№ 348
гр. София, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Атанас Ст. А.
Членове:Лилия Н. Георгиева
Атанас Н. А.
при участието на секретаря Анна Щ. Тодорова
като разгледа докладваното от Лилия Н. Георгиева Въззивно частно
наказателно дело № 20231100601955 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на Глава 21 от НПК.
Образувано е по депозирана частна жалба от частния тъжител Н. А. С.
срещу Разпореждане №13625 от 05.12.2022 год. постановено по НЧХД
№14973/2022 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 122 състав. В
подадената частна жалба от Н. С. се сочат аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на постановеното Разпореждане. Частният тъжител е
изложил аргументи, че първоинстанционният съд е допуснал нарушение, като
не му е дал възможност да отстрани пропуските в частната тъжба във връзка с
липсващите данни за самоличността на Т. Ф. Д., както и не му е указал да
внесе дължимата държавна такса в подходящ срок. Отделно от това С. се е
мотивирал, че тъжбата му не е подадена извън срока, посочен в чл.81, ал.3 от
НПК, тъй като деянието макар и да е инкриминирано на 15.05.2022 год.,
според него шестмесечният срок е започнал да тече от датата, на която е
получил Постановление за отказ да се образува наказателно производство -
на 23.08.2022 г. по образуваната пр.пр.№24778/10.06.2022 год. по описа на
Софийска районна прокуратура, приключила с прокурорски акт от 18.08.2022
год. Твърди се, че досежно образуваната преписка следва да се приложи по
аналогия разпоредбата на чл.81, ал.3, предл. последно и времето, през което
преписката е била на производство в Софийска районна прокуратура не
следва да се включва в преклузивния 6-месечен срок. На последно място,
частният тъжител е посочил, че атакуваното разпореждане е постановено при
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не били
изложени мотиви, защо съдията – докладчик е приел, че лицето, посочено
1
като обвиняем е вече осъден с влязло в сила решение по АНД №14478/2022
год. по описа на Софийски районен съд, НО, 115 състав. В заключение,
частният тъжител моли съда да се отмени обжалваното Разпореждане на
Софийски районен съд и да върне делото за разглеждането му.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага събирането на нови доказателства.
В съдебно заседание частният тъжител се явява и взема становище, като
поддържа жалбата си и излага идентични доводи както в жалбата си, като се
аргументира със съдебна практика на ОС – Кюстендил и РС – Чирпан.
Твърди, че не е налице пречка да бъде ангажирана и наказателната
отговорност на Т. Д., след като са налице според него доказателства за
престъпление от частен характер, независимо от приключилото
административно наказателно производство. Твърди се, че тъжбата е
подадена в 6 –месечният срок съобразно константната практика на
съдилищата в Република България, както и че пороците в нея са могли да
бъдат отстранени с даване на указания от Софийски районен съд в тази
насока. Иска се отмяна на атакуваното Разпореждане и връщането на делото
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Пред въззивната инстанция се явяват лицето срещу което е подадена
частната тъжба в първоинстанционното производство и неговия защитник,
които заемат позиция, че жалбата на С. следва да се остави без уважение, а
Разпореждането на Софийски районен съд да се потвърди. Адв. Ю. излага
доводи, че контролираният съдебен акт е правилен и законосъобразен, тъй
като на първо място, тъжбата е подадена след изтичането на
законоустановения шестмесечен срок. Излагат се аргументи, че влязлото в
сила решение по УБДХ е пречка за развитие на дело от частен характер, а
освен това и е налице изтичане на сроковете по чл.70, ал.2, т.5 от ЗАНН.
Поискал е да се възложат на частния тъжител направените по делото
разноски, като последния прави в тази насока възражение за прекомерност с
оглед непровеждането на съдебното следствие по делото и липсата на
сложност.
В предоставената му последна дума, Т. Д. изразява искане за
потвърждаване на Разпореждането на първоинстанционния съд.
Софийски градски съд, като съобрази изложените от страните доводи и
служебно провери правилността на разпореждането, съобразно изискванията
на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
Наказателното производство по НЧХД № 14973/2022 г. по описа на
СРС, НО, 122 състав, е образувано по повод депозирана частна тъжба (вх. №
257376/23.11.2022 г. по описа на същия съд), от Н. А. С. от гр.София срещу Т.
Ф. Д. за престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1, пр.1 от НК, а
именно за това че на 15.05.2022 год. около 14.30 часа в гр.София,
ул.“Солунска“ до площад „Славейков“ казал нещо унизително за честта или
достойнството на Н. А. С. – крещейки, изрекъл думите: „****!, като обидата е
нанесена публично.
