Р
Е Ш Е
Н И Е
№486
21.06.2023 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково
в открито
съдебно заседание на седми юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател:
ПЕНКА КОСТОВА
Членове:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
БИЛЯНА ИКОНОМОВА
при
секретаря Ангелина Латунова
и в
присъствието на прокурора Антон Стоянов,
като
разгледа докладваното от съдия А.
Митрушева
АНД (К) № 307 по описа на Административен съд – Хасково за 2023 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба, депозирана от Д.
Х.
Ч.
- Началник Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Хасково, против Решение № 41/15.02.2023
г., постановено по АНД № 1214/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.
В
касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на съдебното решение. Оспорва
се извода на съда, че макар от обективна страна да били налице елементите от
състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то липсвали каквито и да било
доказателства за това деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно, което
определяло нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В тази връзка се твърди, че тези факти били без значение за наличието на
извършено нарушение. Предвид горното, се моли за отмяна на обжалваното съдебно
решение и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено изцяло Наказателно
постановление № 22-1253-000398/20.04.2022 г., издадено от Началник Сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР - Хасково. Претендира се присъждане на разноски и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300.00 лв.
Ответникът
– В.
И.
***, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, оспорва
касационната жалба. Моли да бъде оставено в сила решението на въззивния съд
като правилно и законосъобразно, постановено в унисон с Тълкувателно
постановление № 2 по Тълкувателно дело № 3/2022 г. Претендира присъждане на
разноски за касационната инстанция.
Участващият
по делото прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково дава заключение за
допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Хасково, в настоящия касационен състав, след преценка на доказателствата
по делото и във връзка с доводите на страните намира, че касационната жалба е
подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК,
от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С
обжалваното в настоящото производство решение Районен съд - Хасково е отменил Наказателно
постановление № 22-1253-000398/20.04.2022 г., издадено от Началник Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково, с което на основание
чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП на Велемир И.И. са наложени
административни наказания: „Глоба” в размер на 200 лева и „Лишаване от право да
управлява моторно превозно средство“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП.
За
да постанови този резултат, в оспореното решение въззивният съд е приел, че при
преценка на материалноправните предпоставки за реализиране на отговорността
следвало, още на етапа на привличане на жалбоподателя към отговорност със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, а след това и
при реализирането й - с издаване на наказателното постановление, да бъде
отчетена в необходимата конкретика цялостната фактология по случая и всички
обстоятелства в тяхната взаимовръзка. Тогава щяло да бъде установено, че
моторното превозно средство в предходен момент е било регистрирано по надлежния
ред и че същото е било с регистрационни табели, поставени на съответното място,
а жалбоподателят, макар и да бил собственик на превозното средство, по никакъв
начин не бил наясно, нито можел да бъде, че към момента на осъществяване на
процесното управление това ще бъде в нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, доколкото не бил уведомен за служебното прекратяване на
регистрацията по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, каквото изрично законово изискване било
поставено в диспозицията на правната норма. В конкретната хипотеза това
изискване не било изпълнено, или най-малко липсвали доказателства за това. За
извършването на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, следвало да бъде изпълнено
насрещното законово задължение за уведомяване на собственика на превозното
средство за служебно прекратената регистрация. Оттук се изключвала и тезата за
наличие на виновно поведение, което да може да бъде санкционирано на основание
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Съдът е посочил, че липсват доказателства, представени в
производството - например справки от информационна система на Сектор „Пътна
полиция“ и др., за изпращане на уведомление от Гаранционния фонд, което да
обосновава реализиране на хипотезата по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП в първата от
изискванията на фактическия състав част, обосноваваща обективните предпоставки
за служебно прекратяване на регистрацията, за да се изследва по-нататък
наличието на виновно поведение на жалбоподателя.
Така
постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.
По
делото е категорично установено и няма спор между страните, че на посочените в
наказателното постановление дата, място и час ответникът в касационното
производство е управлявал процесния автомобил, чиято регистрация е била
прекратена на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, поради което следва да се
приеме, че от страна на Велемир И. са осъществени обективните признаци на
визираното в НП административно нарушение. Правилно обаче е приетото в мотивите
на съда, че нарушението не е осъществено от субективна страна, доколкото
липсват доказателства за надлежно уведомяване на собственика на автомобила за
служебно прекратената регистрация, който автомобил към момента на проверката е
имал регистрационни номера и свидетелство за регистрация на МПС, поради което
водачът няма как да е знаел, че управлява нерегистрирано МПС.
Съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния
фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно
средство. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се
възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от
Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика
след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Следва да се отбележи, че самият факт за липса на сключен
договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
към даден момент не обуславя автоматично прекратяване на регистрацията. Видно и
от разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, тези действия се предприемат след
получаване на съответното уведомление от Гаранционния фонд и след уведомяването
на собственика на превозното средство за прекратената регистрация. По делото не
са представени доказателства за такова уведомяване, нито се твърди собственикът
да е узнал за това обстоятелство преди датата на проверката. Именно предвид
факта, че се извършва служебно прекратяване на регистрацията и тези данни не са
налични в общодостъпен източник на информация, законодателят е указал на
съответните органи да уведомят собственика. В противен случай, при наличие на
външни белези, сочещи на редовно регистриран автомобил (поставени
регистрационни табели и наличие на свидетелство за регистрация), липсва
основание да се твърди наличието на вина и в двете й форми – умисъл и
непредпазливост. Водачът би могъл да осъществи състав на нарушение по чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, ако е уведомен, че МПС е с прекратена регистрация и предприеме
управление след узнаване на този факт. В
подкрепа на възприетото от съда тълкуване на закона е и Тълкувателно
постановление № 2 от 05.04.2023 г. по ТД № 3/2022 г. на ОСС от НК на ВКС и I и
II колегии на ВАС, с което се приема, че не се наказва с предвиденото в чл.
175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято
регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. В случаите,
когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено
на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция"
или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на
регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП ще е несъставомерно.
Незнанието се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл.
143, ал. 10, изр. първо, предл. последно от ЗДвП, поради което липсва както
умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се
дължи на небрежност. Под уведомяване в случая следва да се има предвид узнаване
по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП.
Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени
средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и
доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително
вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.
Гореизложеното
обосновава заключение за правилност на изводите на въззивната инстанция, които
след проведено процесуално законосъобразно съдебно производство са мотивирали
отмяната на процесния санкционен акт, с валидно, допустимо и съответно на
приложимия материален закон решение, което следва да бъде оставено в сила.
При
този изход на спора заявената от пълномощника на касационния ответник претенция
за присъждане на направените по делото разноски се явява основателна, с оглед разпоредбата
на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК. Съгласно приложения по
делото договор за правна защита и съдействие от 23.05.2023 г., тези разноски,
представляващи договорено и заплатено за касационната инстанция адвокатско
възнаграждение, са в размер на 500 лв., при което ОД на МВР – Хасково следва да
бъде осъдена да заплати същите на касационния ответник.
Воден
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд – Хасково
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 41/15.02.2023
г., постановено по АНД № 1214/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - Хасково да заплати на В.И.И., ЕГН : **********, адрес: ***,
сумата от 500 (петстотин) лева – заплатено адвокатско възнаграждение за
касационната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.