Р
Е Ш Е
Н И Е
№
260028
гр.Свищов,16.10.2020 година
Свищовският
районен съд в публично заседание на 7.10.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТОЯНОВА
при секретаря Петя Братанова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.290 по описа за 2020 г. за да се
произнесе, взема предвид:
Производство по чл. 127а СК.
Производството по
делото е образувано по подадена молба от Е.Ц.Т., чрез адв.П.Д. против С.Х.К.,
гражданин на И.. Твърди, че детето С. С. е родено на *** ***, В. от съжителството
ѝ с ответника С.Х.К.. За раждането на С. е пресъставен Акт за раждане
№27/21.07.2014г. по регистъра на Община Свищов. Страните са живеели в гр. Л., В.
, заедно с децата на ответника С., С. и С. С., както и С. С. , а на
22.06.2016г. ищцата е родила детето В. Т.. През 2016г. ищцата Е.Ц.Т. е
пострадала от акт на домашно насилие, извършен от ответника, в резултат на
което съжителството им е преустановено, а въпросът е разгледан от Съда по
семейни въпроси в гр.Л. по дело №LE17C00823. Постановено е Решение
№10/30.04.2018г., децата С. С. и В. Т.
да имат местоживеене при майката Е.Т.. Ищцата
работи във В., детето С. посещава училище. Бащата С.Х.К., гражданин на И. е с неизвестен адрес и между страните няма
контакт. Майката е с българско гражданство, както и всички нейни роднини живеят
в България. Детето С. познава роднините си от посещенията им във В., но за него
е от значение да има възможност да посещава България, да опознава българския
бит, култура и традиции.
Посочва, че за
пътувания в чужбина на детето е необходимо да бъдат издадени необходимите лични
документи, както и разрешение за напускане на територията на страната от родителите. Ищцата не може да установи
контакт с ответника. До момента липсвало съгласие на бащата на детето, поради
което предявява иск за заместване съгласието на ответника по делото малолетното
дете да бъде снабдено с лични документи за пътуване в чужбина, както и да
пътува извън пределите на България до Кралство
В. неограничен брой пъти , като за тези пътувания да бъде придружавана от майка
си Е.Ц.Т. или от упълномощен от нея представител, за срок до навършване на
пълнолетие. Претендира разноски, съгласно списък.
В дадения от съда
срок е постъпил отговор от адв.С.Т., назначен
за особен представител на ответника, в който същият заявява, че искът е основателен, доколкото
съдът е компетентен да се произнесе по претенцията.Това становище поддържа и в
съдебно заседание.
Като обсъди събраните по делото доказателства, съдът намери за установено:
Не се оспорва, че страните са
родители на малолетното дете С. С.. Видно от Удостоверение за раждане, издадено по
Акт за раждане № 0027/21.07.2014 г. на Община Свищов, С. С. е родена на ***г*** , В. от майка Е.Ц.Т.
и баща С.Х.К.. Страните са съжителствали съвместно до 2016г. в гр.Л.. Видно от
представения легализиран превод на Решение №10 от 30.04.2018г. по дело №LE17C00823, Съдът по семейни въпроси в гр.Л. е постановил детето С. да живее с
майката Е.Ц.Т..Делото е образувано в резултат на упражнено домашно насилие от
страна на ответника С.Х.К. спрямо Е.Ц.Т..От тогава страните нямат контакт, като
ответникът е с неизвестен адрес. Понастоящем ищцата, заедно с децата С. и В.
живеят в гр.К., В.. Представено е удостоверение от Общинско начално училище У.,гр.К.,
видно от което детето С. С. е записана като ученичка от 5.09.2018г. и посещава
училището. Детето е асоциирано в тази среда, но има желание да опознае и
родината на майка си, при положение че е български гражданин. Към настоящия
момент детето не може да пътува. По делото бяха разпитани свидетелите Ц.Н.-баща
на ищцата и Т.А.-братовчедка на ищцата, които свидетелстваха за гореописаните
факти, както и невъзможността на детето да си дойде през лятото в България, за
което има огромно желание.Детето говори български език, и от тази учебна година
посещава и българското училище в К.. Поддържа контакт с българските си роднини
чрез социалните мрежи, но много се натъжава от факта, че не може да дойде лично
в България.
Представено е становище от Дирекция
“Социално подпомагане” гр. Свищов, съгласно което е в интерес на детето С. да
бъде снабдено с лични документи за пътуване в чужбина.Това ще му даде
възможност да изгради пълноценна представа за българския бит и култура, както и
да поддържа контакт с разширената семейна среда.
Предвид така установеното от фактическа страна,
настоящият състав достигна до следните правни изводи:
Производството е с правно основание чл. 127а от СК и
при липсата на съгласие на бащата на детето С., относно издаването на паспорт на детето и необходимостта от
съгласие и на двамата родители, за да пътува детето извън страната , майката се е обърнала към
съда с молба за заместване на липсващото съгласие на бащата.Това производство има
характер на спорна съдебна администрация и постановеното от съда не се ползва
със сила на пресъдено нещо и може да бъде променяно при изменение на
обстоятелствата, а не исково по което съдът се произнася с решение, което има сила на пресъдено нещо. В тази връзка по възраженията относно международната
компетентност на съда ие налице произнасяне в Определение от 9.09.2020г.
