№ 2574
гр. С., 26.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110164319
по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е образувано по подадена от В.С., искова
молба против /фирма/, с която е предявена искова претенция с правно основание чл.
432 КЗ, с искане да се постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 368.40лв. – имуществени вреди, сторени от ищеца за
репариране на лек автомобил „Сузуки Балено“ с ДК № ****** на 29.10.2020г. от
мястото на ПТП - 62+500 километър на АМ „Тракия“ до гр. С., /улица/, ведно със
законна лихва от 27.11.2020г. датата, на която ответното дружество е получило
поканата за възстановяване на сумата, до окончателно й изплащане.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че на
29.10.2020г., около 15.55часа, на АМ „Тракия“, 62+500км, е настъпило ПТП между
управлявания от него лек автомобил „Сузуки Балено“ с ДК № ****** и застрахования
при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил „Ауди 80“ с
ДК № ******, управляван от Н.С.. Твърди се, че вината на настъпване на
произшествието е на водача на застрахованото при ответника МПС, като от страна на
ищеца са сторени разноски в размер на 368.40лв. – разходи за репариране на лек
автомобил „Сузуки Балено“ с ДК № ******, чрез специализирана техника /пътна
помощ/. С оглед изложеното се прави искане да се постанови решение, с което
ответното дружество, в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобила, управляван от виновния водач, да възстанови на ищеца
процесните разходи.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответното дружество прави признание на иска по смисъла на чл. 237, ал. 1 ГПК, като в
тази връзка се противопоставя на формулираните от ищеца доказателствени искания.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 432 КЗ.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че на
29.10.2020г., около 15.55часа, на АМ „Тракия“, 62+500км, е настъпило ПТП между
1
управлявания от ищеца лек автомобил „Сузуки Балено“ с ДК № ****** и
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ лек автомобил
„Ауди 80“ с ДК № ******, управляван от Н.С., че вината на настъпване на
произшествието е на водача на застрахованото при ответника МПС, като от страна на
ищеца са сторени разноски в размер на 368.40лв. – разходи за репариране на лек
автомобил „Сузуки Балено“ с ДК № ******, чрез специализирана техника /пътна
помощ/, че ищецът е депозирал пред ответника молба вх. № 15445/27.11.2020г. за
възстановяване на сторените разноски, както и че същите към датата на завеждане на
исковата молба не са изплатени, респективно че дължи лихва за забава за периода от
27.11.2020г. до плащане на сумата.
С молба вх. № 51616/16.03.2022г., ответното дружество навежда доводи, че с
плащане извършено на 18.02.2022г., е изплатило на ищеца претендираната сума от
368.40лв., обстоятелство, което се установява от приложеното на л. 47 по делото копие
на платежно нареждане. Видно от платежния документ, сумата е преведена по
посочена от ищеца банкова сметка, като основание за плащането е индивидуализиран
номерът, под който е образувано настоящото гр.д. № 64319/2021г.
Съдът, съобразявайки процесуалноправната разпоредба на чл. 235, ал. 3 ГПК
намира, че извършеното плащане представлява факт, имащ значение за спорното
право, като при съобразяване на същия претенцията с правно основание чл. 432 КЗ
следва да бъде отхвърлена, като погасена чрез плащане в хода на процеса.
По отношение на претенцията за лихва върху сумата от 368.40лв. за периода
от 27.11.2020г. до плащането на претендираната сума.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 429, ал. 3 КЗ, лихвите за забава
на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат
от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/.
В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването
на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице,
която от датите е най-ранна.
С доклада по делото е обявено за безспорно обстоятелството, че ищецът е
изпратил до ответното дружество покана за заплащане на претендираната сума, която е
получена от ЗК „Лев инс“ на 27.11.2020г., обстоятелство, което се потвърждава и от
приложеното на л. 10 копие на молба, заведена при ответното дружество под вх. №
15445/27.11.2020г. Установява се, че ответникът е погасил претендираното
обезщетение, чрез плащане извършено на 18.02.2022г.
С оглед изложеното следва извода, че ответникът дължи на ищеца лихва за
периода от 27.11.2020г. до 18.02.2022г / датата на плащане на сумата от 368.40лв./,
която лихва, изчислена с помощта на компютърна програма е в размер на 45.95лв. и за
която сума акцесорната претенция следва да бъде уважена.
По разноските.
При този изход на спора и след като съобрази обстоятелството, че плащането на
сумата е извършено в хода на процеса, респективно ответникът е дал повод за
завеждане на делото, съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответното
дружество следва да заплати на ищеца сторените от него разноски за държавна такса в
размер на 50.00лв.
На основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за минималните адвокатски
възнаграждения и чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за адвокатурата, ответното дружество
следва да заплати на адв. О. възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в
размер на 300.00лв.
2
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, да заплати на В. М. СТ., ЕГН **********, с адрес: /адрес/, на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 45.95лв., законна лихва върху главницата от 368.40лв., за
периода от 27.11.2020г. / датата на получаване на поканата от ответника/ до
18.02.2022г / датата на плащане на сумата от 368.40лв./.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. М. СТ. , ЕГН **********, с адрес: /адрес/,
срещу /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: /адрес/, иск с
правно основание чл. 432 КЗ за сумата от 368.40лв. – имуществени вреди, сторени
от ищеца за репариране на лек автомобил „Сузуки Балено“ с ДК № ****** на
29.10.2020г. от мястото на ПТП - 62+500 километър на АМ „Тракия“ до гр. С., /улица/,
като погасен чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на В. М. СТ., ЕГН **********, сумата от 50.00лв. – разноски за внесена
държавна такса.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 7, ал. 2, т. 41 от
Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения и чл. 38, ал. 1, т. 3 Закона за
адвокатурата, да заплати на адв. В.О., сумата от 300.00лв. – адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3