М О Т И В И
към присъда № 16/17.09.2012 г.,
постановена по НОХД № 318/2012 г. на
Врачанския окръжен съд
Окръжна прокуратура Враца обвинява П.Х.Д.
*** това, че на 04.01.2012 г. за времето от 18.00 часа до 19.00 часа, в
местността “Дъбравата”, в землището на с.Главаци, обл.Враца, на второстепенен
път с посока към с. Главаци, на разстояние 260 м. от разклона му с
второстепенен път Вършец - Враца, умишлено е умъртвил Д. С. Д., ЕГН **********,
б.ж. на гр.Враца, чрез нанасяне на прижизнена закрита черепно - мозъчна травма
– кръвоизливи в мозъчния паренхим и под меките мозъчни обвивки с общомозъчен
отток, довел в своята еволюция до компресия и парализа на жизнено важни мозъчни
центрове, като деянието е извършено с особена жестокост и по този начин е
осъществил състава на престъплението визирано в чл.116, ал.1, т.6, пр.3, вр. чл.115 НК.
В с.з. проведено на 17.09.12 год., съдът изслуша и прие КППЕ досежно психичната годност на Д. да участва
в съдебното производство и да взема самостоятелни решения, след което подсъдимият
направи волеизявление, с което призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, заяви съгласие
да не се събират нови доказателства за тези факти и направи искане производството
по делото да се проведе при условията и реда на Глава 27 и по точно - чл.371 т.2 и сл. НПК.
Като установи, че така направеното самопризнание се подкрепя от събраните в
хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, ВрОС постанови
съдебното производство да бъде разгледано по диференцираната процедура по чл.371, т.2 и сл. от НПК, като на
основание чл.372, ал.4 НПК с нарочно
определение обяви на страните по делото, че при постановяване на присъдата си,
ще ползва направените самопризнания, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В съдебното заседание представителят на Окръжна прокуратура Враца заяви, че
поддържа повдигнатото обвинение и счита, че то е доказано по несъмнен начин. Поиска
подсъдимия да бъде признат за виновен, като изрази становище, че наказанието му
следва да бъде определено при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, но и при съобразяване разпоредбата на чл.58а НК.
Защитата на подсъдимия - адв.Я.С. не оспори фактическата обстановка по
делото, но изрази становище за наличие на многобройни смекчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства, както и наличие на изключително такова. Развива и доводи,
че деянието на Д. не е извършено с особена жестокост, поради което и същото следва
да се квалифицира по чл.115 НК. Желае съдът да определи наказанието на
доверителя му при условията на чл.58а ал.1 НК.
Подсъдимия Д. поддържа изложеното от защитника си и заяви, че съжалява за
постъпката си, но колкото и да иска, не може да върне времето назад.
В последната си дума той отново заявява, че съжалява за случилото се.
Пред настоящата инстанция, във връзка с представяне на характеристични
данни за подсъдимия, бе проведен разпит на свидетеля В. Д.
Врачанският окръжен съд, след като обсъди събраните на досъдебното
производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с изразеното
от подсъдимия пълно признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и показанията на разпитания в с.з. свидетел, намира за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимия П.Д. познавал съпругата си - починалата Д. Д. от дете, като и двамата
били от село С.. През 1990 г. сключили граждански брак, от който на 12.01.1991
г. се родил сина им - свидетеля Х.Д.. Тримата заедно живели в семейното им
жилище, находящо се в гр.Враца. Поради тежко заболяване, последната година с
тях живеела и майката на Д. Д. – В.Ц. Ц., която на 25.01.2012 г. починала.
Пострадалата работела в ТД НАП Враца, а подсъдимия се занимавал със
строително - ремонтни дейности на частни начала и с търговия на употребявани
автомобили.
През 2010 г. Д. извършвал ремонтни дейности в дома на св.И.Я., което
станало и повод двамата да се запознаят. През различни периоди на 2010 г. и
2011 г. подсъдимия ремонтирал различни помещения в жилището на свидетелката,
като през това време тя периодично работела в Гърция.
В началото на месец ноември 2011 г. отношенията между Д. и Я. започнали да
се задълбочават. Подсъдимия оставал все по често в дома
на тази свидетелка, като освен в продължаващия ремонт на жилището й, започнал
да й помага и при ремонта и организацията на новооткрития й магазин за дрехи
втора употреба, находящ се в ж.к.Д. в гр.В.. В средата на месец ноември Д.
заменил собствения си лек автомобил марка “Фолксваген” модел “Кади” с рег. № ВР
20 41 ВХ, с лекия автомобил марка “Опел” модел “Мерива”, собственост на Я.,
който бил нов внос от Гърция. Двамата съставили и “запис на заповед”, с която Я.
се задължила до края на 2012 г. да доплати на Д. сумата от 15 000 лева, която
сума се равнявала на разликата в цената на двата автомобила. След размяната,
подсъдимия регистрирал автомобила на свое име с ДКН Вр 10 71 ВК.
През месец декември двамата вече имали и интимна връзка.
Това поведение на подсъдимия, изразяващото се в нарастващото му внимание
към Я. и направената от негова страна замяна на семейния лек автомобил, станали
причина, между двамата съпрузи да възникне напрежение. На 03.01.2012 год. двамата
отново се скарали, като повод за това станал получен от П.Д. SMS от Я.. Последният имал интимен характер, но станал достояние и на
пострадалата.
На следващата сутрин Д. Д. отишла на работа, но там не споделила с никого
за скандала между нея и съпруга й. Колегите й обаче забелязали, че била видимо
притеснена и разтревожена. Същата вечер, около 17.20 часа П.Д. със автомобила си
отишъл да вземе жена си от работа. Бил паркирал пред сградата на ТД НАП в
гр.Враца и след като тя се качила в автомобила двамата потеглили.
Пътувайки, двамата напуснали гр.Враца, като по време на движението, на огледалото
за обратно виждане пострадалата забелязала накит, който бил собственост на св.Я..
Ядосана от това, Д. го откъснала и го изхвърлила, поради което двамата отново
започнали да се карат. Движели се по пътя в посока към гр.Монтана, но на едно
от отклоненията, подсъдимия завил към гр.Вършец. Продължавали да се движат и да
се карат. Спорели за отношенията си, за отношенията на Д. към Я. и свързаната с
това промяна в поведението му.
В един момент по време на движението, подсъдимия се обърнал към съпругата
си, която също била обърната с лице към него и й нанесъл силен удар с дясната
си ръка, в областта на главата, в резултат на което, пострадалата получила
дупчесто счупване в ляво теменно, към тилна част на главата, с неправилна форма
и размери 13/8 см. Д. извикала и останала неподвижна, а подсъдимия продължил
движението си. Направил десен завой, поемайки в посока към село Главаци и на
разстояние около 260 метра от разклона спрял автомобила. Слязъл от него и
отворил вратата от към страната на пострадалата. Забелязал, че тя все още е
жива, тъй като издавала „хъркащи" звуци, но вместо да й окаже помощ или да
я откара в болница, я свлякъл на земята. Затискал последователно корема и гърдите
й с коленете си и дърпал ръцете й, при което причинил на пострадалата и лицева
травма - оток и кръвонасядане на клепачите на дясно око и околните меки тъкани,
счупване на носни кости със излив на еритроцитна маса в меките тъкани, както и
счупване на дясна мишнична кост. Тези увреждания се установяват, както от
обясненията на Д., така и от изготвената по делото СМЕ на трупни останки.
След известно време подсъдимия избутал тяло на съпругата си в близката
канавка, върнал се при колата и взел от задната седалка якето й и с него завил
тялото. Качил се на автомобила и тръгнал обратно към гр.Враца, като на
разстояние около 60 метра след разклона в посока към гр.Враца, изхвърлил в
близките храсти първо шала, а след това и дамската чанта на съпругата си, които
били останали в автомобила. По пътя провел разговор със св.Я..***, Д. спрял
пред жилищния блок където живеел и влязъл в мазето. От там взел две бутилки със
спирт за горене, качил се в автомобила си и се върнал на мястото където бил изоставил
тялото на Д.Д., залял го с течността и го запалил. Изчакал няколко минути и след
като се убедил, че огънят няма да загасне, се качил в автомобила си и потеглил
към гр.Враца. Бил взел решение да обяви съпругата си за изчезнала.
В изпълнение на взетото решение, докато пътувал към гр.Враца, подсъдимия на
два пъти в 19.10 ч. и в 19.41 ч. се обадил на св.Я.. Съобщил й, че се е скарал
със съпругата си и сега не знае къде е. Разказал й, че след като я взел от
работа, тя е поискала да слезе на спирката на площад “Благоев” в гр.Враца, че той
я е остави там и след това
повече не я е виждал.
Около 20.00 часа Д. посетил и домът на свидетелката М.Р. ***. Попитал я дали
е виждала или чувала съпругата му, защото не знае къде е. Разказал и на нея, че
след работа, около 17.40 ч. я е оставил на спирката на площад “Благоев” и след
това повече не я е видял или чул.
В 20.15 ч. подсъдимия изпратил съобщение от мобилният си телефон, на мобилния
телефон на съпругата си с текст „Къде си, обади ми се, търся те
навсякъде", което съобщение запазил в паметта на телефона си.
Започнал да звъни на мобилния телефон на близката приятелка на жена си – св.И.Х..
Първото позвъняване към нея било в 20.48 ч. Около 20.52 ч. успял да се свърже с
нея, като й разказал това което преди това бил казал и на другите две свидетелки.
На 05.01.2012 г. сутринта Д. *** която написал, че предната вечер е оставил
съпругата си на спирката на площад “Благоев” в гр.Враца и до настоящия момент
тя не се е прибрала. Написал, че не знае къде е и че се притеснява от
отсъствието й.
По така подадената молба от Д. веднага започнали издирвателни мероприятия,
като били изискани и справки от мобилните оператори.
На 11.01.2012 г. от изготвена справка на мобилен оператор М-тел е
установено, че мобилния телефон на Д. Д. е регистриран за последно на
04.01.2012 г. в 20.16 часа, когато е получил входящо съобщение от обвиняемия,
като телефона е засечен от клетка “Вършец”, находяща се в земеделски имот в
североизточното землище на гр.Вършец.
Подсъдимият поддържал така изградената си защитна позиция до 13.01.2012 г.
когато след полиграфско изследване същият разказал за вечерта когато е причинил
смъртта на съпругата си. В последствие показал и мястото, където изхвърлил и
запалил трупа на съпругата си - в местността Дъбравата, в землището на село
Главаци, обл.Враца, където са намерени останки от човешки труп. Същият бил
разрушен от животни, с обгорели черепни кости и свързани кости от гръбначния
стълб.
За установяване на обстоятелството, дали биологичният материал иззет от
труп с неустановена самоличност, произхожда от биологичната майка на свидетеля Х.Д.,
при баща подсъдимия П.Д., по делото е била назначена и изготвена ДНК експертиза за установяване на
родителски произход /л.28–л.31 т.2 ДП № 36/12 г. на РУП Враца/.
Заключението на същата е, че при определените профили и разпределение на
детските алели между двамата родители, вероятността лицето от което произхожда
изследваната кръв от тъкан, да е биологична майка на Х.Д., при баща подсъдимия П.Д.
е 0,999999 /при гранични стойности от 0 до 1/. Именно и поради това, експерта е
категоричен, че изследваната кръв произхожда
от биологична майка на Х.Д., при баща П.Д..
Според заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза на трупни останки /л.16-л.17/, при огледа и аутопсията на
трупните останки на Д. Д. са установени - прижизнена
закрита черепно-мозъчна травма -
макроскопски и микроскопски данни за прижизнен кръвоизлив в мозъчния паренхим и
под меките мозъчни обвивки с общомозъчен оток, прижизнена лицева травма - оток и кръвонасядане на клепачите на
дясно око и околните меки тъкани, счупване
на носни кости с излив на еритроцитна маса в меките тъкани, термодеструкция на трупа вследствие на
термично въздействие на висока суха температура - пламък. Констатирани са и счупване на дясна мишнична кост и дупчесто счупване на черепната кутия,
като същите са получени преди подлагане на трупа под действието на висока
суха температура – пламък. Установено е и послесмъртно разрушаване на трупа от животни.
Според заключението, причината за смъртта на Д. може да се отдаде на така
установената прижизнена черепно-мозъчна травма - кръвоизливи в мозъчния
паренхим и под меките мозъчни обвивки с общомозъчен оток, довел в своята
еволюция до компресия и парализа на жизнено важни мозъчни центрове.
Смъртта е в пряка
причинна връзка с установените наранявания,
настъпила е бързо, но не моментално.
По механизъм, уврежданията отговарят да бъдат получени от действието на
твърди тъпи предмети – удари с твърди тъпи предмети с широка повърхност.
Според експерта, поради метеорологичните
условия - студено дори
и за сезона
време и послесмъртното
разрушаване на трупа от животни не може с точност да се определи давността на
настъпването на смъртта, но същата може да е настъпила към момента посочен в
досъдебното производство - 04.01.2012 год.
От заключението по изготвената медицинска
експертиза на веществени доказателства /л.39/ се установява, че по предоставеното
за изследване червено яке, собственост на подсъдимия не е доказано наличие на
кръв.
От заключението по изготвената химическа
експертиза /л.44/ се установява, че по предоставеното за изследване червено
мъжко яке, собственост на подсъдимия не е доказано наличие на петролен продукт
– бензин, дизел, минерално масло и газ за осветление. Наличие на такива
продукти не се доказва и при представената за изследване овъглена текстилна
тъкан, иззета от областта на половите органи, както и при изследваните части от
стопена и овъглена текстилна материя, кожа и стопилка от пластмасова бутилка
със синя капачка.
От заключението на комплексната
психолого-психиатрична експертиза се установява, че подсъдимия е разбирал свойството и значението на
извършеното деяние и е могъл да ръководи постъпките си. Според вещите лица,
Д. е годен да възприема фактите, които
имат значение за делото и да дава достоверно обяснение за тях. Психичното му
състояние позволява той да участва във фазите на наказателното производство и
да взема самостоятелни решения. При съдебно психиатричното обсъждане вещите
лица са отразили, че у подсъдимия е констатиран подробен, хронологично подреден
и траен спомен за събитията както по време на деянието, така и за времето преди
и след него. Липсват данни за качествени
и количествени нарушения на съзнанието, които да обуславят кратковременно или
продължително разстройство на същото. Различните версии изложени от
подсъдимия в ДП по отношение на обстоятелствата около извършения от него деликт,
както и описаните по време на интервюто вегетативни прояви на възбуда – треперене
и причерняване пред очите, според експертите са в резултат на стремежа му да се оневини и да изгради
достоверна защита за своята невинност. Поведението на Д. след деликта
продължава да е подредено и целенасочено, като основната цел е прикриване на
следите от извършеното деяние.
Интелектуално - паметовите му възможности, както и липсата на качествени и
количествени промени в съзнанието, му позволяват да прецени криминогенния
характер на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.
Добре подредения детайлизиран спомен за
момента на извършване на деянието, категорично отхвърля да е имало стеснение
или ограничение на съзнанието в този момент.
Към момента на клиничния преглед, предхождащ съдебното заседание, също не
са регистрирани данни за нарушения, в която и да било от психичните сфери на
освидетелствания.
Заключенията на коментираните по-горе съдебни експертизи, съдът възприема
изцяло като прецени, че същите са обективни, компетентни, всестранни и пълни.
На основание чл.373 ал.3 НПК,
съдът приема изложената фактическа обстановка такава, каквато е посочена в
обвинителния акт, за точно отражение на действително случилото се по отношение
на събитието на престъплението, извършено от подсъдимия Д..
В основата на този си извод съдът поставя направеното подробно самопризнание от страна на подсъдимия и подкрепящите го доказателствени
материали, събрани и проверени в хода на досъдебното производство, а
именно: показанията на свидетелите Х.Д. /л.1 и л.184 т.2/, М.Р.
/л.11 т.1/, И.Х. /л.13 т.1/, И.Я. /л.14 т.1 и л.13 т.2/, М.В. /л.6 т.2/ и В. Д.
/разпитан в с.з./, заключенията на
изготвените и приобщени експертизи – СМЕ на трупни останки /л.16-л.17/, ДНК експертиза за установяване на
родителски произход /л.28–л.31 т.2/, СМЕ на живо лице /л.23 т.2/, СМЕ на
веществени доказателства /л.39/, химическа експертиза /л.44 т.2/, Комплексна
СППЕ; протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбуми /л.16, л.19, л.37, л.42, л.44, л.49, л.51,
л.57 т.1/, протокол за аутопсия на труп
и фотоалбум /л.61/, протокол за оглед
на веществени доказателства и фотоалбум /л.66/, протокол за следствен експеримент и фотоалбум
/л.27-36 т.1/, протокол за доброволно
предаване на вещи /л.47, л.48, л.49 т.2/, справки от мобилни оператори /л.54-162/, записи от охранителни камери /л.165/,
удостоверение за наследници,
издадено от Община Враца /л.170/, удостоверение
за родство/л.169/, акт за смърт №
200/29.02.2012 г., справка за
съдимост /л.188 т.2/, характеристични
данни /л.186/, веществените
доказателства, събрани на ДП и предявени на страните в съдебно заседание.
Съдът, след произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 НПК, с което изразява становището си по съответствието
на самопризнанието на подсъдимия с всички годни доказателства и доказателствени
средства, събрани в досъдебното производство, не следва и не може в мотивите на
присъдата да извършва доказателствен анализ на материалите, които установяват
фактите по обвинителния акт. Това е една от същностните характеристика на
съкратеното съдебно следствие, което се основава на самопризнанието на
подсъдимия – допуска се изключение от принципите за непосредственост и устност
в интерес на процесуални ценности, като процесуална дисциплина и процесуална
икономия, без те да се противопоставят на основната цел на процеса – да се
разкрие обективната истина.
В процедурата по чл.371, т.2 НПК, законът предпоставя като задължително
условие за нейното законосъобразно развитие обективно да не съществува съмнение
относно достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателствени материали
от ДП. Оттук нататък, след като окончателно е решил въпроса за липсата на
съмнение относно годност, надеждност и достоверност на подкрепящите
самопризнанието доказателства, съдът всякога следва да приеме за установени
залегналите в обвинителния акт констатации за фактите. Това правно положение е
видно и от формулировката на чл. 373, ал. 3 НПК. Следователно твърденията в
обвинителния акт се възприемат за верни в присъдата, без извършване на
традиционната аналитична дейност по обсъждане и оценка на доказателствата.
В рамките на компетентността си съдът разгледал делото в съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 НПК извършва преценка на отношението на
самопризнанието към доказателствата от досъдебното производство, но няма
правомощие да анализира в мотивите на акта си по съществото на делото
доказателствената стойност на материали, които са събрани от друг орган.
Въпреки това, съдът намира за необходимо да коментира, че не дава в. на
обясненията на подсъдимия дадени на досъдебното производство в частта им, в която се навеждат
твърдения, че пострадалата Д. Д. е предизвикала гнева на подсъдимия казвайки
му, че е осиновен, който факт той до този момент не знаел. В хода на
разследването по досъдебното производство данни в тази насока не са събрани,
поради което съдът намира същите в тази им част, за изградена от подсъдимия
защитна версия срещу повдигнатото обвинение.
Съдът не кредитира и обясненията на подсъдимия в частта им, в която се навеждат твърдения, че е нанесъл само един
удар на пострадалата. Последните се опровергават по категоричен начин от
заключението на изготвената съдебно-медицинска
експертиза на трупни останки, като според експерта нанесените прижизнени
увреждания отговорят да са получени от повече от един удар.
Независимо от предходното обаче, с
направеното пълно и подробно самопризнание пред съда за извършеното
престъпление, подсъдимия ясно и категорично заявява, че приема повдигнатото му обвинение
и признава достоверността на изложените факти в обстоятелствената част на
обвинителния акт, основаващи се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, включително и обясненията му, оформени в два
протокола за разпит от 13.01.2012 год., както и в протокол от 03.05.2012 год.,
където Д. депозира ясни и конкретни обяснения, в които признава вината си и
дава подробни обяснения за начина и механизма на извършеното от него деяние,
предхождащите го и последващи действия, подкрепящи се от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства.
В хода на съкратеното съдебното следствие съдът събра гласни доказателства
за характеристични данни за подсъдимия, чрез показанията на свидетеля В.Д..
Доколкото те не засягат фактологията на деянието, приобщаването им към
доказателствения материал е допустимо по аргумент за обратното от чл. 372, ал.
4 НПК.
Съдът кредитира тези свидетелски показания като отчете, че са вътрешно
хармонични и обективни. Св.Д. изложи добросъвестно фактите, обстоятелствата и
личните си възприятия. Заяви, че се познават с подсъдимия от деца, тъй като са
израснали заедно и го познава като коректен, смирен, уважаващ мнението на
околните, отговорен човек. Знае, че Д. се е грижил за семейството си и че се е
ползвал с добро име в обществото. Твърди, че съселяните му не вярват, че той
може да извърши такова престъпление.
Въз основа на така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Подсъдимият П.Х.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.116 ал.1 т.6 пр.3
вр.чл.115 НК.
От обективна страна Д. е
осъществил деянието, чрез нанасяне на силен удар в областта на главата на пострадалата
Д. Д., като по този начин й е причинил закрита
черепно-мозъчна травма - кръвоизливи в мозъчния паренхим и под меките
мозъчни обвивки с общомозъчен отток, довел в своята еволюция до компресия и
парализа на жизнено важни мозъчни центрове. С последващи действия й е причинил и
прижизнени лицева травма - оток и
кръвонасядане на клепачите на дясно око и околните меки тъкани и счупване на носни кости с излив на
еритроцитна маса в меките тъкани, както и
счупване на дясна мишнична кост, термодеструкция на трупа вследствие на
термично въздействие на висока суха температура - пламък.
От обективна страна е безспорна пряката причинно - следствена връзка
между действията на подсъдимия на инкриминираната дата и настъпилия вредоносен
резултат - смъртта на пострадалата Д.Д.
Безспорно и несъмнено е и авторството на осъщественото престъпно
деяние като в този смисъл са както пълните самопризнания на подсъдимия по реда
на чл.371, т.2 НПК, така и приложените по делото писмени и веществени
доказателства, заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства,
протокол за следствен експеримент.
От субективна страна деянието е
извършено при пряк умисъл и с особена
жестокост.
За да реши въпроса за съдържанието на умисъла, съдът отчете съвкупността на
всички обстоятелства свързани с престъплението – способа и начина на неговото извършване, вида и характера на причинените увреждания, нанесени в жизнено важна част от тялото на
човека.
В конкретния случай, прекия умисъл за убийство се обективира от данните по
делото, свързани с нанасянето на удар в жизнено важна част от човешкото тяло,
по начин и със средство годно да причини смърт. Фаталният удар, макар и нанесен
с ръка е бил с такава сила, че е предизвикал дупчесто счупване в ляво теменно,
към тилна част на главата, с неправилна форма и размери 13/8 см. и която черепно-мозъчна травма е довела до кръвоизливи
в мозъчния паренхим и под меките мозъчни обвивки с общомозъчен отток, което пък
в своята еволюция и довело до компресия и парализа на жизнено важни мозъчни
центрове.
В този аспект подсъдимия е съзнавал,
че с нанасянето на толкова силен удар, макар и с ръка, но в уязвима част от
тялото на пострадалата, ще последва нейната смърт, т.е. действал е при ясното
съзнание за общественоопасните последици от деянието и е направил всичко
възможно за постигане на негативния резултат, като след деянието е опитал
да заличи следите си.
Цялото му поведение сочи, че той е целял не само да причини увреждания на
пострадалата, но и да я лиши от живот. След нанасянето на удара, той я е свалил
от колата, затискал е корема и гърдите й с колене, причинил й е допълнителни
увреждания, изоставил я е сама и безпомощна в безлюдната местност,
ограничавайки до минимум възможността някой да я намери и да й помогне. В
последствие е запалил тялото й и спокойно се е прибрал в домът си, като в
продължение на около 10 дни е поддържал лъжлива версия за изчезването й.
По този начин липсата на конкретна
възможност за ограничаване на последиците до един по-леко наказуем съставомерен
резултат налага извода, че Д. е съзнавал неизбежността на смъртния резултат и
въпреки това е предприел осъществяване на деянието. Ако той не е желаел
смъртта на съпругата си, то и не би й нанесъл такъв жесток удар в жизнено важна
област и не би я запалил.
В настоящият случай не се касае само до допускане на крайния резултат като
възможен такъв, тъй като допускането съдържа в себе си предположение или
известна степен на вероятност за настъпването на последиците. Допускането
означава също, че макар и възможен допълнителният резултат не е непременно неизбежен. В
случая обаче Д. напълно е съзнавал, че от деянието и последващите му действия ще
настъпи с положителност умъртвяването на жертвата и затова съдът прие, че убийството е извършено при пряк, а не при
евентуален умисъл.
Винаги, когато деецът съзнава, че в резултат от действията му, с
положителност ще настъпи и смъртта на пострадалия, е налице убийство, извършено
при пряк умисъл (в този см.ППВС № 2/1957 г.,т.3).
Според изготвените и представени по делото характеристични данни, като цяло
подсъдимия е бил коректен, смирен, уважаващ мнението на околните, отговорен
човек, който се е грижил за семейството си и се е ползвал с добро име в
обществото. Това твърди в показанията си и разпитания свидетел Д.
Тези качества на Д. обаче не са му попречили да прояви особена жестокост при умъртвяването на съпругата си.
За да приеме наличие на особена жестокост в действията на подсъдимия, съдът
взе предвид начина на извършване на деянието - изненадващо, видно от получените наранявания по главата на
пострадалата, свирепо - имайки предвид,
както видът на нараняванията, така и обстоятелството, че след привеждане на
пострадалата в неадекватно състояние, тя е била измъчвана, като подсъдимия е
затискал корема и гърдите й с колене, а по-късно тялото й е било запалено и
обгорено, с отмъстителност - имайки предвид
факта, че Д. не само е обгорил тялото на жена си, но и е изоставил същото без
да го погребе, съзнавайки, че по този начин може да бъде разкъсано и изядено от
диви животни, което и е станало.
Особената жестокост в случая е била проявена както приживе на жертвата,
така и след като тялото й е било запалено и изоставено. Дееца е проявил при
нанасянето на фаталния удар изключителна ярост, ожесточение, злоба и садизъм, след
като е успял да й причини такава тежка черепно-мозъчна травма. Той не само е причинил
описаните увреждания на пострадалата, но след нанасянето на удара, я е свалил
от колата, затискал е корема и гърдите й с колене докато се е изморил,
причинявайки й и допълнителни увреждания. Това обаче не му е било достатъчно и без
да се трогне от стенанията на пострадалата, спокойно и хладнокръвно се качил на
автомобила си и тръгнал за гр.Враца, като я изоставил сама в безлюдната
местност, ограничавайки до минимум възможността някой да я намери и да й окаже
медицинска помощ. В последствие се върнал, полял тялото й със запалителна
течност, запалил го и спокойно се е прибрал в домът си. С поведението си изобщо
не е показал пред свидетелите Я., Р. и Х., че е развълнуван от извършеното
деяние.
За особената жестокост на дееца наред с начина по който е осъществил
изпълнителното деяние следва да се вземе предвид и предхождащото, и
последващото поведение на дееца.
Безспорно на досъдебното производство по делото е било установено, че в
деня на убийството, подсъдимият е обикалял в района на язовира до гр.Враца, както и в района в който
по-късно същия ден е убил жена си, запалил я е и е изоставил трупът й. Това се
установява както от обясненията на подсъдимия, така и от справките, представени
от мобилните оператори.
Убийството е извършено с особена жестокост не само защото фаталния удар и
полученото въз основа на него нараняване към пострадалата е било тежко и
жестоко, но и защото цялостното му поведение характеризира дееца като особено
жесток.
Според Указанията по прилагането на т.6 предл. 3 на чл.116 НК съдържащи се
в т.15 на Постановление № 2/1957 год. на Пл.ВС на РБ, “особената жестокост е
качество на дееца, което може да се обективира в характеризиращите личността му
негови конкретни действия, свързани от една страна с начина на изпълнение на
посегателството и използваните средства за осъществяването му и от друга страна
с отношението към жертвата и страданията й”.
В конкретният случай макар и фаталния удар да е нанесен с ръка, той е
причинил тежки увреждания на пострадалата. Съзнавайки
страданието на съпругата си, Д. е демонстрирал отсъствие на състрадание и коравосърдечност,
изразени чрез безразличие към състоянието й и отказ за оказване на помощ. Нещо
повече, той е предприел и допълнителни действия, за да се убеди, че деянието му
е довършено - свалил я е от колата, затискал е корема и гърдите й с колене,причинил
й е допълнителни увреждания, лишил я е от възможност да се свърже с някого,
който би могъл да й помогне, като е взел
чантата с мобилния й телефон, изоставил я е сама в безлюдната местност,
ограничавайки до минимум възможността някой да я намери, а не след дълго се
върнал, полял е тялото й със запалителна течност, запалил го е и след като се е
убедил, че огънят няма да изгасне спокойно се е прибрал в домът си.
Подсъдимият е съзнавал характера на своите действия като особено жестоки и
съзнателно е желаел така да причини смъртта на пострадалата. За това говори
неговата безчовечност при обезобразяване тялото на пострадалата и изоставянето
на същото за храна на дивите животни. По интензитет изпълнителската дейност
явно надхвърля необходимото за причиняване на самото умъртвяване, а от друга
страна начинът на изпълнение сочи на допълнително субективно отношение към
жертвата съдържащо неоправдана злоба, ожесточение и мъст.
В случая обаче не може да се говори за извършване на убийство в състояние
на афект, тъй като след нанасянето на фаталния удар подсъдимият е предприел
подготовка за заличаване на следите от деянието, предполагаща конкретни оценки
и действия, осъществени адекватно под контрола на съзнанието, а именно затискане
на корема и гърдите на жертвата с колене, лишаване от възможност на
пострадалата да се свърже с някого, който би могъл да й помогне, изоставянето й
сама в безлюдната местност, макар тя все още да е имала признаци на живот, поливане
на тялото й със запалителна течност, запалването на същото и изграждането на
защитна версия, която е била поддържана от подсъдимия в продължение на около
десет дни. Дори и да е било на лице известно раздразнение в подсъдимия поради скандала
с пострадалата, то същото е било окончателно погасено след нанесения жесток
удар и привеждането в неадекватно състояние на жертвата. Когато подсъдимият я е
притискал с колене, изоставил я е и е отишъл за да вземе запалителната течност
не са съществували обективни и субективни предпоставки за наличието на
раздразнено състояние, като освен това той не е имал никакви сериозни
увреждания от инцидента. Подсъдимия е съзнавал характера на своите действия като
особено жестоки и е желаел настъпването на противоправният резултат.
Именно и поради горното, съдът не споделя становището на защитата на
подсъдимия, че в случая той следва да носи отговорност за обикновено убийство
по реда на чл.115 НК.
Извършвайки деянието по описания начин деецът е разбирал, че страданието на
жертвата ще бъде по-голямо и е целял именно това. След като жертвата е била
приведена в неадекватно състояние, деецът е можел да й окаже помощ или да я изостави,
но вместо това, той я е свалил от колата и още докато е била жива, я е
притискал с колене в областта на гърдите и корема, дърпал е ръцете й и я е
запалил, съзнавайки, че по този начин
жертвата ще изпитва непрекъснато ужаса от тези наранявания и ще усеща как неминуемо
се приближава смъртта.
Съобразявайки всичко посочено по-горе, съдът призна подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл.116
ал.І т.6 пр.3, вр.чл.115 НК.
За извършеното престъпление законът предвижда наказание "лишаване от
свобода" от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор и доживотен
затвор без замяна.
Извършеното от подсъдимия деяние е не само “тежко” по смисъла на чл.93 т.7 НК,
но е изключително тежко по смисъла на чл.38а
ал.2 НК и определя настоящият случай като несравнимо по-тежък от обикновен
случай на убийство.
Подсъдимият е убил пострадалата без тя да е имала някаква вина и без да го
е предизвикала с нещо. Обстоятелството, че двамата са се карали по повод
изневярата на Д., съвсем не е достатъчно за да го мотивира да извърши убийство.
Последното е извършено хладнокръвно, целенасочено и жестоко, като от
доказателствата по делото безспорно е установено, че е извършено с особена жестокост.
Безспорно е установено, че след нанасянето на фаталния удар, подсъдимият
хладнокръвно е обмислил начина и средствата за прикриване на престъплението – затискал
е корема и гърдите на жертвата с колене, лишил я е от възможност да потърси
помощ, като е отнел мобилния й телефон, изоставил я е сама в безлюдната
местност, макар тя все още да е имала признаци на живот, полял е тялото й със
запалителна течност и е запалил същото, като по този начин е искал да заличи
следите си.
След извършване на убийството за да отклони подозренията от себе си
започнал да поддържа версията, че жена му е изчезнала и той се тревожи за нея.
Действията на подсъдимия преди извършване на убийството, по време на
извършване на същото и след това указват на изключително тежко престъпление по
смисъла на чл.38а НК. Отнет е безпричинно човешки живот, като убийството е
извършено с особена жестокост. То разкрива особено висока степен на обществена
опасност на Д..
Извършването на убийство с особена жестокост, хладнокръвното обмисляне на начина
и средствата за прикриване на престъплението, изолирането на тялото в пуста
местност и осуетяването на възможността да бъде оказана своевременна и ефективна
помощ на пострадалата, както и опожаряването в последствие на трупът на
жертвата сочат, че подсъдимия е обективирал престъпен умисъл, насочен към
извършване на изключително тежко престъпление по смисъла на чл.38а НК. Д.
представлява сериозна опасност и за
другите членове на обществото.
Посочените по-горе обстоятелства, мотивират съдът да приеме, че Д. не може
да бъде поправен и превъзпитан чрез налагането на по леко наказание и че
останалите цели по чл.36 НК не могат да бъдат постигнати чрез налагане на
такова, поради което за извършеното от
подсъдимия престъпление следва да му се наложи наказание “доживотен затвор”. Така
както е характеризиран от доказателствата по делото, подсъдимият не е нужен на
обществото.
За да достигне до този извод съдът е отчел обществената опасност на
деянието, обусловена от тежкия противоправен резултат.
Съобразно разпоредбата на чл.373,
ал.2 НПК обаче в случаите по чл.372, ал.4 НПК, какъвто е настоящия случай,
съдът задължително следва да определи наказанието на подсъдимия при условията
на чл.58а НК и то в последователност,
императивно уредена в ал.2 и ал.3 от този текст.
Безспорно е, че при съкратено съдебно следствие “доживотният затвор без право
на замяна” не се налага, а наказанието “доживотен затвор” се заменя с наказание
“лишаване от свобода” в диапазона от двадесет до тридесет години. Дейността по
индивидуализиране на наказанието “лишаване от свобода”, обаче не се ограничава
само в този диапазон. Такава възможност би била налице, само ако за извършеното
престъпление е предвидено единствено наказание “доживотен затвор” само в двете
му алтернативи и без алтернативата на наказанието “лишаване от свобода”. Затова,
след като извърши замяна на наказанието “доживотен затвор” с наказание “лишаване
от свобода”, съдът следва да продължи индивидуализацията на същото, следвайки
предписанието на чл.58а ал.3 НК.
В настоящия случай диапазонът, в който следва да се индивидуализира наказанието
“лишаване от свобода”, е със задължителния минимум, предвиден в санкционната
част на престъплението по чл.116 ал.1
т.6 пр.3 НК, а именно петнадесет години лишаване от свобода и
максимума на лишаването от свобода, определен съгласно чл.58а ал.2 НК, в размер на тридесет
години лишаване от свобода.
При така дефинираните рамки на индивидуализация на наказателната
отговорност на Д. и ръководейки се от правилата на общата част на НК за
отмерване на справедливо наказание, съдът съобрази смекчаващите отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало и
липсата на заявителски материали срещу него, добрите му характеристични данни,
изразеното разкаяние и съжаление за постъпката, съдействието на органите на ДП след
разкриване на убийството, но и отегчаващи
отговорността такива - поведението на подсъдимия след извършване на
инкриминираното деяние – положил е усилия да доумъртви жертвата си, включително
и чрез опит да я изгори, като по този начин е целял и да заличи следите си.
Съдът не третира направеното
самопризнание на Д. като допълнително смекчаващо отговорността му
обстоятелство, доколкото същото на практика представлява признаване изцяло на
обвинението и е послужило за провеждането на привилегировано съдебно
производство.
Именно и поради това, съдът не споделя и становището на защитата на
подсъдимия за наличие на многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, а от там и за приложение на разпоредбата на чл.55 НК, при
определяне на конкретния размер на наказанието му.
Безспорно е, че при проведения следствен експеримент, подсъдимия е посочил
мястото на което е умъртвил и опожарил съпругата си, но това не е станало по
негово желание и с цел да подпомогне дейността по разкриване на престъплението.
Напротив, в продължение на около десет дни той е поддържал лъжлива версия за
изчезването на пострадалата и едва след като се е провалил при проведеното му
полиграфско изследване и е бил притиснат от доказателствата за вината му, той
се е съгласил да участва в този експеримент. Именно и поради това, настоящия
състав на ВрОС приема, че поведението на подсъдимия на проведеното ДП следва да
се приема като смекчаващо вината му обстоятелство, но не и като изключително
такова.
Като прецени относителната тежест на смекчаващите отговорността
обстоятелства и ги противопостави на отегчаващите такива, съобразно
изискванията на чл.54 НК съдът прие, че
справедливо оразмереното наказание на подсъдимия следва да бъде определено при лек
превес на първите и затова му определи наказание „лишаване от свобода” за срок от 20 години.
Съдът прие, че целите на наказанието визирани в чл.36 НК, а именно да се поправи
и превъзпита подсъдимия и същевременно да се въздейства предупредително
възпиращо върху останалите членове на обществото могат да бъдат постигнати,
като така определеното наказание бъде изтърпяно ефективно и за това на
основание чл.61, т.2, във вр.чл.60, ал.1 ЗИНЗС, определи същото да бъде
изтърпяно при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
На основание чл.59, ал.1 НК, съдът постанови при изпълнение на наказанието
да бъде приспаднато времето, през който подсъдимия е бил задържан по мярка за
неотклонение, считано от 16.01.2012 г. до влизане на присъдата в законна сила.
Представените като веществени доказателства мобилен телефон марка
"Нокиа", модел 6303сi, с черен цвят и стоманено капаче; 1 бр. батерия
за него; 1 бр. СИМ карта на Мтел с номер 89359010********** и карта-памет с
размер 2 GB, четка за коса, черна на цвят и 1 бр. лична карта на името на Д. Д.,
съдът постанови след влизане на присъдата в законна сила да бъдат върнати на свидетеля
Х.П.Д., а веществените доказателства - 1 бр. светлосини мъжки дънки и 1 бр.
мъжко яке - грейка, червено и сиво на цвят, след влизане на присъдата в сила да
бъдат върнати на подсъдимия.
Останалите веществени доказателства поради липса на стойност, следва да
бъдат унищожени след влизане на присъдата в законна сила.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия Д. да заплати в полза
на Държавата, по сметка на бюджета на съдебната власт, направените по делото
разноски в общ размер на 1322,15 лева.
При горните съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: