Р Е Ш Е Н И Е № 417
гр.Стара Загора, 03.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично съдебно заседание на тридесети
септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при секретар Зорница Делчева
и с участието
на прокурора Петко Георгиев като
разгледа докладваното от съдия СТИЛИЯН МАНОЛОВ касационно административно дело
№464 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл.
от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.285,
ал.1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража /ЗИНЗС, ДВ бр.100/2019г., в сила от 01.01.2020г./.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И.И.К.,
срещу Решение № 217 от 19.06.2020г., постановено по адм. дело №913/2019г. по
описа на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлен иска на
касатора против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” гр.София за
присъждане на сумата 5000лв – обезщетение за неимуществени вреди от
незаконосъобразни бездействия на административен орган, изразяващи се в
несвоевременно завеждане в изходящ регистър и изпращане на писмо от администрацията
на Затвора – гр.Стара Загора, подадено от ищеца на 22.11.2019г., като
неоснователен и недоказан. В жалбата се сочи, че първоинстанционният съд не е
взел под внимание, че К. е „лишен от свобода“ и няма ежедневен достъп до банка
за своевременно внасяне на държавна такса. Излагат се съображения, че съдът не
е взел предвид обстоятелството, че за дата на изпращане на кореспонденция се счита датата на
пощенското клеймо и не е приел като доказателство представените от касатора
други молби за изходящ номер, които също имали разминаване в дните от датата на
подаване на писмата и молбите, а е приел за истина всичко, казано от ИСДВР и
изготвените от Затвора докладни и справки. Иска се отмяната на първоинстанционното
решение, като с касационната жалба и в съдебно заседание е направено изменение
на иска, като е намален размера му на 200 лева.
В постъпилия по делото писмен отговор от
ГД „Изпълнение на наказанията“ подадената от И.К. касационна жалба се оспорва
като недоказана и неоснователна. По подробно изложени съображения се моли съда
да остави в сила оспореното решение. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по
делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба и моли съда да остави в сила решението на АС – Стара Загора.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за които съдебният акт е неблагоприятен и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството пред Административен съд – Стара Загора
се е развило по реда на чл.203 и сл.
от АПК, вр. чл.285,
ал.1, вр. чл.284, ал.1
от ЗИНЗС по исковата молба на И.И.К., изтърпяващ наказание „лишаване
от свобода“ в Затвора - Стара Загора, против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, с която е предявен иск за присъждане на обезщетение в размер на 5
000 лв. за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
административен орган, изразяващи се в „липса на отговорност по отношение
изходящата кореспонденция на лишените от свобода“, които според ищеца са
такива, уронващи човешкото достойнство и създаващи чувство на малоценност и
незащитеност. Конкретните обстоятелства,
на които се основава исковата претенция, се свеждат до несвоевременно завеждане
в изходящ регистър и изпращане на писмо, подадено от ищеца на 22.11.2019г. с
адресат Административен съд – Пловдив, в резултат на което забавяне се е
стигнало до прекратяване на съдебното производство по адм. дело №3491/2019г. по
описа на Административен съд – Пловдив. В исковата молба се твърди, че на
18.11.2019г. ищецът е получил разпореждане по адм. дело №3419/2019г. по описа
на Административен съд Пловдив с указания за отстраняване на нередовности и
внасяне на държавна такса във връзка с подадена от него искова молба. Посочва,
че на 22.11.2019г. около 7:20 часа е депозирал при дежурните служители от
надзорно-охранителния състав на затворническото общежитие писмо, адресирано до
Административен съд Пловдив, съдържащо молба и документ за платена държавна
такса. С отделна молба е поискал да му бъде даден и изходящ номер за
изпратеното писмо. Твърди, че тази молба му била върната на 28.11.2019г. с
поставен на нея изходящ номер от 25.11.2019г. Заедно с това получил и
Определение №2390/26.11.2019г. по адм. дело №3491/2019г. по описа на АС
Пловдив, с което производството по делото било прекратено, поради
неотстраняване в срок на констатираните от съда нередовности в подадената пред
него искова молба. Изтъква, че поставеният изходящ номер от 25.11.2019г. е бил
последният ден от срока, определен му от съда за внасяне на таксата и
отстраняване на нередовности. Посочва, че се наложило да обжалва определението
на АС Пловдив, за да доказва спазването на срока. Излага съображения, че тъй
като е „лишен от свобода“ е разчитал, администрацията на Затвора стриктно да
съблюдава изходящата кореспонденция към държавни институции и същата да бъде
придвижена по надлежния ред в деня, в който е подадена. В тази връзка твърди,
че небрежното отношение и бездействието на администрацията е породило в него
чувство за малоценност и незащитеност, уронило е човешкото му достойнство, тъй
като се наложило да доказва пред Върховния административен съд правотата си.
Предвид обстоятелствата, изложени в исковата молба,
становищата и исканията на страните, в хода на делото, след приложението на чл.284, ал.3
от ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства и е изяснил фактическата обстановка, като въз основа на
установените по делото факти, при обсъждане доводите на страните, е направил
своите правни изводи.
С решението си по делото административният съд е
отхвърлил предявения от К. против ГД „ИН“ иск за сумата от 5 000 лева като
неоснователен и недоказан. За да постанови този резултат, съдът е приел, че искът
за вреди се основава на твърдения за поставянето на ищеца при неблагоприятни
условия по смисъла на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, а именно: предмет на исковата претенция
на И.К. е обезщетяване на неимуществени вреди /уронване на човешкото
достойнство, малоценност и незащитеност/ по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС, посочени
като обща последица от бездействието и небрежното отношение на администрацията,
довело до несвоевременно завеждане в изходящ регистър и изпращане на писмо,
подадено от ищеца на 22.11.2019г. с адресат Административен съд – Пловдив, в
резултат на което забавяне се е стигнало до прекратяване на съдебното
производство по адм. дело № 3491/2019г. по описа на Административен съд –
Пловдив. Съдът е посочил, че анализът на законодателната уредба на правото на
кореспонденция на лишените от свобода, респ. задълженията на специализираните
органи във връзка с приемането и придвижването й до адресатите, както и
събраните доказателства по делото, налагат извода за отсъствие на първата предпоставка за
уважаване на иска, а именно – незаконосъобразно действие/бездействие на
специализираните органи по изпълнение на наказанието лишаване от свобода, и
по-конкретно на служители от администрацията на Затвора гр.Стара Загора, което
да представлява нарушение по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС.
Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства като е обосновал, че при
съпоставка на представената от ищеца молба за издаване на изходящ номер,
докладна записка рег.№407 от 24.01.2020г., както и приложените по делото
определения на Административен съд -
Пловдив и ВАС, се установява, че правото на кореспонденция на лишения от
свобода К. не е нарушено, тъй като депозираното от него писмо е било придвижено
по съответния, установен в Затвора в гр.Стара Загора и съответстващ на
действащите нормативни изисквания, ред до съда. Писмото на И.К., в което се е
съдържала молбата до Административен съд – Пловдив, е било прието от инспектор
СДВР при ЗООТ Стара Загора на 22.11.2019г. /петък/ и на следващия работен ден –
25.11.2019г. /понеделник/ е било придвижено до деловодството на Затвора
гр.Стара Загора, като е удовлетворено искането на подателя му за издаване на
изходящ номер. Въпреки липсата на нормативно установено изискване за издаване
на изходящ номер, в конкретния случай молбата на ищеца, адресирана до
Административен съд – Пловдив, е била администрирана в срока по чл.77, ал.2 от
ППЗИНС с поставянето на изходящ номер и дата - № 3968 от 25.11.2019г. и изпращането
й на адресата чрез пощенски оператор – „Български пощи“ АД. С оглед тези
съображения съдът е приел за неоснователно твърдението на ищеца, че е налице
противоправно бездействие, изразяващо се в несвоевременно регистриране с
издаване на изходящ номер и изпращане на подадената от него кореспонденция до
съд. Освен това съдът е посочил, че удостоверяването
на датата на постъпване на писмото в администрацията на затвора, чрез поставяне
на изходящ номер и дата, е с цел доказване спазването на законоустановени или
определени от съда или административен орган срокове, като в конкретния случай това
е сторено, с оглед на което състав на Върховния административен съд е приел, че
К. своевременно е изпълнил дадените му от Пловдивския административен съд по
адм.дело № 3491/2019г. указания за отстраняване на нередовности в исковата
молба. Изложени са съображения, че принципното несъгласие с условията,
осигурени от администрацията на мястото за лишаване от свобода, съответстващи
на допустимите норми и стандарти, при които следва да се изтърпи наложено
наказание, не обосновават неизпълнение на задълженията й. Направен е извод, че
поради недоказаност на твърдяното увреждащо бездействие на служители на
ответната дирекция не е налице един от елементите от правопораждащия фактически
състав за ангажиране отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС,
съответно искът, предявен на това основание е неоснователен. Обосновано е също,
че по делото не са установени и сочените от ищеца неприятни психически и
емоционални състояния, съответно неудобства, да надхвърлят тези, присъща
последица от прилагания режим по изпълнение на наказанието, а дори и да са
претърпени от ищеца неудобства по време на изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ в ЗООТ Стара Загора от гледна точка установения ред за изпращане на
кореспонденция, то те не се е доказало да са били дотолкова интензивни, нито
кумулирани, нито продължителни във времето, че да са надхвърлили прага на
страдание, свързан с изпълнение на наказанието.
Решението е валидно, допустимо и правилно.
Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по
делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, при
приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на
чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че
тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Според чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен и обоснован е извода на административния съд,
изведен от установената по делото фактическа обстановка, че в случая не са
налице законовите предпоставки, обуславящи основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи уронване на човешкото достойнство и
създаващи чувство на малоценност и незащитеност, и произтичащи от „липса на
отговорност по отношение изходящата кореспонденция на лишените от свобода“.
Липсата на установени по делото бездействия на служители на ответника ГДИН
водят до правилно приетият от решаващият съд извод за недоказаност и неоснователност
на предявения иск, който се споделя напълно от настоящата инстанция. Безспорно
установено е по делото, че писмото на касатора за отстраняване на нередовности
в исковата му молба, адресирано до Административен съд – Пловдив, е било прието
от инспектор СДВР при ЗООТ Стара Загора на 22.11.2019г. /петък/ и на следващия
работен ден – 25.11.2019г. /понеделник/ е било придвижено до деловодството на
Затвора гр.Стара Загора, като е удовлетворено и искането на подателя му за
издаване на изходящ номер от същата дата. По този начин молбата е
администрирана в нормативно предвидения в чл.77, ал.2 от ППЗИНЗС тридневен
срок, поради което правилно първоинстанционния съд е приел, че липсва
незаконосъобразно бездействие на служители от администрацията на Затвора – Стара
Загора, което да е в противоречие с техните задължения. Ирелевантно е
обстоятелството, че кореспонденцията на К. е отпътувала за Административен съд
– гр.Пловдив на 26.11.2019г. чрез
„Български пощи“ АД, тъй като съгласно съдебната практика, когато се касае за лице, изтърпяващо наказание
„лишаване от свобода“, срокът се явява спазен с депозирането на съответната
молба пред администрацията на затвора.
Правилна е и преценката на съда за недължимост на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на И.К., доколкото същият не е
бил подложен на неблагоприятно третиране от служители на ответната ГД
„Изпълнение на наказанията“ и не е засегнато човешкото му достойнство. Не са
налице релевираните от ищеца бездействия, които да нарушават забраната на чл.3,
ал.1 от ЗИНЗС за унизително отношение спрямо него. Липсва елемент от
фактическия състав на отговорността на ответника по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Не
се доказват и настъпили вреди в правната сфера на К. – негативни преживявания, уронващи
човешкото достойнство и създаващи чувство на малоценност и незащитеност, нито
причинна връзка между оплакванията му за това и твърдените незаконосъобразни бездействия
на служители на ГД „Изпълнение на наказанията“.
По изложените съображения АС – Стара Загора, тричленен
състав счита, че решението на първоинстанционния съд, с което иска с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е отхвърлен, е правилно и законосъобразно,
поради отсъствие на касационни основания по чл.209 от АПК и следва да бъде
оставено в сила.
Съобразно разпоредбата на чл.286, ал.2 от ЗИНЗС, ако
искът бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. Разноските по производството, по аргумент от чл.75 и чл.76 от ГПК са средствата за възнаграждение на свидетели и вещи лица, т.е. разноските
направени по процесуални действия, които страната е искала да се извършат. По
аргумент от горните текстове на ГПК и разпоредбата на чл.286, ал.3 от ЗИНЗС,
отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до
разноските по производството. Обратно – при частично или пълно уважаване на
иска, ответникът заплаща на ищеца, както разноски за производството, така и
внесената ДТ и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
уважената част от иска. Отговорността за възнаграждението за адвокат, съответно
за юрисконсулт е предвидена отделно от законодателя и при липса на указания в
закона за възможността за търсене на такава отговорност, то такава не може да
се търси.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, Административен съд Стара Загора
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 217/19.06.2020г., постановено по
административно дело №913 по описа за 2019г. на Административен съд Стара
Загора.
ОСТАВЯ
без уважение искането на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ за присъждане на разноски.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.