Присъда по дело №2349/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 11
Дата: 14 септември 2021 г. (в сила от 23 декември 2021 г.)
Съдия: Красимира Дончева Стоянова
Дело: 20215500202349
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 юли 2021 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 11
гр. Стара Загора , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Красимира Дончева

Стоянова
СъдебниВаня Василева Панова
заседатели:Кремена Стефанова
Николова
при участието на секретаря К.Д.Ц.
и прокурора Юлияна Станева
като разгледа докладваното от Красимира Дончева Стоянова Наказателно
дело от общ характер № 20215500202349 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия П.Х.Х. – роден на 20.12.1998 г. в гр. Стара
Загора, българин, български гражданин, неженен, със средно образование,
работещ, студент задочна форма на обучение в ***, с постоянен адрес ***,
неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 22.12.2019 г. в гр.
Стара Загора, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № СТ 9376 РВ, по бул. „България“, в
посока от изток на запад, в района на кръстовището с ул. „Ташко Горов“, е
нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/, а именно чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП –
„Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението” – като не е намалил
скоростта и не е спрял автомобила при възникнала опасност за движението –
пресичащ пътното платно пешеходец, в резултат на което с деянието си по
непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н.С., с ЕГН **********, поради
което и на основание чл.343, ал.1, б. “в”, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.58а,
1
ал.1 и чл.54 от НК ГО ОСЪЖДА на “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” ЗА
СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като го признава за
НЕВИНЕН и го ОПРАВДАВА по първоначално повдигнатото обвинение да
е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, като не е упражнил непрекъснат контрол
върху пътното превозно средство.
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от ТРИ ГОДИНИ,
считано от влизане на присъдата в сила.
НА ОСНОВАНИЕ чл.343г, във вр. с чл.343, във вр. чл.37, ал.1, т.7
от НК ЛИШАВА подсъдимия П.Х.Х., с п. с., от правото да управлява
моторно превозно средство за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА, считано от влизане на присъдата в сила.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Х.Х., с п.с., ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР –
Стара Загора сумата от 1947,65 лв. / хиляда здеветстотин четиридесет и седем
лева, 65 стотинки/ – разноски по делото, направени в хода на досъдебното
производство.
ОСЪЖДА подсъдимия П.Х.Х., с п. с., ДА ЗАПЛАТИ на частните
обвинители: Н. Д. С., ЕГН ********** от гр. *** и М. Д. С., ЕГН **********
от гр. *** направените от тях разноски по делото в общ размер на 2 300 /две
хиляди и триста/ лева; на Д. Н. С., ЕГН ********** от гр. ***, действаща със
съгласието на своя баща Н. Д. С., направените от нея разноски по делото в
размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и на Р. И. П. , ЕГН ********** от
гр. Стара Загора, ул. ********** направените от нея разноски по делото в
размер на 500 /петстотин/ лева.
ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото: 1 чифт обувки,
тип галоши № 43, 1бр. шапка с козирка с надпис „БТК – ADSL“, 1бр. яке -
синя ватенка от плат, 1бр. панталони, анцунг, черни на цвят, 1бр. пуловер,
сиво-червен на цвят, срязан, 1бр. потник, сив на цвят, 1 бр. носна кърпа -
тъмносиня с райета; 1 чифт черни чорапи, 1бр. часовник ръчен с надпис
„Q&Q“; 1бр. ключ за обикновена брава № 5, 1 бр. зъбна протеза ДА СЕ
УНИЩОЖАТ като малоценни, след влизане на присъдата в сила.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО по делото 1 бр. банкнота
с номинал 5 лева ДА СЕ ВЪРНЕ на наследниците на починалия Д.Н.С., ЕГН
**********.
2
ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване и протестиране в 15-
дневен срок, считано от днес пред Апелативен съд – Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 11 от 14.09.2021 г.
по НОХД № 2349 по описа за 2021 г. на Окръжен съд –
Сара Загора
Обвинението против подсъдимия П.Х.Х., ЕГН ********** е в това,
че на 22.12.2019г. в гр. Сара Загора, при управление на моторно превозно
средСво – лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № С 9376 РВ, по
бул. „България“, в посока от изток на запад, в района на кръСовището с ул.
„Ташко Горов“, е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:
чл. 20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средСва, които управляват”– като не е
упражнил непрекъснат контрол върху пътното превозно средСво;
чл. 20 ал.2 изречение второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да
намалят скороСта и в случай на необходимоС да спрат, когато възникне
опасноС за движението” – като не е намалил скороСта и не е спрял
автомобила при възникнала опасноС за движението – пресичащ пътното
платно пешеходец,
в резултат на което с деянието си по непредпазливоС е причинил
смъртта на Д.Н. С. с ЕГН ********** – преСъпление по чл.343, ал.1, б. "в",
вр. чл.342, ал.1 от НК.
В проведеното по делото разпоредително заседание, при изслушване
становищата на страните по чл.248, ал.1, т.1–8 от НПК подсъдимият Х. и
защитника му направиха искане за разглеждане на делото по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.252, ал.1 от НПК съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредителното заседание по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като подсъдимият Х. направи
изявление, с което призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение и
описаната в обвинителния акт фактическата обстановка. Предлага на съда да
индивидуализира наказанието “лишаване от свобода” при превес на
смекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства около
минималния предвиден в закона размер, а именно – две години, което след
приложение на императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК във връзка с
чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета в размер на една година и
четири месеца. Пледира за приложение на чл.66, ал.1 от НК и отлагане
изпълнението на наказанието “лишаване от свобода” за срок от три години.
Предлага подсъдимият Х. на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК да
1
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от една година и четири
месеца.
Частните обвинители Н. Д. С., М. Д. С., Д. Н. С. и Р. ИВ. П. – деца и
внучка на пострадалия Д.Н. С. чрез повереникът им адвокат И.П. от АК –
Сара Загора поддържат обвинението срещу подсъдимия наред с прокурора.
Развива съображения за доказаност на обвинението по несъмнен начин от
направеното от подсъдимият Х. самопризнание, подкрепено от
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство и пледира за
осъдителна писъда. Пледира за определяне на наказание лишаване от свобода
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, но като се отчете,
че участието на пострадалия в съпричиняването на вредоносния резултат e
незначително. Повереникът пледира за редуциране на наказанието с 1/3 с
оглед направеното от подсъдимия самопризнание. Относно начина на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода взема становище да се
изтърпи ефективно. По отношение на наказанието лишаване от право да
управлява МПС, предлага на съда да бъде определено в размер, равен на
срока на лишаването от свобода. Претендира за присъждане в полза на
частните обвинители на направените от тях разноски по делото за
възнаграждение на адвокат.
Защитникът на подсъдимия Х. – адв. Г.Б. от АК – Сара Загора, в хода
на съдебните прения не оспорват фактическата обстановка и правната
квалификация на деянието. Моли съдът да определи на подзащитния му Х.
наказание лишаване от свобода в размер на минималния предвиден в закона –
две години, с оглед наличието единствено на смекчаващи отговорността му
обстоятелства, което да бъде редуцирано с 1/3 заради направеното
самопризнание /на една година и четири месеца/. Пледира за приложение на
чл.66, ал.1 от НК и отлагане изпълнението на наказанието лишаване от
свобода. Моли съда да наложи наказанието лишаване от право да управлява
МПС за срока на лишаването от свобода.
Подсъдимият П.Х.Х. поддържа пледоарията на защитника си и
изразява искрено съжаление за случилото се. В последната си дума моли за
справедливо наказание.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата и доводите на страните,
намира за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият П.Х.Х., с ЕГН ********** е роден на ***, българин,
български гражданин, неженен, със средно образование, работещ, студент
задочна форма на обучение в ТУ – Сара Загора, с адрес за призоваване с. ***,
неосъждан.
Подсъдимият П.Х.Х. е правоспособен водач на МПС в категории „В“
и „М“, като свидетелството му за управление на МПС е с валидност до
28.11.2028 г.. Същият живее в с. ***.
2
На 22.12.2019 г. подсъдимият П.Х.Х. посетил МОЛ „Галерия“ в гр.
Сара Загора, като отишъл до там с лек автомобил марка „Сеат“, модел
„Ибиза“, с рег. № С 9376 РВ, собственост на баща му - Х.П. Х.. Около 22,30 ч.
решил да се прибира към дома си в с. Б. и за целта се качил в същия лек
автомобил, привел го в движение и потеглил от МОЛ-а към селото, като
управлявал автомобила сам, без други пътници в купето. На излизане от гр.
Сара Загора се движел по бул. „България“ в посока на запад, като наближил
последното кръСовище в тази част на града - с ул. „Ташко Горов“, на което е
монтирана функционираща светофарна уредба. Непосредствено преди и на
самото кръстовище с ул. „Ташко Горов“ бул. България е с три ленти за
движение в посока запад, дясната от които предназначена и маркирана за
завой надясно, лявата – предназначена и маркирана за завой наляво, а
средната – предназначена и маркирана за движение напред, с наличието на
съответните секции на светофарната уредба. След кръстовището с ул. „Ташко
Горов“ пътното платно преминава в стандартно двулентово, с по една пътна
лента за движение в посока на запад и на изток, като така достига до входната
табела на с. Б.. Гореописаната средна лента за движение направо на булеварда
след кръстовището се влива в дясната пътна лента за движение в посока на
запад.
Управлявайки автомобила с включени къси светлини по бул.
„България“ в тъмната част на денонощието, при работещо улично осветление,
подсъдимият П.Х. наближил кръстовището с ул. „Ташко Горов“, движейки се
в средната лента и видял, че светофарът свети зелено за посока „направо“. В
този момент, около 22,44 ч., в зоната на кръстовището нямало други
автомобили, при което подсъдимият продължил движението си напред без да
променя скоростта на автомобила и навлязъл в кръстовището с намерението
да премине през него и да се включи в двулентовия път за с. Б..
Няколко секунди преди подсъдимият Х. да навлезе в
кръстовището пострадалият Д.Н. С., на 79 години, предприел пресичане пеша
на пътното платно, като започнал пресичането от зоната на югозападния ъгъл
на кръстовището на бул. „България“ и ул. „Ташко Горов“, в посока към
северозападния му ъгъл, в посока от юг на север. Пострадалият Д. С. вървял
пеша, като се движел от източната страна и успоредно на пешеходната
пътека, положена на пътното платно в посока юг - север, свързваща
югозападния и северозападния ъгъл на кръстовището. По този начин
пострадалият Н., движейки се в посока север, изминал около 12,3 – 12,5
метра, считано от югозападния ъгъл на кръстовището и навлязъл в лентата за
движение на лекия автомобил, управляван от подсъдимия Х., движещ се
праволинейно и с постоянна скорост напред, в посока запад. Управлявайки
автомобила, подсъдимият не забелязал пресичащия пътното платно
пешеходец, като не намалил скоростта и не предприел аварийно спиране, а
продължил движението си напред, в резултат на което, на около 4,3 метра
преди гореописаната пешеходна пътека, предната дясна част на автомобила
ударила тялото на пострадалия. Първоначалният удар е настъпил между
3
предната дясна част на автомобила и тялото на пострадалия, разположено в
момента на удара с дясната си част към автомобила, с изнесен напред десен
крак. Вследствие на удара, тялото на пострадалия С. е паднало върху предния
капак на автомобила, а главата му се ударила в дясната част на предното
стъкло, последвано от завъртане в посока обратна на часовниковата стрелка и
в резултат на инерционните сили е било поднесено напред и отхвърлено през
дясната предна част на автомобила върху пътното платно, където се е
претърколило до мястото, фиксирано в протокола за оглед на
местопроизшествие, в близост до северозападния ъгъл на кръстовището.
Подсъдимият П.Х. видял пострадалия Д. С. едва в момента на
настъпване на удара, възприемайки го като идващ от дясно, като
непосредствено след удара и последвалото отхвърляне на тялото на
пострадалия напред и вдясно на пътното платно, продължил движението с
автомобила напред, преминал през кръстовището и направил обратен завой,
след което спрял автомобила в дясно, в най-южната пътна лента в посока
изток преди самото кръстовище, с предница, насочена на изток. Подсъдимият
изпитал силна уплаха от случилото се и телефонирал на баща си, за да го
уведоми, че е блъснал човек и след като провел разговор с него, слязъл от
автомобила и отишъл до мястото, където било тялото на пострадалия, за да
провери състоянието му.
Малко след настъпването на ПТП и преди подсъдимият да отиде до
мястото, където било тялото на пострадалия, на светофарите на кръстовището
спрели два таксиметрови автомобила. Първият от тях - л.а „Дачия Сандеро“ с
рег. № С 8626 ВВ, управляван от свидетеля Д. С. И., а вторият – л.а.
„Шевролет Авео“ с рег. № С 0798 ВА, управляван от свидетеля Б.М. Б..
Свидетелят Д. И. се спускал по ул. „Ташко Горов“ от север на юг и спрял на
северозападния ъгъл на кръстовището, с намерението да завие надясно - на
запад, към с. Б., където карал клиент, а свидетелят Б.Б. идвал от с. Б. към гр.
Сара Загора и спрял на светофара в посока изток, непосредствено преди
самото кръстовище. И двамата свидетели видели тялото на пострадалия С.,
лежащо на пътното платно в близост до северозападния ъгъл на
кръстовището, като спрели автомобилите наоколо с включени светлини, за да
предотвратят последващо ПТП и слезли, за да проверят състоянието на
пострадалия. Пръв от автомобила си слезли свидетелят И. и клиентът му, а
веднага след тях и свидетеля Б., който сигнализирал за инцидента на спешен
телефон 112. Междувременно на мястото започнали да спират и други
автомобили, между които и л.а. „Хамър“ с рег. № С 2070 ВН, управляван от
свидетеля И.С. И., като никой от слезлите хора не направил опит да мести
тялото на пострадалия, а единствено под главата му била поставена хавлия, за
да не се опира в земята. Тъй като линейката се забавила около 5 минути,
свидетелят Б. телефонирал повторно на телефон 112, след което на мястото на
ПТП вече дошъл и подсъдимият Х., който разговарял със свидетелите Д. И. и
Б.Б. и им обяснил, че той е ударил пострадалия, като посочил на свидетеля Б.
автомобила си, паркиран до югозападния ъгъл на кръстовището, с леки
4
увреждания по предния капак и счупено предно стъкло в дясната му част.
Малко след това на мястото пристигнал полицейски екип -
свидетелитеН.К.М. и П.Х.П. – мл. автоконтрольори в Сектор „ПП“ при ОД на
МВР – Сара Загора, които установили самоличността на подсъдимия и го
тествали за алкохол с „АлкотеС Дрегер 7510“, като пробата била отрицателна.
Полицаите огледали и паркирания до югозападния ъгъл на кръстовището л.а.
„Сеат“, модел „Ибиза“ с рег. № С 9376 РВ, като констатирали деформации по
предния капак и счупеното предно стъкло в дясната му част. Междувременно
на мястото пристигнал и екип на ЦСМП – Сара Загора в състав свидетеля
К.Ц.К. – лекар–ординатор и свидетеля Ж.Д.К. – шофьор на линейка.
Медицинският екип поставил намиращия се в безсъзнание пострадал Д.Н. С.
на носилка, като му била сложена шийна яка и бил обездвижен и с линейката
го закарали в УМБАЛ „Проф. д-р Соян Киркович“ – Сара Загора, където по-
късно пострадалият починал вследствие на получените тежки наранявания от
претърпяното ПТП.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
разследването Съдебномедицинска експертиза на труп № 278/23.12.2019 г.,
при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия Д.Н. С. е установено:
Черепномозъчна травма /разкъсноконтузни рани, охлузвания и
кръвонасядания на главата, счупване на черепната основа, кръвоизлив в
меките мозъчни обвивки, контузия на мозъка/; Вдишана в белите дробове
кръв; Оток на мозъка и белите дробове; Счупвания на двете подбедрици.
Кръвонасядания и охлузвания на долните крайници. Дълбоки кръвонасядания
на гърба; Мастна емболия в белите дробове; Атеросклероза на аортата,
венечните артерии и мозъчните артерии; Счупване на ребра в дясно и в ляво.
Причината за смъртта на Д.Н. С. е тежка черепномозъчна травма,
усложнена с вдишване на кръв в белите дробове. Описаните травматични
увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят
да са получени при блъскане на пешеходец от лек автомобил отдясно.
Счупванията на ребрата, посочени по-горе, най-вероятно са от
индиректен сърдечен масаж, провеждан от лекарския екип по време на
наСъпилата вече клинична смърт в здравното заведение. Състоянието на
трупа отговаря на смърт от първото денонощие.
Видно от заключението на изготвената и приложена по делото
химическа експертиза – Протокол № 359/27.12.2019 г. на Сектор БНТЛ при
ОД на МВР – Сара Загора, в кръвната проба, взета за изследване от
пострадалия не се установява наличие на етилов алкохол.
Видно от заключението на изготвената в хода на разследването и
приложена по делото комплексна съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е следното:
Първоначалният контакт между лекия автомобил и пострадалия се е
реализирал в предната дясна част на автомобила, в зона от 0,2 до 0,3 метра
5
наляво, мерено от преден десен край наляво. Следите са върху предна броня и
преден капак, който е деформиран до 4 мм дълбочина, с размери на
деформацията – дължина 0,15 м, широчина 0,08 м, с централна част на 0,3 м
от десни състави навътре и на 0,35 м назад от предна част. Тези направления
на съприкосновенията на тялото на пострадалия с лекия автомобил и
изпадането надясно от посоката на движение на МПС, насочват за ниска
скорост на МПС и бързо придвижване на пострадалия. Лекият автомобил с
цялата си кинетична енергия удря пешеходеца под неговия масов център.
Тялото се повдига във въздуха вследствие на скоростта и дизайна на
предницата на автомобила, качва се върху преден капак и с части от него
достига до десен край на предното обзорно стъкло. След удара тялото е
изпаднало встрани, надясно от посоката на движение на лекия автомобил. По
същество ударът е настъпил в лентата за движение на запад /към с. Б./, която е
с широчина 7 м. Самата пешеходна пътека не е естествено продължение на
западния тротоар на ул. „Ташко Горов“ /разположена е по на запад от
тротоара, в посока север – юг/. Мястото на удара не е върху пешеходната
пътека, а на 4,3 м източно от нея.
Към момента на удара пострадалият е бил с дясната си странична
повърхност към автомобила, в движение от ляво на дясно от гледна точка на
водача, с изнесен напред десен крак.
Лекият автомобил се е движил по бул. „България“ в посока на запад
/към с. Б./ преди възникване на ПТП, в средната лента за движение /направо/.
Пред водача на автомобила е светел зелен сигнал на светофара. Пред
пешеходеца е светел червен сигнал, а самият пешеходец е пресичал от юг на
север. Ударът е настъпил в дясна страница на пешеходеца, с предна дясна
страница на МПС, като първото съприкосновение е било на 0,2 м наляво от
предния десен края на автомобила. След удара тялото на пострадалия е
паднало върху предния капак, а главата му върху предното стъкло, като е
било носено известно време от автомобила напред, след което отхвърлено
върху терена. Травмите по пострадалия са от предната броня, престилката,
предния капак и предното стъкло на автомобила. След носенето и
отхвърлянето на пешеходеца, същият е паднал върху асфалта на мястото,
фиксирано в огледния протокол.
Скоростта на движение на лекия автомобил е 50 км/час, а на
пешеходеца – 4,2 км/час при бърз ход и 3,2 км/час при спокоен ход.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост 50 км/час и
време за реакция 1,0 секунда, е 34 метра. При скорост на движение на
пешеходеца на бърз ход с 4,2 км/час, същият е отстоял на 146 метра от
мяСстото на удара в момента, в който е стъпил на пътното платно и е
започнал пресичането му от юг на север. При движение на спокоен ход със
скорост 3,2 км/час, това отстояние е 192 метра, като и двете стойности
надвишават значително дължината на опасната зона за спиране на
автомобила.
6
При движение на къси светлини, осветеността пред л.а. „Сеат Ибиза“,
оборудван фабрично с халогенни крушки на фаровете, е на около 60-70 метра
напред и на около 5-6 метра вляво от левия фар, а пред десния фар
осветеността е около 75-80 метра. От техническа гледна точка за конкретните
пътни условия, при скорост на автомобила от 50 км/час, водачът му е бил в
състояние да спре в осветената от късите светлини зона пред автомобила,
дори и при неработещо улично осветление, при своевременно забелязване на
пешеходеца. При своевременно възприемане на опасността от водача на
МПС, същото би спряло преди мястото на удара. Пешеходецът не попада в
опасната зона за спиране на МПС.
От момента, в който автомобилът е отстоял от мястото на удара на
разстояние, равно на опасната му зона, водачът е имал обективна възможност
да възприеме пешеходеца, намиращ се в осветената от късите светлини зона
пред автомобила и при адекватна реакция с аварийно спиране е могъл да
установи автомобила преди мястото на удара. Водачът на автомобила е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако е
предприел своевременно спиране, като е могъл да пропусне пресичащия
булеварда пешеходец пред автомобила.
Видно от заключението на изготвената в хода на разследването и
приложена по делото допълнителна автотехническа експертиза, в обобщен
вид е следното:
При правилно регулирани фарове и нощно време, осветеността от къси
светлини пред автомобила е на около 60-70 метра пред автомобила и на 5-6
метра вляво от левия габарит. Вляво от левия габарит на автомобила
осветеностСта е около 50 метра и на разстояние 5-6 метра встрани от левия
габарит. Пред десния фар тази осветеност е по-голяма – около 75-80 метра.
Това асиметрично осветяване е с цел да не се заслепяват водачите на
насрещно движещите се превозни средства.
Общата видимост е тази видимост, която се осигурява от попадането
на не по-малко от 2 lx светлина върху обекти, отдалечени на определено
разстояние на автомобила. Конкретната видимост пък е видимостта, която
съществува за даден конкретен обект. Тази видимост се определя строго
индивидуално за всеки отделен случай при строго спазване на конкретните
условия на произшестСвието и зависи от различни фактори – нивото на
осветление да не е по-малко от 2 lx, общия фон, цвят на препятствието,
способността на препятствието да отразява светлината, метеорологични
условия и др. В определени случаи общата видимоС е по-голяма от
конкретната, а в други случаи е обратното. Например при обект, оборудван
със светлоотразителна жилетка или други светлоотразителни елементи,
конкретната видимост за прав равнинен участък е значително по-голяма от
общата видимостС, формирана от фаровете. В конкретния случай
пострадалият е бил облечен с тъмни дрехи, без светлоотразителни елементи
по тях. Има налично улично осветление, поради което може да се приеме, че
7
в процесния случай общата и конкретната видимост пред преден ляв фар е
била около 50 метра. Според модела на фаровете на процесния лек
автомобил, нормативът на общата осветеност пред оста на десния фар е 75
метра, а за левия е 50 метра, при ъгъл на осветеност спрямо надлъжната ос на
автомобила в ляво и вдясно от 6-8 градуса, при неработещо улично
осветление.
Опасната зона за спиране на лекия автомобил, при скорост 50 км/час и
време за реакция 0,8 секунди, е 31,23 метра.
Време за реакция от 0,8 секунди се приема в случаите, когато водачът
е имал техническа възможност да забележи определени признаци на опасност,
бил е внимателен, но не може точно да определи времето и мястото на
възникване на опасността, както и нейния характер. Такова време за реакция
се приема при преминаване през интензивно кръстовище, приближаване към
пешеходна пътека, внезапно навлизане на пешеходец на платното за
движение, който от видимата за водача зона би могъл да изчака
транспортното средство, за да пресече платното и др.
В настоящия случай пострадалият, и при бърз и при спокоен ход, е бил
видим за водача, на разстояние равно на опасната зона за спиране – съответно
34 метра или 31,23 метра - при двата варианта на време за реакция, съответно
1,0 или 0,8 секунди.
При движение на автомобила със скорост от 50 км/час, когато
пострадалият е бил на разстояние 50 метра пред автомобила /конкретната
видимост/, пострадалият е бил видим за водача на автомобила на светлината
на левия фар /попадал е на фронта на осветеността му/. Пешеходецът е бил
видим за водача и при движение със спокоен ход, и при движение с бърз ход,
тъй като и в двата случая е бил осветен от левия фар, имайки предвид зоната
на осветяване на левия фар встрани /в ляво/ от фронта на автомобила.
Експертът е изчислил и отстоянието на пешеходеца встрани /южно/ от
мястото на удара в момента, в който пешеходецът се е намирал на разстояние,
равно на опасната зона за спиране на лекия автомобил. И при двата варианта
на време за реакция – 1,0 или 0,8 секунди, съответно – на опасна зона за
спиране от 34 метра или 31,23 метра, пострадалият пешеходец е попадал в
осветената зона на късите светлини пред автомобила и е бил видим за водача.
Уточнено е, че всички изчисления, касаещи видимостта, са
направени като не се взема предвид работещото в случая улично осветление.

Съдът намира, че гореизложената фактическа обстановка се
установява по безспорен начин от направените от подсъдимия Х.
самопризнания на всички факти, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и от изцяло кореспондиращите им доказателства, събрани в
хода на досъдебното производство, подкрепящи самопризнанията и
приобщени към доказателствата по делото по реда на чл.374, вр. с чл.283 от
8
НПК. Кореспондиращите на самопризнанието доказателства, въз основа на
които се установява по несъмнен начин приетата от съдът фактическа
обстановка са, както следва: протокол за оглед на пътно-транспортно
местопроизшествие и фотоалбуми /том I, л.11-23 от ДП/; протокол за
доброволно предаване и фотоалбум /т.І, л.25-30 от ДП/; протоколи за разпит
на свидетели – П.Х.Х. /т.І, л.33 от ДП/, Н. Д. С. /т.І, л.34-36 от ДП/, М. Д. С.
/том I, л.37 от ДП/, Б.М. Б. /т.І, л.38; т.ІІ, л.55 от ДП/, Д. С. И. /т.І, л.39 от ДП/,
Р. ИВ. П. /т.ІІ, л.6 от ДП/, Ж.Д.К. /т.ІІ, л.7 от ДП/, К.Ц.К. /т.ІІ, л. 8 от ДП/, М.
Н. ЗЛ. /т.ІІ, л.16 от ДП/, Н.К.М. /т.ІІ, л.18 от ДП/, П.Х.П. /т.ІІ, л.19 от ДП/, Д.
Н. С. /т.ІІ, л.46-47 от ДП/, И.С. И. /т.ІІ, л.48 от ДП/, Д. С. И. /т.ІІ, л.50 от ДП/;
Съдебномедицинска експертиза на труп № 278/2019 /т.І, л.42-43 от ДП/;
протокол за химическа експертиза № 359/27.12.2019 г. /том I, л.48 от ДП/;
Протокол за извършена техническа експертиза № 54/10.02.2020 г. /т.І, л.52-66
от ДП/; удостоверение за наследници /т.І, л.77 от ДП/; съобщение и акт за
смърт /т.І, л.78-79 от ДП/; справка за нарушител /т.І, л.101 от ДП/;
характеристична справка на подсъдимия П.Х. /т.І, л.121 от ДП/;
характеристична справка на пострадалия Д. С. /т.І, л.124 от ДП/; справка за
родствени връзки /т.ІІ, л.21 от ДП/; протоколи за разпознаване на лица и
предмети и фотоалбуми /т.ІІ, л.51-54; т.ІІ, л.56-60 от ДП/; Комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза /т.ІІ, л.67-101 от ДП/;
справки за съдимост на подсъдимия /т.ІІ, л.105; т.ІV, л.66 от ДП/; документи
от Община – Сара Загора за светофарна уредба на кръстовището на бул.
«България» с ул. «Ташко Горов» /т.ІІІ от ДП; протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум /т.ІV, л.11—26 от ДП/; Допълнителна
експертиза към Комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза
/т.ІV, л.44-55 от ДП/; протокол за разпит на обвиняем /т.ІV, л.61-63 от ДП/;
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние /том ІV,
л.67 от ДП/, както и от актуалната сравка за съдимост, приета от съда.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
С оглед на приетата за установена фактическа обстановка, съдът намери
за безспорно установено по делото, че по описания начин с деянието си
подсъдимият П.Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.343, ал.1, б. „в", вр. чл.342, ал.1 от НК, като на
22.12.2019 г. в гр. Сара Загора, при управление на моторно превозно средство
– лек автомобил марка „Сеат“, модел „Ибиза“, с рег. № С 9376 РВ, по бул.
„България“, в посока от изток на запад, в района на кръстовището с ул.
„Ташко Горов“, е нарушил правилата за движение по пътищата, предвидени в
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно: чл.20, ал.2, изречение
второ от ЗДвП – „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението” – като не е
намалил скоростта и не е спрял автомобила при възникнала опасност за
движението – пресичащ пътното платно пешеходец, в резултат на което с
деянието си по непредпазливост е причинил смъртта на Д.Н. С., с ЕГН
**********.
9
Съдът намира, че само това нарушение на правилата за движение по
пътищата, измежду включените в обвинението срещу подсъдимия Х. за
попълване на бланкетната норма на чл.342, ал.1 от НК е в пряка причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат - причинената смърт на пострадалия
Д. С.. Видно от заключението на АТЕ неправомерното поведение на
пострадалия, който е пресичал извън очертанията на пешеходната пътека и на
червен светлинен сигнал на светофарната уредба, както и липсата на реакция
от стСрана на водача на процесния лек автомобил, който е могъл
своевременно да възпрееме пешеходеца на пътното платно, но не е реагирал
чрез аварийно спиране на автомобила са причините от техническа страна за
възникване на конкретното ПТП. Като не е сторил това подсъдимият Х. е
допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата – това по чл.20,
ал.2, изр.2 от ЗДвП – изискващ от водачите на пътни превозни средства да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. Подсъдимият Х. като е нарушил това правило сам се
е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на ПТП.
По отношение на другото нарушение на правилата за движение по
пътищата вменено във вина на подсъдимия Х. с повдигнатото му обвинение, а
именно това по чл. 20 ал.1 от ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват” – като не е
упражнил непрекъснат контрол върху пътното превозно средство, съдът го
намери за недоказано и го оправда по него. Липсват доказателстСва по делото
подсъдимият да не е упражнявал непрекъснат контрол върху системите за
управление на автомобила.
Несъмнено съществен принос в причиняването на ПТП има самият
пострадал Д. С., който е пресичал извън очертанията на пешеходната пътека и
на червен светлинен сигнал на светофарната уредба. Установено по делото по
експертен път е, че водача на лекия автомобил подсъдимия Х. на
светофарната уредба регулираща кръстовището е преминал на зелен сигнал,
като в това време за пешеходеца С. е светил червен сигнал, забраняващ му
преминаването през платното за движение. В случай, че пострадалият С. не
беше предприел пресичане на червено на бул. България, по който правомерно
се е движил с лекия автомобил подсъдимия Х. ПТП не би настъпило.
С оглед на това съдът намира, че пострадалият, като е допуснал
посочение нарушения на правилата за движение по пътищата като пешеходец
съществено е допринесъл за настъпването на ПТП и за настъпилия
съставомерен резултат и в случая е налице съпричиняването му.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимият при
форма на вина несъзнавана непредпазливост – небрежност по смисъла на
чл.11, ал.3, предл.1 от НК, тъй като не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЯТА
10
При определяне вида и размера на наказанието съдът се съобрази с
принципите на законоустановеност и индивидуализация на наказанието.
Съгласно първия принцип в специалната част на закона за
извършеното от подсъдимия П.Х.Х. престъпление по чл.343, ал.1, б.“в” от НК
е предвидено наказание лишаване от свобода от две до шест години.
При определянето и индивидуализацията на наказанието съдът отчете
направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т.2 от НПК и
анализира обществено опасния характер на деянието и дееца, както и всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Като смекчаващи отговорността на подсъдимия Х. обстоятелства
съдът отчете: чистото му съдебно минало; добрите характеристични данни за
личността му – учи и работи; младата му възраст; оказаното съдействие в
хода на ДП за разкриване на обективната истина по случая; изразеното
искрено разкаяние и съболезнованията, изказани на близките на загиналия.
Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете и съпричиняването на
вредоносния резултат от самия посрадал, като следва да се отчете
съществения му принос за това.
Ниска степен на обществена опасност разкрива настоящото деяние, с
оглед спецификите на случая – съществен принос на пострадалия за
настъпването му, и допуснато от дееца само едно нарушение на правилата за
движение.
Ниска степен на обществена опасност разкрива и подсъдимият като
извършител, тъй като настоящото престъпление, извършено от него по
непредпазливост, е изолиран случай в житейския му път.
Съдът, с оглед на гореизложеното и на основание чл.373, ал.2 от
НПК във вр. с чл.58а, ал.1 от НК индивидуализира наказанието лишаване от
свобода при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, в размер
на две години, което като намали с една трета и наложи на подсъдимият Х.
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
Съдът прие, че изброените смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства не са многобройни, нито някое от тях е изключително по
смисъла на чл.55, ал.1 от НК и не са налице основанията за приложение на
чл.58а, ал.4 от НК.
Съдът счете, че са налице предпоставките, визирани в чл.66, ал.1 от
НК и за постигане целите на наказанието, и преди всичко за поправянето и
превъзпитанието на конкретния извършител не се налага същото да бъде
изтърпяно ефективно. От съществено значение за определяне на начина на
изтърпяване на наказанието са всички обстоятелства, които имат отношение
към личността на подсъдимия и очертават личната му обществена опасност. В
случая личната обществена опасност на подсъдимия Х., както се посочи, е
ниска. Той не е осъждан, с добра характеристика е, осъзнава вината си и се
разкайва. Очевидно причиненото ПТП е трагичен инцидент в живота му,
11
чиито последици той напълно осъзнава, видно от процесуалното му
поведение. Съдът не намери пречки за отлагане изпълнението на наказанието,
защото процесът на поправяне и превъзпитание на подсъдимият е започнал и
не се налага той да бъде изолиран от обществото в затворнически условия.
Предвид изложеното съдът намери, че за поправянето на подсъдимия
не е наложително той да изтърпи наказанието, което следва да бъде отложено
за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съдът на основание чл.343г, вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК наложи на
подсъдимия Х. и наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, като при определяне срока на това наказание отчете
изложените вече /за наказанието лишаване от свобода/ смекчаващи
отговорността обстоятелства. Отчитайки тези обстоятелства съдът прие, че
срок от една година и четири месеца на наказанието лишаване от право да
управлява моторно превозно средство е достатъчен, за да се постигнат целите
както на специалната, така и на генералната превенция.
Съдът се произнесе по веществените доказателства по делото - 1
чифт обувки, тип галоши № 43, 1бр. шапка с козирка с надпис „БТК – ADSL“,
1бр. яке - синя ватенка от плат, 1бр. панталони, анцунг, черни на цвят, 1бр.
пуловер, сивочервен на цвят, срязан, 1бр. потник, сив на цвят, 1 бр. носна
кърпа - тъмносиня с райета; 1 чифт. черни чорапи, 1бр. часовник ръчен с
надпис „Q&Q“; 1бр. ключ за обикновена брава № 5, 1 бр. зъбна протеза, като
потанови да се унищожат като малоценни предмети, а 1 бр. банкнота с
номинал 5 лева да върне на наследниците на починалия Д.Н. С., ЕГН
**********.
На основание чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК в тежеС на подсъдимия бяха
възложени направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство в размер на 1947,65 лв. / хиляда деветстотин четиридесет и
седем лева, 65 стотинки/, като съдът го осъди да ги заплати в полза на
Министерство на вътрешните работи по бюджетната сметка на ОД на МВР –
Сара Загора.
Съдът постанови подсъдимият П.Х.Х. да заплати на частите
обвинители Н. Д. С., ЕГН ********** от гр. ****, М. Д. С. , ЕГН **********
от гр. **** направените от тях разноски по делото в размер на 2 300 /две
хиляди и триста/ лева, Д. Н. С., ЕГН ********** от гр. ****, направените от
нея разноски по делото в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева и Р. ИВ.
П., ЕГН ********** от гр. **** направените от нея разноски по делото в
размер на 500 /петстотин/ лева.
Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
12
Съобщи за изтекли лични данни