№ 6376
гр. София, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110102759 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ..., срещу ..., ЕИК ..., с която моли от съда ответникът да бъде осъден да заплати сумата
от общо 462,41 лв., от които сумата от 437,41 лв., представляваща регресна претенция по
застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователна полица „Каско“ № ...., валидна
към датата на ПТП, и 25,00 лв., представляващи обичайни ликвидационни разноски, ведно
със законната лихва върху претендираната сума, считано от 20.01.2022 г.- датата на подаване
на исковата молба, до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.
Ищецът ... твърди, че на 16.08.2021 в гр. ..., водачът на лек автомобил „...“, с рег. №
..., при извършване на маневра навлизане в бензиностанция, ударил намиращия се в
паркирано състояние лек автомобил „...“, с рег. № ..., докато водачът на последния си
затварял вратата, с което му причинил имуществени вреди. Към датата на ПТП увреденият
автомобил имал валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищеца,
обективирана по застрахователна полица № ..... За процесното ПТП бил изготвен
Двустранен констативен протокол, подписан от участниците в него. Поддържа, че
процесното ПТП е настъпило по вина на водача на л.а. „...“, с рег. № ..., чиято отговорност
била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество. Сочи, че за обезщетяване на причинените вреди на л.а. „...“, с рег.
№ ... при ищеца е била заведена Щета № 471621212100319, като с платежно нареждане от
25.10.2021 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 437,41 лв. на
1
застрахования собственик. Поддържа, че във връзка извършените огледи и определяне
размера на обезщетението по застрахователната преписка са били направени обичайни
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение
ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и
виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция срещу
ответното дружество с писмо № .../24.11.2021 г., като приложил преписката с
доказателствата, с които разполага, като ответникът е отказал да уважи претенцията.
Ищецът е ангажирал писмени доказателства, вкл. е поискал изслушване на съдебна
автотехническа експертиза, която да отговори на посочени въпроси във връзка механизма на
ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с
твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на
имуществените вреди. Направено е искане за събиране на гласни доказателствени средства
чрез разпит на един свидетел при режим на призоваване, а именно на Л. Й. Т., ЕГН
**********, с адрес гр. ..., за установяване на обстоятелствата около настъпването на
процесното ПТП и щетите по автомобила му.
Ответникът ЗД ... е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на
ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ за лек автомобил „...“, с рег. № ..., при него. Оспорва ищцовите твърдения
относно механизма на ПТП, вината и противоправното деяние на застрахования при него
водач. Оспорва да е налице причинно-следствена връзка между процесните вреди и
деянието на водача на л. а. „...“, с рег. № .... Твърди, че вината за процесното ПТП е изцяло
на водача на МПС лек автомобил „...“, с рег. № ..., а в условията на евентуалност - наличието
на съпричиняване. Посочва, че в исковата молба не са ясни твърденията относно точния
механизъм на ПТП. Оспорва размерът на претендираните вреди като необосновано
завишени, тъй като не отговаряли на средните пазарни цени и на цената на труда,
необходим за поправянето на вредите, включително твърди, че били надписани ремонтно-
възстановителни дейности, чието извършване не било необходимо. Оспорва да дължи и
разноските за определяне на щетата. Претендира присъждане на разноски по делото. Като
доказателствени искания, също желае изслушване на САТЕ, като поставя допълнителни
въпроси. Има искане за допускане на свидетел при режим на призоваване, а именно на
другия водач, участвал в ПТП - Е. Д. Б., ЕГН **********, с адрес ..., във връзка
установяване на обстоятелствата около настъпването на процесното ПТП и щетите по
автомобила.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по
делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представената по делото застрахователна полица № .., се установява, че ищецът и
собственик на увреденото МПС - ..., са сключили договор за имуществена застраховка “...
Каско 100” за л.а. – марка „... с рег. № .... Страните по имуществената застраховка са
2
договорили застрахователна сума от 4000 лева, при дължима застрахователна премия от
153,00 лева, платима еднократно, в брой при сключване на договора, с период на покритие
на застраховката от 03.10.2021 г. до 03.10.2022 г.
От писмените доказателства по делото – двустранен констативен протокол за ПТП от
16.10.2021г., заявление за изплащане на застрахователно обезщетение, депозирано пред
застрахователя на 20.10.2021 г. и писмени обяснения, относно механизма на настъпване на
ПТП, дадени пред застрахователя от водача на увредения л.а. – Л. Й. Т., вкл. от показанията
на последния дадени в хода на съдебното дирене по настоящото исково производство, при
разпита му в качеството на свидетел, се установява, че в срока на застрахователното
покритие, на 16.10.2021г., на бензиностанция в ж.к. „...“, след зареждане на
бензиноколонката, докато автомобила бил все още в покой, но преди да успее да затвори
шофьорската врата след себе си, бил връхлетян отляво от друг автомобил – л.а. „...“ с рег. №
..., управляван от водача Е. Б., която се опитвала да премине край него, за да достигне
намиращата се понапред колонка за зареждане с газ. Тъй като водачът на л.а. „...“ не
преценил, че няма достатъчно странично разстояние за безпрепятственото разминаване на
двата автомобила, закачила лявата предна врата на л.а. „...“ с рег. № ..., като я преобърнала
на 180 градуса, вкл. причинила и допълнителни имуществени вреди – повреди по преден ляв
калник, лайсна на предна лява врата, счупена кора и др.
От показанията на св. Т. и св. Б., се установява още, че участниците са нямала спор
помежду си относно вината за настъпване на инцидента, което са удостоверили в съставения
съвместно от тях Двустранен констативен протокол за ПТП, в който водачът Б. се подписала
под водач „А“, признавайки вината си. В показанията си пред съда, като св. Б. отново
заявява, че „без да иска е ударила вратата на един автомобил, тъй като искала да премине
край него, за да си зареди газ“ и продължава „в бързината си просто не видях, че вратата му
е отворена“. Св. Т. също допълва механизма на произшествието със собствените си
впечатления, като заявява пред съда заяви, че „водачът на другия автомобил...момичето
сякаш целеустремено мина край мен... тъй като искала да зарежда газ, което е следващата
колонка...решила да ме заобиколи, но не видяла, че вратата ми е отворена и така другия
автомобил с предна дясна част натисна вратата ми ниско долу и я отвори на 180 градуса.
Моя лява врата“. По думите на св. Т., хронологията на събитията е била „заредих бензин,
платих на жената, която зарежда, обиколих, влязох, седнах, затварях вече вратата, когато
това се случи“. И двамата свидетели твърдят, че мястото не е много широко и макар да е
възможно да се разминат две коли, става много трудво.
Показанията на двамата свидетели, доколкото си кореспондират и допълват помежду
си, а не са в колизия и с писмените доказателства по делото, съдът ги преценява като
обективни и незаинтересовани, и им дава вяра при устанояване на твърдяния механизъм на
ПТП от 16.08.2021 г. От своя страна, ответника, въпреки възложената му доказателствена
тежест не ангажира доказателства, посредством които да опровергае презумпцията за вина,
установена в закона по отношение на водача на увреждащия автомобил, нито такива които
да сочат на виновно поведение /действие или бездействие/ от страна на застрахования при
3
ищеца водач.
Съдът приема за противоправно поведението на водача на л.а. „...“ с рег. № ... – Е. Б.,
тъй като същия е предприел маневра „изпреварване“ на спрелия за зареждане автомобил „...
....“ с рег. № ..., като не се е убедил, че има видимост, свободен път на разстояние,
достатъчно за изпреварване както и не е осигурил достатъчно странично разстояние между
своето и изпреварваното пътно превозно средство, за безпрепятствено извършване на
маневрата си, с което си действие е виновно нарушил чл.42, ал.1, т.2 и ал.2, т.1 от ЗДВп.
При разминаването със спрелия автомобил, водачът на увреждащия л.а. е бил длъжен да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, покрай които преминава и
да се съобрази с положението, и състоянието на спрелия на бензиноколонката автомобил,
покрай който следвало безопасно да премине.
Водачът на лек автомобил „...“, в опита си да достигне до газ колонката /която се
намирала пред бензиноколонката, на която е спрял за зареждане л.а. „...“/ не е преценил нито
свободното разстояние, нито габаритите и позицията на другия автомобил, при което като
не осигурил достатъчно странично разстояние между себе си и изпреварвания лек
автомобил „... ....“ с което е нарушил задължението си на водач съгл. разп. на чл.42, ал.2, т.1
от ЗДвП. Описания от свидетелите Т. и Б. механизъм на ПТП се потвърждава и от
заключението на вещото лице, по приетата без възражения САТЕ, съгласно което
процесното ПТП е настъпило „на 16.08.2021 г., около 09,45 ч., когато л.а. „...“ с рег. № ... се
движи на територията на бензиностанция „...“ в кв. „... В“ на ул. „..., където при
преминаване покрай бензиноколонка, водачът реализира ПТП със спрелия на нея за
зареждане с горива, с отворена предна лява врата, л.а. „... ...“ с рег. № ...“. Според така
представения механизъм на ПТП, вещото лице е заключило, че описаните от
застрахователя-ищец щети по л.а. „... ....“ се намират в пряка и причинно-следствена връзка
с настъпилото на 16.08.2021 г. ПТП. Следователно, възражението на ответника, че вредите
по л.а. чието обезщетяване се претендира в производството не са резултат от описаното в
ИМ, ПТП от 16.08.2021 г., е неоснователно.
За всички описани в Описа на претенцията щети по л.а. ... ...“ с рег. № ..., които са в
пряка причинна връзка с реализираното ПТП, сумата необходима за възстановяването им,
според заключението на САТЕ, възлиза на 1101,61 лв. с ДДС, която се явява средна пазарна
цена.
От техническа гледна точка, с оглед приетите по делото доказателства, вещото лице е
заключило, че причината за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на
водача на л.а. „....“ с рег. № ..., който при разминаване на територията на бензиностанция
„...“ не осигрява достатъчно безопасна странична дистанция, вследствие на което настъпва
съприкоснование с отворената предна лява врата на л.а. „... .... ...“, спрял на
бензиноколонката за зареждане. От извършената от в.л. симулация, е било възможно
разминаването на двете МПС, без да настъпи съприкоснование между тях, при непълно
отворена предна лява врата на автомобил „...“, но при широко отворена врата /както е било в
действителност“ не е било възможно безопасното разминаване на двата автомобила.
4
Водачът на л.а. „...“ не е имал възможност да предотврати инцидента, тъй като се е намирал
в паркирано състояние и в процес на затваряне на вратата си, докато водачът на
увреждащия л.а. „...“ е могъл да предотврати ПТП, ако е осигурил безопасна странична
дистанция при разминаването на двете МПС-а или ако е изчакал водачът на л.а. „...“ да
затвори напълно вратата и след това да продължи своето движение покрай него.
От съвкупния анализ на всички приети по делото доказателства, се установява
безспорно, че причина за настъпване на процесното ПТП от 16.08.2021 г. на бензиностанция
„...“ в кв. „... В“ на ул. „... е противоправното поведение на водача Е. Б., управлявал л.а.
марка „...“, с рег. № ..., който при маневра разминаване и преминаване покрай спрелия л.а. ...
...“ с рег. № ..., поради неспазване на достатъчно странично разстояние, допуснал
съприкоснование с отворената предна лява врата на л.а. „... .... ...“, като му причинил
описаните в Опис на претенция № .../20.10.2021 г., щети.