С разпореждане №13625 от 05.12.2022 год. на съдията – докладчик по
2
НЧХД №14973/2022 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 122 състав,
частната тъжба е оставена без разглеждане и същата е върната, а
наказателното производство е прекратено на основание чл.250, ал.1 вр. чл.24,
ал.1, т.8а от НПК. На първо място, първоинстанционният съд е приел, че в
депозираната частна тъжба липсват данни за самоличността на лицето, чиято
отговорност се желае да се ангажира, както и че не е внесена дължимата
държавна такса. Първият съд е приел, че е налице и друг основен порок на
тъжбата, а именно че същата е подадена след изтичането на
законоустановения 6 - месечен преклузивен срок от датата на деянието с
оглед текста на разпоредбата на чл.81, ал.3 от НПК. Като най – съществено
основание за прекратяването на образуваното НЧХД е посочено визираното в
чл.24, ал.1, т.8а от НПК, а именно наличието на образувано АНД
№14478/2022 год. по описа на Софийски районен съд, НО, 115 състав,
приключило с влязло в сила Решение №4904/09.12.2022 год. и с което Т. Ф. Д.
е признат за виновен в извършването на нарушение по чл.1, ал.3 от УБДХ и
му е била наложена глоба в размер на 100лв. В атакуваното разпореждане се
сочи, че обидата, за която е съставена частната тъжба, е включена в
изпълнителното деяние на административното нарушение, за което е
приключило административно наказателното производство.
Настоящият въззивен състав споделя мотивите на
първоинстанционният съд единствено досежно оставянето без разглеждане на
частната тъжба и прекратяването на образуваното наказателно производство
поради наличието на прекратителното основание по чл.24, ал.1, т.8а от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК, не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато извършеното
деяние съставлява административно нарушение, за което е приключило
административно наказателно производство. От материалите по делото се
установява, че тъжителят е подал сигнал в Софийска районна прокуратура и е
била образувана пр.пр.№24778/2022 год. по описа на Софийска районна
прокуратура. След извършване на проверка по сигнала на Н. С., държавното
обвинение е достигнало до извод за липса на престъпление по чл.325, ал.1 от
НК или по чл.144, ал.3 от НК, поради което и с Постановление от 18.08.2022
год. (приложено към частната тъжба на С.) е отказано образуване на
наказателно производство за престъпление от общ характер. Прието е било,
че деянието представлява дребно хулиганство и поради това преписката е
била изпратена на 01 РУ СДВР за преценка с оглед ангажиране на
административно наказателната отговорност на Т. Ф. Д. по УБДХ. От
информацията съдържаща се в Единния портал за електронно правосъдие на
Република България се установява, че е било образувано производство по
УБДХ срещу Д., което действително е приключило с Решение от 23.11.2022
год., влязло в сила по АНД №14478/2022 год. по описа на Софийски районен
съд, НО, 115 състав. Т. Д. е бил признат за виновен за извършено от него
дребно хулиганство, за това че на 15.05.2022 год. около 14.30 часа в
гр.София, на ул.“Солунска“ (в близост до паметника на Пенчо и Петко
Славейкови) е извършил непристойни прояви, нарушаващи обществения ред
и спокойствие, изразяващи се в следното: отправял обидни реплики към
3
М.Т.Я. и Н. А. С., като извикал „****!“ – нарушение по чл.1, ал.3 от УБДХ и
доколкото е преценено, че деянието не съставлява престъпление по чл.325 от
НК, му е била наложена глоба в размер на 100 лева.
От приложеното копие на Постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 18.08.2022 год. и крайният съдебен акт на
Софийски районен съд по АНД №14478/2022 год. се установява, че фактите
по приключилото производство и изложените в частната тъжба на С. са
идентични и не се сочат нови обстоятелства. Разглежданият казус попада в
приложното поле на чл.4 §1 от Протокол 7 към ЕКЗПЧ и респективно са
налице основанията за прекратяване на образуваното наказателно
производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК. Неоснователно е
възражението на частния тъжител, че в атакуваното разпореждане Софийски
районен съд не е съобразил ТР № 3/2015 г. на ВКС. Следва да се има предвид,
че процесуалния закон вече предвижда конкретни основания за прекратяване
и спиране на наказателното производство в случаите, когато се установи, че
за деянието, предмет на наказателното производство, срещу дееца е било
проведено „окончателно” приключило първо по време административно
наказателно производство. Тълкувателните актове на ВКС се прилагат,
доколкото законовите разпоредби, предмет на тълкуването, не са отменени
или съществено изменени с последващи закони. След законодателна промяна
тълкувателният акт губи своето правно значение спрямо изменените или
отменени правни норми. Тълкувателното решение съдържа правни изводи и
заключения относно точния смисъл на правни норми, които са част от
действащия правов ред. В този смисъл законодателна регламентация
изключва предходно тълкуване на ВКС, осъществено при действието на
други, различни по съдържание норми или отменени такива. Затова след
влизането в сила на измененията на НПК (ДВ, бр. 63 от 4 август 2017 г.)
нарушенията на правилото nе bis in idem се елиминират чрез изрично
уредените в НПК процесуални средства – чл. 24, ал. 1, т. 8а от НПК. Съдът
намира, при съобразяване на обективните признаци на двете деяния, че
всъщност се касае за едно и също деяние, за което едновременно се иска да се
ангажирана както наказателната, така и административно наказателната
отговорност на Т. Д.. Налице е идентичност между обстоятелствата на
нарушението, за което последният е санкциониран вече по чл.1, ал.3 от УБДХ
и тези описани в частната тъжба по настоящото дело. Едно и също е времето,
мястото, участниците, инкриминираните реплики в междувременното
приключило на административно наказателно производство, с влязъл в сила
санкционен акт. Отделно от горното основателно се явява и възражението на
защитата на Д. във връзка с изтеклите срокове за възобновяване на
административно наказателното производство по реда на чл.70, ал.2, т.5 от
ЗАНН. Основанието по т. 8а на чл.24, ал.1 от НПК визира хипотеза, при която
наличието на „окончателно” приключило административно наказателно
производство, проведено срещу дееца за същото деяние, е безусловно
установен и неотменим факт. В този смисъл е и правилен изводът на
първоинстанционния съд, че жалбата на частния тъжител следва да се остави
без разглеждане, а наказателното производство да се прекрати.
4
Независимо от горното, настоящият състав намира за необходимо да
отбележи, че не е съгласен с останалата част от изложените мотиви в
атакуваното разпореждане на Софийски районен съд. В случая е видно, че 6 –
месечният срок е спазен от частния тъжител, доколкото за него същият
започва да тече от датата на прекратяването на преписката в Софийска
районна прокуратура (с оглед липса на надлежни доказателства за връчване
на прокурорския акт на частния тъжител) поради липса на достатъчно данни
за престъпление от общ характер. Постановлението е с дата 18.08.2022 год., а
частната тъжба е депозирана на 23.11.2022 год., т.е. в 6 – месечният срок
съгласно чл.81, ал.3 от НПК, в какъвто смисъл е и константната съдебна
практика. Тъжбата е била подадена навреме пред компетентен орган с искане
за започване на наказателно преследване. Не може да се иска от пострадалия
едновременно да сезира прокуратурата, че по отношение на него е извършено
престъпление от общ характер и заедно с това да подаде до районния съд
тъжба за образуване на наказателно производство от частен характер.Дори и
да е направил това, то частното производство ще бъде прекратено, след като
за същото деяние е налице висящ процес. Останалите два порока, които са
визирани в атакуваното разпореждане – липсата на данни за лицето срещу
което е било насочена частната тъжба и невнесената държавна такса, са били
отстраними от частния тъжител,. Тези нередовности на частната тъжба биха
могли да се преодолеят с даване допълнителни указания от съдията –
докладчик, в случай че не е било налице визираното по – горе прекратително
основание по чл.24, ал.1, т.8а от НПК предопределящо изхода на
производството с неговото прекратяване.
По горните съображения въззивният съд прие, че атакуваното
разпореждане на Софийския районен съд следва да се потвърди като
правилно и законосъобразно.
Що се касае до направеното в съдебно заседание пред въззивната
инстанция искане от страна на адв.Ю. да бъдат възложени на частния
тъжител направените по делото разноски от Т. Д. – а именно за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв, Съдът намира че възражението на Н. С. за
прекомерност е основателно. На първо място е видно, че съдебно следствие
пред първоинстанционния съд не е било провеждано, както и не е провеждано
и въззивно съдебно следствие. Делото е по частна тъжба за престъпление по
чл.148, ал.1,т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК, за което НК предвижда наказание от
3000 до 10000 лева глоба и обществено порицание. Атакуваният акт е
Разпореждане на съдията – докладчик по делото, с който частната тъжба е
оставена без разглеждане, а наказателното производство е било прекратено. В
този смисъл, претендираните разноски се явяват несъразмерно високи и
прекомерни. Съгласно чл. 36 от ЗА, адвокатът има право на възнаграждение
за своя труд, което разбира се няма пречка да бъде свободно договорено.
Предвид ал.2 на същият текст, обаче този размер трябва да бъде справедлив и
обоснован. Налице е обаче колизия между ЗА и Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, издадена от ВАдвС, доколкото
последният не е независим орган. В този смисъл претендираните разноски от
адв.Ю. следва да се определят съгласно чл.15, т.2 от Наредбата за
5
заплащането на правната помощ в размер на 100лв, а не според Наредба №1,
цитирана по-горе, като искането за присъждане на разноските над тази сума
до 600 лв, се остави без уважение като неоснователно.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 12191 от 31.10.2022 г.,
постановено по НЧХД № 12079/2022 г. по описа на СРС, НО, 116-ти
състав.
ОСЪЖДА частния тъжител Н. А. С. да заплати на Т. Ф. Д.
направените във въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение, а именно сумата от 100 (сто) лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на разноски в
тежест на частния тъжител Н. А. С. за разликата от 100 (сто) лева до 600
(шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение в полза на Т. Ф. Д., като
неоснователно.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6