№ 1070
гр. Пазарджик, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20205220103482 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.410 от КЗ във вр. с чл.49 във вр. с
чл.45 от ЗЗД от „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК- *********, със
седалище и адрес на управление – гр. София, район Триадица, бул.
„Витоша“№89Б, представлявано от К. Х. Ч.- Главен изпълнителен директор и
М. Г. – изпълнителен директор, срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ към
МРРБ, ЕИК-********* със седалище и адрес на управление- гр.София, пл.
„Македония“№3, представлявана от инж. Д. А., чрез нейното подразделение –
Областно пътно управление – гр.Пазарджик, със седалище гр.Пазарджик,
бул.“Ал.Стамболийски“№20, с цена на иска 3074.72 лв.
В исковата молба се твърди, че на 05.10.2019г., при движение по
републикански път III-843 между гр. Велинград и гр. Сърница, водач на л.а.
марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В **** КТ попада в купчина от нарязан асфалт,
вследствие на което на МПС-то се нанасят материални щети. Сочи се, че
МПС л.а. марка „Ф.“, модел „Т.“ с ДК№ В **** КТ е застрахован в „ДЗИ
Общо застраховане“ ЕАД на основание застрахователна полица „КАСКО+“,
№ 440119031018617/01.04.2019г. с валидност от 13.04.2019г. до 12.04.2020г.
Сочи се, че нанесените в резултат на ПТП щети на увреденото МПС са
1
описани в Уведомление по щета 44010311908108, описи на претенция и опис-
заключение по щета.
Сочи се, че ремонтът на автомобила е възложен на доверен сервиз на
„ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД - „Автотранссервиз- Варна“ ООД, където
автомобилът е бил отремонтиран и е бил предаден на собственика му. За
стойността на ремонта е издадена фактура за сумата от 2965.34 лв. с ДДС.
ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е изплатило посочената сума на
„Автотранссервиз - Варна” ООД по банков път, с преводно нареждане от
28.01.2020 г. Видно от уведомлението за щета, причина за настъпване на
събитието и на щетите върху автомобила е наличието на необезопасена и
необозначена на платното за движение купчина от нарязан асфалт, в която е
попаднал лекият автомобил Ф..
Твърди се, че за настъпилото събитие, водачът на увредения лек
автомобил Ф. Т. с рег. № В****КТ - В.М., е сигнализирал на тел. 112 и на
мястото на събитието е изпратен дежурен
автопатрул на КАТ Велинград , за което е издадена Служебна бележка №
367000-9466/09.10.2019г. на МВР РУ Велинград. Твърди се, че пътят, на
който е реализирано произшествието - път III-843, в посока на движение от
гр. Пазарджик към гр. Сърница, представлява републикански път по смисъла
на чл. 3. ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и като такъв е изключителна
държавна собственост (чл. 8, ал. 2 от ЗП). Титуляр на правото на собственост
върху републиканските пътища е Държавата. Ремонтът и поддръжката на тези
пътища се осъществяват от Агенция „Пътна инфраструктура” в качеството й
на държавен орган /чл. 30, ал. 1 ЗП/, като нейните служители, които ги
стопанисват, трябва да ги поддържат в изправно състояние, да сигнализират
за препятствията по тях и да ги отстраняват във възможно най- кратък срок
/чл. 167, ал. 1 ЗДвП/. Сочи се, че Агенция „Пътна инфраструктура“ е
задължена да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително
да означи съответното препятствие - купчина от нарязан асфалт върху пътя - с
необходимите пътни знаци, с цел предупреждаване на участниците в
движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. Купчината от асфалт представлява
„препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 ППЗДвП, тъй като
създава опасност за движението. Мястото не е било обозначено с нарочен
пътен знак, който да указва на водачите да заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/. Сочи се, че съгласно
2
параграф 1, т. 14 от ДР на ЗП, “поддържане на пътищата” е дейност по
осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година.
Наличието на каквито и да препятствия на пътното платно за движение,
вкл. несигнализиран и необезопасен участък на пътното платно с нарязан
асфалт, представлява неизпълнение /чрез бездействие/ на посочените и
възложени в нормативен акт задължения. Счита се, че в процесния случай е
налице бездействие на служителите на АПИ или трети лица, натоварени със
задълженията да сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с
което да обезпечават безопасността на движението, поради което ответникът,
на основание чл. 49 от ЗЗД, носи отговорност за причинените при ПТП щети
на застрахования при „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД автомобил. На
основание чл. 410 от Кодекса за застраховането, поради плащане на
застрахователно обезщетение от „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД и встъпване
на застрахователя в правата на застрахования срещу лицата, които носят
отговорност за настъпване на щетите, ответникът е длъжен да възстанови на
ищеца платената сума в размер на 2965.34 лева, както и 15 лева
ликвидационни разноски, или общо 2980.34 лева.
Сочи се, че с регресна покана изх. № 0-92-5632/ 07.05.2020 г„ „ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е поканило ответника, чрез Областното му
пътно управление Пазарджик, да заплати посочените суми. С писмо от
27.05.2020 г„ ответникът - направил отказ за плащане по така предявената
регресна претенция, който намира за неоснователен.
Твърди се, че на основание чл.86 от ЗЗД ответникът дължи и лихва за
забава върху сума от 2980.34 лв. за периода от 27.05.2020 г. /датата на отказа)
до датата на подаване на исковата молба - 17.09.2020 г., в размер на 94.38 лв.
Предвид изложеното, за ищеца е налице правен интерес от предявяване
на настоящия иск срещу ответника. Иска се от съда да осъди Агенция „Пътна
инфраструктура“ да заплати на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД
следните суми: сумата от 2980.34 лева, представляваща изплатеното
застрахователно обезщетение по щета № 44010311908108 по застраховка
“Каско+”, застрахователна полица № 440119031018617 от 01.04.2019 г., във
връзка с настъпило на 05.10.2019 г. събитие (ПТП), с включени 15 лв.
ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху дължимата сума от
3
датата на подаване на исковата молба - 17.09.2020 г. до окончателното й
изплащане; сумата от 94.38 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата, считано от 27.05.2020 г. до 17.09.2020 г.
Претендират се направените по делото разноски. Посочена е банкова
сметка на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД. Към молбата са
приложени писмени доказателства. Правят се доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с
който счита, че предявеният иск е допустим, но неоснователен, поради което
го оспорват изцяло, както по основание, така и по размер. Излага мотиви за
това. Счита, че делото не е подсъдно на Софийски районен съд, съгласно
разпоредбите на чл. 105, чл. 108, ал.1, изр. второ и чл. 115, ал.1 от ГПК, а
именно: ответник по делото е Агенция Пътна инфраструктура /АПИ/, чрез
своето подразделение - специализирано звено Областно пътно управление
/ОПУ/ - Пазарджик. Твърди се, че от представените писмени доказателства не
се установява по безспорен начин, дали е налице причинно - следствена
връзка между твърдяното пътно произшествие и декларираните от водача
имуществени вреди по автомобила. Не е установен механизма на
осъществяване на 05.10.2019 г. на ПТП при движение по републикански път
III - 843, посока от гр. Пазарджик към гр. Сърница, а именно: Не е установено
точно мястото на ПТП. Дължината на ремонтирания участък от
републиканския път е 47+920 км., поради което уточняването на мястото на
произшествието е важно с оглед правото на защита. Не е установена и
скоростта, с която се е движил шофьора, количеството на „купчина от нарязан
асфалт“ /ако е имало такава/.
Твърди се, че към 05.10.2019 г., 11.15 ч. не са изпълнявани ремонтни
дейности по обект: “Превантивен ремонт на път Ш-843 Велинград-Горски
пункт „Селище“-Сърница“ от км 0+000 до км 47+920.00“, Сочи се, че
Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, в качеството си на Възложител е
сключила Договор за възлагане на обществена поръчка № РД - 38 -
19/09.10.2015 г., в сила от 17.10.2015 г. за текущ ремонт и поддържане на
републиканските пътища на територията на Областно пътно управление -
Пазарджик. Изпълнителят по договора е ДЗЗД „Пътно поддържане област
Пазарджик и област Пловдив” - с участници в обединението: „Европейски
пътища АД /предишно наименование „Пътища Пловдив” АД/, „Грома холд“
4
ЕООД /предишно наименование „Агромах” ЕООД/ и “Инжстройинженеринг”
ЕООД .
Твърди се, че в началото и края на обекта са монтирани табели с надпис
„ПЪТЯТ В РЕМОНТ“. Твърди се, че тези факти, както и състоянието на
пътното платно на този ден и на този път биха се установили от разпита на К.
ХР. Ч. - главен експерт в Районна пътна служба /РПС/ - Велинград, Областно
пътно управление - Пазарджик, който ежедневно следи за нередности по
републикански път Ш-843 Велинград-Горски пункт „Селище“- Сърница“ и
който се моли да бъде призован като свидетел.
Твърди се, че тъй като пътят е бил в ремонт се е изисквало повишено
внимание от водачите на МПС и съобразяване на скоростта с пътните
условия. Водачът на л. а. Ф. Т. с рег. № В****КТ е следвало да се съобрази с
конкретните условия на видимост и скоростта на движение на съответния
пътен участък, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/.
Счита, че не е налице пряката причинно-следствена връзка между
състоянието на републиканския път и вредоносния резултат. Нещо повече -
не е налице бездействие на АПИ. Други директни въздействия се явяват
пряка причина за настъпване на ПТП.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение. Към
отговора на исковата молба са представени писмени доказателства.Правят се
доказателствени искания.
Подаден е насрещен иск срещу: „Европейски пътища“ АД /предишно
наименование „Пътища Пловдив” АД/, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив п. к. 4003, район Северен, бул. ’’Дунав” № 76, ЕИК *********,
представлявано от управителите АНК. К. С. и М. ИВ. П.; „Грома холд“ ЕООД
/предишно наименование „Агромах” ЕООД/, със седалище и адрес на
управление: с. Бело поле п. к. 2709, общ. Благоевград, обл. Благоевград,
Производствена база на „Грома Холд” ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя В. Г. В. и
„Инжстройинженеринг” ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
Варна, п. к. 9000, район Одесос, ул. „Александър Дякович” № 31, ЕИК
*********, представлявано от управителите М. Б. Г. и ПЛ. Г. СТ. - и трите
дружества участници в обединение ДЗЗД „Пътно поддържане област
5
Пазарджик и област Пловдив”, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, п. к. 4003, район Северен, бул. „Дунав” № 76, ЕИК *********,
представлявано от управителя К. Р. И. - К. с цена на иска - 3 074.72 лв.
/2980.34 лв. главница и
94.38 лв. мораторна лихва/. Твърди се в насрещния иск, че третото лице
помагач по настоящото дело е изпълнител по договор за възлагане на
обществена поръчка № РД - 38 - 19/09.10.2015 г., в сила от 17.10.2015 г.,
сключен между Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София и ДЗЗД „Пътно
поддържане област Пазарджик и област Пловдив”. Сочи се, че съгласно чл. 1
от горецитирания договор, Възложителят възлага, а Изпълнителят приема да
извършва дейностите по поддържане (превантивно, текущо, зимно и
ремонтно - възстановителни работи при аварийни ситуации) на
републиканските пътища на територията на Областно пътно управление -
Пазарджик.
С Определение №332 от 18.02.2021г. съдът е допуснал участието на
„Европейски пътища“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив
п. к. 4003, район Северен, бул. ’’Дунав” № 76, ЕИК *********,
представлявано от управителите АНК. К. С. и М. ИВ. П.; „Грома холд“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: с. Бело поле п. к. 2709, общ.
Благоевград, обл. Благоевград, ЕИК *********, представлявано от
управителя В. Г. В. и „Инжстройинженеринг” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, п. к. 9000, район Одесос, ул. „Александър Дякович” №
31, ЕИК *********, представлявано от управителите М. Б. Г. и ПЛ. Г. СТ.,
като трети лица- помагачи на страната на ответника, както и е приел за
съвместно разглеждане предявеният срещу тях обратен иск.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Европейски
пътища“ АД, съгласно който предявеният иск е неоснователен, за което са
изложени подробни съображения.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
От събраните в хода на производството писмени и гласни
6
доказателства, е установено, че на 05.10.2019г. преди обяд, в светлата част
на деня, при движение по пътя гр. Велинград- гр. Сърница /път III-843/,
водачът и собственик на лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В ****
КТ /св.В. Д. М./ е претърпял пътен инцидент, вследствие на което по
горепосоченото моторно превозно средство са били нанесени материални
щети.
Видно от приложената по делото Служебна бележка от 09.10.2019г. ,
издадена от РУ- Велинград при МВР, на 05.10.2019г. в 12.20 часа в ОДЧ при
РУ- Велинград е получен сигнал от тел.112 за настъпило ПТП с лек
автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В **** КТ на път III-843 в посока
на движение от гр. Велинград към гр. Сърница. На място е бил изпратен
дежурен АП-КАТ Велинград, като пробата за употреба на алкохол е
отрицателна. Не са налице данни да е бил съставен Констативен протокол за
ПТП. След настъпване на инцидента, автомобилът е бил транспортиран с
помощта на пътна помощ до гр. Велинград /където св. М. и неговата съпруга
са били отседнали/,а впоследствие и до гр. Варна.
За посоченото моторно превозно средство – л.а. марка „Ф.“, модел
„Т.“ с ДК№ В **** КТ , управлявано и собственост на В. Д. М.,ЕГН-
**********, имало сключена валидна застраховка в „ДЗИ Общо
застраховане“ ЕАД на основание застрахователна полица „КАСКО+“, №
440119031018617/01.04.2019г. с валидност от 13.04.2019г. до 12.04.2020г.
След настъпване на застрахователното събитие, М. сезирал ищцовото
дружество за настъпилия пътен инцидент /Уведомление по щета
44010311908108/.
Впоследствие, ремонтът на увредения автомобил бил възложен на
доверен сервиз на „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД /„Автотранссервиз- Варна“
ООД/, където автомобилът е бил отремонтиран и е бил предаден на
собственика му. За стойността на ремонта е издадена фактура за сумата от
2965.34 лв. с ДДС. ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е изплатило посочената
сума на „Автотранссервиз - Варна” ООД по банков път, с преводно нареждане
от 28.01.2020 г. Видно от уведомлението за щета, причина за настъпване на
събитието и на щетите върху автомобила е наличието на необезопасена и
необозначена на платното за движение купчина от нарязан асфалт, в която е
попаднал лекият автомобил Ф..
7
С регресна покана изх. № 0-92-5632/ 07.05.2020 г„ „ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД е поканило ответника, чрез Областното му пътно
управление Пазарджик, да заплати посочените суми. С писмо от 27.05.2020 г„
ответникът - направил отказ за плащане по така предявената регресна
претенция, която намира за неоснователна.
От заключението по приетата от съда съдебно-икономическа
експертиза е видно ,че съгласно Договор за възлагане на обществена
поръчка, сключен между АПИ /възложител/ и ДЗЗД Пътно поддържане,
извършителят е приел да извърши дейностите по поддържане на
републиканските пътища на територията на Областно пътно управление-
Пазарджик. С Доклад от Директора на ОПУ Пазарджик от 20.05.2019г. е
изпратено за одобрение допълнително задание „Превантивен ремонт на път
III-843 Велинград - Горски пункт „Селище“ – Сърница от км. 0+000 до км
47+920. С писмо от 16.10.2019г. е било изпратено на ДЗЗД Пътно поддържане
одобреното допълнително задание за посочения обект за сведение и
изпълнение.
От извършената справка и постъпилия от ДЗЗД Пътно поддържане- обл.
Пазарджик и обл. Пловдив отговор с вх.№1026 от 25.10.2021г. се установява,
че към дата 05.10.2019г. не са били извършвани СМР на посочения III-843,
свързващ Велинград - Горски пункт „Селище“ – Сърница, тъй като
строителни дейности към тази дата не са били възлагани от страна на
възложителя АПИ. СМР са били изпълнявани едва след датата на
допълнителното задание на ОПУ- Пазарджик за ремонт на посочения пътен
участък, получено от дружеството на 17.10.2019г. Временната организация на
движението по път III-843 за периода след датата на допълнителното задание
/17.10.2019г./ до завършване на ремонтните дейности се е осъществявала чрез
поставени знаци – „Път в ремонт“, поставен в началото на участъка, други
указателни знаци в отделните участъци от пътя в ремонт, указващи посоката
на движение и чрез физически лица- сигналисти, които да пропускат
движението по съответното пътно платно от участъка, в който се извършват
ремонтните дейности.
В хода на производството по настоящото дело, съдът е допуснал
извършването на съдебно- автотехническа експертиза, видно от заключението
по която, процесният автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В **** КТ се
8
е движил със скорост преди удара от около 50-60 км. в час, а в момента на
удара на автомобила в препятствието- около 30 км. в час. Пътният инцидент е
настъпил при условията на ясно време и суха пътна настилка, като участъкът
се намира на около 8 километра и 100 метра от табелата на гр. Сърница. / на
около 38 кв. от гр. Велинград/. Съгласно възприетите от вещото лице данни,
предоставени от свидетелите, се очертава участък с дължина от около 100
метра и наклон от 3 %, при наличието на купа с асфалт, висока от около 1.60
м. /приблизително равна на височината на увредения автомобил/. При това
построение , от мястото на водача е технически възможно да се възприеме
наличието на препятствие с тази височина от дистанция по-голяма от 50
метра. Водачът е имал техническа възможност при декларираната скорост да
възприеме своевременно препятствието и да спре, но е закъснял с реакцията
си. Ударът с автомобила е осъществен с предната част, като са настъпили
видими повреди върху всички елементи на автомобила в тази част, вкл.
предна броня, решетки, преден десен калник , радиатор, фар за мъгла и др.
Експертът е установил явно несъответствие между описаните увредените
елементи /зони/ от опис заключенията по щетата , респ. извършените
ремонтни работи и констатираните при анализа на материалите и
приложения снимков материал в делото. Обемът на извършените и описани в
доверения сервиз на „Автотранссервиз - Варна” ООД ремонтни работи и
детайли са завишени и не съответстват на настъпилите повреди в резултат от
описания най-вероятен механизъм на произшествието. Размерът на общата
сума, необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил,
считано към датата на ПТП, е 2859.76лв. с ДДС. Обичайните разноски за
определяне размера на обезщетението по застраховка „Каско+“ възлизат на
15.00лв. Съгласно разясненията на вещото лице, дадени пред съда в
проведеното на 29.10.2021г. открито съдебно заседание по делото, описаните
щети е напълно възможно да бъдат получени и от друго, подвижно
препятствие, което би могло да се измести в момента на удара за разлика от
описаната купчина нарязан асфалт.
По делото е бил разпитан в качеството си на свидетел В. Д. М.,
съгласно показанията на който, на процесната дата /05.10.2019г./ М.
управлявал собственият си лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В
**** КТ по пътя между гр.Велинград и гр. Сърница, като се движил в посока
гр. Сърница. Към момента на настъпване на инцидента, М. бил със своята
9
съпруга в автомобила, времето било сухо, светлата част на деня, преди обяд.
На пътя, след излизане от гр. Велинград, имало поставен знак „Пътят е в
ремонт“, а асфалтовото покритие било в лошо състояние. При изкачване, на
около два километра преди гр.Сърница, управляваният от М. автомобил
катастрофирал в купчина нарязан асфалт, която била разположена в лентата
му за движение. Поради ограничената видимост при изкачването, св. М. не е
успял да избегне контакт с предмета, като блъснал в него с предната дясна
част на управлявания от него автомобил. След настъпване на
произшествието, М. позвънил на служители на ищцовото дружество, за да им
съобщи за инцидента, а след това и на КАТ. С помощта на пътна помощ
автомобилът бил транспортиран до гр. Варна, където бил отремонтиран в
сервиз.
От показанията на св. Д. Д. М. се установява, че последната е пътувала в
лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“с ДК№ В **** КТ при настъпване на
въпросното ПТП, като автомобилът бил управляван от нейния съпруг- св. М..
Тъй като били на почивка в гр. Велинград, съпрузите решили да посетят
пещера „Дяволското гърло“ близо до Триград, като за целта използват личния
си автомобил. За да достигнат до желаната дестинация, поели по път III-843,
от гр. Велинград в посока гр. Сърница. Излизайки от гр. Велинград, св.М.
забелязала табела, указваща че пътят се намира в ремонт. Катастрофирали в
купчина асфалт, по-висока от самия автомобил, стоварена на пътното платно,
тъй като водачът на автомобила не могъл да избегне удара поради не добра
видимост. Преди настъпване на удара, управляваният от М. автомобил се
движел с около 40 км. час. Обадили се на телефон 112 и съобщили за
настъпване на пътния инцидент. Препятствието, в което катастрофирали, не
било обозначено, а впоследствие служители, извършващи ремонта, искали да
преместят купчината, но М. не им разрешил.
Съгласно показанията на св. К. ХР. Ч. / специалист в РПС- Велинград/,
към въпросната дата /05.10.2019г./ път III-843, свързващ гр. Велинград и гр.
Сърница, се намира в лошо състояние, което станало причина и да бъде
възложена поръчка за рехабилитация на пътя. Към 05.10.20219г. ремонтни
дейности по пътя обаче не били извършвани, като последните стартирали
след средата на месец октомври,2019г. Съгласно показанията на св. Ч., не е
налице практика, при извършването на ремонтни дейности, да се оставят
купчини с асфалт, още по-малко на пътното платно.
10
В хода на производството по делото е бил разпитан в качеството си на
свидетел Л. И. К. – служител на „Булстрой груп“ООД. Съгласно показанията
на св. К., ремонтните дейности по път III-843, свързващ гр. Велинград и гр.
Сърница стартирали след 15-20 октомври,2019г., когато било одобрено
задание от АПИ. Било предприето оглеждане на трасето и поставяне на
пътни знаци. Състоянието на пътната настилка преди започването на ремонта
било лошо, като дейностите по премахването на стария асфалт започнали на
по-късен етап. По време на ремонта в пътните участъци нямало стоварени
купчини с фрезован асфалт, като всички строителни материали се извеждали
извън пътното платно.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства, както и от заключението
на вещото лице но приетата от съда автотехническа експертиза.
Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
Правната квалификация на предявения иск е чл.410 от КЗ във вр. с
чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. Искът, с който първоинстанционния съд е
сезиран, е регресен иск на застраховател, платил застрахователно
обезщетение по застраховка “Каско” срещу причинителя на вредата,
настъпила в резултат на виновно бездействие на служители на ответната
Агенция „Пътна инфраструктура“ или на трети лица, натоварени със
задълженията да сигнализират за препятствия по пътя и да ги отстраняват, с
правно основание чл.410 от КЗ, вр. с чл.49 от ЗЗД. Правото на застрахователя
по застраховка “Каско” да иска от третото лице, причинило повредата на
застрахованата вещ – лек автомобил, е регресно право. Застрахователят,
който е платил обезщетението, встъпва в правата, които застрахования има
срещу възложителя за възложената от него работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл.49 от ЗЗД – до размера на платеното обезщетение
и обичайните разноски, направени за неговото определяне. За да се ангажира
тази отговорност, следва да се докаже и противоправното поведение, вреди и
причинна връзка между противоправното поведение на причинителя и
претърпените вреди. Съгласно разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е
възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от
него при или по повод изпълнението на тази работа. Това е отговорност на
11
юридическите лица за противоправни и виновни действия или бездействия на
техни длъжностни лица при или по повод изпълнение на възложена работа.
Отговорността е гаранционно – обезпечителна, възложителят не отговаря
заради своя вина, а заради вината на свои работници или служители, на които
е възложил работа.
Съгласно чл. 411 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по
имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка
"Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Съобразно разпоредбата на чл.410 от КЗ, с плащането на
застрахователното обезщетение ,застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу възложителя за възложената от него на трето лице
работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за
задълженията и договорите.За основателността на тази претенция следва да
са доказани по безспорен начин следните предпоставки: валидно сключен
договор за застраховане между застрахователя и увреденото лице,
настъпването на вредата за застрахования,механизъм на
настъпване,причинно-следствена връзка между ПТП и нанесените
щети,отговорността на ответника за причиненото застрахователно
събитие,както и застрахователя да е изплатил застрахователното обезщетение
на застрахования.
Настоящият съдебен състав приема за доказано наличието на валидно
сключен договор за застраховане между застрахователя и увреденото
лице,както и настъпването на вредата за застрахования и заплащането на
ремонта на автомобила, като по отношение наличието на посочените
предпоставки не се спори между страните.
Не бе установен обаче по несъмнен начин от ангажираните от ищцовото
дружество доказателства механизмът на настъпване на ПТП. В конкретният
случай липсва съставен протокол за ПТП. Протоколът за ПТП е официален
документ и доказва настъпването на ПТП по начина,описан в него и
начертаната схема от съставилото го длъжностно лице. Неоспореният
констативен протокол за ПТП ,съставен от органите на КАТ в кръга на
12
възложените им служебни задължения съставлява
официален свидетелстващ документ,който обвързва съда с материална
доказателствена сила, както относно авторството на материализираното в
съдържанието му изявление на длъжностното лице-съставител,така и за
самото удостоверително изявление. Тази обвързваща
формална доказателствена сила на протокола за ПТП не освобождава съда от
задължението му да изследва механизма на същото с други
доказателства,вкл. чрез назначаване на
специализирана автотехническа експертиза.
В конкретния случай, такъв протокол за ПТП не е бил съставен, но е бил
подаден и сигнал за настъпилия инцидент от водача на автомобила. Това
обстоятелство се установява от приетата по делото Служебна бележка от
09.10.2019г. , издадена от РУ- Велинград при МВР, видно от съдържанието
на която, на 05.10.2019г. в 12.20 часа в ОДЧ при РУ- Велинград е получен
сигнал от тел.112 за настъпило ПТП с лек автомобил, марка „Ф.“, модел „Т.“с
ДК№ В **** КТ на път III-843 в посока на движение от гр. Велинград към гр.
Сърница. На място е бил изпратен дежурен АП-КАТ Велинград, като пробата
за употреба на алкохол на водача на автомобила е отрицателна. Не са налице
обаче каквито и да е данни изпратеният на мястото на събитието дежурен
автопатрул на КАТ Велинград да е забелязал наличието на предполагаемото
препятствие, в което да е катастрофирал увредения автомобил. На мястото на
настъпване на ПТП не са били съставени каквито и да е документи, в които
да е обективирано наличието на купчина от нарязан асфалт върху пътното
платно, в която купчина да е катастрофирал управлявания от М. лек
автомобил. В хода на производството по делото не бяха събрани каквито и да
е писмени или гласни доказателства /с изключение показанията на св. М. и св.
М./, които да свидетелстват за стоварена върху пътното платно купчина
нарязан асфалт с височина около или над височината на увредения
автомобил. Към момента на пристигане на дежурния автопатрул на КАТ на
мястото на пътния инцидент, въпросното препятствие е следвало все още да
се намира върху пътното платно, където е настъпило и процесното ПТП. Този
извод се налага и от показанията на св. М. и М. , съгласно които служители на
фирмата, извършващи ремонта, са се опитали да предприемат действия по
преместването на купчината извън очертанията на пътното платно, но в
крайна сметка не са преместили купчината поради острото противопоставяне
от страна на М., т.е към пристигането на полицейските служители на място,
препятствието е следвало все още да се намира на мястото на настъпване на
удара, въпреки което това обстоятелство не е било отразено от полицейските
служители и не е било обективирано в съставен протокол или друг документ.
Липсва официален протокол за ПТП съставен от служител на МВР, в който
да е описано точното местоположение на ПТП и обстоятелствата при
възникването му. По делото е приложена единствено СЛУЖЕБНА
БЕЛЕЖКА, от 09.10.2019 г издадена от Районно управление Велинград, от
която става ясно, че органите на МВР са посетили мястото на ПТП, но не са
посочили точно мястото на местопроизшествието, взета е проба за алкохол,
13
но нищо не се споменава за мястото на ПТП и настъпилите щети по
процесния автомобил.
Горното внася съмнение в твърденията на ищцовото дружество,
подкрепени от показанията на свидетелите М. и М.,че причина за
катастрофата се явява наличието на необезопасени предмети върху пътното
платно / купчини от нарязан асфалт/ , в една от които да се е ударил
управлявания от М. автомобил. Тезата на ищцовата страна, съгласно която,
въпросните купчини от нарязан асфалт са били оставени върху пътното
платно при извършвани на пътния участък ремонтни дейности, не намира
опора в събрания по делото доказателствен материал, като се опровергава от
същия. От доказателствата по делото се установява, че към 05.10.2019г. на
път III-843, в пътния участък, свързващ гр. Велинград и гр. Сърница, не са
били извършвани ремонтни дейности, които са стартирали по-късно същият
месец- след 15.10.2019г. От заключението по приетата от съда съдебно-
икономическа експертиза е видно ,че съгласно Договор за възлагане на
обществена поръчка, сключен между АПИ /възложител/ и ДЗЗД Пътно
поддържане, извършителят е приел да извърши дейностите по поддържане на
републиканските пътища на територията на Областно пътно управление-
Пазарджик. С Доклад от Директора на ОПУ Пазарджик от 20.05.2019г. е
изпратено за одобрение допълнително задание „Превантивен ремонт на път
III-843 Велинград - Горски пункт „Селище“ – Сърница от км. 0+000 до км
47+920. С писмо от 16.10.2019г. е било изпратено на ДЗЗД Пътно поддържане
одобреното допълнително задание за посочения обект за сведение и
изпълнение, т.е преди 16.10.20219г. не са налице данни в процесният пътне
участък да са се извършвали ремонтни дейности, още по-малко такива,
извършвани от ответника, които да имат за свой резултат отстраняването на
старото асфалтово покритие и складирането му на купчини директно върху
пътното платно. От извършената справка и постъпилия от ДЗЗД Пътно
поддържане- обл. Пазарджик и обл. Пловдив отговор с вх.№1026 от
25.10.2021г. се установява, че към дата 05.10.2019г. не са били извършвани
СМР на посочения III-843, свързващ Велинград - Горски пункт „Селище“ –
Сърница, тъй като строителни дейности към тази дата не са били възлагани от
страна на възложителя АПИ. СМР са били изпълнявани едва след датата на
допълнителното задание на ОПУ- Пазарджик за ремонт на посочения пътен
участък, получено от дружеството на 17.10.2019г. – т. е извършваните
14
ремонтни дейности в пътния участък са стартирали едва след 17.10.2019г.
Горните обстоятелства се установяват и от показанията на разпитаните
свидетели Ч. и К., съгласно които към въпросната дата /05.10.2019г./ път III-
843, свързващ гр. Велинград и гр. Сърница, се намирал в лошо състояние,
което станало причина и да бъде възложена поръчка за рехабилитация на
пътя. Към 05.10.20219г. ремонтни дейности по пътя обаче не били
извършвани, като последните стартирали след средата на месец
октомври,2019г. Съгласно показанията на К.,ремонтните дейности по път III-
843, свързващ гр. Велинград и гр. Сърница стартирали след 15-20
октомври,2019г., когато било одобрено задание от АПИ. Било предприето
оглеждане на трасето и поставяне на пътни знаци. Състоянието на пътната
настилка преди започването на ремонта било лошо, като дейностите по
премахването на стария асфалт започнали на по-късен етап. По време на
ремонта в пътните участъци нямало стоварени купчини с фрезован асфалт,
като всички строителни материали се извеждали извън пътното платно.
Дори чисто хипотетично да се приеме, че към датата на настъпване на
пътнотранспортното произшествие, в процесният пътен участък са се
извършвали ремонтни дейности от служители на АПИ и/или ДЗЗД Пътно
поддържане, не би могло да се направи категоричен извод за наличието на
поставени и необезопасени купчини с нарязан асфалт непосредствено върху
пътното платно, които пряко да създават предпоставки за настъпването на
ПТП. За извършваните ремонти дейности са били взети предпазни мерки от
страна на служителите , извършващи ремонта, вкл. чрез поставянето на
обозначителни табели, предупреждаващи водачите на МПС да шофират с
повишено внимание в пътния участък. В показанията си св. М. и св. М. също
посочват, че на пътя, след излизане от гр. Велинград, имало поставен знак
„Пътят е в ремонт“, а асфалтовото покритие било в лошо състояние. Горните
обстоятелства предполагат шофиране с повишено внимание от страна на
водача на моторното превозно средство и със съобразена скорост, което
предписание не е било изпълнено от св. М..
Дори да се приеме, че към 05.10.2019г. в пътният участък, в който е
настъпило ПТП, са се извършвали ремонтни дейности, от показанията на
разпитаните свидетели би могло да се направи категоричен извод, че са били
взети всички превантивни мерки с цел избягване настъпването на ПТП, което
в настоящият случай е настъпило главно поради занижено внимание от
15
водача на увредения автомобил. От извършената справка и постъпилия от
ДЗЗД Пътно поддържане- обл. Пазарджик и обл. Пловдив отговор с вх.№1026
от 25.10.2021г. се установява, че временната организация на движението по
път III-843 за периода след датата на допълнителното задание /17.10.2019г./
до завършване на ремонтните дейности се е осъществявала чрез поставени
знаци – „Път в ремонт“, поставен в началото на участъка, други указателни
знаци в отделните участъци от пътя в ремонт, указващи посоката на движение
и чрез физически лица- сигналисти, които да пропускат движението по
съответното пътно платно от участъка, в който се извършват ремонтните
дейности. Съгласно показанията на св. К., първоначално е било предприето
оглеждане на трасето и поставяне на пътни знаци. Състоянието на пътната
настилка преди започването на ремонта било лошо, като дейностите по
премахването на стария асфалт започнали на по-късен етап. По време на
ремонта в пътните участъци нямало стоварени купчини с фрезован асфалт,
като всички строителни материали се извеждали извън пътното платно.
Горното се потвърждава и от показанията на св. Ч., съгласно които не е
налице практика, при извършването на ремонтни дейности, да се оставят
купчини с асфалт, още по-малко на пътното платно. Анализът на
гореизложеното води до извода, че е малко вероятно и житейски неоправдано
към 05.10.2019г. / дата, предхождаща с повече от 10 дни започването на
ремонтните дейности/ върху пътното платно да са били стоварени
необезопасени купчини от нарязан асфалт, при липсата на такава практика от
страна на извършващите ремонта служители. В показанията си, св. Ч.
подробно разяснява процеса по извършване на ремонтните дейности, който
изключва по какъвто и да е начин образуването на такива купчини. Съгласно
показанията на св. Чилингирив, които съдът кредитира като подробни и
обективни, чрез използването на рециклатор се копае на място асфалта, след
което са обогатява с бетон и се полага на място. След това се минава с валяк и
се рециклира на ниво настилка. При този подробно описан механизъм на
извършване на ремонтните дейности се изключва като възможност появата на
такива купчини от нарязан асфалт, още повече с такава височина и от такова
естество, които да причинят съответните вреди върху автомобила.
От заключението на приетата по делото автотехническа експертиза ,
заключението по която съдът кредитира като обосновано, правилно и
компетентно изготвено, се установява, че пътният инцидент е настъпил при
16
условията на ясно време и суха пътна настилка, като участъкът се намира на
около 8 километра и 100 метра от табелата на гр. Сърница. / на около 38 кв.
от гр. Велинград/, а не както твърдят в показанията си св. М. и св. М. – около
2 километра преди гр. Сърница. Съгласно разясненията на вещото лице,
дадени пред съда в проведеното на 29.10.2021г. открито съдебно заседание по
делото, описаните щети е напълно възможно да бъдат получени и от друго,
подвижно препятствие, което би могло да се измести в момента на удара за
разлика от описаната купчина нарязан асфалт. Направените от вещото лице
изводи опровергават и дискредитират показанията на св. М. и св. М. в частта
им относно точното място на настъпване на ПТП и обектът, в който се е
ударил автомобила, а така също и по отношение на настъпилите вреди.
Съгласно експертното заключение, е налице явно несъответствие между
описаните увредените елементи /зони/ от опис заключенията по щетата , респ.
извършените ремонтни работи и констатираните при анализа на материалите
и приложения снимков материал в делото. Обемът на извършените и описани
в доверения сервиз на „Автотранссервиз - Варна” ООД ремонтни работи и
детайли са завишени и не съответстват на настъпилите повреди в резултат от
описания най-вероятен механизъм на произшествието. Размерът на общата
сума, необходима за пълното възстановяване на увредения автомобил,
считано към датата на ПТП, е 2859.76лв. с ДДС. Обичайните разноски за
определяне размера на обезщетението по застраховка „Каско+“ възлизат на
15.00лв.
Дори да се игнорират изложените дотук съображения, касаещи обекта, в
който се е ударил увредения автомобил и мястото на удара, и да се приеме за
установена описаната в исковата молба фактическа обстановка, възниква
въпросът дали водачът на автомобила е могъл да предотврати настъпването
на ПТП. Отговорът на този въпрос е положителен, като съгласно експертното
заключение по допуснатата от съда САТЕ, пътният инцидент е настъпил при
условията на ясно време и суха пътна настилка, като участъкът се намира на
около 8 километра и 100 метра от табелата на гр. Сърница. / на около 38 кв.
от гр. Велинград/. Съгласно възприетите от вещото лице данни, предоставени
от свидетелите, се очертава участък с дължина от около 100 метра и наклон
от 3 %, при наличието на купа с асфалт, висока от около 1.60 м.
/приблизително равна на височината на увредения автомобил/. При това
построение , от мястото на водача е технически възможно да се възприеме
17
наличието на препятствие с тази височина от дистанция по-голяма от 50
метра. Водачът е имал техническа възможност при декларираната скорост да
възприеме своевременно препятствието и да спре, но е закъснял с реакцията
си. При наличието на добра видимост, и при съобразяване на скоростта на
движението на автомобила с пътните условия и с обстоятелството, че пътят е
в ремонт /обстоятелство, с което водачът е бил добре запознат, както се
установи от собствените му показания/ и при предприемане на своевременна
маневра, св. М. имал техническа възможност да възприеме своевременно
препятствието и да спре, което не е било сторено.
В обобщение на гореизложеното, настоящият съдебен състав достига
до извода , че при условията на пълно доказване не са установени всички
елементи на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД. Не се доказа по несъмнен
начин, че причинените имуществени вреди са настъпили в следствие на
препятствие на пътя /купчина асфалт/, още повече тази купчина да се е
озовала на пътното платно в резултат от действието/бездействие на
служителите на ответните дружества. Не се доказа също по безспорен и
категоричен начин, че е налице противоправно и виновно поведение на
служителите на АПИ, което да е в причинна връзка с вредоносния
резултат.Гласните и писмените доказателства по делото сочат, че към датата
на ПТП - 05.10.2019 г. процесният път е бил надлежно сигнализиран с
предупредителен надпис „Пътят в ремонт“, което е изисквало повишено
внимание от водача на МПС. Същинските строително-монтажни работи са
започнали след средата на месец октомври 2019 г. Според свидетеля Ч.: „При
започване на ремонтните работи, първо се започна профилирането на
банкетите. След това СМР продължиха със студено рециклиране. При тези
СМР, не може да има купчини асфалт, които да са толкова високи, че да
катастрофира кола“. Свидетелят К. заявява: „По пътния участък в ремонта,
участъци с фрезован асфалт и стоварени купчини с този материал нямаше.
Всички строителни материали се извеждат извън пътното платно и на
специални депа или от АПИ, или на площадка“. Обстоятелствата, относно
механизма на настъпване на процесното произшествие, както и причинно -
следствената връзка между механизма и причинените имуществени вреди са
недоказани, от което се налага извода, че искът е неоснователен. Не е
установено, че единствена причина за пътното произшествие и за
имуществените вреди, които е претърпял водачът на МПС е състоянието на
18
пътното платно. При условията на пълно доказване не са установени
елементите на фактическия състав по чл. 49 от ЗЗД, при констатирано от
вещото лице несъответствие между описаните увредени елементи /зони на
автомобила/ и извършените ремонтни работи, което още веднъж поставя под
съмнение твърдения механизма на ПТП. От заключението по САТЕ се
установява също така, че дистанцията на пълния спирачен път на автомобила
при 50 км/ч е 33.00 метра и тя попада в зоната на видимост на водача към
препятствието. Водачът е имал техническата възможност при декларираната
скорост да възприеме своевременно препятствието и да спре, но е закъснял с
реакцията си. Времето за движение на автомобила от момента на реакция на
водача до удара е по-малко от времето за изминаване на пълния спирачен
път. При така направените изводи, дори и да е имало ремонтни дейности на
пътя, водачът е имал видимост и е могъл да възприеме твърдяното от него
препятствие на пътя.
Водачът на л. а. Ф. Т. с per. № В **** КТ е следвало да се съобрази с
конкретните условия на видимост и скоростта на движение на съответния
пътен участък, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие /чл. 20 и чл. 21 от ЗДвП/.
Липсата на конкретизация на точното място, километража от пътя, на
който е възникнало ПТП, води до съмнение изобщо за неговото наличие и
пречи за изясняването на обстоятелствата по делото, като тези факти останаха
неизяснени и недоказани. В тази връзка от твърденията на ищеца в исковата
молба и от приложените по делото гласни и писмени доказателства не може
да се направи извод за ангажиране на отговорност на АПИ за виновно
неизпълнение на задълженията си за поддръжка на пътното платно, съответно
на ДЗЗД изпълнител по договор за обществена поръчка. Не се доказа и
противоправно поведение от страна на АПИ, изразяващо се в бездействие на
служители на агенцията или на третите лица натоварени със задължението да
сигнализират препятствия по пътното платно. В исковата си молба, ищецът
излага доводи за неизпълнение от страна на АПИ да осъществява дейностите
по поддържане на пътя, включително да означи съответното препятствие -
купчина от нарязан асфалт върху пътя - с необходимите пътни знаци, с цел
предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 ЗДвП. От
приетите по делото свидетелски показания на В.М. и Д.М. става ясно, че в
началото на пътния участък през, който са преминавали е поставена табела
път в ремонт, като те самите, като движещи се по пътя са възприели и са били
с ясното съзнание, виждайки и състоянието на пътя, по който се движат, че се
извършва ремонт или предстоят да бъдат извършвани някакви ремонтни
дейности по пътя. Съответно с поставянето на указателната табела, път в
ремонт участниците в движението по пътния участък е следвало да се движат
с повишено внимание или да изберат алтернативен маршрут. В заключение
следва да се приеме, че пътния участък е бил надлежно сигнализиран, като
водачите на МПС е следвало да се движат с повишено внимание със
19
съобразена скорост и с готовност за внезапно спиране.
По делото не се ангажираха никакви надлежни доказателства за
наличието на твърдяното от ищеца препятствие, представляващо купчина
изрязан асфалт. Съгласно действащата нормативна база на Р.България, при
настъпване на ПТП, водачът на автомобила е длъжен да уведоми незабавно
органите на МВР и да остане на мястото на произшествието до пристигането
им с цел констатиране на следите от произшествието и непосредствените им
възприятия от обстановката. Екип на КАТ е посетил местопроизшествието, но
не е съставил протокол за ПТП. При посещението си на мястото на ПТП,
органите на МВР не са извършили оглед и не е установено съществуването на
твърдяното препятствие, а е възпроизведено твърденията на водача на
увредения автомобил в издадена служебна бележка, за фактът че има ПТП и
на пътя на който е настъпило. Липсата на съставен протокол за ПТП също
буди съмнение за наличието на такова препятствие, тъй като логично е при
наличието на голяма купчина с изрязан асфалт, натрупана в самото платно за
движение, пристигналите на мястото полицаи да вземат отношение и да
съставят необходимите протоколи или най-малко да останат на място за да
предотвратят настъпването на други ПТП. Такива действия не са предприети,
няма съставени писмени доказателства за инцидента, което води до извода, че
на пътното платно не е имало такова препятствие, че пряко да застраши
сигурността на движещите се по него, а самото ПТП е било незначително и
възникнало по невнимание на шофьора на увредения автомобил Ето защо не е
доказан спорния факт на съществуване на твърдяното препятствие на пътното
платно неговото разположение и големина, както и местопроизшествието.
В приетото по делото заключение по назначената авто-техническа
експертиза вещото лице посочва, че при посещение и оглед на
предполагаемата отсечка от пътя, на която е възникнало ПТП има достатъчна
видимост за водача на МПС да възприеме обект на пътното платно, с
височина от 0.6 до 0.8 метра, тоест обект много по-малък от описания от
свидетелите, т.е. при този наклон на трасето водачът е имал възможност да
възприеме много по-малко препятствие, а какво остава за такова, с размерите
на описаното от свидетелите и от ищеца в исковата молба. Посетената от
вещото лице пътна отсечка се установи, че е с минимален надлъжен наклон
на пътя от 3%, като на участъка с дължина от 100м. е технически възможно да
се възприеме препятствие от дистанция по голяма от 50 метра, а от по близка
дистанция е възможно да се възприеме и обект с по малки от 1.6м. височина.
В тази връзка водачът на увреденото МПС е имал достатъчна видимост и при
декларираната от него скорост за движение от 50км./ч. макар и по-висока от
разрешената е било възможно при дистанция от 20м. преди препятствието да
предприеме маневра, за да заобиколи или да спре безопасно. Вероятно поради
закъсняла реакция и проявено невнимание от страна на водача, от около 0.4-
0.5 сек. в спирачен път, автомобилът се е ударил с предна дясна челна част,
със скорост не по - голяма от 30 км./ч. Ударът е бил предотвратим, като
дистанцията на пълния спирачен път на автомобила при скорост от 50км.ч е
20
33 метра, попадаща в зоната на видимост на водача, като напълно технически
възможно е да се възприеме своевременно препятствието и да спре
автомобила безопасно.
От анализа на фактическата обстановка и установеното чрез авто-
техническата експертиза, и ако се допусне, че процесното ПТП е станало на
пътния участък определен от вещото лице и ако се допусне, че наистина е
имало твърдяното препятствие на пътя, то единственият верен извод който се
налага е, причината за въпросното ПТП е неспазване правилата за движение
по пътя (ЗДвП и правилника за приложението му). Водачът на автомобила не
е изпълнил посочените в чл. 20 и сл. от ЗДвП задължения за избиране на
скоростта на управление на автомобила, съобразена с атмосферните условия,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост и да
намали скоростта и дори да спре в случай че възникне опасност за
движението. С оглед на гореизложеното, съдът приема за недоказан
твърдения от ищцовото дружество механизъм на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Съгласно заключението на вещото лице,
което съдът кредитира като обосновано, правилно и компетентно изготвено, е
възможен и друг механизъм на настъпване на ПТП. Не се установява по
несъмнен начин от ангажираните от ищцовата страна доказателства, която
носи доказателствена тежест за установяване на твърдените от нея факти и
обстоятелства, че именно по гореописаният начин , място и време са
настъпили процесните щети по увредения лек автомобил. В тази насока са
единствено показанията св. М. и св. М., който са относително заинтересовани
от изхода на делото, и чиито показания се опровергават от заключението на
вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза. От приетата по
делото експертиза се извежда извода, че произшествието е било
предотвратимо при своевременна реакция за спиране при обективна
възможност за възприемане на обекта на пътното платно. Непосредствено
преди и към момента на настъпване на ПТП не са съществували пречки за
намаляване на скоростта и избягване на препятствието- извод, който
категорично опровергава твърденията на водачът на автомобила за
невъзможност да реагира в конкретната ситуация поради ограничената
видимост в този пътен участък. От заключението на вещото лице се
установи,че водачът на процесния лек автомобил, при своевременно
възприемане на вероятната опасност, ведно с технически изправна спирачна
система на автомобила,без съмнение е имал техническа възможност да спре
автомобила преди мястото на удара, което не би позволила настъпването на
тези материални щети. При липса на наведени доводи от коя и да е от
страните за технически неизправности по увреденото МПС,
каквито доказателства не се представят по делото, съдът прие, че за
възникване на пътно-транспортното произшествие вина има водачът на
лекият автомобил.
В настоящия случай съдът счита, че по делото по безспорен и
21
категоричен начин не се установи наличието на горепосочените предпоставки
за уважаване на претенцията. Доказаха се при условията на пълно и главно
доказване възраженията на ответника за такова поведение на водача на
автомобила, което да се намира в причинно- следствена връзка с настъпилото
ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат, констатираха
се наличието на такива вреди, които биха могли да настъпят от друг
механизъм или в резултат на неспазени от водача правила за безопасност на
движението. С оглед на изложеното, се налага извод за недоказаност на
твърдения от ищеца механизъм на настъпване на ПТП, като не се установяват
по категоричен начин обстоятелствата, при което и настъпило
произшествието, размерите на препятствието, фактът, че твърдените щети са
настъпили именно в резултат на удара на автомобила в това препятствие. Не
е установено противоправно поведение /действие или бездействие/ на
служителите на АПИ, както и неизпълнение на задължения по поддържане на
пътното платно, които да се намират в пряка причино-следствена връзка с
настъпването на процесното пътно произшествие. Следва да се отбележи, че
в дължимата грижа при управление на МПС, не се включва изискване за
знание за препятствия по пътя или презумиране за наличие на такива, но в
случая наличието на препятствие върху пътното платно, още повече с
твърдените от ищеца размери, представлява видимо препятствие, което
водачът на процесният автомобил е могъл да избегне. Налице е задължение
за водача да избира скоростта така, че да може да спре. Гореизложеното води
до неоснователност на иска, т.к. не би могло да се приеме, че с
бездействието си ответникът е станал причина за настъпване на
застрахователното събитие.
С оглед неоснователността и недоказаността на главния иск, следва да
се отхвърлят претенциите на ищеца за присъждането на ликвидационни
разноски и искането за присъждането на законна лихва върху главницата ,
считано от датата на предявяване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на сумата.
С оглед отхвърлянето на главните искове, съдът не следва да се
произнася по предявените при условията на евентуалност обратни искове
По отношение на разноските - При този изход на делото, на ответника
следва да бъдат присъдени сторените в хода на производството разноски –
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв., на основание
чл.78,ал.3 от ГПК и платен депозит за вещо лице в размер на 100.00лв.
Воден от горното Пазарджишкият Районен съд,
22
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД,
ЕИК- *********,със седалище и адрес на управление – гр. София, район
Триадица, бул. „Витоша“№89Б, представлявано от К. Х. Ч.- Главен
изпълнителен директор и М. Г. – изпълнителен директор, срещу Агенция
„Пътна инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-********* със седалище и адрес на
управление- гр.София, пл.„Македония“№3, представлявана от инж. Д. А., иск
с правно основание чл.410 КЗ във вр. във вр. с чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД, с
който се иска от съда да бъде осъден ответникът Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-********* да заплати на ищеца „ДЗИ-
Общо застраховане“ЕАД, ЕИК- ********* следните суми: сумата от 2980.34
лева /две хиляди деветстотин и осемдесет лева и тридесет и четири стотинки
/, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско+“, застрахователна полица №440119031018617 от 01.04.2019г., във
връзка с настъпило на 05.10.2019г. събитие /пътнотранспортно
произшествие/, с включени 15.00 лева ликвидационни разноски; сумата от
94.38 лв. /деветдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/- мораторна
лихва върху главницата, считано от 27.05.2020г. до 17.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
исковата молба в съда /17.09.2020г./ до окончателното изплащане на
дължимата сума, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „ДЗИ-Общо застраховане“ЕАД, ЕИК- *********,със
седалище и адрес на управление – гр. София, район Триадица, бул.
„Витоша“№89Б, представлявано от К. Х. Ч.- Главен изпълнителен директор и
М. Г. – изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ към МРРБ, ЕИК-********* със седалище и адрес на
управление- гр.София, пл.„Македония“№3, представлявана от инж. Д. А. ,
сторените съдебно-деловодни разноски по производството в размер на 300.00
лева /триста лева /, на осн. чл.78,ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на трети- лица помагачи на
страната на ответника - „Европейски пътища“ АД със седалище и адрес на
23
управление: гр. Пловдив, район Северен, бул. ’’Дунав” № 76, ЕИК *********,
представлявано от управителите АНК. К. С. и М. ИВ. П.; „Грома холд“
ЕООД, със седалище и адрес на управление: **********, Производствена
база на „Грома Холд” ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя
В. Г. В. и „Инжстройинженеринг” ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, район Одесос, ул. „Александър Дякович” № 31, ЕИК
*********, представлявано от управителите М. Б. Г. и ПЛ. Г. СТ. - и трите
дружества участници в обединение ДЗЗД „Пътно поддържане област
Пазарджик и област Пловдив”, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, п. к. 4003, район Северен, бул. „Дунав” № 76, ЕИК *********,
представлявано от управителя К. Р. И. - К.
Препис от решението да се връчи на страните
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Окръжен съд- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
24