№ 321
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20241000502710 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 260306 от 17.05.2024 г. по гр. д. №2703/2021 г. на
Софийски Градски съд, е отхвърлен предявеният от „Блясък“ АД срещу З. А.
И. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 от ЗЗД за връщане на сумата
от 167 000 лева, като получена без основание чрез банков превод на 26.02.2016
г., заедно със законната лихва върху претендираната сума, считано от
предявяването на иска до окончателното плащане. Със същото решение съдът
е отхвърлил и предявения при условията на евентуалност иск с правно
основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за връщане на същата сума от 167 000 лева като
главница по Договор за заем от 26.02.2016 г.
Недоволно от така постановеното решение е останало ищцовото
дружество „Блясък“ АД, което в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го обжалва с
оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон, на
1
съществени процесуални правила и необоснованост. Поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че между страните в
настоящото производство е възникнало валидно облигационно отношение по
договор за поръчка с предмет - погасяване на парични задължения на
дружествата „Хелио тур С“ АД и „Турист Продукт“ ООД – свързани чрез
управлението и собствеността на капитала с третото неучастващо в настоящия
процес лице Н. Й. Б.. Счита, че е недопустимо със свидетелски показания да
се установява възникването и съществуването на договорно правоотношение
на стойност над 5000 лв. по аргумент от чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ГПК.
Излага съображения, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, нито е разгледал възражението за нищожност на изразеното
едностранно волеизявление в платежното нареждане за кредитен превод от
26.02.2016 г. поради нарушаване забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД за
договаряне сам със себе си. Според жалбоподателя в мотивите на решението
по недопустим начин са интерпретирани показанията на разпитаните
свидетели, които изнасят факти извън пределите на допустимото за
установяване с гласни доказателства. От друга страна, погрешно съдът е
ценил същите без да съобрази, че са вътрешно противоречиви, житейски
нелогични и противоречащи на останалите събрани по делото писмени и
гласни доказателства. По отношение на предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 240, ал. 4 от ЗЗД съдът неправилно
приел, че процесният договор за заем не е породил правно действие и не
създава правни последици за нито една от страните, опирайки се на съдебно-
графическата експертиза, без да съобрази, че договорът за заем е реален и
негов предмет е сумата от 167 000 лева, която е постъпила в патримониума на
ответницата. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло
атакувания съдебен акт и вместо него да постанови ново, с което да уважи
изцяло предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, а в случай, че го
отхвърли, моли при условията на евентуалност въззивният съд да уважи
предявения осъдителен иск по чл. 240 от ЗЗД.
Въззиваемата З. А. И. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК оспорва
въззивната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
2
само в обжалваната му част, а относно проверката на правилността му той е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия и като
съобрази доводите на страните и събраните доказателства по делото,
Апелативен съд - София намира следното:
Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност
осъдителни искове от „Блясък“ АД срещу З. А. И., съответно – главен с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД, за заплащане на сумата от
167 000 лева, получена при начална липса на основание, предвид нищожност
на изразеното едностранно волеизявление в платежно нареждане за кредитен
превод от дата 26.02.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, и
евентуален иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на
същата сума от 167 000 лева като дадена по договор за заем от 26.02.2016 г.
От фактическа страна пред въззивния съд не е спорно, че през м.
декември 2014 г. ответницата З. А. И. е била упълномощена от управляващия
и представляващ дружеството изпълнителен директор на „Блясък“ АД - Н. Й.
Б., да представлява акционерното дружество пред „Тексим Банк“ АД, като от
името и за сметка на дружеството извършва всякакви банкови операции в
банката, да се разпорежда неограничено със средствата по всички банкови
сметки на „Блясък“ АД, като внася и тегли неограничено суми в брой и да
извършва всякакви преводи с част или с цялата наличност, а при необходимост
и да закрие сметките. Упълномощителната сделка е обективирана в
пълномощно, заверено на 19.12.2014 г. от нотаруис Р. Б., вписан в регистъра на
НК под № ***.
Не се спори също, че на 26.02.2016 г. по личната банкова сметка на
ответницата по делото З. А. И. е постъпила сумата от 167 000 лева чрез
преводно нареждане от „Тексим Банк“ АД, извършено от банковата сметка на
ищцовото дружество „Блясък“ АД, както и че подписът за „наредител“ върху
платежното нареждане за кредитен превод от 26.02.2016 г. е поставен от
ответницата З. А. И..
Получената в личната банкова сметка на ответницата З. И. парична сума
впоследствие по указание на управителя Б. била преведена от нея по сметка на
свързани с ищеца трети лица„Хелио Тур С“ АД и „Турист Продукт“ ООД, с
цел - погасяване на техни задължения, за която свързаност свидетелстват
3
приетите пред първа инстанция извлечения от Търговския регистър, които
мотивират извода, че дружеството „Блясък“ АД, както и дружествата „Хелио
Тур С“ АД и „Турист Продукт“ ООД са свързани чрез управлението или
собствеността на капитала с третото неучастващо в настоящия процес лице Н.
Й. Б..
Получената в личната банкова сметка на ответницата З. И. парична сума
в съответствие със заключението на приетите и неоспорени от страните пред
първа инстанция основна и допълнителна съдебно-икономически експертизи
била разпределена, както следва: 107`838,02 лева - по банковата сметка на адв.
Т. И., пълномощник на взискателите по изп. дело № 254/2015 г. по описа на
ЧСИ Т. Д., с длъжник по изпълнението - „Хелио Тур С“ АД; 50`000 лева – по
банковата сметка на третото лице-кредитор „БенчМарк Финанс“ АД с цел
погасяване задължението на „Турист Продукт“ ООД, произтичащо от договор
„ВЕ2940/2014“; - 2`500 лева - по сметка на Софийски районен съд - депозит за
изготвяне на експертиза по гр.д. № 391/2012 г., по описа на 76 с-в при СРС, по
което страна били семейство Б.; - с остатъка до 167 000 лева – такси и
разноски по изп. д. № 254/2015 г. по описа на ЧСИ Т. Д., с длъжник по
изпълнението - „Хелио Тур С“ АД, в резултат на което плащане
изпълнителното дело е било прекратено.
От процесуалния представител на „Блясък“ АД с исковата молба е
представен препис от Договор за заем от 26.02.2016 г., според чието
съдържание ищецът, представляван от Изпълнителния си директор Н. Й. Б., в
качеството на заемодател, предоставя на ответницата З. И., в качеството на
заемател, паричната сума от 167 000 лв. в заем, при годишна лихва в размер на
ОЛП +1% и за срок от 1 година. И двете страни по договора отричат да са го
подписвали и оспорват автентичността на подписа си в производството пред
първа инстанция. От заключението на приетата съдебно-графическа
експертиза се установява, че подписът „за заемодателя" в процесния договор
за заем от 26.02.2016 г. не е положен от Н. Й. Б., докато подписът „за
заемателя" в края на договорното съдържание е положен от З. А. И..
От показанията на свидетелката М. Ж. Н., която работила от края на 2008
г. до 2017 г. в холдинга на сем. Б. на различни длъжности, се установява, че
познава лично както управителя на дружеството-ищец, така и ответницата.
Свидетелката е била пълномощник на част от дружествата, управител на
4
някои от тях, в съвета на директорите на други. Сочи, че ответницата З. И.
също работела в холдинга на сем. Б. и била финансист. Свидетелката и
ответницата продължително време работили почти ежедневно заедно.
Работното им място било в офиса на бул. „Витоша“ № 103 в гр. София.
Свидетелката изяснява, че единственият начин, по който са били поставяни
задачи на нея и на ответницата, било чрез устни указания от Н. Б. или от Е. Б.,
които указания са били давани лично или по телефона, а имало случаи, в които
свидетелката и ответницата били викани в къщата, където живеели сем. Б..
Ответницата З. И., като финансист, се занимавала с личните финанси на Н. Б.
и с финансите на всички дружества, чийто управител бил той, между които
било и ищцовото дружество „Блясък“ АД. За целта З. била упълномощена да
представлява всяко едно от дружествата. Свидетелката често възприемала
пряко и лично как на З. се дават нареждания за различни разплащания, като
при указанията нямало ограничение относно сумите. Заявява своето
категорично впечатление, че ответницата действала винаги стриктно по
указание, след изрично съгласуване с Н. Б.. Сочи, че дружеството „Хелио Тур
С“ АД също било собственост на сем. Б. и то притежавало имоти по морето,
на територията на гр. Созопол и гр. Бургас. Свидетелката си спомня
конкретно, че през 2016 г. имало изпълнително дело срещу „Хелио Тур С“ АД.
С ответницата били заедно в офиса, когато получили призовка за доброволно
изпълнение от ЧСИ Т. Д., за притезание на значителна сума над сто хиляди
лева. В тази връзка лично свидетелката, която е юрист, провела телефонен
разговор с Е. Б., а ответницата провела разговор с Н. Б., които към онзи
момент били извън територията на България. Тъй като свидетелката и
ответницата имали практика за водене на разговор на високоговорител по
телефона с цел най-точно възприемане на информацията и от двете,
свидетелката чула как Н. Б. дал изрично нареждане да предприемат всичко
възможно, да се спре това изпълнително дело и да не се допуска конкретен
имот на „Хелио Тур С“ АД да отиде публична продан - защото самият имот
струвал над един милион лева. В конкретния случай, Б. наредил свидетелката
и ответницата да заминат веднага за Бургас, за да предотвратят публичната
продан. При разговора Б. попитал ответницата З. И. колко пари са налични по
сметката на дружествата, тъй като голяма част от тях били блокирани заради
парични задължения: вземания от трети лица, контрагенти и от Държавата,
при което ответницата уведомила Б., че има в наличност по сметка на
„Блясък“ АД. Той указал по телефона да се прехвърлят парите от „Блясък“ АД
и с тях да се спаси имота на „Хелио Тур С“ АД от публична продан.
Свидетелката твърди, че именно Б. наредил, да се прехвърлят парите
конкретно по сметка на ответницата. Разяснява, че подобно указание не било
инцидентен случай, нито прецедент и че била установена следната практика
на работа: по нареждане на Б. и след прехвърляне на суми по лични сметки на
сем. Б. или по сметки на служители или по сметки на „чисти от запори“
дружества от холдинга – били извършвани конкретни погасителни плащания.
В споменатия случай, ответницата З. И. изпълнила указанието на Н. Б. и двете
5
със свидетелката пътували до Бургас, където първо осъществили среща с
ЧСИ, водещ изпълнителното дело, а по-късно и с адвоката на взискателите по
изпълнителното дело - адвокат Т. И.. По това изпълнително дело З. платила по
сметката на адвокат И., за да се разплати тя на свой ред с клиентите си -
взискателите в изпълнителното дело. Свидетелката сочи, че ответницата,
погасявайки задължения на „Хелио Тур С“ АД с получените пари от сметката
на „Блясък“ АД, за която ответницата е имала пълномощно – тя е действала
именно по нареждане на Н. Б.. Операцията била извършена, като парите от
сметката на „Блясък“ АД били преведени по нейната лична сметка, след което
бил извършен от лична сметка на З., по сметка на адвокатката на взискателите.
От показанията на свидетелката Т. М. И.-Ч., адвокат на взискателите по
изп. дело № 254/2015 г. по описа на ЧСИ Т. Д., с длъжник по изпълнението
дружество „Хелио Тур С“ АД, се установява, че свидетелката се запознала
лично с ответницата, както и с още една жена, чието име не назовава, на
срещата, която била проведена по инициатива на ответницата, като двете
дошли лично в кантората на свидетелката в гр. Бургас. При провеждане на
самата среща ответницата и другата жена заявили, че са инструктирани да
осуетят принудителното изпълнение върху имуществото на дружеството
„Хелио Тур С“ АД. По тази причина заявили готовност да платят дълга на
дружеството към клиентите на свидетелката - взискателите. Свидетелката
сочи, че към онзи момент - цялото имущество на „Хелио Тур С“ АД било
поставено под запори и възбрани. След проведените преговори и след като
приела плащането, свидетелката, в качеството й на адвокат на взискателите в
изпълнителното производство, издала на ответницата разписка за погасяване
на дълга и депозирала в кантората на съдебния изпълнител изрично писмено
изявление за прекратяване на изпълнителното производство. При предявяване
на приложените към делото документи, свидетелката потвърждава тяхната
автентичност, а за част от тях посочва, че са създадени в нейната кантора.
Настоящият въззивен съд кредитира изцяло показанията на свидетелите
М. Ж. Н. и Т. М. И.-Ч., които възпроизвеждат лично възприети обстоятелства,
като последователни, пълни, логични, непротиворечиви и ясни.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
По главния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
Съгласно т.1 от ППВС № 1/28.V.1979 г. първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална
липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание
за имуществено разместване, включително и в хипотезата, когато то е
извършено без наличието на някакво правоотношение. В производството по
този кондикционен иск ищецът следва да докаже факта на даването, респ.
получаването, а ответникът - наличието на противопоставимо на ищеца
основание за това, разбирано като валидно правоотношение, обосноваващо
6
размяната на имущество между правните субекти (според едното доктринерно
разбиране) или като правно-релевантен юридически факт, от който произтича
задължението на ищеца за престиране на имуществената облага и правото на
ответника да я задържи (според другото становище). В настоящия случай по
делото е установено по несъмнен начин, че на 19.12.2014 г. ищецът чрез своя
управител е натоварил ответницата да извършва всякакви банкови операции с
банковите му сметки, като се разпорежда неограничено със средствата по тях,
внася и тегли неограничено суми и извършва всякакви преводи, давайки й
пълномощно за това. На 26.02.2016 г. в упражняване на така дадените права
ответницата И. е наредила от банковата сметка на ищцовото дружество
„Блясък“ АД по личната й банкова сметка да бъде преведена сумата от 167
000 лева чрез преводно нареждане от „Тексим Банк“ АД. След превода с така
получените средства ответницата е извършила плащания за погасяване на
задължения на дружества, свързани с ищеца. За тези действия според
показанията на разпитаните свидетели тя е получила нареждане лично от
управителя на ищцовото дружество.
Така очертаните факти сочат на наличие на две паралелно съществуващи
облигационни отношения, произтичащи от две отделни и самостоятелни
сделки. Първата от тях разкрива съдържанието на договор за поръчка, който е
безвъзмезден и неформален. По силата на това съглашение изпълнителният
директор на ищеца е натоварил ответницата да извършва правни действия по
управление на търговските дела на търговеца и свързаните с него дружества,
като внася и тегли суми от банковите му сметки, според това, каква е
необходимостта от подобни транзакции. Втората сделка е упълномощаването,
която е едностранна и в случая е сключена в писмена форма с нотариална
заверка на подписа. Тези две сделки са свързани помежду си, като релацията, в
която се намират помежду си, е като на съотношение между цел и средство за
постигането й.
При доброволното представителство представителната власт възниква
изцяло по волята на представлявания. Учредяването на представителната
власт става чрез едностранна правна сделка - упълномощаване на
представителя. Упълномощителят извършва упълномощаването, за да може
чрез пълномощника си, да постигне един желан правен резултат. За да е
налице упълномощаване с последиците по чл. 36, ал. 2 от ЗЗД, необходимо и
достатъчно е в пълномощното ясно и еднозначно да е изразена волята на
упълномощителя за извършване на разпоредителни правни сделки от негово
име чрез пълномощника. Но както правилно е приел и първоинстанционният
съд, тази едностранна сделка никога не се осъществява сама за себе си - тя е
имплицитно свързана със сключване на мандатно правоотношение между
пълномощника (довереник) и упълномощителя (доверител), по договор за
поръчка, за чиято действителност законът не изисква спазване на някаква
форма. Тази сделка е причината за другата, упълномощителната сделка,
съществуването на която би било безсмислено, ако не бе налице мандатно
7
правоотношение, чиято реализация упълномощаването обслужва. С оглед на
това възражението за нищожност на изразеното едностранно волеизявление в
процесното платежно нареждане за кредитен превод от дата 26.02.2016 г.
поради нарушаване забраната на чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, следва да бъде
отхвърлено, като неоснователно.
С оглед на изложеното, дори използваният в пълномощното израз „да
извършва всякакви преводи“ да не покрива изискването за изрично
овластяване на упълномощения за договаряне сам със себе си, даденото не
подлежи на връщане в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл.1 от ЗЗД, тъй като то е
престирано и получено на валидно правно основание, каквото се явява
договорът за поръчка, който безспорно е действителен. Тъй като
упълномощаването е едностранна сделка, тя сама по себе си не обвързва
упълномощения да действа съобразно поръчката на упълномощителя. Едва
когато приеме да действа съобразно пълномощното, волите на страните се
припокриват и от това съгласие възниква мандатно правоотношение, по
силата на което упълномощеният започва да действа за сметка на
упълномощителя. В конкретния случай средствата са били преведени именно
по това мандатно правоотношение. От друга страна, самото превеждане на
сумата не е извършено като престация по договор със самата наредителка, т.е.
в случая липсва „договаряне“ по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, а като междинна
операция, подпомагаща последващото обслужване на дълговете на свързаните
с ищеца дружества, видно от заключението на вещото лице. С оглед наличието
на посоченото основание за плащането, даденото не подлежи на връщане,
поради което искът по чл.55, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователен.
В допълнение, при посоченото наличие на две успоредно сключени
сделки - на договор за поръчка и упълномощаване, без значение е, че в
платежното нареждане от 26.02.2016 г. като основание за превода е посочено
само „превод“, без да е отразено друго конкретното основание за прехвърляне
на споменатата парична сума от банковата сметка на ищеца по тази на
ответницата. Основанието за плащането се доказва не от свидетелските
показания на свидетелите Н. и Ч., макар от тях то да се потвърждава, а от
представеното пълномощно, от една страна, и предприетите погасявания на
дълговете на свързаните лица с така преведените средства, от друга. Ето защо,
неоснователно се явява възражението във въззивната жалба за недопустимост
на свидетелските показания, чрез които, според въззивника, се установявало
възникването и съществуването на договорно правоотношение на стойност
над 5000 лв. (в настоящия случай 167 000 лева) в нарушение на чл. 164, ал. 1,
т. 3, предл. 2 вр. с чл. 164, ал. 2 от ГПК. Същевременно настоящият въззивен
състав съобрази, че относителната забрана, въведена с цитираната
8
процесуална разпоредба, не се прилага, ако със свидетелите се изяснява
значението на отделни уговорки, респективно - каква е била действителната
обща воля на страните (арг. чл. 20 ЗЗД). В този смисъл е константната съдебна
практика, формирана с Решение № 374/4.11.2014 г. по гр. д. № 2752/2014 г. на
ВКС, IV г. о., Решение № 524/28.12.2011 г. по гр. д. № 167/2011 г. на ВКС, IV г.
о., Решение № 546 по гр. д. № 856/2009 г. на ВКС, IV г.о. и др. С оглед
изложеното възражение на ищцовата страна за недопустимост на
свидетелските показания за установяване на валидно договорно
правоотношение поради нарушение правилото на чл. 164, ал. 1, т. 3, предл. 2
ГПК, във вр. с чл. 164, ал. 2 ГПК следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно.
Освен че съществува „основание“ по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в случая
липсва и „разместване“ на блага между имуществената сфера ищеца и и тази
на ответницата. Видно от приетите и неоспорени пред първа инстанция
заключения на основната и допълнената съдебно-икономическа експертиза,
ответницата И. вследствие постъпилия превод на сумата от 167 000 лева не се
е обогатила, тъй като с постъпилата сумата от нейната лична банкова сметка е
извършила последващи банкови преводи с цел - погасяване задължения на
свързаните помежду си дружества с управителя Н. Б. - „Хелио Тур С“ АД и
„Турист Продукт“ ООД, за която свързаност свидетелстват и приетите пред
първа инстанция като доказателства извлечения от Търговския регистър.
По изложените съображения предявеният главен иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, предл 1 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По евентуалния иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
Съобразно с разпоредбата на чл.154, ал. 1 от ГПК, разпределяща
доказателствената тежест в процеса, по предявения в условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД ищецът е страната,
която има процесуалното задължение да установи факта на възникване на
валидно облигационно правоотношение по договор за заем между него и
ответницата. В случая, освен, че не го доказва, ищецът и оспорва управителят
му Н. Й. Б. да е подписвал процесния договор за заем, факт, който се установи
и от заключението на приетата и неоспорена съдебно-графична експертиза. С
оглед на това съдът е обвързан да приеме недоказания факт за неосъществил
се и правните му последици – за ненастъпили. Обстоятелството, че договорът
за заем е реален, от една страна, и безспорното превеждане на сумата от
сметката на ищеца към тази на ответницата, от друга, не са достатъчни, за да
се приеме, че между страните е сключен договор за заем. Това е така, защото
заемното правоотношение не може да се презумира. Не всяко предоставяне на
парични средства се осъществява по договор за заем. Поради това,
твърдението, че конкретна парична сума е била дадена именно на основание
договор за заем, подлежи на доказване, което следва да бъде пълно и главно.
По изложените съображения предявеният евентуален иск с правно основание
9
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД също се явява неоснователен.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции и в упражнение
на правомощията по чл. 271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да
потвърди обжалваното решение в тази му част.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени и сторените в производството пред въззивната инстанция разноски,
които възлизат на сумата от 8 400 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивната инстанция, дължимо на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260306 от 17.05.2024 г., постановено по
гр. дело №2703/2021 г. на Софийски Градски съд, I ГО, 8 състав.
ОСЪЖДА „Блясък“ АД, ЕИК *********, адрес гр. София, ул. „Невена
Коканова“ № 8, представлявано от изпълнителния директор Н. Б., да заплати
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на адв. Т. Г. от САК, съдебен адрес: гр.
София, ул. „Три уши“ № 6А, ет. 2, сума в размер на 8 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
на З. А. И., ЕГН ********** пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10