Р Е Ш Е Н И Е
№ 260047
гр.Севлиево 23.11.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в
публично заседание
на десети ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Станислав Цветков
при секретаря СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА, в присъствието на
прокурора като
разгледа докладваното от съдията Цветков Н.А.Х.дело № 402 по описа за 2020 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Жалбоподателката С.П.В.
*** е обжалвала
наказателно постановление № 25 от 23.09.2020 г. на Директор
на Областна дирекция по безопасност на храните / ОДБХ / гр.Габрово, с което за
извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.19 от Закона за ветеринарномедицинската дейност / ЗВМД / и
на основание чл.417, ал.1 от ЗВМД й е наложено наказание глоба
в размер от 500.00лв.В жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно, в подкрепа на което се
излагат подробно развити в нея съображения.
ИСКАНЕТО е съдът да отмени изцяло наказателното
постановление.
Ответникът по жалбата – Областна дирекция по безопасност на храните
гр.Габрово, редовно призован, се явява представител при разглеждане на делото.Същият
оспорва жалбата и отправя молба към съда жалбата срещу НП да бъде отхвърлена, а
същото да бъде потвърдено като правилно, законосъобразно и издадено при
спазване на материалния и процесуалния закон.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната
преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:
По делото по несъмнен начин се установява и не се спори от страните, че на 19.08.2020 г. свид.д-р Д.И.Д. –
главен инспектор при ОДБХ Габрово, в присъствието на М.М.К. – кмет на с.***,
общ.Севлиево, извършил проверка в животновъден обект с рег. № 5450-0072,
нерегистриран по реда на ЗВМД и находящ се в с.***, общ.Севлиево, ул.“***“ № 3,
собственост на бащата на жалбоподателката С.П.В., ползван от нея и в нейно
присъствие.По време на същата било констатирано, че в животновъдният обект се отглеждат
2 броя свине за угояване и 1 брой говедо, на които не е извършена официална
идентификация, съгласно изискванията на чл.51 от ЗВМД.Извършена била справка в
ИИС на БАБХ, при което било установено, че в обекта са регистрирани 1 брой коза
и 1 брой говедо.За резултатите от извършената проверка бил изготвен Констативен
протокол № 01/19.08.2020 г., който бил предявен на жалб.В. на същата дата и
подписан от нея и проверяващия.На същата дата - 19.08.2020 г., на осн. чл.117,
ал.1, т.7 от ЗВМД, свид.Д. издал Акт за възбрана № 1, с който възбранил
отглежданите 2 бр. прасета и 1 брой говедо без ушна марка до освобождаването им
от официален ветеринарен лекар.Отново на същата дата свид.Д. покана до жалб.В.
за това, че следва да се яви на 25.08.2020 г. в ОБДХ – Габрово за съставяне на
АУАН за констатираното нарушение.Същата била връчена от свид.Д. на жалб.В. на
19.08.2020 г.Междувременно на 19.08.2020 г. от страна на Директора на ОДБХ –
Габрово било издадено Разпореждане за налагане на забрана за движение на
животни № 3825, с което било разпоредено налагането на забрана за движение на
животните, които били констатирани като неидентифицирани по време на
проверката.На същата дата било издадено и
Разпореждане за регистрация на животновъден обект по реда на чл.137 от
ЗВМД и/или идентификация на животни, с което на жалб.В. било наредено да
предприеме мерки за регистрация на животновъдния обект по реда на чл.137 от
ЗВМД и да предприеме мерки за идентификацията на животните.На 25.08.2020 г. жалб.В.
