Р Е Ш
Е Н И Е
№ 557
гр.Бургас, 09.05.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44–ти наказателен състав, в публично заседание на петнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
при участието на секретаря Снежана Петрова, като разгледа НАХД № 1017 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на САМОСТОЯТЕЛНА
МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ- Д-Р Б.Т./СМДЛ Д-Р Б.Т./, ЕИК *****, представлявано
от Б.Б.Т., адрес за кореспонденция: 8000 гр.**********,
и адрес на управление: 8000 гр.**********, като жалбата е депозирана чрез адв. Я.С., от БАК, и
в жалбата е посочен адрес за съобщения и призоваване: гр. *********** срещу
Наказателно постановление № **********/20.02.2019 г., издадено от Р.Г.И. – Началник отдел
КПС в Дирекция МПДТР към Община Бургас, с което за нарушение на чл. 14, ал.4 от
Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и на основание чл. 123, ал.1 ЗМДТ на
жалбоподателя е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в
размер на 500 лева.
С жалбата се моли за отмяна на
атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Застъпва
се, че не е правилно изчислена датата на нарушението, като след като
нотариалният акт за изповядване на сделката е от 05.12.2018 г., то срокът се
броял от следващия ден и респективно изтичал на 06.02.2019 г., а не на
05.02.2019 г., както е приел АНО. Алтернативно се моли за преценка и приложение
на чл. 28 ЗАНН. Моли се за отмяна на НП.
В открито съдебно заседание жалбоподателят,
редовно призован изпраща представител- адв. С., като поддържа и доразвива доводите, изложени в
жалбата. Под евентуалност се поддържат доводите за маловажност на извършеното,
поради което и се иска отмяна на НП.
Административнонаказващият орган – Община-Бургас,
надлежно призован се представлява от юрисконсулт М., който оспорва жалбата.
Застъпва, че деянието и неговия автор са установени по безспорен начин, като сроковете са правилно отброени от АНО и пледира
за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
макар и не по изложените в нея съображения, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.02.2019 г. на
жалбоподателят САМОСТОЯТЕЛНА
МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ- Д-Р Б.Т./СМДЛ Д-Р Б.Т./, ЕИК *******,
представлявано от Б.Б.Т. е бил съставен АУАН за това,
на 06.02.2019, на адрес в сградата на Дирекция „Местни приходи от данъци такси
и реклама“, към Община Бургас, е пропуснал
законоустановения двумесечен срок за подаване на
декларация по чл.14 ал.4 от ЗМДТ за новопостроен или придобит по друг начин
имот или ограничено вещно право на ползване
от предприятие -ДРУГ НЕ ЖИЛИЩЕН ОБЕКТ с идентификатор 07079.607.99.1.3, находящ се в гр.***********. Имотът е придобит на
05.12.2018г., видно от нотариален акт... № 182/05.12.2018 г., а
данъчно-задълженото лице/управител/пълномощник на управителя на
данъчно-задълженото лице подава декларация по чл.14 ал.4 от ЗМДТ с вх.№**********/06.02.2019
г., като е следвало декларацията да се подаде до 05.02.2019 г. - 2 месеца от ата на придобиване. Описано е, че
декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите
имоти е подадена в ДИРЕКЦИЯ МПДТР при ОБЩИНА БУРГАС и е заведена в регистрите
на службата с вх.№ 12052952 / 06.02.2019 г. За нарушена е посочена разпоредбата
на чл.14 ал.4 от ЗМДТ за подаване на данъчна декларация в законоустановен
срок, и Дружеството е осъществило състава на чл.123 ал.1 от ЗМДТ. АУАН е бил съставен от св. Р.Д.Н. на длъжност - главен експерт
„Обслужване данъкоплатци“ Дирекция МПДТР при Община Бургас, която от своя
страна преценила, че с поведението си жалбоподателят е осъществил състава на нарушението
по чл. 14, ал.4 ЗМДТ, доколкото не е изпълни задължението си да подаде
декларацията в двумесечен срок от придобиване на имота. Разпитана в с.з.,
свидетелката поддържа констатациите в акта си, като посочва, че едно от
служебните й задължения е да приема декларации
по чл.14 от ЗМДТ, който гласи, че се подават декларации в двумесечен
срок за юридически лица да подадат декларация от датата на придобиване на
недвижим имот. В случая се касаело за нежилищен имот за здравни услуги - обект
от д-р Т.. СМДЛ посочва, че е съкращение
на името на фирмата. Нарушението описва, че е установила по представения от
д-р Т. нотариален акт, който е с дата 5
декември. На 06.02.2019г. при подаването на декларацията по чл.14 управителят
д-р Т. отишла в сградата на Дирекцията МДТ и така свидетелката констатирала
нарушението и съставила акта в горепосочения смисъл. Същият бил връчен срещу
подпис на д-р Т., която не вписала възражения. В срока по чл.44 от ЗАНН, такива
също не били депозирани.
Въз основа
на АУАН на 20.02.2019г. било издадено и процесното наказателно постановление, в
което била пресъздадена фактическата обстановка посочена в акта. Административнонаказващият
орган също счел, че горните факти, представляват нарушение по чл. 14 ЗМДТ и на основание чл. 123, ал.1 ЗМДТ наложил на жалбоподателя административно наказание – „имуществена санкция”
в размер на 500 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Като цяло горната обстановка не се оспорва от жалбоподателя, като се възразява, че неправилно е било извършено броенето на сроковете. Това възражение в жалбата, съдът намира за неоснователно по следните съображения: видно от представения и по делото нотариален акт № 182/05.12.2018 г., то САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ- Д-Р Б.Т./СМДЛ Д-Р Б.Т./, ЕИК *****, представлявано от Б.Б.Т. е закупило НЕ ЖИЛИЩЕН ОБЕКТ с идентификатор 07079.607.99.1.3, находящ се в гр.*********-самостоятелен обект в сграда с посочения идентификатор, като в НА е описано, че обектът се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.609.99, с предназначение –за здравни и социални услуги, на дата 05.12.2018 г., като двумесечния срок, описан в акта и в Нп, започва да тече именно от този ден и изтича на 05.02.2019 г., следователно на 06.02.2019 г., когато е съставен и актът на лицето, то срокът е бил действително изтекъл. Тоест това възражение на защитата е неоснователно.
Съдът обаче въз основа на императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка,
направи следните правни изводи:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление (арг. чл.84 от ЗАНН
във вр.с чл.14 ал.2 от НПК и т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС), а е
длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В конкретния случай, съдът счита, че наказателното
постановление е издадено от оправомощено за това
лице, видно от приобщеното към материалите по делото Заповед № 1264/11.05.2016г.,
а АУАН е съставен от компетентен орган. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл.
34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния
срок.
Въпреки това,
настоящият състав счита, че при издаване на НП са допуснати съществени
нарушения по следните причини.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана на
основание чл. 123, ал. 1 от ЗМДТ за това, че не е изпълнил задължението си да
подаде декларация по чл. 14, ал.4 от ЗМДТ в законоустановения двумесечен срок за придобития недвижими имот /тук следва само да се опише,
че в акта е допусната неточност като е посочено, че е „осъществен състава на
чл.123 ЗМДТ“, което всъщност е санкционната норма, а не съставът на вмененото
нарушение по чл.14, ал.4 ЗМДТ, което впоследствие е пренесено и в НП, но това
нарушение не е от категорията на съществените такива, което да е самостоятелно
основание за отмяна на атакуваните актове/.
Тук следва да се посочи във връзка с
редакцията на приложената правна норма на чл.14, ал.4 от ЗМДТ, че АНО е
приложил последната актуална редакция на текста, съгласно която- ал. 4- (Нова - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от
1.07.2011 г., предишна ал. 2, изм., бр.
98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.) - За новопостроен или придобит по
друг начин имот или ограничено вещно право на ползване в срока по ал. 1 предприятията подават информация
за отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение за определянето на
данъка, и ал.1 - Чл. 14. (Изм. -
ДВ, бр. 103 от 1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от
1.01.2019 г.) За новопостроените сгради и постройки, които не подлежат на
въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията,
собственикът уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината по
местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти.; като преди измененията текстовете са гласяли- Чл. 14. (Доп. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от
1.07.2011 г.) (1) За новопостроените
или придобитите по друг начин имоти собственикът, съответно носителят на
ограниченото вещно право, уведомява за това писмено в 2-месечен срок общината
по местонахождението на имота, като подава данъчна декларация за облагане с
годишен данък върху недвижимите имоти; ал.2 (Нова) Когато собственикът,
съответно носителят на ограниченото вещно право, е предприятие, в декларацията
по ал. 1 се посочва и отчетната стойност и други обстоятелства, имащи значение
за определянето на данъка.; ал.3 (Предишна ал. 2) При промяна на някое
обстоятелство, което има значение за определяне на данъка, данъчно задължените
лица уведомяват общината по реда и в срока по ал. 1. Ал. 4
(Предишна ал. 3) При придобиване на имот по наследство декларацията по
ал. 1 се подава в срока по чл. 32. (5)
(Предишна ал. 4) Подадената декларация от един съсобственик,съответно ползвател,
ползва останалите съсобственици или ползватели.
Действително в случая, предвид обстоятелството, че вмененото нарушение е било довършено, както съдът по-горе посочи на 05.02.2019 г., тоест след последните изм. На закона в сила от 01.01.2019 г., и АНО е приложил този актуален текст, то както в АУАН така и в НП, чието съдържание бе по-горе описано, АНО е преписал дословно актуалната редакция, без да съобрази на първо място, че същата препраща към ал.1 на чл.14 ЗМДТ, където е описано какъв е срокът за подаване на декларацията и къде същата се подава, без да съобрази една отлика, която е съществена досежно субекта на подаване на декларацията, предишната ал.2 на текста е сочела собственика, новата редакция на ал.4 ЗМДТ вече говори за предприятието. Следователно не става ясно как е определен субектът на нарушението, тоест защо АНО е приел, че САМОСТОЯТЕЛНА МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ- Д-Р Б.Т./СМДЛ Д-Р Б.Т./, ЕИК *****, представлявано от Б.Б.Т., е предприятие. Нещо повече, като основателно се сочи и в жалбата, то никъде в акта и постановлението не фигурира пълното наименование на санкционираното лице, навсякъде е изписана само абревиатурата- СМДЛ Д-Р Б.Т., като едва в с.з. актосъставителят сочи, че евентуално се касае за търговско дружество, като след служебна справка в ТР, съдът установи, че действително се касае за ТР, с ЕИК *********, представлявано от Д-Р Б.Т.. Същевременно в ДОПЪЛНИТЕЛНИТЕ РАЗПОРЕДБИ (Загл. изм. - ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.) на Закона е посочено- пар. § 1. По смисъла на този закон: 1. (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г.) "Предприятия" са лицата по смисъла на Закона за счетоводството. Тоест налице е препращане към друг Закон. Същевременно в Закона за счетоводството /отм/- чл.1 е посочено-Чл. 1, ал.2 (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2006 г., изм., бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) Предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги и акт. /от м.5 на 2019 г./ Чл. 2. За целите на този закон предприятия са:1. (доп. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) търговците по смисъла на Търговския закон, включително клоновете на чуждестранните търговци;2. местните юридически лица, които не са търговци;3. бюджетните предприятия;4. (изм. – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г.) консорциумите по смисъла на Търговския закон, дружествата по Закона за задълженията и договорите, съвместните предприятия и други обединения, базирани на договорни отношения, по които страните имат права върху нетните активи;5. осигурителните каси по чл. 8 от Кодекса за социално осигуряване; 6. търговските представителства;7. чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги. Нито едно от така посочените обстоятелства не е описано в акта и НП, за да се установи как АНО е приел, че СМДЛ Д-Р Б.Т. е предприятие и ако е такова, в коя от изброените хипотези попада, при все че предишната редакция е говорела за собственика на обекта, а настоящата за предприятието. Никъде, както по-горе се посочи, и не е описано, както означава тази абревиатура, както и с какви услуги се занимава евентуално предприятието, за да приеме АНО, както е посочено в акта и НП, че имотът е придобит от предприятието за ползване и същият е друг нежилищен обект, при все че в нотариалния акт, цитиран по-горе имотът е описан по различен начин и като самостоятелен обект в сграда. Тези обстоятелства са от значение не само за точното описание на правопораждащия фактически състав на нормата, но и за точното определяне на субекта, подлежащ на санкция и начина на определяне на санкцията, като размерите на санкциите са различни за ФЛ и ЮЛ, видно от нормата на чл. 123, ал. 1 ОТ ЗМДТ- (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2000 г., бр. 98 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., доп., бр. 101 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г.), съгл. Която- Който не подаде декларация по чл. 14, не я подаде в срок, както и не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на данъка в по-малък размер или до освобождаване от данък, се наказва с глоба в размер от 10 до 400 лв., а юридическите лица и едноличните търговци - с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание. В случая описание по см. На чл.57, т.5 от ЗАННИ ЧЛ.42, т.4 от ЗАНН, на посочените обстоятелства липсват, следователно дори и да се приеме, че формално е било извършено нарушението, то при липса на точно описание на посочените съставомерни белези на същото в акта, и в НП, постановлението се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, без да се обсъждат доводи по същество. Отделно от това, следва да се посочи, че при налагане на санкцията е посочена разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, като не е ясно при липса на описание кой по-благоприятен закон за приложение има предвид АНО, при горецитираните разпоредби и промените в същите, описани по-горе, и каква преценка и извършвал в тази насока.
Следва само да се посочи, във връзка с
алтернативно поддържаното искане за приложение на чл.28 ЗАНН, че не би могло да
се приеме, че се касае за маловажен случай, макар и закъснението да е само с
един ден, тъй като се касае за норма, охраняваща важни обществени отношения,
тези на фиска, и всяко едно формално изпълнение на
диспозицията й влече приложение на санкция. Но въпреки това, съдът по
изложените доводи намери, че НП следва да бъде отменено като необосновано и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила, като административнонаказателният процес е строго формален такъв
и всяко едно негово нарушение, влече
отмяна на съответния акт.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **********/20.02.2019 г., издадено
от Румяна Георгиева Иванова – Началник отдел КПС в Дирекция МПДТР към Община
Бургас, с което за нарушение на чл. 14, ал.4 от Закона за местните данъци и
такси (ЗМДТ) и на основание чл. 123, ал.1 ЗМДТ на САМОСТОЯТЕЛНА
МЕДИКО-ДИАГНОСТИЧНА ЛАБОРАТОРИЯ- Д-Р Б.Т./СМДЛ Д-Р Б.Т./, ЕИК *****,
представлявано от Б.Б.Т., с адрес на управление: гр.*********** е наложено административно
наказание – „имуществена санкция” в размер на 500 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/П/
Вярно с оригинала!
С.П.