№ 144
гр. Велико Търново, 16.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20234110200121 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от Р. Н. Т. с ЕГН ********** от гр. П.,
подадена чрез адв. Г. К. от АК - Б., против НП № BG31052022/5800/Р8-1062
от 24.11.2022 год., издадено от Директора на национално ТОЛ управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), с което за допуснато от Т.
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 1 800.00 (хиляда и осемстотин) лева. В
жалбата се излагат доводи, според които Т. не е извършил описаното
нарушение, като се моли пълната отмяна на процесното НП.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно призован, не се явява и не
се представлява. Постъпила е писмена молба от адв. Г. К., с което моли да
бъде даден ход на делото в нейно отсъствие и в отсъствието на
жалбоподателя, като излага доводи по същество и моли процесното НП да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
юрисконсулт Е. К. - редовно упълномощена. Същата не представя нови
1
доказателства и няма искания за събиране на такива. По същество счита, че
НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Представя
писмена защита. Претендира заплащане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Административно наказателно производство е започнало чрез съставяне
на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
BG31052022/5800/P8-1062 от 31.05.2022 год., съставен от Е. И. М. на
длъжност старши специалист/контрольор/ в териториална в отдел ПТРР
Кулата, териториална дирекция “ТД СОФИЯ“, в присъствието на свидетеля З.
Д., за извършено на 16.05.2022 год. от Р. Н. Т. с ЕГН ********** от гр. П.
нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. АУАН е връчен на жалбоподателя на
датата на съставянето. В съответната графа за възражения Т. е изписал
саморъчно: „Машината блокира“.
В законоустановения срок не са подавани писмени възражения пред
наказващия орган.
Въз основа на издадения АУАН от Директора на Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр. София е
издадено процесното Наказателно постановление НП №
BG31052022/5800/Р8-1062 от 24.11.2022 год., с което за допуснато от Р. Н. Т.
с ЕГН ********** нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 1 800.00 (хиляда и
осемстотин) лева.
В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление
наказващия орган е приел за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2022 г. в 22.18 ч. в направление излизане от територията на
Република България, на граничен контролно-пропусквателен пункт Кулата, е
пристигнало ППС с peг. № 9555KPZ, вид null, марка и модел null, с обща
техническа допустима максимална маса – над 12 тона, управлявано от г-н Т..
След извършена проверка от страна контролните органи е установено,
че на 16.05.2022 г., в 08:27 часа, горепосоченото пътно превозно средство с
регистрационен № *****, попада в категорията на пътно превозно средство за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е засечено на 16.05.2022 г.,
2
08:27 часа, по път 1-4, км. 116+900, включен в обхвата на Платената пътна
мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса
съгласно чл. 10, ал. l , т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
Като място на нарушението е посочен път І-4, км. 116+900, за който се
събира такса за изминато разстояние - тол такса съгласно Приложение към т.
1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020 г. за
приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за
изминато разстояние - тол такса.
За извършеното административно нарушение е генериран
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от
ЗДвП с номер на нарушението DF2E719C2B5909CAE053021F160A4E6F,
който заедно с приложените към него статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява
доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на
движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство (контролно устройство с
идентификатор № 40281) - част от системата.
В процесното НП наказващия орган е изложил следните мотиви:
Следва да се има предвид, че тол таксите се дължат за всички пътни
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5
тона и се диференцират в зависимост от техническите характеристики на пътя
или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се
определят за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на
дължимата тол такса се извършва чрез Електронна система за събиране на тол
такси и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена да
измине определено разстояние между две точки.
Наказващия орган е счел, че правилно в АУАН № BG31052022/5800/P8-
1062 от 31.05.2022 г. е отбелязано, че процесното ППС е с обща технически
допустима максимална маса над 12 тона и съответно - при движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа е дължима такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от ЗП, като е посочил, че това обстоятелство се потвърждава от
приложения към настоящата преписка доклад от Електронната система по чл.
3
167а, ал. 3 от ЗДвП, който установява, че пътно превозно средство с peг. №
9555KPZ е с обща технически допустима максимална маса над 12 тона.
В НП е описано още, че видно от приложения към
административнонаказателната преписка документ за идентификация на
пътното превозно средство представлява тежкотоварен автомобил с обща
техническа допустима, максимална над 12 тона. За извършеното
административно нарушение е съставен АУАН № BG31052022/5800/P8-1062
от 31.05.2022 г. и е връчен на нарушителя на 31.05.2022 г., което е
удостоверено с негов подпис. Актът за установяване на административно
нарушение е съставен в присъствието на свидетеля З. Д..
На нарушителя е предоставена възможност да направи възражения при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, като
същият е вписал следното: „Машината блокира“.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е постъпвало писмено възражение.
В НП наказващият орган е описал също така, че с цел установяване на
обективната истина е извършена проверка, в хода на която е установено, че за
ППС с рег. № ***** не са изпълнени законовите изисквания за преминаване
на превозното средство по републиканската пътна мрежа, свързани със
заплащането на дължимите пътни такси. За пътното превозно средство и за
дата 16.05.2022 год. е била закупена маршрутна карта с идентификационен
номер 22051504903813, но същата не включва преминаване през сегмента
(*********), в границите на който се намира контролното устройство с
идентификатор 40281.
Наказващия орган е описал, че при закупуването на маршрутна карта,
ползвателя на пътя е длъжен преди всичко да се увери, че е избрал най-точния
маршрут, по който ще премине – от началната до крайната точка на
пътуването, тъй като именно по този маршрут той има право да премине, а
всяко отклонение от него представлява административно нарушение. Към
момента на извършеното адм. нварушение за процесното ППС не е била
заплатена дължима тол такса, съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП.
Описано е, че следва да бъде изрично посочено, че описаните факти и
обстоятелства в АУАН № BG31052022/5800/P8-1062 от 31.05.2022 г. се
подкрепят изцяло от материалите, съдържащи се в
4
административнонаказателната преписка и по-конкретно от справка от
електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за
пътищата.
В НП е описано, че съгласно чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата: „Тол
таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно
средство за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като заплащането й
дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки.
Във връзка с всичко изложено, наказващият орган е приел, че
регистрираното в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от ЗП движение на процесното ППС правилно и законосъобразно е
отчетено като административно нарушение, въз основа на което е съставен и
АУАН № BG31052022/5800/P8-1062 от 31.05.2022 г. По време на
извършената проверка, на 31.05.2022 г. г-н Т. е заплатил дължимата
независимо от съответната административнонаказателна санкция такса по чл.
10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 61,00 (шестдесет и един) лева.
В НП е посочено, че съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят
разполага с възможността да заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от
ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който случай същият би се
освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното
нарушение. Компенсаторна такса по АУАН № BG31052022/5800/P8-1062 от
31.05.2022 г. не е постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от
връчването на акта за установяване на административно нарушение на
нарушителя.
В НП е отразено още, че в хода образуваното административно
наказателно производство, като доказателство е създаден и приложен към
преписката доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП,
доказващ обстоятелството, че ППС с peг. № 9555KPZ е с обща технически
допустима максимална маса над 12 тона и е засечено на 16.05.2022 г., в 08:27
часа, по път І-4, км 116+900, като за посоченото ППС е регистрирано тип
нарушение - няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за
преминаването. Приложени са и статични изображения във вид на снимков
материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство
5
върху посочения по-горе пътен участък на дата 16.05.2022 г., 08:27 часа.
Наказващият орган е описал в НП, че следва изрично да се посочи, че
съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП по административната
преписка може да се прилага справка от електронната система за събиране на
пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, която има доказателствена
сила за отразените в нея обстоятелства, доколкото не бъде доказано
противното. Във връзка с цитираната правна норма, описаните по-горе и
надлежно приложени доказателства се ползват с доказателствена сила за
отразените в тях обстоятелства, тъй като не е реализирано предвиденото от
законодателя обратно доказване и съответно - противното не е доказано.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден при
спазване на императивните изисквания на чл. 43 от ЗАНН, като не са
допуснати нарушения и нередовности, или каквато и да е неяснота относно
нарушението, които да ограничават правото на защита на нарушителя.
Така наказващият орган е приел, че в хода на
административнонаказателното производство и при проверка на
административнонаказателната преписка е установено по безспорен и
категоричен начин, факта на извършеното деяние, представляващо
административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по
пътищата. Посочено е, че за извършеното административно нарушение е
предвидено определено по вид административно наказание - глоба, в
абсолютно определен размер, поради което наказващият орган не излага
мотиви относно обстоятелствата по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН.
С оглед на горепосоченото, на основание извършеното нарушение на
чл. 179, ал. За от Закона за движението по пътищата, наказващият орган с
процесното НП е наложил на Р. Н. Т. с ЕГН ********** от гр. П., ул. ****
ГЛОБА в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева.
НП е било връчено на Т. на 05.01.2023 год., който го е обжалвал по реда
на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха
разпитани чрез видеоконферентна връзка актосъставителя Е. И. М. и
свидетеля при съставяне и връчване на акта З. И. Д.. И актосъставителят и
свидетелят по акта заявяват пред съда, че не си спомнят нищо за конкретния
случай, а само описват процедурата и практиката при подобни случаи, а
6
именно, че при излизане от страната на ППС през ГКПП, на служителя на
митницата на монитор излиза информация за незаплатена компенсаторна
такса във вътрешността на страната за предходен период, при което този
служител съставя акт на водача на въпросното МПС.
При така установената фактическа обстановка, настоящия съдебен
състав намира от правна страна следното:
Жалбата срещу процесното НП е допустима – подадена е от активно
легитимирано лице по установения в закона ред и срок. По същество същата
се явява основателна.
От формална страна съдът констатира нарушения на при съставянето на
АУАН и издаването на процесното НП. АУАН и НП са съставени от
оправомощени за това лица, в предписаната от закона форма. Връчени са по
надлежния ред в рамките на законовите срокове. При съставяне на АУАН
обаче е нарушена разпоредбата на чл. 42, ал. 1 т. 7 от ЗАНН. В приложения
към АНП екземпляр от АУАН № BG31052022/5800/P8-1062 от 31.05.2022 г. е
видно, че посочено, че същия е съставен в присъствието на свидетеля З. Д..
Т.е посочени са само двете имена на този свидетел без да са посочени
точните му адреси и датата на раждане. Тези данни са необходими за
индивидуализирането на свидетеля, като съгласно разпоредбата на чл. 42, ал.
1 т. 7 от ЗАНН АУАН трябва да съдържа имената, точните адреси и датата на
раждане на свидетелите. Вярно е, че в хода на съдебното следствие бе
разпитано лице с имена З. И. Д., но не може да бъде установено по безспорен
начин, че именно това е лицето, което е присъствало при съставяне и
връчване на процесния АУАН.
На следващо място съдът счита, че при съставяне на АУАН, а
впоследствие и при издаването на процесното НП също е допуснато
нарушение на разпоредбите на чл. чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН. Както контролния орган, така и наказващи орган при описание на
нарушението, са описали, че на 31.05.2022 год. на ГКПП Кулата е
пристигнало ППС с рег. № ****, вид:null, марка: null, модел: null. След
извършена справка се установи, че не съществува ППС такъв вид, такава
марка и такъв модел. По този начин не може да се установи по безспорен
начин вида, марка и модела на процесното ППС с което се твърди, че е
извършено нарушението. В НП е посочено и описано, че въпросното ППС е с
7
техническа допустима маса – над 12 тона. След като не са описани обаче
вида, марката и модела на процесното ППС, то е невъзможно да бъде
установено дали действително процесното МПС е с такава технически
допустима маса и съответно дали за същото се дължи заплащане на такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Освен това при осъществяване на контрола за законосъобразност и
обоснованост на НП, настоящият съдебен състав намира, че в хода на
административно наказателното производство административното обвинение
е останало недоказано. В рамките на административно наказателното
производство задължение на наказващия орган е да докаже изцяло и
безспорно наличието на твърдяното административно нарушение и
обстоятелствата при които то е извършено. Следва наказващия орган да
ангажира безспорни доказателства относно всички елементи от обективната и
субективна страна на деянието.
С процесното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя Р. Т., като се
твърди, че е извършил административно нарушение по чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП, който предвижда, че водач, който управлява пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните
задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно
изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена
маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно
средство, се наказва с глоба в размер 1 800 лева.
В приетата за установена фактическа обстановка липсва твърдение и не
са събрани доказателства за наличие на извършена на място проверка от
страна на контролните органи, дали ако ППС има монтирано устройство за
подаване на тол данни, което не функционира това не се дължи на умишлена
намеса във функционирането на това устройство. Според съда контролните
органи във всеки случай са задължени да извършат такава проверка с оглед
нормата на чл. 179, ал. 3г от ЗДвП, който изключва наказуемостта, ако е
спазена процедурата за уведомяване на АПИ, описано в чл. 13 от Наредбата
за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена
8
система за таксуване на различните категории пътни превозни средства на
база време и на база изминато разстояние.
Липсата на надлежно описание на посочените по-горе обстоятелства
води до невъзможност да се направи еднозначен извод за приложимия
материален закон, тъй като не са налице достатъчно доказателства за
съставомерността на деянието от обективна страна.
По отношение на доказването на субективната страна за извършване на
твърдяното нарушение съдът приема, че не са наведени твърдения от страна
на наказващия орган нито пък достатъчно доказателства за наличието на
умишлено извършено деяние, което да отговаря на нормата на чл. 7, ал. 1 от
ЗАНН, съгласно който деянието, обявено за административно нарушение, е
виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо, като
непредпазливите деяния се наказват само в изрично предвидени случаи. В
настоящия казус не са налице доказателства за наличие на умишлено деяние,
тъй като няма твърдения или доказателства, че жалбоподателят като водач на
процесното ППС е знаел и желаел настъпването на обстоятелствата включени
в обективната страна на деянието.
На последно място настоящия съдебен състав намира, че в хода на
административно наказателното производство, а и на съдебното такова,
преписката не е попълнена с надлежни доказателства за авторството на
изпълнителното деяние, за което е ангажирана отговорността му. Безспорно е,
че с разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, преди движение по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна
карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да
изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние
и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е
предвидена санкция за лицата, които управляват ППС, без да са изпълнили
тези задължения. В конкретния случай обаче се касае за заснемане на
нарушение чрез техническо средство, като посредством изготвените от
въпросното техническо средство веществени доказателства не може да се
установи самоличността на водача, който е управлявал ППС в момента на
нарушението. От друга страна, проверката от органите на НТУ, при която е
9
констатирано нарушението, следва с няколко дни (около две седмици)
момента на извършването му и не може да се приеме за безспорно, че
водачът, който е управлявал товарен автомобил с peг. номер 9555KPZ на
датата на проверката, е същият, който е извършил въпросното нарушение. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че жалбоподателя Р. Т. не е
собственик на процесния автомобил. При това положение е било необходимо
преди съставянето на АУАН или най-късно преди издаването на НП /арг. от
чл. 53, ал. 2 от ЗАНН/, съответните длъжностни лица да съберат
доказателства които по достатъчно категоричен начин да установят
самоличността на нарушителя – напр. трудов договор валиден към
релевантната дата, пътен лист за ППС от същата дата или други документи от
този вид. Вярно е, че Р. Т., като водач на автомобила в момента на
проверката, не е възразил срещу констатациите в АУАН, но това не
освобождава АНО от задължението му да обоснове със съответните
доказателства обстоятелствата, въз основа на които е наложено
административното наказание, вкл. да персонализира по безспорен начин
нарушителя. Като краен резултат на Т. е било наложено наказание за
нарушение, авторството на което не е установено по съответния ред, при
недоказано осъществяване от него на изпълнителния състав на обявеното за
наказуемо деяние. Горното прави наказателното постановление
незаконосъобразно поради издаването му при допуснато съществено
нарушение на административно производствените правила и противоречието
му с материалния закон. При това положение и с оглед дефицита на
доказателствената дейност на проверяващите и наказващия орган,
непреодолим към момента на извършване на съдебната проверка, съдът
констатира недоказаността по отношение извършителя на претендираното
наказуемо деяние. В този смисъл е и константната практика на
Административен съд – В. Търново.
Предвид горното съдът счита, че обжалваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и неправилно и следва да се отмени
изцяло.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че при този изход на делото същото е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в
10
съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.
36 от Закона за адвокатурата. В настоящия случай са направени разноски от
жалбоподателя, като е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500
(петстотин) лева. От насрещната страна е направено искане съдът да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, като настоящия съдебен състав
намира, че така определеното и заплатено адвокатско възнаграждение се
явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност
на делото, както и с оглед обстоятелството, че процесуалния представител на
жалбоподателя не се явява в съдебно заседание. Поради това съдът намира, че
на жалбоподателя следва да се присъдят разноски към предвидения в
Наредбата размер, а именно – 400 (четиристотин) лева. С оглед изхода на
делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се
присъдят на жалбоподателят направени от него разноски в размер на 400
(четиристотин) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № BG31052022/5800/Р8-1062 от 24.11.2022 год.,
издадено от Директора на национално ТОЛ управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (АПИ), с което за допуснато от Р. Н. Т. с ЕГН **********
от гр. П., ***** нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, му е наложено
административно наказание – „Глоба” в размер на 1 800.00 (хиляда и
осемстотин) лева - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от АПК, вр. с
чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, ДА ЗАПЛАТИ на Р. Н. Т. с ЕГН ********** от гр. П.,
***** направени разноски по делото за процесуално представителство в
размер на 400,00 (четиристотин) лева.
11
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
12