Решение по дело №338/2019 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 377
Дата: 22 май 2019 г. (в сила от 22 май 2019 г.)
Съдия: Марина Христова Христова Иванова
Дело: 20192330100338
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№377/22.5.2019г.                                        22.05.2019 година                      град Ямбол

                                            В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Ямболският районен съд,                                                ХV –ти граждански състав

На 21.05                                                                                                      2019  година

 

В публично заседание в състав:                           Председател: Марина Христова

 

при секретаря Й.П.

като разгледа докладваното от съдията Христова

гражданско дело № 338 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от А.С.М. против Д.Г.М., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по по ч.гр.д. № *** г. по описа на ЯРС, а именно сумата от общо 1003, 22 лв., от които 800 лв. ,  представляващи частично  неплатена наемна цена за периода януари – април 2018 год., 203, 22 лв. – незаплатени разходи за ел. енергия,законна лихва,  както и направените по заповедното производство съдебно-деловодни разноски.

                 В исковата молба се твърди, че на 11.10.2017 год. между страните бил сключен договор за наем с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищецът отдал за временно и възмездно ползване на ответника собствен имот, находящ се в гр. В.за сумата от 250 лв. месечно. Договорът бил сключен за срок от една година, а наемната цена следвало да бъде заплащана от 1- во до 5 – то число на текущия месец. Наемателят следвало да заплаща и всички консумативни разходи. От месец януари 2018 год. ответникът започнал да заплаща само частично наема си.На 10.06.2018 год. ответникът напуснал жилището, при което ищецът констатирал, че не са заплащани и сметките за консумирана ел. енергия.По този начин се стигнало до едностранно прекратяване на договора, а на 28.06.2018 год. ищецът заплатил всички суми за ел.енергия. Иска се уважаване на иска, както и присъждане на разноски .

                 Отговор на исковата молба не е депозиран.

                 В съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

             Ответникът, редовно и своевременно уведомен, не се явява, както  и не прави искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

            По искането за постановяване на неприсъствено решение, съдът намира следното:

               Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.  В процесния случай тези предпоставки са налице.

            Наред с това, съгласно изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, на страните по делото са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание.

Според настоящия съдебен състав е налице  и последната предпоставка за постановяване на неприсъствено решение - иска е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК. Вероятната основателност на същия се установява от съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, неоспорени от ответника в съответните процесуални срокове. По делото не са релевирани твърдения, нито ангажирани доказателства от страна на ответника за заплащане на претенциите, респ. за тяхната недължимост. Искът е основателен   и следва да бъде уважен в пълния си предявен размер.

Съгласно ТР 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, дори и да не изменя размера на същите. В този смисъл и предвид уважаване на претенцията, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца в пълен размер за заповедното производство или 176,50 лв.

Искането на ищеца за присъждане на разноските по настоящото производство е основателно и следва да се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК. В негова  полза  следва да бъдат присъдени разноски в размер на 350 лв. – заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Водим от гореизложеното, Я Р С

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.М.,ЕГН **********, че дължи на А.С.М. , ЕГН **********, сумата от сумата от общо 1003, 22 лв., от които 800 лв. ,  представляващи частично  неплатена наемна цена за периода януари – април 2018 год., 203, 22 лв. – незаплатени разходи за ел. енергия , в едно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 13.07.2018 год. до окончателното изплащане на главницата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***.  на ЯРС.

ОСЪЖДА Д.Г.М.,ЕГН ********** да заплати на А.С.М. , ЕГН ********** сумата от 176, 50 лв. – разноски за заповедното производство и сумата от 350 лв. – разноски за исковото производство.

 

           Препис от решението да се връчи на страните.

           Решението не подлежи на обжалване, на осн. чл. 239,ал.4 ГПК.

                                                                                         

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: