Р Е Ш Е Н И Е
№............/............2022 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и трети юни 2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕВЕЛИНА ПОПОВА
2. МАРИЯНА БАХЧЕВАН
при секретар
Галина Владимирова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска
окръжна прокуратура изслуша докладваното от съдия-докладчик МАРИЯНА БАХЧЕВАН касационно
административнонаказателно дело № 1175/2022 г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл. 208 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Делото е
образувано въз основа на касационна жалба от Т.Н.П., ЕГН **********,***, срещу решение № 476/05.04.2022 г. на Варненския районен съд /ВРС/,
постановено по НАХД № 20223110200208/2022 г., с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-0436-000209/10.12.2021 г., издадено от Началник сектор към
ОД на МВР – Варна, Второ РУ, с което, за нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Касаторът
твърди, че решението на ВРС е незаконосъобразно, постановено при неправилно
приложение на материалния закон. Оспорва изводите на районния съд за установеност
на административното нарушение. Счита за недоказано, че автомобилът е бил
паркиран на по-малко от 5 метра от кръстовището. Релевират се допуснати в хода
на административно-наказателното производство съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в липса на точно и ясно описание на нарушението и неспазване на
процедурата по установяване на административното нарушение. Аргументира се
приложение на чл. 28 от ЗАНН. На изложените основания се иска отмяна на обжалваното
съдебно решение и отмяна на издаденото наказателно постановление.
В депозирано
по делото писмено становище касационната жалба се поддържа изцяло на изложените
в нея основания.
Ответникът –
Началник сектор към ОД на МВР – Варна, Второ РУ, по съображения, обстойно
изложени в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки, оспорва касационната
жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за
неоснователност на касационната жалба и пледира решението на ВРС да бъде
оставено в сила като правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на
правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за която
решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен
акт, поради което е допустима и се дължи нейното разглеждане по същество.
Обжалваното
решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията,
разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на
Районен съд – Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от
едноличен съдебен състав съгласно правилата на ЗАНН. Проверяваният съдебен акт
е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба
срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.
Административен
съд – Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и следващите от АПК,
прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, както и след
извършената на основание чл. 218 от АПК служебна проверка за валидност,
допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и
предвид посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оспореното
пред районния съд наказателно постановление Т.Н.П. е наказана за това, че на
16.09.2021 г., около 11:56 часа, в гр. Варна е паркирала собствения си лек
автомобил /л.а./ „АУДИ А4“ с рег. № *** на разстояние по-малко от 5 метра от
кръстовището на ул. „Брегалница“ и ул. „Топра Хисар“. Деянието е квалифицирано
като нарушение на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за което срещу П. е издаден фиш
за налагане на глоба серия GT № 642991/16.09.2021 година. Вследствие
на подадено възражение фишът е анулиран и е съставен акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/, в който на деянието е дадена същата правна
квалификация. С оглед констатациите в АУАН е издадено обжалваното пред ВРС наказателно
постановление.
Въз основа
на събраните по делото доказателства, Районен съд – Варна е констатирал, че
наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в шестмесечния
преклузивен срок по чл. 34 от ЗАНН и при спазване на административно-производствените
правила, като съдържа всички минимално изискуеми реквизити по чл. 57 от ЗАНН. Изложил
е мотиви за установеност на административното нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6
от ЗДвП, за което правилно е ангажирана отговорността на П. в качеството ѝ
на собственик на неправилно паркираното превозно средство, на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП, като
наложеното наказание е определено във фиксирания в санкционната норма размер.
Констатирал е, че не са налице основания за квалифициране на случая като
маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящият касационен
състав на Административен съд – Варна намира решението на ВРС за правилно, като
напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на
тях правни изводи.
Не са налице
твърдените в касационната жалба съществени процесуални нарушения при издаване
на наказателното постановление. Неоснователно касационният жалбоподател
възразява, че АУАН неправилно е съставен при липса на свидетели, присъствали
при установяване на нарушението. В случая процесният АУАН № 597290/29.09.2021
г. е съставен въз основа на оспорения от П. фиш за налагане на глоба серия GT №
642991/16.09.2021 година. Последният безспорно представлява официален документ
– издаден е по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на
службата му, поради което в случая е приложима разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, според която правна норма когато нарушението е установено въз основа на
официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
Лишено от
основание е и възражението за липса на достатъчно пълно и точно описание на
нарушението от фактическа страна. Както в АУАН, така и в издаденото въз основа
на него наказателно постановление, констатираното противоправно деяние е
описано в необходимата степен, за да разбере привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице в извършването на какво нарушение е обвинено и да организира
защита си срещу него. Посочено е точното място, където е бил паркиран
автомобилът на касатора /в гр. Варна, на разстояние по-малко от 5 метра от
кръстовището на ул. „Брегалница“ и ул. „Топра Хисар“/, като в отлика от
релевираното в касационната жалба, настоящата инстанция счита, че указването на
конкретната посока на паркиране на превозното средство е ирелевантна за
съставомерността на деянието.
Неотносимо
към процесния казус е позоваването на касационния жалбоподател на процедурата
по установяване на нарушения посредством използването на технически средства
или системи, тъй като същата е приложима в хипотезата на издаване на електронен
фиш /вж. чл. 189, ал. 4 от ЗДвП/, какъвто настоящият случай не е.
Неоснователно
в касационната жалба се поддържа, че не е установено извършването на описаното
в наказателното постановление административно нарушение. Административно-наказателна
отговорност на Т.П. е ангажирана за нарушение по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, съгласно който
престоят и паркирането са забранени на кръстовище и на по-малко от 5 метра от
тях. От анализа на разпоредбата следва, че правнозначимият факт касае мястото
на паркиране на автомобила и конкретно дали то е в нарушение на ограничението
по чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП – на кръстовище или на по-малко от 5 метра от
него. Относно този релевантен за съставомерността на деянието факт – мястото на
паркиране на процесния автомобил, въззивният съд е събрал писмени и гласни
доказателства /докладни записки и свидетелски показания/, които категорично
сочат, че автомобилът на касатора се е намирал на разстояние по-малко от 5
метра от кръстовището на ул. „Брегалница“ и ул. „Топра Хисар“ в гр. Варна, за
което разпитаният пред ВРС свидетел дава конкретни, логични и последователни показания
в съдебно заседание, споделяйки непосредствени възприятия относно
местонахождението на превозното средство. Същите се подкрепят и от изготвения в
момента на установяване на нарушението снимков материал, приложен по делото. Ирелевантни
за съставомерността на деянието са изтъкнатите от касационния жалбоподател обстоятелства
относно липсата на достатъчно места за паркиране, както и дали автомобилът е
пречел на движението или не, тъй като забраната на чл. 98, ал. 1, т. 6 от ЗДвП е
безусловна.
Допуснатото
нарушение правилно е санкционирано на основание чл.183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП,
като наложеното административно наказание е във фиксирания в тази правна норма
размер, поради което пред съда не стои въпросът за неговото редуциране.
Не са налице
основания за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Преценката по чл. 28 от ЗАНН за наличието на „маловажен случай“ е
обвързана със субсидиарното приложение на Наказателния кодекс /вж. чл. 11 от ЗАНН/ и по-конкретно с дефиницията на това понятие, дадена в чл. 93, т. 9,
съгласно който „маловажен случай“ е този, при който извършеното престъпление с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Конкретните белези на „маловажен случай“ не се установяват от събраните
доказателства, тъй като извършеното нарушение е типично и не се характеризира с
по-ниска степен на обществена опасност. Изложените в жалбата обстоятелства /паркирането
е на еднопосочна улица в непосредствена близост до мястото, където живее
касаторът, за непродължителен период от време и във времеви диапазон, през
който интензитетът на движение на превозни средства не е висок/ не сочат
обективни пречки за изпълнение регламентираните в ЗДвП норми при паркиране и са
неотносими към преценката за маловажност на извършеното административно
нарушение. Освен това, както правилно е
отбелязал районният съд, съгласно чл. 189з от ЗДвП /Нов – ДВ, бр. 109 от 2020
г., в сила от 23.12.2021 г./ за нарушенията по този закон чл. 28 от ЗАНН не се
прилага. С цитираната правна норма изначално законодателят е определил като
висока степента на обществена опасност на нарушенията на ЗДвП и е изключил квалифицирането
им като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
По
изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че обжалваното
решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса
на заявените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което е
дължимо оставянето му сила.
Предвид
крайния изход на спора, с оглед своевременно заявеното искане и на основание
чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с чл. 37 от Закона за правната
помощ, на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определен съобразно чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ и фактическата и правна сложност на делото.
На основание
чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд – Варна
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
476/05.04.2022 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД №
20223110200208/2022 година.
ОСЪЖДА Т.Н.П., ЕГН **********,***, да
заплати в полза на Областна дирекция на МВР – Варна разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80,00 /осемдесет/
лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.