Р E Ш Е Н И Е
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VII-ми ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори април две хиляди и деветнадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря МИРОСЛАВ МИНЕВ, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова гражданско дело № 1651 по описа
на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД, ЕИК *********, със седалище гр. София, представлявано
от Росен Георгиев Антов и Тервел Янчев Кънчев, чрез юрк. Нина Стоянова, с която
са предявени установителни искове срещу К.С.К., ЕГН ********** ***, с правно
основание чл.422 ГПК за съществуването на следните вземания: 1/ за сумата
548,47 лв. – главница, представляваща вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1
от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част от заетата сума по Договор за кредит
„Бяла карта“ № 414777, сключен на 13.08.2014 г. между „Аксесфинанс“ООД и
ответника; 2/ вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД за сумата
от 49,24 лв. – договорна лихва за периода 21.08.2014 г. /датата на първата транзакция
по кредитната карта/ до 06.12.2016 г. /датата на настъпване на предсрочна
изискуемост/; 3/ вземане по чл. 92 ЗЗД за сумата от 109,70 лв. – неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение чрез
поръчителство в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница включена в
текущото задължение за месеца, в който не е погасено задължението; 4/ вземане
по чл. 78 от ЗЗД за сумата от 197,50 лв. – разходи и такси за събиране на
вземането; 5/ вземане по чл. 86 от ЗЗД за обезщетение за забава в размер на
36,11 лв. за периода от 06.12.2016 г. до датата на подаване на заявлението
31.08.2017 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 6206/2017 г. на РРС. Претендират се
и направените по делото разноски.
С писмена молба от 16.04.2018 г. депозирана от процесуалния представител на
ищеца юрк. Нина Стоянова, е оттеглен предявеният иск по чл. 86 от ЗЗД за
обезщетение за забава в размер на 36,11 лв. за периода от 06.12.2016 г. до
датата на подаване на заявлението 31.08.2017 г. и прекратено производството по
него.
В законоустановения срок
по чл.131 ГПКответникът, чрез назначеният му особен представител не е подал
отговор на исковата молба. В съдебно заседаниеадв. К. Б. като особен
представител оспорва исковете по основание и размер, по същество моли съда да
се произнесе съобразно заключението на вещото лице.
В съдебно заседание
ищцовото дружество не се представлява, с писмена молба моли да се приеме
заключението по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза и да се уважат
изцяло исковете им.
Съдът, след катообсъди доводите
на страните и събраните по делотодоказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установеноследното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 6206/2017 г. по описа на Районен съд Русе,
съдът е издал в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООДсрещуК.
С. К.заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите:
548,47 лв. – неизплатена главница по договор за кредит „Бяла карта”№ 414777,
сключен на 13.08.2014 г. между „Аксесфинанс“ООД и ответника; сумата49,24 лв. –
договорналихва за периода 21.08.2014 г. до 06.12.2016 г.; сумата 109,70 лв. –
неустойка за неизпълнение на задължението от 06.09.2014 г. до 06.12.2016 г.;
сумата 197,50 лв. – разходи и такси за събиране на задължението от 06.09.2014
г. до 06.12.2016 г.; сумата 36,11 лв. – законна лихва за периода от 06.12.2016
г. до датата на подаване на заявлението 31.08.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 07.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и за
разноските по заповедното производство: 25 лева – държавна такса и 50 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Тъй като длъжникът не е бил открит на известните
му адреси, съобщението до него е било приложено по делото, на основание чл.47,
ал. 5 и ал.7 ГПК и в изпълнение на дадените от заповедния съд указания,
заявителя е предявил настоящите искове за установяване на вземанията по
заповедта.
Видно от представения договор за
кредит „Бяла карта”, сключен на 13.08.2014 г. в гр. Сандрово, обл. Русе между
„АксесФайнанс”ООД /кредитодател/ и ответника К.С.К., /кредитополучател/, кредитодателят се е
задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален
размер на 100 лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява
чрез международна кредитна карта (предоставена при подписване на договора със
срок на валидност 2 години), а кредитополучателят се е задължил да го ползва и
върне съгласно условията на договора, а именно: при годишен процент на разходите 45,90% и годишен лихвен
процент 43,20%. В чл. 12, ал. 1 от договора е предвидено, че при непогасяване
на текущото задължение на уговорения падеж, кредитополучателят в 3-дневен срок
от датата, следваща падежа на текущото задължение, следва да заплати сума в
размер на 15% от максималния кредит лимит, като наред с това представи
допълнително обезпечение – поръчител, който да отговаря на определени условия
(виж и чл. 15, ал. 1). Според предвиденото в чл. 20 от договора, в случай че
кредитополучателят не предостави допълнителното обезпечение по чл.15 дължи
неустойка в размер на 10 % от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за съответния месец, като неустойката се начислява за
всяко отделно неизпълнение на задължението. Уговорено е в чл. 21, че в случай,
че кредитополучателят изпадне в забава за плащане на което и да е парично
задължение с повече от 10 дни или не е заплатил минимум 15% от одобрения
кредитен лимит в рамките на два последователни месеца, като в поне един месец
да бъдат внесени общо 15% от сумата от одобрения кредитен лимит, кредитодателят
има право да обяви цялото задължение за предсрочно изискуемо, като в този
случай съгласно ал. 6 от същия член кредитополучателят дължи еднократно
заплащане на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитора за
дейността на лице, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението. Наред с това, в ал. 5 на чл. 21 е предвидено
задължение на кредитополучателя да заплаща и такса разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2,50 лева за всеки ден до заплащане на
текущото задължение или на сумата по чл. 12, ал. 1 от договора. Във всеки
случай на забава кредитополучателят дължи лихва за забава (чл. 21, ал. 4).
С Анекс от 18.12.2015 г. към Договор за кредит „Бяла карта“ с № 414777
страните се споразумяват за увеличение на кредитния лимит в максималния размер
от 550 лв.
С Анекс от 24.08.2016 г. към Договора за кредит „Бяла карта“ на основание
подадена молба от кредитополучателя е преиздадена и предоставена нова карта, като
ответника предава предходната с № 414777 на кредитора.
По делото е представен рамков договор от
11.11.2016 г. за продажба и прехвърляне на вземания, сключен между
„АксесФайнанс”ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД, като видно от Приложение 1 от 13.07.2017 г. към него,
вземането на „АксесФайнанс”ООД, произтичащо от договор за кредит„Бяла
карта“ № 414777, сключен на 13.08.2014 г.,с кредитополучател - ответника, е
било прехвърлено на ищеца. „АксесФайнанс” ООД е упълномощило „Агенция за
контрол на просрочени задължения”ООД в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания, от
свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия, видно от
пълномощно, на л.31 от делото. До ответника е било изпратено от страна на
„АксесФайнанс” ООД чрез „Агенция за контрол на просрочени задължения”ООД уведомление за извършената
цесия, заедно с преписа от исковата молба.
По делото е изслушана и приета съдебно –
счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че кредитополучателят
е усвоил и непогасил главница по кредита в размер на 548,47 лв. Върху усвоената сума по кредита е начислена
договорна лихва в размер на 49,24 лв. за периода от 20.09.2016 г. до 06.12.2016
г. Последната вноска за погасяване на задължението е 08.09.2016 г., след което
е преустановено всякакво плащане. На 06.12.2016 г. „АксесФайнанс“ обявява
кредита за предсрочно изискуем. След настъпване на предсрочната изискуемост
договорната лихва по чл. 4 ал. 1 т. 2 не се начислява съгласно чл. 21 ал. 3 от
договора за кредит.
Неустойката за неизпълнение по чл. 20 от Договора
за периода от 28.09.2016 г. до 06.12.2016 г. вещото лице изчислява в размер на
109,70 лв. Разходи за такси събиране по чл. 21 ал. 5 отДоговора за периода от
28.09.2016 г. до 06.12.2016 г. са изчислени в размер на 77,50 лв. Разходи за
административно обслужване по чл. 21 ал. 6 от Договора са на стойност 120 лв.
Плащанията, които извършва кредитополучателят са отразени счетоводно,
като при всяко едно плащане е спазена разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от Договора
и е извършено погасяване на всяко едно от задълженията в посочената в
експертизата последователност: лихва за забава, разходи за събиране на
вземането, неустойки, договорна лихва и главница.
При такаустановеното от
фактическа страна, съдът, от правна страна, намираследното:
Представените по делото договор за кредит „Бяла карта“ и приложението към
него, подписани и неоспорени от ответника, установяват възникналото заемно
правоотношение между „АксесФайнанс” ООД и кредитополучателя – ответника.
Ищецът твърди, че ответникът е усвоил и не е заплатил заемни суми възлизащи общо на сумата от 548,47 лв.,
предвид което е начислил договорна лихва в размер на 49,24 лв. за периода от 21.08.2014 г. /датата на първата транзакция по кредитната карта/ до
06.12.2016 г. /датата на настъпване на предсрочна изискуемост/или общо претендираната
сума за главница и договорна лихва възлиза на 597,71 лева. Всъщност ищецът
не представи доказателства за усвоената от ответника сума за главница, но
доколкото последният е извършил плащания по договора, съдът я приема за
установена.
Съгласно експертизата на вещото лицеплащанията,
които извършва кредитополучателят са отразени счетоводно, като при всяко едно
плащане е спазена разпоредбата на чл. 12 ал. 2 от Договораза кредит „Бяла карта“.
Съдът приема, че след извършените плащания от ответника, остава дължима
сумата от 548,47 лв.- главница и49,24 лв. договорна лихва за периода от 21.08.2014 г. /датата на първата транзакция по кредитната карта/ до
06.12.2016 г. /датата на настъпване на предсрочна изискуемост. Като искът за мораторната лихва размер на 36,11
лв. е оттеглен и не следва да се присъжда.
Съдът приема, че клаузите от договора, с които са уговорени неустойката и
таксата разходи за събиране на вземания и таксата разходи за дейността на
служител, са нищожни, по изложените по – долу съображения:
Процесният договор за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит /обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и
доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г., в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат
разпоредби от императивен порядък, които служебно следва да бъдат съобразни от
Съда. Императивно правило, за чието спазване Съдът следи служебно, е уредено в
нормата на чл. 33 ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Съгласно нея при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
Искането на ищеца обаче включва установяване на вземане за неустойка, такса
разходи за събиране на просрочени вземания и такса за разходите на лице, което
осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението-
чл. 12 ал. 1, чл. 21, ал. 5 и 6 и чл.
20. Видно от съдържанието на тези клаузи от договора отговорността на длъжника
за сочените неустойки и такси възниква не от възможното неизпълнение, а от
реално настъпила забава, тоест, изключена е превантивната функция на
неустойката и се касае само и единствено до санкционни парични клаузи, което е
противоречие с чл. 33 от ЗПК. Кредиторът няма право да договаря изначално суми,
платими при забава или пълно неизпълнение на задължението на длъжника, освен
законната лихва върху неплатената част от главницата. При това става ясно, че уговорите такси не са никакви такси, защото не се
дължат заради извършени разходи, а самото наименование прикрива истинската цел
на клаузите да служат за обезщетение за вреди от забавата, т.е. въпросните
клаузи са с неустоечен характер и предвиждат неустойки. С предвиждането
на тези плащания очевидно се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 ЗПК и
въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост изцяло е свързана със
забава на длъжника – това се отнася, както за уговорената неустойка при
неосигуряване на поръчител, така за другите две неустойки, наименувани такси.
Съгласно чл. 21 ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е нищожна.
По тези съображения и на основание чл. 21 ал. 1 ЗПК визираните по - горе
клаузи на договора са нищожни и като такива не пораждат права и задължения за
страните по договора за
кредит. В този смисъл е трайната съдебна
практика. Следователно ответникът не дължи начислените от кредитора суми за
неустойка и разходи в размер на 307,20 лв. и в тази част исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че следва да се уважат предявените от
ищеца против ответника искове за установяване на вземанията му за следните суми: за сумата 548,47 лв. – главница, представляваща
вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част
от заетата сума по Договор за кредит „Бяла карта“ № 414777, сключен на
13.08.2014 г. между „Аксесфинанс“ООД и ответника; и за сумата от 49,24 лв. –
договорна лихва за периода 21.08.2014 г. /датата на първата транзакция по
кредитната карта/ до 06.12.2016 г. /датата на настъпване на предсрочна
изискуемост/, представляваща вземане по чл.
79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД,като в
останалата част за сумите от 109,70 лв. – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение, представляваща вземане по чл. 92 ЗЗД и за сумата от
197,50 лв. – разходи и такси за събиране на вземането, представляваща вземане по
чл. 78 от ЗЗД, следва да се отхвърлят като
неоснователни и недоказани.
На осн. чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски пропорционално на
уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на държавна такса по
настоящото дело в размер на 175лв., внесен депозит за особен представител 200
лв. и внесен депозит за вещо лице в размер на 150 лв. Претендира на основание
чл. 78, ал.8 ГПК да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на
350 лева. Съдът намира, че при съобразяване на действителната фактическа и
правна сложност на делото присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде 200 лева. Общият размер на разноските на ищеца за исковото
производство възлизат на 725 лв., като по съразмерност следва да му бъдат
присъдени 460,50 лева. За заповедното производство ищецът е доказал сторени
разноски в размер на 75 лева, като следва да му се присъдят по съразмерност
47,63 лева. Ответникът не е извършил разноски.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА за установено на осн. чл. 422 от ГПК вр. чл. 99 от ЗЗД, по отношение на ответникаК. С.К., ЕГН ********** ***уването на вземанията на„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Васил Левски“ 114, етаж Мецанин, представлявано от Росен Георгиев
Антов и Тервел Янчев Кънчев,за следните суми:
1/ за сумата 548,47 лв. – главница, представляваща
вземане по чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.4 ЗПК за неплатена част
от заетата сума по Договор за кредит „Бяла карта“ № 414777, сключен на
13.08.2014 г. между „Аксесфинанс“ООД и ответника, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на заявлението по ч.гр.д. 6206/2017 г.
на РРС 07.09.2017 г. до окончателното
изплащане.
2/ за сумата 49,24 лв. – договорна лихва за периода
21.08.2014 г. /датата на първата транзакция по кредитната карта/ до 06.12.2016
г. /датата на настъпване на предсрочна изискуемост/,
представляваща вземане по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД
като
ОТХВЪРЛЯпредявените искове на осн. чл. 422 от ГПК вр. чл.
99 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение наК. С.К., ЕГН **********, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК *********, следните
суми:
3/ за сумата от 109,70 лв. – неустойка за неизпълнение
на договорно задължение, представляваща вземане по чл. 92 ЗЗД и
4/ за сумата 197,50 лв. – разходи и такси за
събиране на вземането, представляваща вземане по чл. 78 от ЗЗД.
ОСЪЖДАК. С.К., ЕГН ********** ***, да заплати на основание чл. 78, ал.1 ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ”ООД, ЕИК *********, сумата от 460,50 лева представляващи съдебно деловодни разноски за исковото
производство и сумата от 47,63 лева
представляващи съдебно деловодни разноски за заповедното производство, съразмерно
с уважената част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ искането за разноски в останалата
част от претенцията.
Решението подлежи на обжалване пред ОкръженсъдРусе вдвуседмичен срок от връчванетому на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: