-0004074 от 01.06.2021г. за валиден и законосъобразен акт.
От своя страна, като оставя без уважение жалбата против процесното разпореждане, ответникът в настоящето производство постановява акта си при правилно прилагане на закона. Респективно, решението на ответника е валиден и законосъобразен акт, жалбата против който акт е неоснователна и не следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е също неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза на НАП следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), във връзка с §2 от ДР на ДОПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ИНФОЖОКЕР.БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, против Решение №161 от 18.06.2021г. на и.д. директор на ТД- Пловдив на НАП, с което е оставена без уважение жалба на “ИНФОЖОКЕР.БГ“ ЕООД против Разпореждане с Изх.№С210016-137-0004074 от 01.06.2021г. на Б.М.- главен публичен изпълнител в ТД- Пловдив на НАП, с което е оставено без уважение възражение за изтекла погасителна давност спрямо публични вземания в общ размер от 44 337,69 лв., от които общо 23 570,59 лв. главници и общо 20 767,08 лв. законни лихви към 01.06.2021г., по изпълнително дело №16090012777 по описа на ТД- Пловдив на НАП за 2009г.
ОСЪЖДА “ИНФОЖОКЕР.БГ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: ***, ЕИК *********, да заплати в полза на Националната агенция за приходите, ЕИК *********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/