Вината на водача на л.а. „...“ се установява и от съставения при ПТП двустранен
констативен протокол за ПТП, в който водачът на същия св. Б. „признала“ вина за
настъпване на произшествието. Всичко изложено прави основателна претенцията на ищеца
за възстановяване на платеното от него обезщетение от страна на застраховател по ЗЗ „ГО“
на виновния водач.
Страните по делото не спорят че към датата на ПТП застраховател по застраховка
“Гражданска отговорност” на делинквента е ответното дружество.
От приетото заключение по изслушаната автотехническа експертиза се установява, че
посочените от застрахователя по имуществената застраховка повреди на л.а. ... ...“ с рег. №
..., отговарят на описания в протокола за ПТП механизъм на ПТП, а сумата на щетите по
застрахованото МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сума
от 1101, 61 лв., която сума е по-голяма от изплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 437,41 лева /по експертна оценка/. Следователно и възражението
на ответника за прекомерно завишен размер на претендираното обезщетение също е
неоснователно и недоказано. Заключението по САТЕ е прието по делото, като неоспорено
от страните и съдът го кредитира изцяло.
Претърпените от реализираното ПТП вреди по застрахования автомобил се
установяват и от опис-заключение по образуваната при ищеца щета № № .../20.10.2021 г. и
доклада по нея. Сумата, установена по експертна оценка на дружеството ищец е била
изплатена на собственика на увредения автомобил, по банков път, на посочената банкова
сметка в „....
Съобразно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изр. 2 и 3 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност",
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска
отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви
вземанията си направо към застрахователя по "Гражданска отговорност". Обхватът на
5
регресното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което
застрахователят е платил на застрахования и от размера на обезщетението, което третото
лице дължи на застрахования. Отговорният по чл. 45 ЗЗД дължи поправяне на
действителните вреди, т.е. необходимите средства по средни пазарни цени за възстановяване
на увреденото имущество в състоянието му отпреди деликта. Действителният размер на
щетите в случай съставлява изплатеното от ищеца на собственика на увредения автомобил,
обезщетение, изчислено по метода за ликвидиране на щета „експертна оценка“ или сумата от
437,41 лв. Същият е по-малък от установения от вещото лице по САТЕ такъв от 1101,61 лв.,
поради което правото на регрес на ищеца е възникнало за изплатеното от него обезщетение
от 437, 41 лв., ведно със сторените от него ликвидационни разноски, претендирани в размер
от 25 лв.
Като краен извод, съдът намира иска по чл. 411, ал. 1 КЗ за основателен в пълния му
заявен размер от 462,41 лв. /с включени 25,00 лв. ликвидационни разноски/, поради което
следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, право на разноски има само
ищеца. Последният претендира такива и представя доказателства за реално извършени
съдебни разноски в размер на 600,00 лв., от която сума 50,00 лв. – заплатена държавна такса;
150,00 лв. – депозит за в.л.; 40,00 лв. – депозит за свидетел и 360 лв. с ДДС адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че на ищеца с оглед уважената част от иска се следват
разноски в пълен размер от 600,00 лв.
Така мотивиран, и на осн. чл.235, ал.1 от ГПК, Софийски районен съд, 164 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., да заплати на ЗАД „... ..., ЕИК ..., на основание чл. 411, ал. 1 КЗ,
сумата от общо 462,41 лв., от която сума 437,41 лева, представляваща застрахователно
обезщетение, изплатено от ищеца по застраховка „Каско“ за нанесени щети на лек
автомобил марка „ ... ...“ с рег. № ..., настъпили в резултат на реализирано на 16.08.2021г. на
бензиностанция „...“ в кв. „... В“ на ул. „... в гр. София, ПТП, предизвикано по вина на водач
на л.а. „...“ с рег. № СВ..., чиято „ГО“ е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва, считано от 20.01.2022г. до окончателното погасяване, а сумата от 25,00 лв.
– ликвидационни разноски по опис и оценка на щетите.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ..., ЕИК ..., да заплати на ЗАД „... ..., ЕИК ...,
сумата от 600,00 лева, представляваща сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7