№ 5290
гр. София, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110137786 по
описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
както следва: иск за заплащане на сумата в размер на 5294,51 евро (след допуснато
изменение на размера на иска), представляваща получена без основание главница по
договор за кредит № 546/30.07.2008 г., сключен между страните; иск за сумата от
980,14 евро (след допуснато измененеи на размера на иска), представляваща получена
от ответника възнаградителна лихва за периода от 25.06.2016 г. до 01.06.2018 г. по
процесния договор за кредит, при начална липса на основание, тъй като договорената
възнаградителна лихва е променяна едностранно от банката въз основа нищожни
клаузи на ОУ, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на подаване
на исковата молба – 29.06.2021 г., до погасяването.
Ищецът – Г. П. АЛ., твърди, че с ответника - „фирма“ АД, са сключили договор
за кредит № 546/30.07.2008 г., по силата на който банката е предоставила на ищцата
кредит в размер на 56200 евро, подлежащ на връщане чрез месечни анюитетни вноски
в срок до 25.07.2033 г. Твърди, че кредитът е предсрочно погасен на 01.06.2018 г., като
за периода от август 2016 г. до юни 2018г. ищцата е извършвала частични предсрочни
погасявания. Твърди, че чл. 9.2., чл. 9.4. и чл. 9.6 от ОУ на банката са нищожни клаузи,
тъй като противоречат на чл. 147, ал. 1, чл. 143, т. 3 и т. 10 от ЗЗП, на чл. 58, ал. 1, т. 2
ЗКИ, поради което са неравноправни клаузи. Сочи, че въз основа на посочените
нищожни клаузи банката е получила от ищеца при начална липса на основание сумата
от 5294,51 евро – главница по процесния договор за кредит, както и лихва в размер на
1
980,14 евро за периода от 25.06.2016 г. до 01.06.2018 г. Ето защо, предявява посочените
по-горе искове. Претендира разноските по производството.
Ответникът – „фирма“ АД, оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че
през процесния период не е начислявана премия, не са извършвани промени по ГЛП,
поради което ищецът няма правен интерес да поддържа недействителност на чл. 9.2,
чл. 9.6 и чл. 9.4 от ОУ. Твърди също, че част от задълженията му, а именно – за
вноските, платени преди 29.06.2016 г., са погасени по давност. Ето защо, моли
исковете да бъдат отхвърлени, като претендира разноските по производството.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на исковете в тежест на ищеца при условията на пълно и
главно доказване е да докаже: обедняване на ищеца – заплащане на сумата в размер на
5294,51 евро – главница по договор за кредит № 546/30.07.2008 г., сключен между
страните, както и заплащането на сумата в размер на 980,14 евро за периода от
25.06.2016 г. до 01.06.2018 г. по договор за кредит № 546/30.07.2008 г. за
възнаградителна лихва, начислена въз основа на оспорените клаузи на чл. 9.2, чл. 9.6 и
чл. 9.4 от ОУ, обогатяване на ответника – получаването на посочените суми,
изискуемост на вземането – моментът на даването/получаването на сумата.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на основание да получи
плащането, в това число, че оспорените клаузи на чл. 9.2, чл. 9.6 и чл. 9.4 от ОУ са
равноправни, тъй като не противоречат на 143 ЗЗП, в това число, че оспорените клаузи
от договора за кредит са договорена индивидуално.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са отделени следните обстоятелства, а именно - че между страните е
сключен договор за кредит № 546/30.07.2008 г., както и че кредитът е предсрочно
погасен на 01.06.2018 г.
Съгласно представения по делото договор за кредит № 546/30.07.2008 г.,
сключен между „фирма“ АД, в качеството на кредитодател, Г. П. АЛ., в качеството на
кредитополучател, и СНА, в качеството на солидарен длъжник, банката е предоставила
на ищеца сумата в размер на 56200 евро със срок на погасяване – 25.07.2033 г., с цел
строителство на еднофамилна къща.
Съгласно влязло в сила решение от 18.11.2019 г. по в.гр.д. № 10903/2019 г. по
описа на СГС, IV-Д въззивен състав, е прието със сила на пресъдено нещо, че
възнаградителната лихва по процесния договор за кредит следва да се изчислява по
метода, предвиден в т. 4.1.а – базов лихвен процент, равняващ се на едномесечен
„ЕURIBOR“ и фиксирана надбавка към него, посочена в договора. Прието е, че
годишният лихвен процент по договора е променлив, а не фиксиран, като той се
2
изнемя както с повишаването, така и с намаляването на стойността на базовия лихвен
процент. Установено е, че клаузите от договора – чл. 9.2, 9.4 и чл. 9.6 от общите
условия, предвиждащи възможност за банката едностранно да повишава годишния
лихвен процент, са неравноправни, поради което са нищожни. Настоящият съдебен
състав следва да вземе предвид установеното между страните с влязло в сила решение,
че годишният лихвен процент по процесния договор за кредит следва да се изчислява
по метода, предвиден в т. 4.1.а – базов лихвен процент, равняващ се на едномесечен
„ЕURIBOR“ и фиксирана надбавка към него, посочена в договора.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за вноските по
договора, изискуеми за периода от 25.07.2016 г. до 01.06.2018 г. банката е прилага
годишен лихвен процент, формирищ размера на възнаградителната лихва, в размер на
7,17 %, като за посочения период заплатената от кредитополучателя, съответно –
получената от банката, възнаградителна лихва е в размер на 1462,50 евро при лихвен
процент от 7,17 %. Възнаградителната лихва за същия период, изчислена по правилото,
предвидено в т. 4.1.а от договора – базов лихвен процент, равняващ се на едномесечен
„ЕURIBOR“ и фиксирана надбавка към него, посочена в договора, би била в размер на
482,36 евро, като разликата между платената и дължимата възнаградителна лихва за
периода е 980,14 евро. Съдът счита, че посочената сума е получена от банката при
начална липса на основание, тъй като, както беше посочено, възнаградителната лихва
по договора е променлива и размерът и следва да се изчислява по метода, предвиден в
т. 4.1.а.
Следователно, искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от
980,14 евро, представляваща получена от ответника възнаградителна лихва за периода
от 25.06.2016 г. до 01.06.2018 г. по процесния договор за кредит при начална липса на
основание, е основателен.
С оглед извода за основателност на претенцията, следва да се разгледа
направеното от ответника възражение за погасяване по давност. Предвид характера на
предявения иск и разясненията, дадени в т. 7 от Постановление № 1/1979 г. на Пленума
на ВС, вземанията, произтичащи от фактическите състави на неоснователното
обогатяване, се погасяват с изтичане на петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД, като в
хипотезата на първия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, давностният срок започва
да тече от получаване на престацията. В случая извършените плащания за период от
25.06.2016 г. до 01.06.2018 г. касаят плащания по изискуеми вноски за периода от
25.07.2016 г. до 01.06.2018 г., поради което вземанията, основани на фактическия
състав на неоснователно обогатяване по плащания при начална липса на основание, не
са погасени по давност, тъй като исковата молба, с която е прекъсната давността, е
подадена на 29.06.2021 г. – преди да изтече давностният срок за вземането за първия
месец от исковия период, изискуемо на 25.07.2016 г.
3
Съдът счита, че претенцията за сумата в размер на 5294,51 евро, представляваща
получена без основание главница по договор за кредит № 546/30.07.2008 г., сключен
между страните, се явява неоснователна. Съгласно заключението на съдебното-
счетоводната експертиза, кредитополучателят е върнал главница, която е в размер на
получената от него и дължима такава по договора. Действително, не се спори между
страните, че същата е погасена на 01.06.2018 г., а съгласно съдебно-счетоводната
експертиза, ако за целия срок на договора банката беше прилагала лихвен процент,
както е уговорено в т. 4.1.а от договора – базов лихвен процент, равняващ се на
едномесечен „ЕURIBOR“ и фиксирана надбавка към него, посочена в договора, то с
извършените плащания от кредитополучателя кредитът е следвало да бъде погасен
изцяло на 15.09.2016 г. Посоченото обаче не обосновава извод, че банката дължи
връщане на получените суми след тази дата, които са отнесени за погасяване на
дължимата главница, а дължи връщане единствено на получените суми, с които е
погасявана възнаградителна лихва в размер, който е по-висок от размера, изчислен по
начина, предвиден в т. 4.1.а от договора. Именно по тази причина с влязло в сила
решение от 18.11.2019 г. по в.гр.д. № 10903/2019 г. по описа на СГС, IV-Д въззивен
състав, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 9785,02 евро,
представляваща възнаградителна лихва, платена по договора при начална липса на
основание за периода от 25.06.2011 г. до 25.05.2016 г., а, на базата на посоченото по-
горе, съдът достигна до фактически и правни изводи за дължимост от страна на
банката на получена възнаградителна лихва при начална липса на основание в размер
на 980,14 евро за периода от 25.06.2016 г. до 01.06.2018 г.
В случай че дължимите суми по договора бъдат изчислени при прилагане на
годишен лихвен процент, съгласно метода по т. 4.1.а от договора, съответно
плащанията, извършени от кредитополучателя бъдат отнесени за погасяване на
главницата и възнаградителна лихва в по-малък размер, както е предвидено в т. 4.1.а от
договора, и кредитът следва да е погасен изцяло на 15.09.2016 г., то тогава
кредитополучателят не би имал право на вземания за платена при начална липса на
основание възнаградителна лихва за периода на действие на договора, което тълкуване
при изпълнението на договара не следва да бъде възприемано. Именно поради факта,
че банката е прилагала по-висок лихвен процент въз основа на неравноправни клаузи
от договора, за кредитополучателя е възникнало право да претендира платена при
начална липса на основание възнаградителна лихва, а не да твърди, че всички
плащания следва да бъдат отнесени за погасяване на главницата и възнаградителна
лихва, при правилното изчисляване, като не се вземат предвид неравноправните
клаузи.
Ето защо, искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата в размер на 5294,51 евро, представляваща получена без основание главница по
договор за кредит № 546/30.07.2008 г., сключен между страните, следва да се отхвърли.
4
По разноските:
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, което съдът счита за
неоснователно. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
1500 лв., което не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото,
обусловена от броя и вида на исковете, проведени съдебни заседания и събрания
доказателствен материал.
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 350,83 лв.,
представляваща разноски по производството съобразно уважената част от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза
на ответника сумата в размер на 639,60 лв., представляваща разноски по
производството съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, да заплати на Г. П. АЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата в размер на
980,14 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.06.2021 г., до погасяването, представляваща получена от ответника възнаградителна
лихва за периода от 25.06.2016 г. до 01.06.2018 г. по договор за кредит №
546/30.07.2008 г. при начална липса на основание, тъй като договорената
възнаградителна лихва е променяна едностранно от банката въз основа нищожни
клаузи на ОУ – чл. 9.2., чл. 9.4. и чл. 9.6, като ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в
размер на 5294,51 евро, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 29.06.2021 г., до погасяването, представляваща получена без основание
главница по договор за кредит № 546/30.07.2008 г., сключен между страните.
ОСЪЖДА „фирма“ АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, да заплати на Г. П. АЛ., ЕГН
**********, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 350,83
лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Г. П. АЛ., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, да заплати на „фирма“
АД, ЕИК ххх, с адрес: гр. ххх, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на
639,60 лв., представляваща разноски по производството съобразно отхвърлената част
5
от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6