№ 355
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.ева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Иво Дачев Въззивно гражданско дело №
20221000503107 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 183 от 13.09.2022 г., постановено по гр. дело № 62/2022 г.
на Окръжен съд - Враца, Детската градина „Зора“ в гр. Враца е осъдена да
заплати на основание чл.49 от ЗЗД на Д. Г. Д. сумата от 10 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при
инцидент на 15.01.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 15.01.2021 г. до окончателното плащане, като искът е отхвърлен за
разликата до пълния претендиран размер от 70 000 лева, като неоснователен.
Със същото решение е отхвърлен и искът за имуществени вреди от същия
инцидент за сумата от 253.60 лева, ведно със законната лихва, считано от
15.01.2021 г.
Срещу така постановеното решение в отхвърлителните му части в срока
по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца Д. Д., действащ
чрез своята майка и законен представител Г. Д., който поддържа, че
първоинстанционният съд неправилно е занижил размера на дължимото му се
обезщетение за неимуществени вреди, като не е съобразил
продължителността на възстановителния период, настъпилото скъсяване на
пострадалия десен крайник, липсата на пълно възстановяване,
икономическата обстановка в страната и практиката на съдилищата по сходни
1
случаи. Изложени са и съображения, че при постановяване на обжалвания акт
първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост събраните по делото гласни
доказателства и така е формирал необоснован извод за размера на вредата и
обезщетението, нужно за обезвредата. Оспорен досежно правилността му е и
изводът на Окръжния съд за недължимост на обезщетението за претърпените
имуществени вреди. Искането към въззивната инстанция е да отмени
решението в обжалваните части и вместо него да бъдат уважени исковете
така, както са предявени.
Въззиваемата страна Детската градина „Зора“, гр. Враца, в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да
бъде потвърдено.
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта -
само в обжалваната му част, а относно правилността то е ограничен от
посоченото в жалбата. При така очертаните правомощия, като съобрази
доводите на страните и събраните доказателства по делото, Апелативен съд -
София намира следното:
Пред Окръжен съд - Враца са предявени обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност на Детска градина
„Зора“ в гр. Враца в качеството на възложител на работата, чрез присъждане
на Д. Г. Д. на сумата от 70 000 лева в обезщетение за неимуществените вреди,
причинени му вследствие на инцидент, настъпил на 15.01.2021 г., ведно с
лихвата за забава от 15.01.2021 г. до окончателното плащане, както и на
сумата от 235.60 лева, представляваща имуществени вреди, ведно с лихвата за
забава от 15.01.2021 г. до окончателното плащане.
Решението в частта, в която искът за присъждане на обезщетение за
неимуществените вреди по чл.49 от ЗЗД е уважен до размер на сумата от
10`000 лв., като необжалвано от страните, е влязло в сила.
Поради основателност на предявените искове и липсата на жалба от
ответника в тази осъдителна за него част, първоинстанционното решение
формира сила на пресъдено нещо по фактите, които пораждат вземането при
квалификацията по чл.49 от ЗЗД, а именно, че на 15.01.2021 г. ищецът Д. Д.,
на възраст от три години, в периода от 10:30 ч. до 11:00 ч., докато се е
намирал в гардеробната на сградата на ДГ „Зора“ в гр.Враца, без да бъде
надзираван от възпитателките, претърпял инцидент, при който върху него
паднал един от шкафовете и затиснал десния му крак. В резултат на това е
настъпило счупване на бедрената кост на детето, което е причинило вреди от
неимуществен характер - болки и страдания, изяснени по вид, обем,
интензитет и продължителност от двете експертизи, приети пред първата
инстанция – съдебно-медицинска и съдебно-психологическа, както и от
показанията на разпитаните свидетели. По делото не се спори нито по
фактите, нито по правото - страните са единни по отношение на извода, че
2
фактическият състав на чл. 49 от ЗЗД в случая е бил осъществен и
обективната отговорност на възложителя на работата следва да бъде
ангажирана: ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на
неупражнен контрол от страна на служители на ответната детска градина, при
извършване на възложената им работата, като вредата се явява в пряка
причинно-следствена връзка с тяхното виновно поведение, изразено в
бездействието им.
Спорни пред въззивната инстанция са единствено въпросите за размера
на дължимото се обезщетение за неимуществените вреди и дължи ли се
такова за имуществените, така както са описани в исковата молба.
Относно размера вземането по чл. 49 от ЗЗД за неимуществените вреди:
от приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза се
установява, че при детето е установено скрито счупване на тялото на дясната
бедрена кост и епифизиолиза първи тип на същата, което наложило спешна
оперативна интервенция в УМБАЛ „Пирогов“ гр.София. Вещото лице е
констатирало, че тези увреждания са в причинно-следствена връзка с
инцидента от 15.01.2021 г. Приел е в заключението си, че възстановителният
период е бил от порядъка на 9 до 12 месеца, като при пострадалото дете се
очаква пълно възстановяване. След инцидента, според експерта, детето е
търпяло болки и страдания, характерни за този вид травма, като е възможно
да търпи такива и в бъдеще. Установил е още, че на детето не са извършвани
кръвни оперативни интервенции, а е извършено неоперативно наместване под
рентгенов контрол и анестезия. Извършени са и последващи
физиотерапевтични процедури. Вещото лице е изложило, че не се налагат
допълнителни оперативни интервенции. Освен това за здравословното
състояние на ищеца Д., противно на развитите доводи в жалбата, няма да
останат трайни последици. Десният долен крайник действително е скъсен с
0.5 см, но в процеса на растежа двата крайника ще се изравнят на дължина.
В първоинстанционното производство е приета и съдебно-
психологична експертиза, извършена в мястото на живеене на детето и след
беседа с близките му. Експертът е установил, че в следствие на инцидента за
детето е настъпило плашещо изживяване, нарушаващо усещането за
сигурност и предвидимост в неговия свят, т.е. претърпяло е емоционална
психологическа травма, изразена в „задържане“ на неотработени емоции
(страх от болка), но не се предполага развитие на посттравматично стресово
разстройство. Вещото лице е констатирало, че в поведенчески план момчето
става затворено за кратък период от време след посещение на болничната
сграда, но към настоящия момент е общително, открито и емоционално,
спонтанно и любопитно, лесно се приспособява към нови условия. С оглед
осигурената на детето спокойна, надеждна и сигурна среда, не е възможно
психичната травма да остане за цял живот.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетели,
ангажирани от страна на ищеца, които установяват физическите болки и
3
психическите травми, настъпили при детето след инцидента. От разпита на
свидетелите, ангажирани от страна на детското заведение, се установява
начина на настъпване на инцидента и поведението на детето след като отново
е започнало да посещава същата детска градина, където се чувства добре сред
връстниците си и персонала, както и поведението му на сигурност и
спокойствие там.
При тези данни в правилно приложение на чл. 52 от ЗЗД и при
съобразяване на указанията, дадени в т. II на ППВС № 4/1968 г. и
последвалата съдебна практика на ВКС, съдът с обжалваното решение е
преценил характерът и видът на вредите и свързаните с тях болки и
страдания, тяхната интензивност и продължителност, начинът на
причиняването им, както и възрастта на пострадалия, но заедно с това и
обстоятелствата, че е установено пълно възстановяване при детето, че за Д.
няма да останат трайни последици за здравословното състояние, че не са
извършени кръвни оперативни интервенции, както и че не се налагат
допълнителни такива. Не на последно място съдът е отчел благоприятна
прогноза, че в процеса на растежа двата крайника ще се изравнят по дължина.
Според заключението на съдебно-психологическата експертиза
емоционалната травма, която е претърпяло детето, е вече преодоляна. Този
извод опровергава твърденията в исковата молба, че инцидентът се е отразил
изключително тежко върху психиката на момчето, че страда от нарушения на
съня, тревожност, не желае да разговаря, плаче насън, че поради силното
стресово събитие към днешна дата дори плаче без видима причина и се
държи агресивно към близките си. Тези мотиви се споделят напълно и от
настоящия съдебен състав, който въз основа на доказаните и обсъдени по-
горе факти и обстоятелства приема, че справедливият размер на дължимото се
в случая обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
възлиза именно на сумата от 10 000 лв., както е прието и от Окръжния съд -
Враца. Този размер не е занижен, а съответен на претърпените от ищеца
вреди, преценени поединично и в тяхната съвкупност. Това дава основание на
въззивната инстанция да потвърди решението в тази му част.
Относно вземането по чл. 49 от ЗЗД за имуществените вреди:
твърденията в исковата молба, на които се основава този иск са, че в резултат
на претърпения инцидент детето Д. Д. е претърпяло имуществени вреди в
размер на 235.60 лв., представляващи разходи за медицински услуги и
изследвания, т.е. вредата се състои в това, че патримониумът на ищеца е
намалял със стойността на заплатените от него разходи. По делото, обаче,
липсват доказателства, от които да се установява, че за извършването на
конкретните разходи за лечението намалолетния ищец Д. е изразходвано
негово лично имущество. Такива не бяха ангажирани и пред въззивната
инстанция. Ето защо, искът за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди в претендирания размер, следва да се отхвърли като недоказан и
съответно – неоснователен. Поради съвпадане изводите и на двете инстанции
и по този въпрос, решението следва да се потвърди и в тази негова обжалване
4
част.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ответникът
има право на разноски за производството пред въззивиня съд, но такива не
следва да му бъдат присъждани, тъй като не са ангажирани доказателства за
реалното им извършване: в представения с отговора на въззивната жалба
договор за правна защита и съдействие изрично е посочено, че договореното
адвокатско възнаграждение от 2 930 лева е преведено по сметка в банка,
каквито доказателства, удостоверяващи плащането, липсват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 183 от 13.09.2022 г., постановено по гр.
дело № 62/2022 г. на Окръжен съд - Враца, в обжалваните части.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му
на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5