се явила за съставяне на АУАН.На същата дата – 25.08.2020 г. свид.Д., в
присъствието на свид.д-р А.Р.Д. – регионален администратор в ОДБХ - Габрово,
съставил АУАН № 3878 против жалбоподателката С.П.В. ***, ЕГН **********, за това, че при
извършена проверка на 19.08.2020 г. в нерегистриран по чл.137 от ЗВМД
животновъден обект 5450-0072, в с.***, общ.Севлиево, собственост на П.В.П., ЕГН **********, установил,
че в посоченият по-горе и нерегистриран по чл.137 от ЗВМД животновъден обект,
собственост на баща й, С.П.В., ЕГН **********, отглежда два броя прасета за
угояване и един брой говедо, на които не е извършена официална идентификация
съгласно чл.51 от ЗВМД.От гореизложеното било видно, че на 19.08.2020 г. в
животновъден обект 5450-0072, находящ се в с.***, общ.Севлиево, лицето С.П.В.,
е допуснало в животновъдният обект два броя прасета за угояване и един брой
говедо, на които не е извършена официална идентификация, съгласно чл.51 от
ЗВМД.В акта е отразено също така, че с гореописаното е нарушена разпоредбите на
чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД.Препис от АУАН е връчен лично на С.П. И. на същата
дата 25.08.2020 г.След запознаване със съдържанието му същата не е направила
възражения.Възражения не са направени и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление на Директора на ОДБХ гр.Габрово с № 25 от 23.09.2020 г.Същото е
издадено срещу жалб.С.П.В., с ЕГН ********** и адрес ***, за това, че на 19.08.2020
г. при извършена проверка от д-р Д.И.Д. – гл.инспектор в отдел ЗЖ при ОДБХ
Габрово, в нерегистриран по чл.137 от ЗВМД животновъден обект 5450-0072, в с.***,
общ.Севлиево, собственост на П.В.П., ЕГН **********, който се ползва от С.П.В.,
ЕГН **********, отговорното лице С.П.В., ЕГН **********, отглежда два броя
прасета за угояване и един брой говедо, на които не е извършена официална
идентификация съгласно чл.51 от ЗВМД.От гореизложеното е видно, че на
19.08.2020 г. в животновъден обект 5450-0072, находящ се в с.***, общ.Севлиево,
ул.“***“ № 3, е допуснало в животновъдния обект два броя прасета за угояване и
един броя говедо, на които не е извършена официална идентификация, съгласно
чл.51 от ЗВМД, с което е нарушен / осъществен е / състава на чл.132, ал.1, т.19
от ЗВМД.АНО е отчел, че АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и е подписан без възражения.Срещу съставения АУАН не
е постъпило възражение в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.Посочил е, че за да се
определи административното наказание са взети предвид тежестта на нарушението,
всички смекчаващи и утежняващи обстоятелства.В НП е отразено, че законовите
изисквания за идентификация на животните в животновъдните обекти е гаранция за
своевременно и достоверно проследяване на процеса на отглеждането им, както и
на здравето на животните и на хората.Поради това случаят не можело да се приеме
като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Предвидените в ЗВМД забрани и
изисквания били с цел опазване на общественото здраве и тяхното неспазване не можело
да се тълкува като маловажен случай.В НП е отразено също така, че нарушението е
формално и самото му извършване обосновава административно наказателната
санкция.Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път не
обосновавало извода за маловажност, а по-скоро за налагане на наказание в
минималния, предвиден размер.В заключение АНО, на осн. чл.53 във вр. с чл.27 и
чл.3, ал.1 от ЗАНН е наложил на жалб.С.П. И., ЕГН **********, с адрес ***
административни санкция глоба в размер на 500.00 лева на осн. чл.417, ал.1 от
ЗВМД за извършено нарушение на чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира
за установена от показанията на свидетелите Д.И.Д. и А.Р.Д., съпоставени с
писмените доказателства – Констативен протокол от 19.08.2020 г.; Справка за наличните
животни в ОЕЗ към 19.08.2020 г.; Акт за възбрана № 1 от 19.08.2020 г.;Покана за
съставяне на АУАН; Разпореждане за налагане на забрана за движение на животни №
3825/19.08.2020 г.; Разпореждане за регистрация на животновъдеен обект по реда
на чл.137 от ЗВМД и/или идентификация на животни № 3822/19.08.2020 г.; АУАН №
3878/25.08.2020 г.; НП № 25/23.09.2020 г. и известие за доставяне на НП.
При така установената фактическа обстановка съдът
достига до следните изводи:
Препис от обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя
на 28.09.2020 г.Жалбата е подадена на 01.10.2020 г., тоест в законноустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа.
АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени от компетентните за това длъжностни лица.
АУАН и издаденото в последствие
въз основа на него НП е за извършено нарушение на разпоредбата на чл.132,
ал.1, т.19 от ЗВМД.
Разпоредбата на
чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД гласи следното: „Собствениците, съответно
ползвателите на животновъдни обекти със селскостопански животни: не допускат в
обекта животни, които не са идентифицирани по чл.51, на които не са изпълнени
мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болести
по животните и зоонози или които са с различен здравен статус”.
Административно-наказващият
орган на осн. чл.417, ал.1 от ЗВМД е наложил на жалбоподателката наказание
глоба в размер от 500.00лева.Съгласно посочената разпоредба: „Собственик на
селскостопански животни, който не изпълни задължение по чл. 132, ал. 1, т. 1 –
3, 5, 10, 11, 13, 15 – 20, 24 – 28, се наказва с глоба от 500 до 2000 лв., а
при повторно нарушение - от 1000 до 5000 лв.“
Жалбоподателката,
редовно призована, се явява лично в съдебно заседание.Поддържа жалбата и
искането за отмяна на обжалваното НП.В жалбата си твърди, че НП е незаконосъобразно,
в подкрепа на което се излагат няколко съображения.
Твърди се на първо
място, че са допуснати нарушения при съставянето на констативния протокол за
извършената проверка на място, тъй като проверяващият се бил индивидуализирал в
него само с три имена и непълна длъжност, за местонахождения на проверяваният
обект била посочена само улица с номер без населено място и неясни за
жалбоподателката GPS-координати.Посочено
било също така, че се намират 2 бр. свине угояване и непосочен броя ГВ.При
проверката освен д-р Д. и свидетеля К.други лица не били
присъствали.Проверяващият издал Акт за възбрана, в който отново били посочени
два броя прасета и 1 бр. ГВ, което отново била неясна за нея абревиатура.Посочен
бил също така номер на обекта, ново обстоятелство за жалбоподателката с оглед
твърдението в КП, че обекта не бил регистриран.
Съдът не споделя
така изложените доводи, тъй като началото на административно-наказателното
производство се поставя със съставянето на АУАН, а не с изготвянето на
въпросният констативен протокол.АУАН не поставя изискване за реквизитите на
констативните протоколи от извършени проверки от различни контролни органи, е в
неговите разпоредби се съдържат императивни разпоредби относно съдържанието на
АУАН и НП.
На следващо място
се излага твърдението, че при съставянето на АУАН присъствала служителка, която
не била присъствала по време на извършване на проверката на място.АУАН бил
съставен в присъствието само на един свидетел в нарушение на чл.40, ал.3 от ЗАНН, при това такъв, който не бил присъствал на проверката.Законът изисквал
акта да бъде подписан от поне един свидетел, а в случая, в нарушение на чл.43
от ЗАНН свидетелят не се подписал на акта.
Съдът не споделя
така изложените доводи.Безспорно съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН актът
се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него.Не се
спори и факта, че в съставеният АУАН е посочена като свидетел д-р А.Р.Д., но същата не е подписала
акта в това й качество.Липсата на подпис на свидетеля по принцип безспорно
съставлява съществено процесуално нарушение.Подписа на свидетеля се полага с
цел удостоверяване на вписаните в АУАН факти и обстоятелства, поради което,
неподписването на АУАН от страна на свидетеля следва да се приравни на липса на
свидетел, т.е. до липсата на достоверност на фактическите и правни
обстоятелства, вписани в АУАН.Следва обаче да се отбележи, че съгласно разпоредбата
на чл.40, ал.4 от ЗАНН: „Когато нарушението е установено въз основа на
официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели“.В
този смисъл съдът напълно споделя доводите на процесуалния представител на
ответната страна, че в случаят АУАН е съставен въз основа на официални
документи и обстоятелството, че актът не е подписан от нито един свидетел не
може да бъде самостоятелно основание за отмяна на НП.Съдът напълно споделя
изложеното в хода по същество от страна на процесуалния представител на
административно-наказващият орган, поради което намира за ненужно да го
преповтаря.
Излага се на
следващо място твърдението, че в АУАН се посочвал нерегистриран по чл.137 от
ЗВМД обект, като същевременно бил посочен регистрационен номер, а
местоположението било указано само с населено място, но не и адрес /улица и
номер/.В описанието на фактическата обстановка се правели твърдения кой е
собственик и кой ползвател на обекта, без да било ясно въз основа на какви
доказателства са направени тези изводи.Издаденото в последствие въз основа на
АУАН наказателно постановление преповтаряло същите неясноти.Всичко това водело
до ограничаване правото на защита на жалбоподателката и съставлявало основание
за отмяна на обжалваното НП.
Съдът не споделя
така изложените доводи.Следва на първо място да се отбележи, че мястото на
извършване на нарушението е индивидуализирано по начин, който е достатъчен, за
да са изпълнени императивните разпоредби на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.Посочено е както населеното място, така и улицата и номера, на който се
намира въпросният животновъден обект.Легалната дефиниция на понятието "Животновъден
обект" се съдържа в Пар.36 от ДР на ЗВМД, съгласно който това е всяко
място, където временно или постоянно се отглеждат или настаняват животни, с
изключение на ветеринарни клиники или амбулатории.В случая, обстоятелството
дали въпросният животновъден обект е регистриран или нерегистриран в
съответствие с изискванията на закона е ирелевантно, тъй като на жалб.В. е
вменено във вина нарушение, изразяваща се в това, че е допуснала отглеждането
на животни, които не са идентифицирани съгласно чл.51 от ЗВМД, а не за
нарушение, изразяващо се в това, че въпросният обект не е регистриран по
надлежния ред.За правна прецизност съдът обаче държи да отбележи, че въпросният
животновъден обект е бил регистриран преди време по реда на чл.51 от ЗВМД с
номера, посочен в акта и НП, но след настъпили законодателни промени е следвало
да бъде регистриран и по реда на чл.137 от ЗВМД, поради което проверяващият е
счел, че същият е нерегистриран.Безспорно е също така, че собственик на
въпросният обект е бащата на жалб.В., но последната е негов ползвател.По време
на проверката е констатирано, че нейният баща е възрастен и почти неподвижен
човек, а животните се отглеждат от неговата дъщеря – жалб.В..В АУАН и НП
изрично е посочено, че животновъдният обект е собственост на П.В.П., но в
същият жалб.В. отглежда два броя прасета за угояване и едно говедо.Изрично е
посочено също така, че именно тя е допуснала отглеждането на неидентифицирани
по съответния законов ред животни в обекта, който ползва.Както по време на
извършване на проверката, така и при съставянето на АУАН, жалб.В. не е
възразила срещу тези констатации.Не ги оспорва и в съдебно заседание, като
изрично заявява, че и тя се грижи за въпросните животни.
Съдът намира, че нарушението е описано ясно, точно и разбираемо.В АУАН и НП се съдържат всички изискуеми
от закона реквизити – време и място на извършване, подробно описание на
нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и установено, както
и нарушените разпоредби на материалния закон.АНО е описал с нужната конкретика
всички релевантни факти и обстоятелства, които обуславят съставомерността на нарушението,
за което е санкционирана жалбоподателката.Както в АУАН, така и в НП изрично е
посочено, че жалбоподателката е осъществила /нарушила/ състава на чл.132, ал.1,
т.19 от ЗВМД.Безспорно е, че нарушението, което е вменено във вина на
жалбоподател е за това, че в качеството си на ползвател на животновъден обект,
находящ се в с.***, общ.Севлиево е допуснала отглеждането в обекта на животни –
2 броя прасета и 1 брой говедо, които не са идентифицирани по чл.51 от ЗВМД, като
по този начин е осъществила състава на административното нарушение по чл.132,
ал.1, т.19 от ЗВМД, поради което правилно и законосъобразно е била ангажирана административно-наказателната
й отговорност и й е било наложено административно наказание глоба в съответствие
с приложимата санкционна норма на чл.417, ал.1 от ЗВМД.
Съдът счита, че
нарушението, за което на жалб.В. е ангажирана административно-наказателната
отговорност не може да се квалифицира като маловажно, тъй като е на формално
извършване и като елемент от състава не е предвидено настъпването на вредоносен
резултат.Нарушението се явява типично за вида си и извършителят му следва да
понесе административно наказателна отговорност.Същевременно съдът споделя
мотивите на АНО, че в случая със ЗВМД се регулира важни обществени отношения,
касаещи опазването на общественото здраве и на това основание също не може да
се приеме, че е налице маловажен случай.АНО е отчел, че няма данни за други
извършени нарушения.Но липсата на такива предходни не е достатъчна, за да
обоснове приложението на чл.28 от ЗАНН, т.к. в противен случай за всяко първо
от вида си установено нарушение деецът не би носил отговорност, а очевидно не
това е волята на законодателя, нито такова едно решение отговаря на житейската
и правна логика.
При така
установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът намира
за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателката е осъществила състава на
посоченото нарушение по чл.132, ал.1, т.19 от ЗВМД, за което е санкционирана с
относимата разпоредба по чл.417, ал.1 от ЗВМД.За посоченото нарушение на жалб.В.
е наложено наказание глоба в размер от 500.00лв., което е съобразено с
разпоредбата на чл.416, ал.1 от ЗВМД и е в размер на минималния, предвиден по
този текст.
При определяне вида
и размера на административните наказания административнонаказващият орган се е
съобразил с изискванията на чл.27, ал.1 от ЗАНН за индивидуализацията на
административните наказания, като е отчел и тежестта на нарушенията, извършени
от жалбоподателя.
Поради гореизложеното обжалваното наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
От страна на процесуалния представител на ответната
страна към съда се отправя молба в полза на доверителя му да бъдат присъдени
направените по делото разноски.По делото е приложен договор за правна защита и
съдействие, както и списък на разноските, от които се установява, че е
заплатено договорно възнаграждение в размер на 300.00 лева.С оглед изхода на
делото и в съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, така направените
разноски следва да бъдат присъдени в полза на ответната страна – ОДБХ - Габрово.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25 от 23.09.2020 г.
на Директор на Областна дирекция по безопасност на храните гр.Габрово, с което на С.П.В.
***, ЕГН **********,
за извършено нарушение за
извършено нарушение по чл.132, ал.1, т.19 и на основание чл.417, ал.1 от Закона
за ветеринарномедицинската дейност е наложено наказание глоба в размер на 500.00
/ петстотин / лева, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА С.П.В. ***, ЕГН **********, да заплати на
Областна дирекция по безопасност на храните гр.Габрово, представлявана от Д-р
Светослав Костадинов Спасов, сумата от 300.00 / триста / лева, съставляваща
направени по настоящото дело разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
гр.Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: