РЕШЕНИЕ
№ 884
гр. Добрич, 08.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослава Неделчева
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело №
20223230101128 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „***“ ЕООД, ЕИК
********, със седалище и адрес на управление: гр.Д., ***, К. №*,
представлявано от управителя М. М. М., чрез пълномощника адв. В.Г. от
ДАК, срещу „БСК ФРЕЙТ” ЕООД, ЕИК ********, представлявано от
управителя С. П. П., със седалище и адрес на управление: гр.Т., ул. ”***”
№**. Исковете са с правно основание чл.327 от ТЗ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД. Ищецът моли, съдът да съди ответника да му заплати следната
сума в размер на 840.00 лв., представляваща неплатено задължение по
договор за поръчка /превоз/, сключен между страните през 2021г., за което,
ищецът е издал в качеството си на превозвач фактура №****/****г. на обща
стойност 840.00 лв. с вкл. ДДС, за извършен транспорт на „велпапе до 5т“ от
гр.К., Р. Р.до град Д., Р. Б. с товарен автомобил с рег. № ****/**** по заявка
№***, ведно със законната лихва върху главницата от 840.00 лв., считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се сторените съдебни разноски. Посочена е банкова сметка
от ищеца, по която ответникът може да заплати сумите.
С разпореждане от 18.04.2022г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението,
ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
1
В исковата молба се излага, че между страните били налице търговски
отношения през 2021г., като ищецът в качеството си на изпълнител е
осъществявал международни автомобилни услуги за превоз на велпапе до 5т
от гр.К., РР. до град Д. с товарен автомобил с рег. № ****/**** в полза на
ответника по делото, като възложител. За осъществените услуги, ищцовото
дружество е съставило необходимите документи – товарителница, пътен лист
от 09.12.2021г. По делото е представена и заявка от ответника за
международен автомобилен транспорт от 06.12.2021г. За тази работа, въз
основа на съставената и подписана товарителница, ищецът е издал една
фактура с номер ****/****г. на стойност 840.00 лв. с ДДС, която не е платена
от ответника, въпреки отправяните покани до него неколкократно.
Ищецът моли, съдът да осъди ответника да му заплати, освен главницата
от 840 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и
сторените съдебни разноски по делото.
В исковата молба е посочена банкова сметка, по която ответникът може
да плати задълженията към ищеца.
С разпореждане от 18.04.2022г. ДРС е изпратил на ответника препис от
исковата молба и от доказателствата към нея. Разпореждането е връчено на
ответното дружество на 05.05.2022г.
В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението,
ответникът не е изпратил отговор на исковата молба.
Добричкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
разгледани, предявените искове са процесуално допустими и основателни.
От представените доказателства се установява, че между страните са
възникнали търговски взаимоотношения по повод сключен през 2021г.
договори за поръчка /превоз/, за което, ищецът е издал в качеството си на
превозвач фактура №****/****г. на обща стойност 840.00 лв. с вкл. ДДС, за
извършен транспорт на „велпапе до 5т“ от гр.К., Р.а Р. до град Д., Р Б. с
товарен автомобил с рег. № ****/**** по заявка №****. Във връзка с това,
ищецът е издал товарителница и фактура, а именно: ****/****г. на стойност
840.00 лв. с ДДС. Извършената работа от ищеца е приета от възложителя без
забележки.
Сумата по горепосочената фактура в размер на 840.00 лв. не е заплатена
от ответника. Въпреки отправените покани към него, същият не е ангажирал
доказателства за предложено от него парично изпълнение, поради което
ищецът е предявил настоящите осъдителни искове срещу ответното
дружество.
В хода на производството, се установи, че няма извършено плащане от
страна на ответника по издадените фактури. При тези обстоятелства и данни
по делото, искът за претендирана главница в размер на 840.00 лв., следва да
бъде уважен, ведно със законната лихва за забава върху главното вземане,
2
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 15.04.2022г. до
окончателното изплащане на задължението.
В съдебното заседание по делото, с оглед непредставяне в срок от
ответника на отговор по исковата молба, неявяването му, респ. на негов
представител в първото и единствено редовно проведено съдебно заседание,
липсата на искане от ответната страна, делото да бъде разгледано в
отсъствието и, както и указването на ответника на последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, а също и вероятната основателност на исковете, предвид
посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства и
съобразно постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК, за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС в открито
съдебно заседание с протоколно определение на 25.08.2022г. е прекратил
съдебното дирене и е приел, че ще се произнесе с неприсъствено съдебно
решение.
Според чл.239, ал.1 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
искът е вероятно основателен, с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239, ал.2 от ГПК,
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно от представените по делото писмени доказателства, исковите
претенции за горепосочените суми, следва да се уважат като вероятно
основателни.
На осн. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът трябва да присъди в тежест на
ответното дружество сторените от ищеца съдебни разноски, съобразно
данните за направени такива и изхода от спора. Съгласно представените
писмени доказателства ищцовата страна е заплатила 50.00 лв. държавна такса
/л.5/, като няма данни за уговорено и платено адвокатско възнаграждение,
видно от приложеното пълномощно /л.4/ по делото.
Водим от горното, на основание чл.238 във връзка с чл.239 от ГПК,
Добричкият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БСК ФРЕЙТ” ЕООД , ЕИК ********, представлявано от
управителя С. П. П., със седалище и адрес на управление: гр.Т., ул. ”****”
№**, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., ***, *** №*, представлявано от управителя М.М. М.
следната сума: 840.00 лв., представляваща неплатено задължение по договор
за поръчка /превоз/, сключен между страните през 2021г., за което ищецът е
издал в качеството си на превозвач фактура №****/****г. на обща стойност
3
840.00 лв. с вкл. ДДС, за извършен транспорт на „велпапе до 5т“ от К., Р Р. до
град Д., Р Б. с товарен автомобил с рег. № ****/****по заявка №****, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „БСК ФРЕЙТ” ЕООД , ЕИК ********, представлявано от
управителя С. П. П., със седалище и адрес на управление: гр.Т., ул. ”***”
№**, да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр.Д., ***, *** №*, представлявано от управителя М. М. М., на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК, сторените от ищеца съдебни разноски в настоящото
производство в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/ – заплатена държавна
такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4