№ 632
гр. София, 24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100500326 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №326/2022 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “ЧЕЗ Е.Б.” ЕАД
ЕИК **** от гр.София срещу решение №20210124 от 10.11.2021 г постановено по гр.д.
№45874/20 г на СРС , 25 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.107 ЗЕ, чл.79 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД , да се признае за
установено , че Л.Г. Т. ЕГН ********** от гр.София му дължи сумата от 231,39 лева
стойност на потребена електрическа енергия за периода 27.05.2019 г – 26.09.2019 г за имот в
гр.София ж.к.**** , ведно със законната лихва от 05.11.2019 г до окончателното заплащане
на сумата ; и сумата от 3,79 лева лихви за забава върху посочената главница за периода
26.07.2019 г – 28.10.2019 г ; за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
от 11.11.2019 г по ч.гр.д.№63808/19 г на СРС , 25 състав . Решението на СРС се обжалва и в
частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .
Ответникът е физическо лице , обектът му е присъединен към електрическата мрежа и е
ползвал ел.енергия за домакинството си . Ответникът има разкрита партида и дължи
процесните суми .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба . По
делото не са представени доказателства , че ответникът е собственик на обект в гр.София
ж.к.**** и че законосъобразно му е открит клиентски/абонатен номер .
1
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 22.12.2021 г ,
а е обжалвано в срок на 23.11.2021 г .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите за
неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като
може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от
09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли исковете СРС е приел , че ищецът е издал фактури за процесния период на
ответника за имот в гр.София ж.к.**** на клиентски №300041023274 . Няма данни защо
фактурите са издадени именно на ответника , като не е представен договор за продажба на
електрическа енергия или доказателства , че ответникът е собственик/ползвател на имота по
чл.4 ал.2 от ОУ .
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Според чл.4 ал.2 и ал.4 от ОУ на ищеца (които се публикуват най-малко в един централен
и един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично
писмено приемане – арг. чл. 98а, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ ) , потребителят на електрическа енергия
може да я използва за битови или стопански нужди , като потребител на електрическа
енергия за битови нужди по чл.4 ал.2 от ОУ е физическо лице – собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно действащото
законодателство , което ползва електрическа енергия за домакинството си .
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже , че са налице договорни отношения между
страните , в случая , че ответникът е собственик или ползвател на процесния имот респ.че е
подал молба за откриване на партида или е подписал писмен договор . Действително , има
данни , че ищецът е открил партида на ответника , но не са представени доказателства за
подаване на молба-декларация от ответника или за подписване на писмен договор между
страните . След като няма данни за възникнали договорни отношения , то ОУ на ищеца не
обвързват ответника . Не са възникнали задължения за ответника да заплати процесните
суми за главница и лихви за забава на претендираното договорно основание .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20210124 от 10.11.2021 г постановено по гр.д.№45874/20 г на
СРС , 25 състав
2
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3