Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 06.08.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На седми юли 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 85 по описа за 2020 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София твърди в исковата си молба, че между И.Г.Г.
и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД)
са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1.Договор за мобилни услуги №********* от 04.03.2015г., съгласно който на
клиента са предоставени мобилен телефонен номер **********, (със стандартна
месечна абонаментна такса 14,99 лв. с ДДС или 12,49 лв. без ДДС, като за срока
на договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса в размер на
12,74 лв. с ДДС или 10,62 лв. без ДДС) и мобилен телефонен апарат NOKIA 220.
2.Договор за мобилни услуги №********* от 09.11.2015г. , съгласно който на
клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилен телефонен
апарат LENOVO А6000 Black.
3.Допълнително споразумение №********* към договор за мобилни/фиксирани
услуги и Договор за лизинг от 18.10.2017г., съгласно което за мобилен номер
********** влиза в сила нов абонаментен план (със стандартна месечна
абонаментна такса 30,99 лв. с ДДС или 25,82 лв. без ДДС), а на клиента е
предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy АЗ 2017 Black.
Предоставянето на устройството е уговорено от страните в отделен договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 413,77 лв. с ДДС. За
ползването й, на основание чл.3, ал. 1 от договора за лизинг,
лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни лизингови вноски
в размер на 17,99 лв. с ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно
с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера.
Към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от И.Г.Г.
мобилни номера и устройство на лизинг се прилагали следните условия:
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 04.03.2015г.
- за мобилен номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни
услуги № ********* от 09.11.2015г., изм. с Допълнително споразумение №
********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 18.10.2017г.
- за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy АЗ 2017 Black - условията,
договорени в Договор за лизинг от 18.10.2017г.
Длъжникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр.
фактури, издадени в периода м. юни 2018г. - м. септември 2018г., както следва:
По Фактура №**********/05.06.2018г. - издадена за отчетния период
05.05.2018 - 04.06.2018г. и включваща следните задължения на клиента за
посочения период: За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 25,82
лв., както и ползвани услуги 127,16 лв. (други услуги 0,58 лв., други услуги с
добавена стойност 1,00 лв. и услуги с добавена стойност (гласови) 125,58 лв.),
в общ размер на 152,98 лв. без ДДС – 183,58 лв. с ДДС, лизингова вноска за
мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy АЗ 2017 Black -17,99 лв. с ДДС; За
мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 12,49 лв. без ДДС – 14,98
лв. с ДДС. Общата сума по фактурата е 216,55 лв.
Фактура №**********/05.07.2018г. - издадена за отчетния период 05.06.2018-
04.07.2018 г. и включваща следните задължения на клиента за посочения период:
За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса 25,82 лв., както и
ползвани услуги 63,27 лв. (други услуги 0.87 лв. и услуги с добавена стойност
(гласови) 62,40 лв.), които са в общ размер на 89,09 лв. без ДДС -106,91 лв. с
ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат SAMSUNG Galaxy A3 2017 Black
– 17,99 лв. c ДДС; За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса
12,49 лв. без ДДС -14,99 лв. с ДДС. Общата сума, начилена във фактурата е
139,89 лв.
Фактура №**********/05.08.2018г. - издадена за отчетния период 05.07.2018-
04.08.2018 г. и включваща следните задължения на клиента за посочения период:
За мобилен номер ********** - месечна абонаментна такса – минус 9,16 лв. без
ДДС – минус 10.99 лв. с ДДС, лизингова вноска за мобилен телефонен апарат
SAMSUNG Galaxy АЗ 2017 Black – 17,99 лв. с ДДС; За мобилен номер ********** -
месечна абонаментна такса минус 4,43 лв. без ДДС – минус 5,32 лв. с ДДС. Отрицателната стойност на месечните
абонаментни такси във фактурата се формирали в резултат на приспадане между
таксата за посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е
ползвал услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой
дни с достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начилена
във фактурата, е 1,68 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, сключени
между „Теленор България“ ЕАД и И.Г.Г., при условията на които са ползвани
процесните номера ********** и **********, по вина на потребителя поради
изпадането й в забава, операторът издал Фактура № **********/05.09.018г.
включваща задължения за заплащане на неустойка за предсрочното прекратяване на
договора за мобилни услуги чрез номер ********** в размер на 204,93 лв., както
и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора
за лизинг мобилно устройство SAMSUNG Galaxy АЗ 2017 Black в общ размер на
251,86 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начилена във фактурата, е 456,79лв.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски
било уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг,
като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните
задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство SAMSUNG Galaxy АЗ 2017 Black предсрочно изискуемият
остатък от лизингови вноски бил в общ размер на 251,86 лв. с вкл. ДДС, равняващ
се на четиринадесет неначислени лизингови вноски.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за
мобилен номер ********** са уредени в р. IV, т. 4 от Допълнително споразумение
№ ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 18.10.2017 г. Съгласно
посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора
до края на първоначално предвидения срок на действието му - 18.10.2019г.
Предвид обстоятелството, че прекратяването на правоотношението е настъпило
след 11.01.2018г., размерът на дължимата неустойка бил определен в съответствие
с условията на чл.1.2, във вр. чл.1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г. между
Комисия за защита на потребителите и „Теленор България“ ЕАД по гр.д. 15539/2014
г. и гр.д. 16476/2014 г. на Софийски градски съд, приложими и при прекратяване
на договори за мобилни услуги, сключени преди посочената дата. Съгласно
посочения документ вземанията за неустойки следвало да се формират като сбор от
не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси без ДДС, с добавени: 1)
част от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни планове,
съответстваща на оставащия срок от прекратяването до края на договора (в случай
че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок от прекратяването до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой). В съответствие с така уговореното между страните, размерът на
неустойката за номер ********** възлизала на 204,93 лв. Сумата представлявала
сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (по 25,82
лв. без ДДС всяка) или 77,46 лв., ведно с добавена част от разликата в размер
на 127,47 лв. без ДДС между стандартната цена на мобилно устройство SAMSUNG
Galaxy АЗ 2017 Black без отстъпка съгласно актуалната към 18.10.2017 г. ценова
листа на оператора и преференциалната му цена, за която е сключен Договор за
лизинг от 18.10.2017 г., съответстваща на оставащия период от датата на
прекратяване на договора за мобилни услуги до изтичане на първоначално
уговорения между страните срок на действие. Предвид гореизложеното общата сума,
начислена във фактурата, е 456,79 лв.
Изискуемостта на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от фактурите
настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата
от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към
настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на
паричните му задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД било депозирано
заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Стара Загора и по образувано частно
гражданско дело №4763/2019г. била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено наличието
на вземането на ищеца по издадената заповед за изпълнение на парично задължение
по частно гражданско дело №4763/2019г. по описа на РС Ст.Загора, против
длъжника - ответник И.Г.Г., както следва: 814,91 лв., представляваща общ сбор
на дължимите суми, съгласно фактура № **********/05.06.2018г., фактура
№**********/05.07.2018г., фактура №**********/05.08.2018г. и фактура №
**********/05.09.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането. Претендира направените по настоящото дело и в
заповедното производство разноски.
Ответникът И.Г.Г. не представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, не
взема становище по исковата молба и не ангажира доказателства.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №4763/2019г. по описа на СтРС, на основание
чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е
разпоредил длъжникът И.Г.Г. да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
София сумата от общо 814,91лв., потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги, ведно със законна
лихва върху главницата от 18.09.2019г. до изплащане на вземането, както разноски
- 25,00 лева държавна такса и 360,00 лева адвокатско възнаграждение. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че страните са били в договорни отношения по: Договор за мобилни услуги №********* от
04.03.2015г., съгласно който ищецът, в
качеството му на оператор е предоставил на ответника - потребител услуги за
мобилен телефонен номер ********** при условия съгласно Общите условия и
клаузите на договора; Договор за мобилни услуги №********* от 09.11.2015г., съгласно който ищецът, в качеството му на оператор е предоставил на ответника - потребител услуги за мобилен телефонен номер ********** при условия съгласно Общите условия и клаузите на и мобилен телефонен апарат LENOVO А6000 Black; Допълнително споразумение
№********* към договор за мобилни/фиксирани услуги и Договор за лизинг от
18.10.2017г., съгласно което за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план, а на клиента е предоставен мобилен телефонен апарат SAMSUNG
Galaxy АЗ 2017 Black. Предоставянето на устройството е уредено в отделен
договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 413,77 лв. с
ДДС, като лизингополучателят се задължил да заплати 23 месечни лизингови вноски
от по 17,99 лв. с ДДС и е предвидено те да се фактурират заедно с месечните
сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите
и е предоставил договорените услуги, от което следва, че в тежест на ответника
възниква задължението за заплащане на цената на всички предоставени услуги в
сроковете съгласно Общите условия и сключените между страните договори.
За предоставените услуги ищецът е издал следните фактури: Фактура
№**********/05.06.2018г. за сумата от 216,55
лв. с ДДС /месечен абонамент, ползвани услуги, лизингова вноска/; Фактура
№**********/05.07.2018г. за сумата от
139,89лв. с ДДС /месечен абонамент, ползвани услуги, лизингова вноска/; Фактура
№**********/05.08.2018г. за сумата от 1,68лв. /месечен абонамент, лизингова
вноска/, след приспадане между таксата за посочения отчетен период, съобразно
броя дни, през които клиентът е ползвал услугите на оператора и таксата за
предварително начислен пълен брой дни с достъп до услугите на оператора за
отчетния период; Фактура №**********/05.09.2018г. за сумата от 456,79лв. с ДДС /неустойка за предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги чрез номер ********** - 204,93 лв.,
предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за предоставеното с договора за
лизинг мобилно устройство SAMSUNG Galaxy АЗ 2017 Black - 251,86 лв. с вкл. ДДС.
По делото не се оспорва от ответника, че последния не е
изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в договорените
срокове на цената на предоставените услуги, поради
което и в съответствие с уговореното в договорите и регламентираното в Общите
условия, ищецът е прекратил едностранно същите.
От
представения по делото договор за лизинг от 18.10.2017г. е видно, че ищецът се
е задължил да предостави на ответника за временно възмездно ползване следното
устройство: SAMSUNG Galaxy А3 2017 Black, а ответникът се е задължил
да заплати обща лизингова цена в размер на 413,77 лв. по начина, посочен в
договора – първоначална лизингова вноска от 0лв. и 23 броя месечни лизингови
вноски от по 17,99лв. С подписа си ответникът е удостоверил, че е получил
устройството във вид, годен за употреба, функциониращо и в съответствие с
договорените технически характеристики /чл.4 от договора/. Ответникът не е
ангажирал доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на
месечните лизингови вноски, като непогасения остатък възлиза на 251,86 лв. Освен
това ответникът не ангажира доказателства, че е върнал вещта. С оглед неизпълнение
на задълженията по договора за лизинг, на основание чл.12 ал.2 от ОУ към
договора за лизинг месечните лизингови вноски за изплащане на устройството са
станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Нещо повече, договорът
е със срок от 23 месеца и срокът му е изтекъл на 18.09.2019г., към завежда на
иска на 18.09.2019г.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове за установяване вземането от общо
358,12лв. за неизпълнено задължение за заплащане на далекосъобщителни услуги и
от 251,86лв. за неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 18.10.2017г.,
за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело 4763/2019г.
по описа на РС Ст.Загора, се явяват основателни и доказани.
Задължението
за неустойка ищецът основава на Договора за мобилни услуги, в който е
уговорено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси до края на срока на договора.
С неизпълнението
в срок от страна на ответника на задълженията му по договорите и предсрочното
им прекратяване ищецът обосновава начисляването на неустойка в посочените
по-горе размери.
Съдът счита обаче, че клаузата за неустойката, уредена в представените
договори е неравноправна и съответно нищожна на основание чл.146
ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.143 т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл.3
§ 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета,
тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни
цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност
между страните по договора. С оглед начина на попълване на договорите и
обстоятелството, че договорите се съставят предварително и полетата се попълват
от представител на ищеца-търговец следва да се приеме, ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, което
налага извода, че не е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Освен
това, неустойката в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора или на някои от тях, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.68г ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Следва да се отбележи,
че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок или на някой от
тях, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1
пр.3 ЗЗД, тъй като по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще
получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора. В този смисъл трайната практика на ВКС - решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016г.
по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и др.
Предвид изложеното съдът намира, че начислената
във Фактура № **********/05.09.2018г.
неустойка в размер 204,86 лв. е недължима, поради нищожност на клаузите, с които е
уговорена.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за установяване
вземането от общо 358,12лв. за неизпълнено задължение за заплащане на
далекосъобщителни услуги и от 251,86лв. за неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг от 18.10.2017г., се явяват основателни, поради което следва
да бъдат уважени. Искът за вземането на ищеца за неустойка в размер на 204,93лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски
/държавна такса и адвокатско възнаграждение/ следва да му бъдат присъдени
съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 288,18 лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски /държавна такса и адвокатско
възнаграждение/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 288,18 лв.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че същата дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от общо 609,98 лв., от които 358,12 лв. - неизпълнено задължение за
заплащане на цената на предоставени мобилни услуги по Договори за мобилни
услуги от 04.03.2015г. и от 09.11.2015г. и Допълнително споразумение към
договор за мобилни услуги от 18.10.2017г. и 251,86лв. - неплатени лизингови
вноски по договор за лизинг от 18.10.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 18.09.2019г., за изпълнението на което парично задължение е издадена в
полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с п.а. против И.Г.Г., с п.а. заповед №2528/20.09.2019г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.дело №4763/2019г. по описа на СтРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, против И.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, иск за установяване на вземането от 204,93 лв. неустойка
за предсрочното
прекратяване на договор за мобилни услуги, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА И.Г.Г., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес парк
София, сграда 6, направените по настоящо делото разноски съразмерно с
уважената част от исковете в размер на 288,18
лв., както и сумата 288,18 лв. съразмерно разноски в заповедното ч.гр.д.
№4763/2019г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: