ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 1686
гр.Пловдив,
31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХ състав, в закрито
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ХРИСТИНА
ЮРУКОВА
МАРИЯ НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дичев
ЧКАД № 2693 по
описа за 2022 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по частна жалба на Г.В.В. против Определение № 300/ 06.04.2022 г. по
АД № 52/ 2022 г. по описа на Административен съд - Габрово, в частта с която е
оставено без уважение искане от 27.12.2021 г. за освобождаване от такси и разноски по
делото.
Ответникът
не е изразил становище по жалбата.
Частната
жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. На
първо място - противно на твърденията в
жалбата - такси и разноски /ако има
такива/ за конкретното производство се дължат на общо основание, тъй като
производството е административно, а не исково по ЗИНЗС и нормата на чл.285,
ал.3, изр.второ от ЗИНЗС е неприложима за същото. От друга страна самият
жалбодател сочи в декларацията си, че притежава имоти, като съгласно
константната съдебна практика съдът е длъжен да извърши преценката въз основа
на представените доказателства за имущественото състояние на лицето, семейното
му положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и други
установени по делото обстоятелства, които са относими към възможността за
изпълнение на задължението за внасяне на държавната такса. При тази преценка
съдът е задължен да изясни общото имуществено състояние на страната и да го
съпостави с размера на дължимата се държавна такса /в случая 10 лв./ и
евентуалната възможност за правене на разноски /в случая на практика нулева/,
за да прецени дали страната разполага с достатъчно средства за заплащането й.
Притежаваното от страната имущество също е предмет на преценка и то именно с
оглед на възможността чрез него да бъдат реализирани средства, които да
послужат за заплащане на дължимата се държавна такса и разноски. Евентуално
наложените върху имуществото обезпечителни мерки по реда на ЗОПДИППД /отм./ не
са абсолютно основание тези имущества да бъдат изключени от преценката, тъй
като страната не е лишена от възможността да го ползва по предназначение, наред
с това ако липсват други възможности да заплати дължими се публични вземания /каквото
е например и задължението за заплащане на държавна такса/, може да иска от съда
да вдигне обезпечението върху част от обезпеченото имущество.
Първоинстанционният съд не се е отклонил от съдебната практика, поради което
оспореното определение е правилно в обжалваемата му част и следва да бъде
оставено в сила в обжалваната му част.
Мотивиран
от горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Определение
№ 300/ 06.04.2022 г. по АД № 52/ 2022 г. по описа на Административен съд -
Габрово, в обжалваната му част, с която е оставено без уважение искане от
27.12.2021 г. за освобождаване от такси
и разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:………………………..……
ЧЛЕНОВЕ: 1.………………………………
2……………………………….