В случая, съобразно действащото законодателство в
страната е необходимо детето С., както да има личен документ, в случая паспорт, така и да
има съгласие и на двамата родители детето им да пътува извън пределите на
страната. На преценка подлежи в
конкретния случай дали уважаването на искането за заместване на съгласието на
бащата за разрешението то да пътува извън страната е в негов интерес и дали няма по някакъв
начин да бъде накърнен този интерес при поставените ограничения от бащата.
При отчитане на всички конкретни обстоятелства по
делото , искът следва да се уважи , като се допусне поискано заместване
на съгласието за издаване на паспорт и пътувания на детето С. до България и обратно до Кралство В., без ограничения на броя на пътуванията,
продължителността и времето, през които се провеждат, само със съгласието на
неговата майка или упълномощено от нея
лице.
Детето живее при ищцата,
липсват данни за постановен конкретен режим на
лични контакти между детето и бащата, като са налице такива за влошени отношения и липса на контакт между
страните. Понастоящем ответникът е с неизвестно местопребиваване. При липса на
възможност да се установи контакт с бащата , детето е поставено в
неблагоприятно положение да не може да се снабди с документ за самоличност и да
пътува. В този смисъл са изискванията на чл. 10, ал. 2 от Конвенцията
на ООН за правата на детето- да се зачита правото на детето или на неговите родители
да напускат която и да е страна, включително и собствената и което право
подлежи само на тези ограничения, които са предписани от закона и които са
необходими за защита на националната сигурност, обществения ред, общественото
здраве или морал или правата и свободите на други лица, както и с чл. 35, ал. 1
от Конституцията на РБ е прогласен принципът на всеки да има право свободно да избира своето местожителство, да се предвижва по
територията на страната и да напуска нейните предели и чл. 33, ал. 3 от ЗБЛД,
който също предвижда, че правото на детето на свободно придвижване, включително
паспорт да може да бъде ограничено само за защита на националната сигурност,
обществения ред, здравето на гражданите или правата и свободите на други
граждани.
В случая при конкретната преценка на обстоятелствата
по делото се установява, че детето С. ще има възможност при пътуването
извън страната ,да се връща, живее и учи във В., където и в момента живее и учи. Освен това детето има
близки и роднини в България ,на които ще гостува през лятната ваканция,както и по
други поводи.
С оглед на което изцяло в интерес на детето е да се
осигури възможност да му бъде издаден нов паспорт и свободно да се предвижва
освен на територията на страната и да напуска нейните предели и което е
конституционно прогласен принцип.
По направеното искане за допускане на предварително
изпълнение на решението с оглед предвидената такава възможност в чл. 127а, ал.
4 от СК, настоящият състав намира, че същото следва да се допусне.
Претендирани са разноски от ищцата,
съгласно представен списък – 530,00лева, от които 30,00лева –ДТ, 300
лева-адвокатско възнаграждение и 150,00лева възнаграждение на особен
представител, както и 50,00лева-такси за удостоверения и публикация в ДВ. С
оглед изхода на делото същите следва да бъдат заплатени от ответника.
В писмения отговор , особеният
представител на ответника-адв.С.Т. е възразил относно размера на определения с
разпореждане от 8.07.2020г. по гр.д. 290/2020г.
депозит за особен представител в размер на 150,00лева. Счита , че същият
следва да е в размер на 300,00лева, съгласно чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 от
9.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.Това възражение е
неоснователно. Съгласно редакцията на
чл.7 ал.1 т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения към 8.07.2020г., когато с
разпореждане е определен размерът на
депозита-предвиденото адвокатско възнаграждение е точно 150,00лева / ДВ
45/2020г. в сила от 15.05.2020г./ Впоследствие , считано от 31.07.2020г. /ДВ
68/2020г./ има изменение, като е предвидено възнаграждение-600,00лева, но към
момента на определянето и внасянето е съобразено с тогава действащия текст.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
РАЗРЕШАВА да се издаде паспорт на С. С. с ЕГН ********** по заявление,
подадено от майка и Е.Ц.Т. с ЕГН **********,***, без да
се иска писменото съгласие на другия родител- бащата С.Х.К., роден
на ***г., гражданин на И..
РАЗРЕШАВА, на основание чл. 127а, ал. 2 вр., ал. 1 СК, на детето С. С. с
ЕГН **********, родено на *** г. в гр. Л., В.
неограничен брой пъти да напуска пределите на Република България,
придружавана от майка си Е.Ц.Т. с ЕГН ********** или упълномощено от нея лице, за да пътува до Кралство В. до навършване на 18 -
годишна възраст от детето.
ОСЪЖДА С.Х.К., роден на ***г., гражданин на И. да заплати на Е.Ц.Т. с ЕГН **********,*** разноски в общ
размер на 530,00
лева.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението на
основание чл. 127а, ал. 4 от СК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаване на страните пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: