№ 4570
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Димитър Ковачев
Йоанна Н. Станева
при участието на секретаря Светлана Д. Тодорова
като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело
№ 20231100506898 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 6976 от 04.05.2023г., постановено по гр. дело № 2922/2023г. по описа на
СРС, 125-ти състав е отхвърлен предявения от А. П. К. и Д. Т. И. иск за признаване за
установено, че А. П. К. и Д. Т. И. не дължат чрез принудително изпълнение на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от по 1306,52 лева, главница за топлинна енергия за
период м.01.2011г.- м.04.2013г., заедно със законна лихва от 12.6.2014г. до плащането, по
203,11 лева, мораторна лихва за период 01.03.2011г.- 03.01.2014г., и по 563,44 лева разноски -
вземания по изпълнителен лист, издаден на 7.4.2021г. по гр.д.№ 31876/2014г. от СРС, 63
състав. С решението са осъдени А. К. и Д. И. да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД
сумата от 100 лева, разноски по делото.
Срещу решението в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила
въззивна жалба от А. П. К. и Д. Т. И., с която е посочено, че решението е неправилно,
доколкото изводите на съда не кореспондират с приложимите материални норми. Сочат, че
единствената причина за отхвърляне на исковете била че първоинстанционният съд бил
приел, че молбата за издаване на изпълнителен лист представлявала действие по
принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „В“ ЗЗД. Считат, че молбата за издаване
на изпълнителен лист не можела да бъде определена като действие по принудително
изпълнение. Поддържат, че това действие не водело до промяна в правната сфера на
длъжника, било едностранно действие на кредитора и от него не можело да се направи
заключение, че кредиторът задължително щял да предприеме последващи действия за
1
принудително събиране на вземането си. Твърдят, че противно на логиката би било молбата
за образуване на изпълнително дело да не била принудително/изпълнително действие, а в
същото време молбата за издаване на изпълнителен лист да се приемела за такова.
Поддържат, че позицията на СРС, че молбата от 31.10.2019г. била довела до първото
прекъсване на давността, а в последствие молбата за образуване на изпълнително дело до
второ такова не кореспондирала с Тълкувателното решение, както и с правната логика като
цяло. Сочат, че в конкретния случай давността била стартирала на 05.01.2016г. и до
предприемане на първите принудителни действия /запори/ в средата на декември 2022г. не
били настъпили факти, които да водели до нейното прекъсване. По този начин към
05.01.2021г. вземането било погасено по давност и като такова не подлежало на събиране по
принудителен ред. Поддържат, че аргументът на ответника относно значението на явната
фактическа грешка не кореспондирал с цитираната от СРС практика и не променял
началната дата на давността. Искането към съда е да отмени решението и да уважи
предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че СРС
бил постановил мотивирано и обосновано решение. Поддържат, че първоначално бил
издаден изпълнителен лист за вземане въз основа на влязло в сила Решение от 26.03.2015г. и
Решение за поправка от 17.12.2020г. по гр. дело № 31876/2014г. и в.гр. дело № 11650/2015г.
на СГС. Издаденият изпълнителен лист бил негоден да се образува изпълнително дело
поради непълнота и очевидна фактическа грешка и дружеството било депозирало молба за
поправка на 31.10.2019г., ведно с издадения изпълнителен лист в оригинал. От този момент
считат, че давността била прекъсната. Дружеството нямало законово и правно основание да
предприема действия по принудително изпълнение поради липса на изпълнителен титул в
оригинал. След допускане и поправка на изпълнителния лист въз основа на новия
изпълнителен титул било образувано изп. дело № 20228580401914 по описа на ЧСИ У.Д..
Сочат, че погасителна давност за вземането срещу ищците не била текла в периода от
31.10.2019г. до 17.12.2020г. Поддържат, че правилно СРС бил приел, че подадената молба за
издаване на изпълнителен лист била прекъснала давността и била започнала да тече нова 5-
годишна давност. С образуване на изпълнително дело № 20228580401914 по описа на ЧСИ
Д. давността за вземането била прекъсната за втори път, а в хода на изпълнителното
производство дружеството било предприело действия чрез депозиране на молби за
извършване на конкретни изпълнителни действия с цел удовлетворяване като взискател и
това било осуетило настъпването на давността. Сочат, че на основание Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение до отмяната на извънредното положение
спирали да текат определените в закона срокове, един от който бил срокът на погасителната
давност. Искането към съда е да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
обжалваното решение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
2
на насрещната страна, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото
материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на
провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се
характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен
от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това
вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска. Ето защо в тежест на
ищците е да докажат наличието на издаден срещу тях изпълнителен титул.
В настоящия случай страните не спорят, а и от представения пред СРС изпълнителен
лист, се установява, че на 07.04.2021г. /поради техническа грешка с посочена дата
07.04.2020г./ е издаден изпълнителен лист по гр. дело № 31876/2014г. по описа на СРС, 63-ти
състав въз основа на Решение от 25.11.2015г. по гр. дело № 31876/2014г. по описа на СРС,
63-ти състав съобразено с Решение за поправка от 28.05.2015г. и Решение № 20279567 от
17.12.2020г., с което А. П. К. и Д. Т. И. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“
ЕАД разделно при дялове по 1/2 част всеки от двамата: главница в общ размер на 2613,04
лева за период м. 01.2011г. до м. 04.2013г.; законна лихва за забава в общ размер от 406,22
лева за периода от 01.03.2011г. до 03.01.2014г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата за главница, считано от 12.06.2014г. до окончателното изплащане и разделно при
дялове по 1/2 част всеки от двамата сумата от 1126,87 лева, съдебни разноски.
Също така от съдържанието на изпълнителното дело се установява, че липсват
погашения чрез изпълнение на отричаните с исковата молба суми.
Поради което при наличието на вземания, за които е издаден изпълнителен лист и
образувано изпълнително дело, както и при липса на погасяване на вземането чрез
принудително изпълнение към датата на исковата молба, за ищците е налице правен интерес
от предявените отрицателни установителни искове за установяване на недължимост на
процесните суми въз основа на въведеното от тях основание.
При това положение и с оглед наведеното от ищците възражения за изтекла
погасителна давност за вземанията, в тежест на ответника е да докаже наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
От приобщения във въззивното производство препис от изпълнително дело №
20228580401914 по описа на ЧСИ Д., рег. № 858 по описа на КЧСИ се установява, че същото
е образувано по молба с вх. № 39637/14.12.2022г., подадена от „Топлофикация София“ ЕАД,
с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело, както и да бъдат извършени
изпълнителни действия за събиране на вземането: да бъде извършена справка в РБСС за
3
банкови сметки и сейфове, както и да бъде наложен запор върху откритите такива; да бъде
извършена справка в НОИ за действащите трудови договори с оглед налагане на запор върху
същите; в случай че не бъдат открити банкови сметки и трудови договори, да бъде насочено
изпълнението към опис и оценка на движимите вещи с цел изнасянето им на публична
продан. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено на съдебния изпълнител да проучи
имущественото състояние на длъжника, да направи справки, да набави документи, книжа,
както и да определя начина на изпълнението.
С разпореждане от 14.12.2022г. на съдебния изпълнител е разпоредено да се образува
изпълнително производство срещу длъжниците, да се уведоми ТД на НАП, да се изпрати
ПДИ/СОИД с приложени ИЛ/ЗИ/СР, да се извършат съответните справки, да се уведоми
взискателя за авансово дължимите от него такси, да се извършат изпълнителни действия,
посочени в молбата за образуване на изпълнителното дело.
На 21.12.2022г. е изпратено запорно съобщение до „ОББ“ АД, „Банка ДСК“ АД,
„Българо-американска кредитна банка“ АД, „Юробанк България“ АД, с което е наложен
запор върху всички сметки на А. К. и на Д. Т. И..
На 05.01.2023г. е връчена покана за доброволно изпълнение на Д. Т. И..
На 12.01.2023г. е връчена покана за доброволно изпълнение на А. П. К..
На 21.12.2022г. е изпратено запорно съобщение до „Уайнрум“ ЕООД, с което е
наложен запор върху трудово възнаграждение на Д. Т. И..
На 21.12.2022г. е изпратено запорно съобщение до „Европринт България“ ЕООД, с
което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на А. К..
На 25.01.2023г. е изпратено запорно съобщение до „Ол ченълс комюникейшън“
ЕООД, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на А. К..
На 10.02.2023г. е постъпило заявление от Д. И. и А. К., с което е представена
обезпечителна заповед, издадена по гр. дело № 2922/2023г. по описа на СРС, 125-ти състав,
с която е допусната обезпечителна мярка спиране на изпълнението по гореописаното
изпълнително дело.
С постановление от 10.02.2023г. е спряно производството по делото на основание чл.
432, ал. 1, т. 1 ГПК.
Пред СРС е представен препис от Решение от 26.03.2015г., постановено по гр. дело №
31876/2014г. по описа на СРС, 63-ти състав, с което е признато за установено по отношение
на А. П. К. и Д. Т. И., че имат парични задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, за
които отговарят разделно, при дялове по 1/2 част всеки от двамата в размер на главница
общо в размер на 2613,04 лева за периода от м.01.2011г. до м. 04.2013г.; законна лихва за
забава в общ размер от 406,22 лева за периода 01.03.2011г. до 03.01.2014г., ведно със
законната лихва за забава върху сумата за главница, считано от 12.06.2014г. /датата на
подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане. С решението са отхвърлени
предявените от „Топлофикация София“ ЕАД против А. П. К. и Д. Т. И. искове по чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ за главница за разликата над 2613,04 лева до 3598,99 лева и за
4
лихва за разликата над 406,22 лева до 497,07 лева. С решението са осъдени А. П. К. и Д. Т.
И. да заплатят разделно по 1/2 част всеки от двамата на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 1126,87 лева. Върху преписа от решението е извършено отбелязване, че решението е
влязло в сила на 05.01.2016г., както и че е бил издаден изпълнителен лист на 25.11.2019г. и
на 07.04.2021г.
Приет е препис от Решение за поправка на очевидна фактическа грешка от
28.05.2015г., постановено по гр. дело № 31876/2014г. по описа на СРС, 63-ти състав, с което
е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в Решение от 26.03.2015г., както
следва вместо „ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. П. К. с ЕГН **********
и Д. Т. И. с ЕГН ********** имат парични задължения към „Топлофикация София“ ЕАД,
ЕИК *********, за които отговарят разделно…“ да се чете „ОСЪЖДА А. П. К. с ЕГН
********** и Д. Т. И. с ЕГН ********** да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК
*********, разделно…“. Видно от положения печат върху решението същото е влязло в
сила на 05.01.2016г.
От приетия препис от Решение от 05.01.2016г., постановено по гр. дело №
11650/2015г. по описа на СГС, III- Г въззивен състав се установява, че решението на СРС, 63-
ти състав от 26.03.2015г. по гр. дело № 31876/2014г., поправено с решение от 28.05.2015г., е
потвърдено, както че решението на СГС не е подлежало на обжалване.
На 31.10.2019г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е
поискано да бъде издаден изпълнителен лист по гр. дело № 31876/2014г. на СРС, 63-ти
състав. С разпореждане от 05.11.2019г. /положено върху молбата/ е уважено искането и на
25.11.2019г. е издаден изпълнителен лист, получен от представител на „Топлофикация
София“ ЕАД на 27.11.2019г.
На 13.11.2020г. е постъпила молба от „Топлофикация София“ ЕАД, с която е поискано
да бъде отстранена допуснатата очевидна фактическа грешка в изписване на ЕГН-то на
длъжника Д. И.. Направено е искане да бъде извършена поправка в издадения изпълнителен
лист, както и в решението като се посочи правилният единен граждански номер.
С разпореждане на СРС, 63-ти състав изпълнителният лист от 25.11.2019г. е бил
„анулиран“.
С Решение № 20279567 от 17.12.2020г., постановено по гр. дело № 31876/2014г. по
описа на СРС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение от
26.03.2015г. по гр. дело № 31876/2014г. по описа на СРС, 63-ти състав, поправено с решение
от 28.05.2015г. като посоченото в решението ЕГН на ответника Д. Т. И. да се чете „ЕГН
**********“ вместо погрешно посоченото в решението „ЕГН **********“. Видно от
положения върху решението печат решението е влязло в сила на 09.03.2021г. и с
разпореждане от 24.01.2021г. съдът е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за
присъдените с решението суми в полза на „Топлофикация София“ ЕАД като се съобразят
решенията по чл. 247 ГПК.
От гореизложената хронология следва изводът, че считано от датата на влизане в
5
сила на основното решение – 05.01.2016г., давността за процесните вземания е изтекла
преди датата на образуване на изпълнителното дело /14.12.2022г./. Както е изяснено в
съдебната практика / Решение № 507 от 16.12.2011г. на ВКС по гр. д. № 1575/2010г., IV г.о.,
ГК/ с решението за поправка на очевидна фактическа грешка се допуска или отхвърля
искането, като и в двата случая решението може да се обжалва по реда, по който се обжалва
решението, за чиято поправка се касае. След като влезе в сила, решението, с което
поправката е допусната, става едно цяло с поправеното решение, като поправеното решение
важи с поправеното съдържание от деня, когато е било постановено, а не от деня на
поправката, тъй като тя само отстранява несъответствието между волята на съда и нейния
външен израз. С оглед така даденото разрешение се налага изводът, че производството по
чл. 247 ГПК няма отношение към погасителната давност за вземанията. Тя тече от датата на
влизане в сила на основното решение, независимо от това кога е влязло в сила решението за
неговата поправка. Основното решение се счита поправено от датата на неговото
постановяване, а производството по поправка на очевидна фактическа грешка не
осъществява което и да било от основанията за спиране и прекъсване на давността, уредени
в чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД. Ето защо искането по реда на чл. 247 ГПК не прекъсва
давността, нито тя се спира, докато трае производството. Решението за допускане на
поправката също не прекъсва давността, тъй като с него не се установяват права със сила на
пресъдено нещо, а се отстраняват технически грешки.
На следващо място, както е изяснено в съдебната практика /т. 10 и т. 14 от
Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС/ подаването на молби за издаване на
изпълнителен лист също не прекъсват давността. Производството по издаване на
изпълнителен лист е "друго, различно от исковото производство", то няма характера на
"съдебен процес относно вземането" по смисъла на чл. 115, б. "ж" ЗЗД и не е основание за
спиране на давностния срок. То не е и "изпълнително действие" с ефект да прекъсне
давността, съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, тъй като се развива преди изпълнителния процес и
има за цел да подготви предприемането на принудително изпълнение. Постановяваните в
това производство съдебни актове не са от естество да преклудират нито правото на защита
на неудовлетворения кредитор срещу неизправен длъжник, нито правото на защита на
претендирания длъжник срещу привиден кредитор. Молбата по чл. 405, ал. 1 ГПК, с която
се сезира съдът в производството по издаване на изпълнителен лист, респ. жалбата срещу
разпореждането за отказ да се издаде изпълнителен лист, не могат да се зачетат за действия,
прекъсващи давностния срок за вземането, тъй като то не е предмет на спор. Те не са и
действия за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД. Така и Решение №
141 от 17.07.2019г. на ВКС по гр. д. № 3152/2018г., III г. о., ГК.
На следващо място, доводите на въззиваемата страна, че не следвало да тече давност
за периода от датата на подаване на молбата за поправка на очевидна фактическа грешка
/13.11.2020г./ до датата на постановяване на решението за поправка /17.12.2020г./, са
несъстоятелни. Считано от 05.01.2016г. до 31.10.2019г. „Топлофикация София“ ЕАД са
разполагали с над 3 години, в които да поискат издаване на изпълнителен лист и да
6
предприемат своевременни действия по изпълнение на вземанията, респ. да поискат
поправка на допусната техническа грешка в ЕГН на единия длъжник. Обстоятелството кога
е била поискана поправката, респ. продължителността на производството по чл. 247 ГПК с
оглед обжалваемия характер на актовете в него, не представляват обективни обстоятелства,
възпрепятстващи правото му на изпълнение. Освен това дори да се приеме, че
„Топлофикация София“ ЕАД не са могли да изпълняват спрямо Д. Т. И. /поради допусната
от тях техническа грешка при изготвяне на исковата молба, въз основа на която е било
образувано гр. дело № 31876/2024г. по описа на СРС, 63-ти състав/, същите са могли да
изпълняват спрямо А. К., чието име и единен граждански номер не са били сгрешени.
Поправката на изпълнителния лист се извършва по реда на чл. 406, ал. 4 вр. с чл. 247
от ГПК с разпореждане за допускане на поправка, което /подобно на решенията за поправка/
става неразделна част от вече издадения изпълнителен лист и чието постановяване не налага
връщане на оригинала на изпълнителния лист по делото. Практиката изпълнителните
листове да се връщат по делото в оригинал и да се издават нови не се основава на законов
императив, а на волята на молителите.
Предвид гореизложеното, поддържаните от ответника основания за спиране и
прекъсване на давността не са осъществени. Считано от 05.01.2016г. давността за
процесните вземания е следвало да изтече на 06.01.2021г. След удължаване на давностния
срок с периода от 2 месеца и 7 дни, през които не е текла давност на основание чл. 3, т. 2
ЗМДВИП, срокът изтича на 13.03.2021г., т.е. преди образуване на изпълнително дело №
20228580401914 по описа на ЧСИ Д., рег. № 858 по описа на КЧСИ.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че от датата на влизане в
сила на съдебното решение- 05.01.2016г., до датата на образуване на изпълнителното дело -
14.12.2022г., е изтекла петгодишната давност, предвидена в чл. 117, ал. 2 ЗЗД като в този
период не са били извършвани действия от страна на взискателя, годни да я прекъснат.
Предвид което предявените искове са основателни.
При достигане на различни правни изводи, решението на СРС следва да бъде
отменено изцяло и вместо него следва да бъде постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат въззивниците. Същите са сторили
разноски в първоинстанционното производство за заплащане на дължимата държавна такса
в размер на 166 лева и 10 лева, такса за издаване на обезпечителна заповед, тоест общо 176
лева, а във въззивното производство- за държавна такса в размер на 83 лева, които следва да
им се присъдят.
С оглед на цената на предявените искове, въззивното решение не подлежи на
касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
7
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 6976 от 04.05.2023г., постановено по гр. дело № 2922/2023г. по
описа на СРС, 125-ти състав, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че А. П. К., ЕГН ********** и Д. Т. И., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. ****, не дължат на „Топлофикация София“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, при условията на разделност при квоти по 1/2 всеки следните суми: сумата от 2613,04
лева, главница за периода от м.01.2011г. до м.04.2013г., законна лихва за забава в общ размер
от 406,22 лева за периода от 01.03.2011г. до 03.01.2014г., както и 1126,87 лева,
представляваща съдебни разноски, за които суми е бил издаден изпълнителен лист от
07.04.2021г. по гр. дело № 31876/2014г. по описа на СРС, 63-ти състав, въз основа на който е
било образувано изпълнително дело № 20228580401914 по описа на ЧСИ У.Д., рег. № 858
към КЧСИ, поради погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплатят на А. П. К., ЕГН ********** и Д.
Т. И., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София, ж.к. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 176 лева, представляваща разноски в първоинстанционното производство и сумата
от 83 лева, представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8