Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260037 17.02.2021 г.
град Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН ПЪРВИ СЪСТАВ
На двадесет и шести януари две хиляди двадесет и първа година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Атанас Динков
Секретар: Донка Василева
като разгледа докладваното от съдия Атанас
Динков АНД № 471 по описа за 2020 г. за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.
59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Съдът е сезиран с
жалба от Б.Н.К. - К., ЕГН **********, против Електронен
фиш, Серия К, № 3865008, за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара Загора (ЕФ), с
който на основание чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП), за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. чл. 21,
ал. 1 от ЗДвП, на жалбоподателката е било наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 лева.
Жалбоподателката
Б.Н.К.
- К. моли електронния фиш да бъде отменен.
Въззиваемата
страна ОДМВР – Стара Загора моли електронния фиш да бъде потвърден.
Съдът,
като прецени събраните доказателства, намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е допустима
като подадена в законоустановения срок от надлежна страна – санкционирано лице,
което има правен интерес от оспорването и е срещу акт подлежащ на съдебен контрол.
С обжалвания ЕФ,
жалбоподателката Б.Н.К. - К., ЕГН ********** е
санкционирана на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП ("При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което
не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в
отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер,
определен за съответното нарушение..."), във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 5
от ЗДвП ("Водач, който превиши разрешената скорост извън населено
място, се наказва, както следва: за превишаване от 41 до 50 km/h - с глоба 400
лв."), за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП
("Когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е
различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак"),
във вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това,
че на 11.07.2020 г. в 12.31 часа в обл. Стара
Загора, АМ Тракия, км. 190, посока гр. Бургас, при ограничение на скоростта 90
км/ч, въведено с пътен знак В26 ("Забранено е движението със скорост,
по-висока от означената"), е управлявала товарен
автомобил „**“, с регистрационен номер **, със
скорост 138 км/ч, при отчетен толеранс от - 3 %, като нарушението (превишаване
на разрешената скорост с 48 км/ч) е било установено и заснето с мобилна радарна
система (автоматизирано техническо средство) №
ТFR1-М 572.
Жалбата
е неоснователна.
Съдържанието
на обжалвания ЕФ, е изцяло съобразено с императивните изисквания на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП, като са посочени всички обстоятелства от значение за
съставомерността на деянието и за наличието на административно нарушение -
описани са конкретните параметри на нарушението и пределите на следващата се за
него отговорност от гл. т. на правна квалификация и вид/размер на приложимата
санкция, както и издателят ОДМВР - Стара Загора (компетентен орган, с оглед
мястото на извършване на нарушението).
ЕФ е
бил издаден по образеца, утвърден от министъра на вътрешните работи със Заповед
№ 8121з-172 от 29.02.2016 г. (л. 15 от делото) съобразно разпоредбата на чл.
189, ал. 4, изречение трето от ЗДвП ("Образецът на електронния фиш се
утвърждава от министъра на вътрешните работи"), и отговаря на
императивните изисквания на чл. 189, ал. 4, изречение второ от ЗДвП
("Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане").
Съгласно
чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по този закон
определените от министъра на вътрешните работи служби имат право за
установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват
технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на
нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство, като
според пар. 6, т. 65 от ЗДвП автоматизирани технически средства и системи са
уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно ЗИ (Закон за измерванията), които установяват и автоматично заснемат
нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган,
така и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на
участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес. Именно с такава мобилна радарна
система е било установено и заснето конкретното нарушение, като нейното
сертифициране и изправност към момента на извършване на нарушението се
установява от представените удостоверение за одобрен тип средство за измерване
и протокол за извършена проверка (л. 11, л. 12 и л. 13 от делото).
Съгласно
чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи
служби имат право да извършват контрол по спазване на правилата за движението
по пътищата с автомобили, оборудвани със средства за аудиозапис и
видеозаснемане, като контролът се осъществява само в обхвата на средствата за
видеозаснемане, а според ал. 3 на цитирания член условията и редът за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи,
каквато е Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. В случая спазването на тези изисквания при
заснемане на конкретното нарушение се установява от представените снимков
материал и протокол за използване на процесното автоматизирано техническо
средство или система (л. 7, л. 8 и л. 14 от делото).
Протокола
по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., съдържа информация за
точното местонахождение на мястото за контрол, датата на използване на АТСС,
разположението на АТСС, спрямо посоката на движение на контролираните МПС,
ограничителните пътни знаци, начало и край на работата с АТСС и др.
От
служебно изисканата в хода на съдебното следствие справка от „ТИНЕЛ
Електроникс“ ООД, производител на мобилната система за видеоконтрол на
нарушенията на правилата за движение ТFR1-М (л. 33 от делото) се установява, че
точката с координати ЕL: 25.46268° и NL: 42.28599° се намира в началото на
паркинга на км. 190 на АМ Тракия, на около 10 метра от най-дясната лента на
платното София – Бургас и от тази точка е абсолютно възможно, нормално и
безпроблемно точното измерване на скоростта на моторни-превозни средства (МПС),
движещи се в която и да е от лентите на платното София – Бургас, км. 190.
Снимковия материал от заснетия клип, представлява веществено доказателствено
средство, по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП и установява извършването на
съставомерно деяние по чл. 189, ал. 4, във вр. чл. 182, ал. 2, т. 5, във вр. с
чл. 21, ал. 2, във вр. ал. 1 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 229 от 27.06.2018
г. по КАН дело № 219 по описа за 2018 г.
на Административен съд - Стара Загора).
Установените
факти водят до правен извод, че процесното нарушение е доказано, тъй като от
точка с географски координати ЕL: 25.46268° и NL: 42.28599°, посочена в
приложения от АНО снимков материал от клип № 12195 от 11.07.2020 г. (л. 7 и л.
8 от делото), обозначаваща местоположението на АТСС № TRF-1М, № 572, е било
възможно да се извърши измерване на скоростта на превозни средства, движещи се
по АМ Тракия, в частност на скоростта на процесния автомобил. В случая, е било
спазено изискването на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата мястото за разполагане на АТСС
да се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното
средство в зоната с ограничение на скоростта. По делото не са ангажирани
опровергаващи доказателства, с оглед на което съдът приемеа, че на посочените в
ЕФ място, място и час е било управлявано процесното МПС, с отчетеното
превишение на скоростта (В този смисъл Решение № 208 от 15.07.2020 г. по КАН
дело № 156 по описа за 2020 г. на
Административен съд – Стара Загора).
От
справката за регистрацията на процесното МПС (л. 10 от делото) се установява,
че негов собственик е посоченото в ЕФ санкционирано лице Б.Н.К. - К., ЕГН **********.
В случая, жалбоподателката не твърди, че не е управлявала процесното превозно
средство и не представя доказателства да се е възползвала от предвидената в чл.
189, ал. 5 от ЗДвП възможност в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да
предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство, за да може на
последното да се издаде електронен фиш за извършеното нарушение, а първоначално
издаденият такъв на името на жалбоподателя да бъде анулиран.
ЕФ, видно
от справката АИС АНД (л. 9 от делото) и т. 3 от съпроводителното писмо, с което
преписката е постъпила в съда – л. 2 от делото, имащо характер на официален
удостоверителен документ за отразените в него данни, е бил съставен на 11.08.2020
г., т.е. в едногодишния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН (Закон за
административните нарушения и наказания).
Валидното
въвеждане на ограничение на скоростта в посочения участък на АМ Тракия е
оспорено от наказаното лице, но от изисканите в хода на съдебно следствие и
представени Заповед № РД-11-251/26.03.2020 г. (л. 15 и л. 34 от делото) и
Констативен протокол за приемане на временна организация на движението от
30.03.2020 г. във връзка с цитираната заповед (л. 38 от делото) се установява,
че на посочените в ЕФ дата и място - 11.07.2020 г. в 12.31 часа в обл. Стара
Загора, АМ Тракия, км. 190, посока гр. Бургас е било валидно въведено
ограничение на скоростта на скоростта 90 км/ч, с пътен знак В26.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че по делото липсват доказателства, че
процедурата по поставянето на пътните знаци за ограничението на скоростта на
процесния участък е била спазена и проведена по законоустановения ред. В
последната си съдебна практика по идентични казуси Административен съд – Стара
Загора приема, че тъй като твърдяното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП се
свързва с неспазване на въведено ограничение на скоростния режим с пътен знак
В26, непосочването в ЕФ на данни, които не са въведени от закона като елемент
от задължителното му съдържание (в т.ч. основание за поставяне на пътен знак за
ограничение на скоростта на движение), не могат да обусловят неговата
незаконосъобразност, а при наличието на изрична нормативна регламентация е
недопустимо правоприлагането по аналогия на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН (В този
смисъл Решение № 413 от 15.12.2020 г. на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. №
374/2020 г.).
Касационната
инстанция приема също така, че основанието, на което е поставен пътният знак,
не е сред задължителните реквизити на ЕФ и е ирелевантно за формалната му
законосъобразност, т.е. не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй
като по никакъв начин не ограничава или затруднява правото на защита на
наказаното физическо лице да разбере за какво нарушение е санкционирано. С
правно значение за ангажиране на отговорността е фактът на поставен пътен знак
В26, който е отбелязан в ЕФ и протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532
от 12.05.2015г за използване на АТСС ( В този смисъл Решение от 15.12.2020 г.
на АдмС - Стара Загора по к. а. н. д. № 365/2020 г.).
В
случая, въведеното ограничение е било надлежно сигнализирано с пътен знак, а
законосъобразността на заповедта, установяваща движение със скорост по-ниска от
законоустановената такава за автомагистрала не подлежи на контрол в настоящото
производство. Административните актове се обжалват и контролират от съда в
производство по реда на АПК. Ето защо е недопустимо в хода на настоящото
производство, развиващо се по правилата на НПК да бъде упражнен искания от
жалбоподателката контрол за законосъобразност на административния акт, с който
е било въведено ограничението на скоростта, в каквато връзка е и цитираното Решение
№ 1 от 1.03.2012 г. на КС по к. д. № 10/2011 г., докладчик съдията Красен
Стойчев.
Що се
отнася до наложеното с ЕФ наказание – глоба от 400 лева, същото съответства по
вид и размер на предвиденото в закона за разглежданото нарушение.
По съображения
съдът намира, че отговорността на жалбоподателката законосъобразно е била
ангажирана и определена по вид и размер за описаното в ЕФ нарушение, като при
установяване на нарушението и издаването на ЕФ не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, опорочаващи ЕФ до степен, обуславяща отмяната му,
предвид което последният се явява законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С оглед
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш, Серия К, № 3865008, за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство или система на ОДМВР - Стара
Загора.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд - Стара Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: